В един тъжен следобед счетоводителят Празноглавчев водеше заседанието на Събранието. На повечето участници им се спеше и бяха оклюмали, други бяха забили поглед в смъртфоните си, а трети направо хъркаха мощно. На трибуната се появи една нова мацка, която, като всяка жена с леко поведение, беше излъгала много мъже и беше спечелила лидерски пост в компартията си. Точно като на конкурс за Мис — победителката колкото и да е грозна, е избрана от „уважаваното“ жури, с което е преспала. Искала да прочете декларация срещу Тиквоний, абсолютна глава на управляващото семейство.
Празноглавчев подозираше какво ще се случи и се поколеба дали да допусне някаква повлекана да обижда Вожда и Учителя от най-високата трибуна в царството, но тъй като всички играеха някаква пиеса на демокрация, реши да й даде малък шанс. „Веднага ще я изхвърля, ако прекали“ — каза си наум председателят и тази мисъл сякаш малко го поуспокои. С елегантен жест покани фалшивата миска да заеме мястото на оратора.
Корнели уверено пристъпи към микрофоните, сякаш пристъпваше към чуждо брачно ложе, извади намачканите от много четене и поправяне чаршафи, и започна да чете. На залата въобще не й направи впечатление, че някаква амбициозна застаряваща „красавица“ бръщолеви нещо. Единствено Празноглавчев се въртеше на стола и напрегнато слушаше глуповатата реч на лидерката, като стискаше позеленелите си зъби до побеляване, на всяка по-остра дума, отнасяща се до любимия му Лидер, се изцъкляше като риба в аквариум с LED осветление. От обикновените депутати никой не прекъсна заниманията си, нито съня си. Корнели се запъваше над бездарния текст, докато се опитваше да придаде някакво звучене на безсмислено подредените слова. Председателят стисна юмруци под банката, но продължаваше да се върти на скъпия стол, доставен от приятелска фирма, и си повтаряше: „ей сегичка ще я спръ тая“, „сига ша я изфърлъ“, като автосугестия за утеха. Вече бяха минали 15 мин., време за което, трябва да признаем, и най-здравите нерви не биха издържали толкова двуличие, безидейност и нахалство, а рошавата мис продължаваше ли, продължаваше, да каканиже. За Празноглавчев казваха „имал нерви като корабни въжета“, ама и те се скъсаха. Той изключи микрофона на лидерката с вечно неумитата коса и просъска: „напуснете залата!“
Квесторите много бързо си свършиха работата, като двама от тях прегърнаха Корнели и я изведоха от свещеното място. Трябва да признаем, че те с неочаквана охота си свършиха работата, сякаш бяха Харви Уайнстийн, награбил Анджелина Джоли и с опитните си ръце пипаха мърлявата лидерка.
Корнели взе да надава някакви крясъци, защото бе усетила, че двамата мъже нямат никакво намерение да я изнасилят, а само да й отнемат микрофона от устата. Това тяхно недостойно мъжко поведение, застарялата компартийка не можа̀ да им прости и започна да вие. Настаналата суматоха разбуди всички присъстващи и те се разделиха на 2 лагера: едните искаха Корнели да бъде изхвърлена колкото си може по-далеч без повече да й се доставя удоволствие, а другите заревнуваха от палавите ръчички на квесторите. Един от комунистите — Антон Кютюков се изцепи: „Празноглавчев е педе..ст!“, което му донесе изхвърляне за 2 заседания, но без никой да го докосне. Той така се надяваше да попадне в същите ръце при изнасянето, но мислено ги разглеждаше като ръцете на Кевин Спейси, а не на Уайнстийн, но нейсе. Всеки има право на свои сексуални фантазии. Докато се носеше извън залата, гласът на Кютюков беше преминал във фалцет, но не спираше да сипе обиди срещу нещастния експерт-счетоводител.
Цялата история се превърна в Новина № 1 на царството и започнаха всички телевизии, радиостанции, вестници, списания да коментират невероятния скандал. Всички тези медии бяха на един корпулентен депутат, който въпреки голямото си богатство се ползваше с царска охрана, плащана от всички телезрители-дебили, които бяха някъде между 80 и 120% от населението. Така в телевизионните студия нахлуха всякакви политолози, социолози, партийци и др. лекари на обществото, които коментираха създалата се ситуация. Техните присъди бяха: счетоводителят Празноглавчев си бил изпуснал нервите, изгонването от залата на лидерката на опозицията било недопустимо, а за нейното поведение възкликнаха: Корнели е супер! Но нямаха предвид супермацка, а суперкорумпирана. В царството корумпираните бяха на особена почит, защото това беше детската мечта на почти всеки. Рошавата гарга участвала в приватизацията с препълнени шепи, дори едно време била заместник-министър на Дългия инкасатор, когато премиер пък бил серГЕЙ, но като всеки обратен, вместо да я награди, той я изгонил за суперкорупция. Но това е минало, а всяка мадама с толкова горещо минало я чака розово бъдеще. Окрилена от силната подкрепа, рошавата мис се закани на нещастния Празноглавчев, че няма да посещава форумите му, докато не подаде оставка. Тя обвини в сексуален тормоз и двамата квестори, които я докосвали на такива места, които никой не бил докосвал.
Първоначално Празноглавчев се запъна с оставката, както и всички негови роднини от управляващата клика, но после… Цялото семейство поотделно обясняваха, че няма да се дадат на кирливата опозиция, но се появи патриархът на семейството, сам Тиквоний и разкара с шутове нерешителния счетоводител от топлото място. Роднините изпратиха експредседателя с обещания за подкрепа, но всички знаеха, че това е поредната жертва, паднала в борбата за защита на престъпната глава на семейството. Празноглавчев малко беше преиграл с верноподаничеството си и заслужаваше нерадостната си съдба, иначе беше свестен човек, умерен, внимателен и възпитан.
Народният цирк избра за свой нов спикер Цветарка Църноянчева, която стои няколко стъпала — не, а няколко етажа под Празноглавчев, но всяко падане надолу шумно се приветстваше в господарството. Тази смяна бе обявена за Великата октомврийска революция на лидерката Корнели. Замаяна от успеха си, триумфаторката и този път пропусна да види, че Празноглавчев е Айнщайн в сравнение с Цветарката.
Въобще никой в тази държава не забелязваше деградацията, която под съпровода на „демократичните ценности“ заменяше едни хора с други десет пъти по-некачествени, даже напротив всички оцениха събитията като „победа на демокрацията“. Важното беше Тиквоний и компания да продължават да управляват следващите 500 год.