Учените са Слънце

Българските учени са водещи са в плагиатството, измамите, злоупотребите и псевдонауката

8929

Химнът на българската просвета твърди, че науката е слънце, но в България наука няма и затова слънцата са учените, като по-право е да бъдат наречени „псевдоучени“.
Шефът на всички ректори се появи в телевизионно студио, за да разпръсне всички „неистини“ около ояждането и моралната деградация на ръководителите в научните организации. Визията и разсъжденията му обаче потвърдиха точно това, що искаше да разпръсне. Този толкова объркан и неподготвен човечец се оказа на много по-ниско ниво в елементарната математика и от водещия. Единият е някакъв професор „малък доктор“1, а другият е завършил ВИФ2.
Плагиатът-ректор от Техническия университет във Варна поканил на кьорсофра3 всички ректори, но те не обсъдили моралната си деградация, а грандиозния проблем с раздаването на джипове на кандидат-студенти. Така обясни на зрителите баш ректорът, който се вълнува предимно от това какво ще яде, а не от фундаменталните проблеми на българското образование и наука.

Плагиатът-домакин

Събирането на ректорите е било организирано съвместно с Икономическия университет — Варна. Росен Василев вече е доктор на науките с тотално преписана дисертация поради неуредени от закона обществени отношения. Преписването е 1:1, без никаква редакция на оригинала. Но да оставим настрана некадърните български закони, а да видим как 7-членно жури, съставено от професори гласува за присъждане на научната титла. Във видеото се вижда бившият министър на образованието от правителството на Пеефски — Анелия Клисарова, също професор. Тя обяснява на Сашо Диков, че научното жури не било подчинено на ректора. Това формално е така, но слугинята на Пеефски пропусна да каже, че научното жури се назначава от ректора. Да, предлага се от катедрен съвет, утвърждава се от факултетен съвет, но се назначава със заповед на ректора. При абсолютната власт на ректора, няма как да бъде издигнато и назначено никакво друго жури, освен послушно.
Плагиатът става ректор като доцент и за малко повече от година хем става професор, хем „голям доктор“. Само тези косвени белези са напълно достатъчни, за да илюстрират моралното падение на субекта. Като ректор, той е значително по-натоварен и на практика не би трябвало да му остава време за научна работа. Но като ректор, той има огромна власт в кариерното развитие на академичния състав4 и мощно се възползва. В един от записите Сашо Диков включва самия Росен Василев по телефона, а в youtube записа се вижда и докторантът от когото е преписвано, и двамата едва говорят български, с тежък диалект като диви селяни, артикулацията им е като на високопланински пастири, които рядко срещат хора, с които да разговарят, та речта им е леко несигурна. Василев обяви закона и „нормативната наредба“ за свой Бог, очевидно без да разбира значението на думите. Трафаретът е „нормативна уредба“, но нещастният инженер е толкова зле по семантика, колкото и по роден език, че да се чудиш как въобще е получил диплома за средно образование.
Въобще и двамата герои, ректор и ексдокторант са адекватно олицетворение на българския научен работник — неграмотен и нахален селянин, който веднага щом се добере до властта граби с пълни шепи като невидял. По правило научните им постижения са 2 типа — плагиатство или псевдопостижения, всички се водят за англоговорящи, но се справят с чуждите езици по-зле и от тираджии.

