Приватизация на давността

Управляващите измислили схема, по която да „възстановят справедливостта“, изгубена в безкрайно дългия и безкрайно мъчителен преход. ГЕРБ бръкнаха с пръст в раната и се опитаха да стоварят цялата вина върху лошите приватизатори. Вероятно в огромната си част те са точно такива, единствените изключения са престижните западни фирми (сред тях не е Гад Зееви). Гаргамел гордо изскочи от политическото гробище и се самоназова със суперлативи — измислил приватизацията, бил много удовлетворен от собствените си приватизационни резултати, от което следвало, че и България трябвало да се гордее с него, но той не държал на това. Татяна Дончева се подигра на герберите, че правото имало същите закони, каквито имала физиката, милиционерите нищо не разбирали нито от едните, нито от другите закони и премахването на давността щяло да им се стовари върху главите, както стоварвали се сградите при неправилно бутане на носещи стени.
Трети решиха, че отпадането на давността е заради Прокопиев и Каолин. В тази група е самият Прокопиев, който не пропуска да отбележи колко кристално чист е всъщност, но непряко се ласкае, че в българската конституция ще има „поправка Прокопиев“. Няма нормален човек, който да предполага такава значимост на този индивидуум, но както казва един колега, посредствеността не знае нищо по-високо от себе си.

Принципи на давността

Давността като правен институт има своите дълбоки корени и най-вече — смисъл. Въпреки празните приказки на Дончева и някои експремиери-професори, нито един от тях не обясни защо съществува давността, нито пък направи бегъл преглед как е в демократичния свят. Едната причина за това е слабата подготовка, а другата — ще обслужат тезата на противниците си.
Трябва да кажем, че има много видове давност: погасителна, изпълнителска, обикновена, абсолютна. Всички те обаче са срокове, т.е. това е време след изтичането на което или се погасява нарушението, или няма способ за събиране на вземане, без то да се погасява¹, може да бъде спирана с предприемането на някакви процесуални действия или абсолютно се погасява независимо от всички действия след изтичането на определен срок.
Коя обаче е философската основа на давността?

Първо, резултатите / ефектите от извършеното престъпление не са неизменни във времето, освен това доказателствата / уликите също се променят, т.е. времето „лекува“ всичко. Тук тази сентенция има много измерения: вредите, нанесени върху пострадалия са изчезнали или той е свикнал с тях. С времето доказателствата за едно или друго действие се заличават². Това важи както за веществените доказателства, така и за невеществените. Освен всичко това, „нарушителят“ еволюира, след 10-20 год. той въобще може да няма нищо общо с онази личност, извършила правонарушението. Освен субекта на престъплението, най-вероятно след многото години се е променил и обекта³.

Второ, трябва да има срок, в който да се разкрие, докаже и осъди съответно престъпление, за да не може недобросъвестните блюстители на реда да управляват тези процеси в зависимост от поведението на заподозрения / обвиняемия / осъдения. Тоест, причините за забавянето на възмездието не следва да са лостове за изнудване. Разследването, търсенето на доказателства, които да доведат до наказването на нарушителя трябва да са направени добросъвестно, а не да висят като Дамоклев меч над главата на евентуалния виновник⁴.

Трето, отлагането на възмездието може да го превърне в ненужно „жестока справедливост“. Наказанието след значителните периоди от време заварва нарушителите (престъпниците) в друга житейска фаза, когато те не отразяват света по начина, по който са го отразявали по времето на нарушението (престъплението), аналогично е състоянието и при жертвите (обектите на престъплението). Отделно от това и светът не ги отразява по същия начин⁵.

