На „правилната страна“ всички са добри

Добрите творят само добрини, а лошите само злини, са стереотипи, които силно изкривяват оценката за събитията и водят до погрешни изводи

1342

Вчера (на 31.5.2017 г.) в „Здравей, България!“ по Нова телевизия се появи зам.-председателят на ГЕРБ, Цветан Цветанов. Тази личност е по-известна с прякорите си Цвинокио, Цвък, Цвъ-цвъ и т.н. Неговата мисъл, доколкото въобще съществува такава, е толкова объркана и така нескопосано облечена в слова, щото много трудно се разбира какво точно говори, но все пак, след някакви усилия решаваме, че сме схванали нещо от бръщолевенията му. Този човек в качеството си на министър на вътрешните работи, а и сега, като председател на парламентарната група на ГЕРБ, има толкова много грехове, че всеки нормален човек обективно би го поставил в категорията „лош“. Но в студиото на Нова телевизия Цветанов се разплака, докато разказваше за срещата си през 2010 г. с едно почернено семейство. През 1998 г. 4-членно семейство е „похитено от извършители“1: бащата е пребит почти до неузнаваемост, с майката е блудствано, а двете дъщери са изнасилени. Делото се е разглеждало от съдия Мирослава Тодорова и след 15-20 год. мотане е прекратено поради изтичане на погасителната давност и за извършителите няма никакви последствия2.

Като самозабравил се министър, Цветанов често влизаше в остри сблъсъци със съда. Емблематичен от тези години остана „случаят Мирослава Тодорова“, която се обидила от негови квалификации и заведе дело. Автоматично Мирослава Тодорова получи статус „добра“, защото беше противник на „лошия Цветанов“. Всесилният, вездесъщ зам.-председател на управляващата партия, проникнала във всички сфери на властта, се изправи срещу председателката на съюза на съдиите, една относително прогресивна формация3, която се възприемаше като крехка, фина, беззащитна, но най-вече като „добрата“ в спора.

Стереотипът добър / лош

Шаблонът сработи и Мирослава Тодорова зае ролята на протагонист, а не беше нито крехка, нито фина, нито беззащитна, а още по-малко добра, докато за Цветанов остана ролята на антагонист. Нещо повече, тя се оказа арогантна, нахална, самоуверена, горделива, брутална, самодоволна и с презрително отношение към жертвите на престъпленията, извършени от бандити, платили й да отсъжда както трябва. Тя оправдава безчинствата си с „липсата на кабинет“, „преподавах в Националния институт на правосъдието и бях много заета, но прибирах 2 заплати“ и т.н. Оправданията й свидетелстват за скудоумието й.

Гражданското общество у нас изисква много от лекарите, например, но позволява на съдиите безсърдечно и просташко отношение към него. Може би, защото целевата група на едните е значително по-малка от тази на другите, а може би по някаква незнайна причина. Лекарите обаче учат минимум 10 год. в едни от най-престижните български университети, за разлика от съдиите, които следват в най-долнопробните — „милиционерска академия“4, Югозападния университет, Североизточните. На Запад нашите лекарите намират работа и успяват, в същите страни българските съдии могат да изпълняват само длъжността „оператор на метла“. Помните ли съдия Маргарита Тихчева? Тя беше във Върховния касационен съд и оневини двамата подсъдими по „делото Опицвет“5. Тихчева е била председател и докладчик по делото, а останалите двама от съдебния състав са Огнян Ризов и Христо Странджански, но те също мощно се съгласили с нея. От подслушани телефонни разговори става ясно, че предложеният подкуп е бил около 100 хил. лв., а до Тихчева били стигнали „едва“ 60 хил. лв.
Общият белег между всички забавени дела, по които Тодорова е забавила мотивите си, се състои в количественото измерение в парични средства на предметите на делата. Съвсем чинно завършвала всички кокошкарски дела, а само там, където имало „голям материален интерес“ нещо се замотвала. Неясно е колко са стигнали до нея по схемата Тихчева, но повече от сигурно на крайната гара е достигнало достатъчно, защото е направила необходимото.
Така Мирослава Тодорова удобно възприе ролята си на жертва на всесилния вътрешен министър и се опита змийски да обясни противоправното си поведение.
В коментар по-рано днес на Медиапул под заглавие „За сълзите на един бивш вътрешен министър“ с автор Борис Митов, енергично се защитава Тодорова, като се отчитат грешки в Цветановите приказки: не се била сетила Мирослава Тодорова да изпрати на военен съд делото на 25-тото заседание, както твърди Цветанов, а още на 23-тото (голям праз! та периода на тези заседания се измерва в години); цитира се разкаялия се Цветанов след съдебно заседание, в което той вече е обвиняем (по времето на премиера Орешарски), за извиненията, които поднася на съда (тоест, след като Цветанов се извинява за лошото си поведение към съда, когато е безвластен, то Тодорова е непременно добра). Защитата на покварени личности, които са на „правилната страна“ е глупаво дело, ако не и нещо по-тежко, а може и директно да свидетелства за поквара на защитника.

