Сбогом на демокрацията

Испанският „народен съд“ се намесва в политическата битка между глуповат премиер на федерация и правителство на провинция, обявило независимост. Свободата в Европейския съюз вече не е ценност. Навярно и никога не е била, само измамно е прогласявана за такава. Европеецът е свободен да бъде управляван от морони като Юнкер (62 год.) и Рахой (62 год.), свободен е да плаща данъците си на идиотски национални правителства и на уголемена, дезорганизирана и безполезна европейска бюрокрация. Свободен е също да избира затлъстели, оглупели и закоравели евродепутати, които да излъчват себеподобни в мащабните (като обем, но не и като възможности) европейски институции. Но не е свободен да определя държавното си устройство. Всъщност Свободата е робство по класиката на колегата Оруел.

Данъчното облагане в Испания

Осъществява се на 3 нива — национално, регионално и местно. Данъците са малко повече от 1/3 от Брутния вътрешен продукт на страната и се формират от: данъци върху доходите, социално- и здравно- осигурителни плащания, корпоративни данъци, ДДС. Всички те се събират от Agencia Estatal de Administración Tributaria (Държавна агенция на данъчната администрация). На местно ниво се събират данъци върху недвижимото имущество, пътни такси и данъци върху превозните средства. Подоходните данъци, събирани от националната агенция, се разделят поравно с провинциите¹, с изключение на Баската автономна област². Самите Баски си събират всички данъци и не ги предоставят на централната власт. Следва да се посочи, че ставките на няколко от провинциите са по-високи, а на Мадрид по-ниски (вж. табл.1). Ставката на подоходния данък се формира като сума от националната + провинциалната ставка, втората обикновено е равна на националната, но в Андалусия, Балеарските острови, Каталуния, Мурсия са по-високи, а в Мадрид — по-ниски. На таблица 1 са дадени ставките за 2016 г. за Испания, като от регионите са дадени само Мадрид и Каталуния. Необлагаемият доход е посочен като първи ред от таблицата, но трябва да се добави, че това е универсалният, има допълнения към необлагаемите доходи в зависимост от броя на децата³, както и за възраст (над 65 год. или над 75 год.⁴). Данъкоплатците в Мадрид за 2015 г. са 3’161’273, от тях 2’640’336 индивидуални данъчнозадължени лица, а останалите са семейства. Същите данни за Каталуния са 3’474’254 и 2’911’722 съответно. Като относителен дял в Мадрид 13,21% са подали семейна декларация и респективно 16,99% индивидуална, за Каталуния тези числа са съответно: 14,27% и 18,73%. Внесените в централния бюджет подоходни нетни данъци от работещите през 2015 г. в Мадрид са 72 млрд., а от Каталуния 65 млрд. евро, като средно за Мадрид са 26,5 хил., а за Каталуния 23 хил. евро. Приходите от този данък в цяла Испания за 2015 год. са 320 млрд. евро, т.е. приносът на Мадрид е 22,55% в общия бюджет, а на Каталуния — 20,26% (тези данни се виждат от табл.2).

Каталуния искаше данъчна автономия

Голямата мечта на каталунците е да станат като баските — нищо да не внасят в централния бюджет. Това искаше Карлес Пучдемон, 54 год., и неговия предшественик Артур Мас, 61 год., не тоталната независимост, за която излязоха с декларация на 27 октомври 2017 г. Основната причина за ескалацията на напрежението е водената от испанския премиер Мариано Рахой политика, който влиза във властта от 1996 г. и оттогава не е излизал. Започва като министър на държавната администрация⁵ за около 2,5 год., след което се разпорежда със сферата на образованието и културата на длъжността министър, където изкарва малко повече от година, след това става вътрешен министър за почти година и половина. При голям ремонт на кабинета на Хосе Мария Аснар, Рахой се озовава на сегашния пост на Сорая Саенс де Сантамария (46 год.) — министър на председателството и за териториалната администрация, където също изкарва година, а от м. декември 2011 г. е министър-председател. Цялата биография на този апаратчик с диплома по право от непрестижен университет⁶ е минала като бюрократ. С това образование и професионално развитие, няма как да не е тесногръд и безидеен. Неговата визия за решаването на проблемите е подобна на всеки ватман, който гордо управлява трамвай по софийските улици. Затова и преговорите за напускането на испанската данъчна система от Каталуния зациклиха, като магарешкото поведение на Рахой не остави никакъв друг избор. Много приказки се изприказваха, че щом има нерешен проблем, то „двете страни не били направили всичко необходимо“, но това са оценки, несъобразени с конкретната ситуация. Действителността е съвсем различна, защото Пучдемон се опитваше (и продължава да опитва) да постигне споразумение, без да се стига до излизане от федерацията, но посредствеността сред лидерите на испанското правителство не позволи това.