Давността другаде

Няма давност за геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления според приетата на 26.11.1968 г. от Общото събрание на ООН Конвенция за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Дефинициите на термините са дадени в различни документи (напр. военните престъпления са по Нюрнбергската харта или Лондонското споразумение за международния военен трибунал). Друг документ е Римският статут на международния криминален съд и т.н. Отделните страни обаче прилагат различни режими на давност по отношение на другите престъпления, с изключение на България, която освен по цитираната конвенция няма други престъпления без давност, защото тук се съобразяваме само с наложеното отвън, но иначе толерирането на престъпниците е държавна политика.
Например във Великобритания няма давност и за сериозните сексуални престъпления, за разлика от повечето европейски страни, където тя е между 12 и 20 год. (в зависимост от възрастта на жертвата). В Австралия дете, жертва на сексуално престъпление, може да подаде жалба докато навърши 37 год. (в щата Невада възрастта е 36 и съответно 43, ако не е било възможно да осъзнае престъплението в момента на извършването му). След като Германия премахна паричните компенсации за жертвите на сексуални престъпления (в началото на 2012 г.), спадът в жалбите от такива престъпления е над 80% (със същата реформа давността се увеличи на 30 год.). В САЩ измамата на съда няма давност, към нея трябва да се добавят престъпленията, свързани с особена жестокост и дезертьорството. В различните щати действат различни закони: в щата Ню Йорк няма давност за убийство I степен, тежки криминални престъпления клас А, някои особени случаи на палежи и отвличания. За нас, българите е много интересна Калифорния, където няма давност за убийство, закононарушения, за които се предвижда доживотен затвор или смърт, и… за присвояване на обществени средства (в Мисисипи също няма такава давност). В Кентъки, Западна Вирджиния и Северна Каролина няма давност за тежките криминални престъпления, а в Южна Каролина и Уайоминг върху криминалните престъпления въобще.
Видно от горното, в много държави се прилагат различни режими на давност в зависимост от източниците на тяхното право. С други думи: не се наблюдава никакво срутване на никакво право върху никакви глави, както предричат местните адвокати на мафията.

Генералните проблеми на българския преход

Освен многото генерали, в прехода се откроиха няколко основни проблема: дисбалансираната (респ. нефункционираща) политическа система, корумпираната и неработеща съдебна, и чутовното забогатяване на доста бизнесмени без очевидни конкурентни предимства. Първият проблем се създава основно от диспропорцията между начина на избиране на отделните власти и техните правомощия⁶, т.е. недомислена избирателна система и неправилно разпределени пълномощия на избраните. Вторият проблем е абсолютно ясен — деинституционализация, но без ясно решение, като най-лесното е значително съкращаване на мандатите, но няма политическа воля за това. Третият проблем, който сега изпъква по особено жесток начин е корупцията. Много голяма част от него е приватизацията, която в момента не е най-модерната причина за ограбването на българите, каквато е корупцията при обществените поръчки, но там няма нужда от такова законодателно решение, защото давността още не е изтекла.
Всички обобщения относно приватизацията ще бъдат неправилни, но така или иначе норма е намирането на изключения от много генерални изводи. Все пак трябва да се отбележи, че в общия случай на приватизация с участието на български физически или юридически лица има чутовна измама. Тя, разбира се, има две страни, т.е. и държавните чиновници и големите български приватизатори трябва да понесат някаква отговорност. Имаше случаи, при които български заводи бяха купени от авторитетни западни компании: Солвей Соди пр.⁷ Соди Девня; Аурибис България, пр. Кумерио Мед, пр. Юмикор, пр. Юнион Миниер; повечето бирени фабрики (с изключение на Мишо Бирената), Банка ДСК, Кока-кола (Бенакс). Като добра практика за приватизация от българи могат да се посочат: Стара планина Холдинг (М+С Хидравлик Казанлък, Фазан Русе, ХЕС Ямбол), Монбат Монтана, Софарма и курортен комплекс Албена.
Не приватизация, а обири, могат да се нарекат присвояванията на Гранд хотел Варна, БГА Балкан, БТК, Кремиковци, Нефтохим Бургас, Химко Враца, Плама Плевен, Видахим Видин, ТБ Биохим, Петрол и много др. Много съмнения останаха при Булбанк, Каолин, електроразпределителните дружества, ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Нито един от списъците не е изчерпателен, но кражбите значително надвишават нормално приватизираните предприятия. Няма да влизам в схоластични спорове на каква база се правят тези заключения, защото това са част от капаните на пишман-приватизаторите. Основният проблем е с дефинирането на цената (стойността) на приватизираните заводи, но въпреки наличието на исторически факти злоупотребата с определянето й продължава да е основен аргумент. Да приемем, че цената е онази сума, която купувачът е готов да плати на продавача за определено предприятие, но с добавката „в условията на действаща пазарна икономика“, а не някакви нейни подобия. Не са малко сделките (напр. БТК), когато телекомуникационният гигант беше продаден за жълти стотинки, а няколко години по-късно бе препродаден за милиарди. Новият собственик-приватизатор не беше сторил нищо, за да вдигне толкова много стойността на компанията. Също стана с авиокомпанията, която след продажбата на бюрата в чужбина, слотовете в някои летища⁸ върнаха многократно стойността на вложените пари. За добра ефективност на капитала се смятат онези проценти, които са по-големи от лихвите при равни други условия, а нашите приватизатори постигнаха суперхиперефективност някъде с 4-цифрени проценти. Тези финансови гении със селски или милиционерски произход, лошо образование и още по-лошо възпитание задминаха Уорън Бъфет (по ефективност, надявам се, не са успели в абсолютна стойност на богатството).