Лошите от „неправилната страна“

Сълзите на Цветанов, според мен, бяха искрени и благородни. Той се разчувства заради ужаса, изживян от някакви непознати за него хора. За разлика от многото сълзи, проливани по телевизиите, на някои пострадал от наводнение, земетресение или др. катастрофа, за някакви перални, хладилници, печки, описвани като „целия им живот“, Цветановите сълзи бяха заради чуждо нещастие и в този смисъл — благородни. (Не мога да разбера защо почти никога не дават по телевизиите разплакан човек за магаренце, козичка, прасенце, коте или куче, а все реват за едни такива бездушни неща като битовата електроника).
А ужасът, ужасът, изживян от Мирослава Тодорова, се състои в „липсата на кабинет“! Толкова безсърдечно малоумно поведение издава какво се крие зад фасадата на този „съдия“. Този гарван така се изложи пред обществото, че единственото, което му остава е вписването в лигата на санитарките, защото лекарската професия е благородна, за разлика от съдийската.

Стереотипите, предразсъдъците, дискриминацията силно вредят при оценяването на събитията и писането на коментари, а пречупените през тяхната призма е долнопробна журналистика.

Източници:
Биволъ, Опицвет 2.0 Част I – „Химикът от Опицвет“ вдигнал къща за 2 млн в Бояна; bivol.bg, 09.9.2012 г.
News.bg, 6-цифрен подкуп за съдии по делото „Опицвет“, News.bg, 18.11.2007 г.

Бележки

  1. Както се изрази сам разказвачът.
  2. Става дума за престъпление от началото на 1998 г. срещу сем. Анчови от с. Чепинци до гр. Нови Искър, област София (столица). Делото не е водено през цялото време от Мирослава Тодорова.
  3. Дотолкова доколкото се противопоставя на зловещото статукво, олицетворявано от гл. прокурор Цацаров с председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Но никак не е „прогресивна“ по принцип, твърде често излиза със становища, характерни за комунизма. Декларациите им почти винаги са белязани от тесногръдие.
  4. Безспорен лидер. Нейните възпитаници са по върха на съдебната власт (един от „3-мата големи“, председатели на няколко от столичните съдилища и техните заместници).
  5. Шефът на престъпната група беше изцяло оправдан, а химикът получи 1-год. условна присъда. Култови заключения в мотивите на решението „в материалите по делото не може да се направи извода, че са ангажирани доказателства, които недвусмислено да сочат, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба“. Вероятно намереният почти тон (готов амфетамин, 300 кг + прекурсор, 660 кг) е бил „личната доза“ на престъпниците. Тъй като нямало легална дефиниция ‚лична доза‘, то Тихчева си позволила да я квалифицира като такава, нищо, че от биохимична гледна точка тя би им стигнала за 1000 год.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here