Съдебната система като политически инструмент

Вярната помощничка на Рахой, Сорая също е завършила право, но в още по-непрестижно място — Университета на Валядолид, който въобще не може да намери място в световните класации. И така, двамата включиха най-мощното оръжие, с което разполагат — испанската съдебна система. Безумията не закъсняха, разваленият испански конституционен съд си позволи да отменя заседания на каталунския парламент, та чак даже и самата декларация за независимост. Правни аргументи за това не съществуват, а несъстоятелни фрази от типа „увреждане на интересите на Испания“ или „неподчинение“. Че какво се интересуват от това каталунците? Те вече не са част от Испания и никакви органи на тази недемократична държава нямат власт над тях. Наскоро имаше силни вълнения в една друга страна, в която голям автомобилостроител затвори заводите си и ги премести другаде, но там не се сетиха местен съд да забрани на компанията напускането. Вярно тази страна е демократична и там няма толкова неуместни специалисти като Рахой и Сантамария. Испания, само допреди по-малко от ½ век, е била управлявана от фашисткия диктатор Франсиско Франко, чиято Народна партия сега е излъчила същите тези Рахой и Сантамария. Повече от очевидна е крехката демокрация (за да не кажа, че трудно се забелязва такава) в постфранкистката държава, където съдът изпълнява политически поръчки. Целта на тези действия е да се убедят слабите мозъци, каквито не липсват по света, а даже са някъде към 99%, че действията на Каталунците са незаконни и подлежат на съдебно преследване. Все едно да се разведеш с жена си и тя да те задължи да продължаваш да правиш покупките за нейното домакинство.
Карлес Пучдемон е завършил журналистика в Университета на Хирона⁷, бил е журналист и главен редактор на вестник El Punt. Работил е в списание Presència, бил е журналист и за кратко директор на Каталунската информационна агенция (Agència Catalana de Notícies). Несравнимо по-интелигентен е от опонентите си, чиято ограниченост ярко изпъква. Образованието и професията му помагаше толкова, колкото на Рахой и Сантамария пречеше (правото има пределна склонност към създаването на тесногръди хора). Пучдемон водеше преговорите с такт и искаше постепенно излизане на Каталуния от Испания, но като първа стъпка искаше само данъчна автономия подобна на Баската. Ако беше допусната такава стъпка, то щеше да е необходимо време, за да се оцени ефекта й. Данъчната автономия, сама по себе си, щеше да намали броя на привържениците за независимост, защото за мнозина тя щеше да е напълно достатъчна, и вероятно независимостта щеше да бъде забравена поне за 1-2 десетилетия.

Инквизицията е жива

Испанският съд е определеното военно подразделение, което ще продължава да води войната срещу лидерите на Каталуния — задача, с която те се справят нескопосано. Подчиненият съд е съвременният вариант на Великата инквизиция: призовават, арестуват, обвиняват, измъчват, осъждат и завършват с аутодафе⁸. Засега последният етап още не е изпълнен в класическия му вид, а изглежда ще бъде заменен от 30-год. затвор, защото искат да спазят традицията за безкръвна разправа с врага⁹. Свръхциничната оценка за милостивото убийство чрез изгаряне на клада, защото било безкръвно, сега е 100% възприето от кликата на Рахой и ще се приложи под формата на дългосрочен затвор за непокорните. В зората на испанската инквизиция Торквемада се прочува с процеса за Светото дете от Ла Гуардия¹⁰. Обвинението е за ритуално (религиозно) убийство на дете без да е намерен труп, без да са намерени родителите или семейството на жертвата, дори не се споменава името й, но в крайна сметка са посочени извършители на несъществуващото престъпление и са изгорени 9 души. Хитроумното в испанската инквизиция е събирането в един орган на разследването, обвинението и произнасянето на присъдата — самата инквизиция. Паралелите с XV в. са повече отколкото ни се иска. Пучдемон & приятели са обвинени в убийството на несъществуващата света̀ испанска демокрация и ще бъдат съдени от обвинителите си, които запазват обективността си, защото са свръхчовеци и спокойно съчетават несъчетаемите функции на прокуратура и съд в едно. Та тези обвинители-съдии засега се заканват да приложат модерния вариант на аутодафе, а не класическия — кладата. Съвременният Торквемада (Рахой) също много прилича на първообраза си (Томас) по действията, освен че си приличат и по силно ограничените умствени способности. Сега испанският инквизационен съд организира някакъв фарс, който евфемистично нарича „процес“, при положение, че присъдата вече е известна, без формално да е произнесена. С прокламацията за независимост от 27.10.2017 г. испанските съдилища нямат никаква юрисдикция над Каталуния.