Поправката ГЕРБ

Радетелите за „законност“ и „правова държава“ са повечето настоящи или бивши членове на компартията. Трябва дебело да се подчертае, че те нямат нищо общо и с двете⁹, единствено ги е страх от евентуалното осветляване на незаконно придобитите им доходи. Има много нагли „бизнесмени“, които се „гордеят“ с богатството си, но нито са измислили операционната система Уиндоус, нито Фейсбук, камо ли пък смартфона, въпреки че родните „момчета“ смазаха с финансовите си показатели за нарастване на собственото благосъстояние Бил Гейтс, Марк Цукърбърг и Стив Джобс взети заедно. Следователно, ревизия на тази дейност е добре дошла, защото по един или друг начин ще се опита да възстанови малко справедливостта. Упреците спрямо ГЕРБ са в посока на придобиването на нов инструмент за разправа с противниците. Много е вероятно партията на милиционерите наистина да се възползва от подобно оръжие, но то не трябва да действа върху всички, а само върху крадците. От само себе си се налага извода, че угрижените за правовия ред в най-корумпираната държава всъщност имат съвсем други притеснения, защото стрелят в неправилната посока.
Безспорно идеята за ревизия на този преход и получаването на мъничко възмездие за придобилите обществените богатства е много добра, но и фантасмагорична. Следователно, трябва да се загрижат върху механизмите на приложението й, т.е. да не се позволява на въоръжените с новия инструмент безконтролно да обвиняват или се разправят с невинни. Грабежът или убийството са престъпления, които чудесно си седят сред членовете в Наказателния кодекс, но не се предлага да се отменят, защото има опасност прокуратурата, управляващите или др., които имат склонност към злоупотреба с тях, да го направят в действителност.
Така и с давността за престъпленията при приватизацията, нека чудесно залегне в Конституцията или където трябва. Всички проблеми с правовата държава, ретроактивното действие, избирателното (не)прилагане и процесуални пречки са воплите на едни лоши хора с нечисти намерения.

1. Тоест, продължава да е дължимо, но не може да се събере. (остава доброволното внасяне).
2. Въпреки че технологиите помагат в разкриването на престъпления, все пак в общия случай уликите губят своята доказателствена сила.
3. Например: момичето, изнасилено на 10.3.1977 г. от Роман Полански, през лятото на 2017 г. подаде молба до съда за прекратяване на делото срещу насилника, защото е преживяла случката. На Саманта Гаймър (преди Саманта Гейли) се отразяват зле новите опити за арестуването на Полански, защото й припомнят нещо, което тя вече е оставила зад себе си. На 17.8.2017 г. съдията Скот Гордън (Висш окръжен съд на Лос Анджелис) отхвърля иска на Гаймър.
4. За България този принцип е много валиден, защото според свидетелства на следователя Бойко Атанасов има „дела на трупчета“, които се активират в подходящ момент. Понятието „дела на трупчета“ се въвежда още по времето на Никола Филчев (Главен прокурор), когато различните дела се движат с различна скорост, която се определя от желанието на прокуратурата за влияние върху политиците. В този смисъл недобросъвестното разследване пречи на правосъдието, независимо дали се дължи на липса на мобилизация или се прави тенденциозно.
5. Съдебният процес срещу Аугусто Пиночет, както и срещу нацистки военнопрестъпници, са илюстрация на този принцип. Правосъдието ги „застига“, когато те са на преклонна възраст и не разбират какво се случва около тях. В тези случаи т. нар. „възмездие“ може да бъде определено като „жестоко“, защото е абсурдно да превъзпита нарушителя, а спрямо останалите хора е повече пример за безсърдечност, отколкото за справедливост.
6. Например пряк избор на Президент с незначителни пълномощия, за разлика от премиера, който има най-големите правомощия, без да е избиран пряко от суверена. Аналогична е ситуацията и с колективните органи като Министерски съвет. Съдебната власт също няма никаква легитимност, защото не е избирана пряко, а същевременно притежава непропроционално големи пълномощия. Неизбирани от никого съдии могат да отстранят (и отстраняват!) избирани пряко от хората кметове (в САЩ за отстраняването от власт от пряко избираеми длъжности не е достатъчно съдебно решение, трябва да бъде потвърдено от губернатора на съответния щат, който е пряко избран.
7. Съкращение на „преди“; например: сега се нарича „Солвей Соди“ с предишно наименование „Соди Девня“.
8. Landing slot – повече информация тук.
9. Има се предвид „законността“ и „правовата държава“.