Моделът на българската наука

Той повтаря моделът на родната прокуратура — сталински. Голямата част (около 99%) от българските учени са или директни възпитаници на комунизма, а дори да са се издигнали след падането му, те са били изграждани от комунистическите креатури, т.е. това са псевдоучени, независимо дали са преки възпитаници на Сталин или са наследници на такива. Техните научни достижения са 120% абстрактни, без никаква връзка с практиката, може да се каже и без връзки с реалността. Кариерното развитие на българския учен става под зоркото око на абсолютни некадърници, придобили всякакви звания и степени още от тодорживково време, за които има естествен страх от професионализма. Та точно този страх не им позволява да издигат кариерно свестни и умни хора, защото тяхното бъдеще ще е много кратко и несигурно. Всъщност, бъдещето им 100% сигурно, защото изхвърлянето им от топлите местенца никак няма да закъснее. Затова тези ояли се и окопали се „учени“ помагат за издигането на диви селяни, като онези от записите. Всичките критерии за научна кариера са изкуствени, а журитата, които преценяват изпълнението им са много добре предварително подбрани и нагласени — техните хора минават с лекота, а другите или не минават, или този процес е по-труден от изкачване на Еверест без кислород.
Точно тук се корени и мегаразминаването между очакванията на пазара на труда и продуктите на университетите. Некадърните преподаватели няма на какво да научат студентите. Преподаваният от тях материал е безнадеждно остарял и много далеч от някакво практическо приложение. Особено трагично е положението точно с техническите университети, чиито представител е плагиатът. Практическата неприложимост на техните несъстоятелни лекции и упражнения е видима с просто око. Обучават студентите на неща, които са изхвърлени от употреба преди повече от половин век, но пък някъде там е застинало нивото на българските преподаватели. Затова сближаването между пазар на труда и българските университети е невъзможно с този преподавателски състав.
Никой български учен, придобил академично звание или научна степен в елитните световни университети, няма шанс в български, именно защото тукашните „учени“ не допускат по-умните от тях, защото веднага ще се присъединят към армията безработни. Единственият шанс за българското висше образование е именно в хората, успели в чужбина — да се завърнат тук и да се заемат с обучаването на студенти, а местните „учени“ трябва да огреят като слънце коридорите, с едни много големи писалки, завършващи с парцал.

Българските учени – като българската администрация

Всъщност т. нар. „учени“ са едни чиновници и нищо повече. Приличат си и по  бездарността. Когато българският учен попадне сред нормални колеги (например на престижен форум на Запад) веднага проличава неговата неадекватност. Срещата е епична, също като между пещерен човек и някой живеещ в небостъргач. Въобще външната оценка за българския учен е потресаващо ниска. Тук той може и да изглежда като Титан, но това е само в очите на слепите, пред западните учени Бай Ганьо може единствено да скочи в басейна под съпровода на мощни крясъци. Въобще във всяко състезание със 100 участници, българският учен (чиновник) ще се класира на 101-во място. Струва си да припомня българската кандидатура за страна-домакин на ЕМА5. От 19 кандидатури за град домакин, българската столица бе класирана на 19-то място. Куп пропуски в заявлението, едва успели да напишат едни 4 странички с мотиви, от 30 показателя за оценка, София покрива само два — това са резултатите от спорната работа на българския бюрократ. На местна почва и българският учен, и българският чиновник се правят на вездесъщи, но при първото състезание със западните страни, настъпва пълен срив и те, естествено, заемат последното място.

Така стоят нещата с българските учени днес, през ноември 2017 г.

Видеоматериали:

  1. Скандал в университета! След сигнал на Би Ай Ти МОН прекратява спорна дисертация на ректор; еМисия България, BiT, 07.9.2017 г.
  2. Клип от публичната защита на Росен Василев, Youtube, 08.9.2017 г.
  3. Комисия от МОН се произнесе: Ректорът на Техническия университет във Варна е преписвал от няколко човека, Росен Василев не се предава: Не съм получил заповед да си спра докторантурата; Просто Диков, BiT, 10.9.2017 г.
  4. Остарели закони могат да оставят без наказание Ректорът на Техническия университет във Варна, който чрез плагиатство защити докторска степен; Просто Диков, BiT, 17.9.2017 г.
  5. Над 80% от дисертацията на ректора на Техническия университет във Варна е открадната, но няма да бъде наказан; Просто Диков, BiT, 22.10.2017 г.

Бележки

  1. Това на академичен жаргон е образователната и научна степен ‚доктор‘; „голям доктор“ е научната степен ‚доктор на науките‘.
  2. Старо наименование на Националната спортна академия (Висш институт за физическа култура).
  3. По израза на Сашо Диков.
  4. От видеата може да видите объркването на настоящия зам.-министър Петър Николов и това на Клисарова в опита им да назоват закона (Закон за развитието на академичния състав в Република България).
  5. Европейска лекарствена агенция (European Medicines Agency).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here