Фалстартът на това Народно събрание, 44-то съгласно номерацията, ще предопредели рекордно ниския му рейтинг в бъдеще. Още първият законопроект1 на управляващото мнозинство се оказа една голяма безскрупулна българска схема. Без никакъв свян, част от депутатите на управляващото мнозинство внесоха законопроект за удължаване с 3 години на строителството по българското Черноморие. Законопроектът изменя Закона за опазване на земеделските земи, като изменението е точно в частта, която третира смяната на предназначението им, т.е. най-добре ще ги опазим, като престанат да бъдат земеделски земи, а хотелски комплекси на приятелите на властта. В средата на миналата седмица законопроектът беше оттеглен2.
Патрон и клиентела
В българските понятия цари невероятен хаос относно ‚клиентелата‘, което като понятие се употребява най-често неправилно, но пък знае ли човек, може и да е своеобразен принос в терминологията. В Древен Рим клиентелата е давала гласа си за патрона срещу някакви облаги, вкл. парични. Обикновено т.нар. „клиентела“ (clientela) е бедна и малоимотна, а патронът (patronus) е богат или поне е фактор в разпределянето на някакви ресурси. Особеното на връзката е в нейната йерархичност, като на по-високия етаж стои патронът, който е по-състоятелен и по същество взема решенията. В „българското човечество“ нещата стоят по-различно, по-имотният е отвън — някакъв бизнесмен (най-често свързан с Държавна сигурност, БКП или двете), който взема решенията за действие и съобщава на своите прислужници в парламента какви законопроекти да внасят и как да гласуват. Така, по българските стандарти, се получава размесване във функциите на патрона и клиентелата3. В крайна сметка, за някакви приятели на номиналната власт се внасят законопроекти с помощта на които да се осъществяват парични трансфери от българската природа към тях, независимо кого от тях ще наречем патрон и кои — клиентела.
Българският преход на принципа на монетарните агрегати
В икономиката има 3 парични агрегата М1, М2 и М3, като първият включва най-бързо ликвидните средства, а всеки следващ включва все „по-широки“ пари в низходящ ред на тяхната ликвидност. В началото на прехода се източиха всички парични средства от предприятията, които бяха присвоени от партийци, доносници, ченгета, мишлета и т.н. Впоследствие се посегна на имуществата на соцпредприятията — сгради, машини, съоръжения, почивни бази, ноу-хау, канали за доставка и реализация, патенти, лицензи, лотове и т.н. Това не бяха „живи“ пари, но свършиха работа. Там, където приватизаторът не можеше да използва машините4, направо ги продаваше за скрап. След изчерпването и на тези обществени ресурси, се премина към „най-широките“ пари — природата или местоположението на държавни обекти. Започнаха масови заменки тип „кон за кокошка“, където приятелите на властта придобиваха апетитни имоти като стратегическо местоположение или в средата на защитени природни обекти. Целта е брутална експлоатация на природата, която ще бъде докарана до лунен пейзаж, но това ще е след десетилетия, когато честният частник отдавна ще се е налапал и даже ще е оставил за правнуците. Естествено, паралелното източване на публичните средства чрез обществените поръчки си тече по паралелен коловоз.
Партийно-листовата избирателна система винаги ще създава обединени идиоти
Далеч без да е панацея, мажоритарната избирателна система в 2 тура би била някакъв мехлем на тежко болната България. Необходимостта от създаване на здрава и негъвкава връзка между избирателите и техните народни представители е свръхналожителна и дори много закъсняла. Под ръководството на олигархията това няма изгледи да стане. Очевидно не стана и чрез референдум. Остават само немирните средства за налагане на народната воля върху кратуните на народните избраници. Иначе като народ ще си останем идиоти, но разединени.
Бележки
- Всъщност това е 2-рият законопроект. Първият е внесен още на следващия ден след 1-вото му заседание (20.4.2017 г.) и се отнася до Кодекса за социално осигуряване.
- На 17 май 2017 г.
- Въпреки че не може да се определи като прецедент, срещали са се обърквания и в самата Римска империя, но тук нормата е обърканата.
- Някои от тях въобще и не можеха да бъдат използвани във високоефективно производство.