Сбогом на демокрацията

Каталунските лидери са заплашени от „демократичен“ затвор и сега тепърва започва тяхната битка за свобода, а като нямаш свобода — нямаш нищо. Нито Пучдемон, нито съюзниците му, ще имат възможност да мислят, камо ли да работят, за свободата на Каталуния, защото ще са силно загрижени за своята собствена. Всичко това става под благосклонния поглед на Европа и „големите демокрации“, които позволяват брутална „демократична“ разправа с инакомислещите, независимо от това, че те са подкрепени от мнозинството свои сънародници, включително и от валиден референдум, който се произнесе еднозначно относно свободата за Каталуния. Да, това беше един кървав референдум, окървавен от слабообразованите инквизитори, но въпреки това беше категоричен. Каталунският народ организира ежедневни митинги в подкрепа на своите лидери и своята независимост, но няма никакво значение какво иска народът. Важно е само какво искат елитите.
Приликите между „големите демокрации“ и режима на Путин са значително повече, отколкото изглеждат на пръв поглед. Сатрапското постсъветско управление на един кагебеец се разправя с опонентите си чрез политически убийства (Борис Немцов, Анна Политковская) или затвор по скалъпени обвинения, но „демократично“ потвърдени от съда (Алексей Навални). Засега Пучдемон и неговите министри са заплашени от „варианта Навални“, но не е много сигурно кога ще бъде приложен срещу тях и „Планът Немцов“.
Удавени в лицемерие, испанските инквизитори от изпълнителната власт и съдебна система, си позволяват с помощта на леко напудрени средновековни средства, да унищожават свободни хора. Рахой и Сантамария са полуграмотни представители на мрака, а Пучдемон е интелигентен представител на свободата. Ще видите #КОЙ ще победи.

1. Не важи за всички провинции. По-долу ще бъде обяснено.
2. Четирите провинции на Страната на Баските са: Алава (в която е и столицата на Баските — Витория); Биская; Гипускоа; Навара.
3. За 1-во дете €2400, за 2-ро €2700, за 3-то €4000, за 4-то €4500 и за всяко следващо под 3 год. по €2800. Намаленията за деца се ползват при условие, че те са под 25 год., живеят с родителите си и годишният им доход не надвишава €8000.
4. За хората на възраст между 65 и 75 год. — общо €6700, а за над 75 год. — общо €8100 (към посочените суми вече е добавен универсалния необлагаем минимум).
5. В Испания точното наименование е ‚публична (обществена) администрация‘.
6. Университетът е Сантиаго де Компостела, класиран в световните престижни класации на място от 600 до 800 (неранжирани в този интервал). Най-престижните испански университети са: Университетът Помпеу Фабра, 140-то място; Независим университет на Барселона, 147-мо място; Университет на Барселона, 201-во до 250-то място. И трите университета са каталунски и се намират в Барселона.
7. Също университет извън световните класации.
8. Буквално „акт на вярата“; състои се в публично изгаряне на клада.
9. Инквизицията по онова време се е самопровъзгласявала за милостива, защото наказанията й били безкръвни. Испанската инквизиция е установена през 1478 г.; първите й трибунали са в Севиля и Кордоба през 1482 г. Първият Велик инквизитор — Томас де Торквемада. Счита се за закрита през 1834 г.
10. Малко градче в околностите на гр. Толедо, Кастиля Ла Манча, Испания.