Приказка Прокопиева

Приватизацията е първият и най-важен инструмент за мошеническото превръщане на обществени ресурси в частни

7717

Имало едно време едно прекрасно царство, едно прекрасно господарство, което се наричало Територия и в което царувала олигархията. С годините различни пажове на тази олигархия били поставяни от нея начело на господарството, но в управляването нямало почти никаква разлика. Територията била комунистическа страна и останала докрай такава заедно с Куба и Северна Корея. Макар по същество да си останала същата след „нежната революция“, олигархията не приемала това наименование и си притурила някакви други определения — „демократична“, „правова“, „европейска“ с не знам какви си ценности и т.н. Даже независимите наблюдатели започнаха да я наричат „посткомунистическа“ държава, да им се чудиш на акъла откъде е това „пост“, може би идва от „постна“, т.е. безвкусна, блудкава, банална. Ако е така, и ний сме съгласни.
Приказният герой Гаргамел извършил грандиозна приватизация, която облагодетелствала него и неговите приближени. Дори дал територианския национален превозвач на не толкова известния герой Гад, който за малко повече от година от обикновен мошеник се превърнал в мултимилионер. То такава беше и метаморфозата на самия Гаргамел, чийто банкови сметки нараснаха толкова много, щото обикновен калкулатор не побираше толкова много разряди, че трябваше Scientific.
След Гаргамел поставили на власт един изкукуригал дядка, който се самоназовавал „величество“ и се смятал за цар. Мястото му било на 4-тия километър, но олигархията го турила начело на държавата. Както имало обосновани предположения за неговото психическо здраве, така това „величество“ се налапало с имоти, а на джуджетата си, между другото, наричани от него министри, които се били прочули като най-корумпираните в света, раздавал пари и телекомуникационни компании. След това дошъл редът на шута на олигархията, с нетрадиционна сексуална ориентация. Сергейко изненадал господарите, като изоставил Азерко и се сближил с Моничка, която била най-крадливата лисичка, която имало в господарството. Калдерашите я смятали за своя богиня, защото стотиците хиляди, които те заграбвали от чантите на територианците, Моничка направо взимала от хазната чрез обществени поръчки за пиар. Толкова била добра тази лисица, че дори получила международно признание с аферата Хохегер. След 9 год., на 10-тата, управителите на държавата назначили един техен сърдит паж, който се занимавал с охрана и пожарогасене и оттогава е техен абсолютен фаворит. Той пък се прочул със строителството на магистрали и спортни зали на двойни цени, но пък на тройно по-ниско качество. Въпреки това правил такива чудесни пируети, щото всички територианци го обожавали и той навярно щял да царува вечно, ако не беше се спънал в егото си.

Двамата братя и златната мина

В един мразовит януари, някъде около 10-то число двамата братя Прокопиеви получават като подарък от Гаргамел една златна мина с разработени пазари. Глупава белгийска фирма предлага на Територията 20 млн. щатски долара за мината, но Гаргамел ги прогонва, за да я продаде на десетократно по-ниска цена на братята. Цената освен, че е 10-кратно по-ниска, но хитрите братя ефективно плащат 20-кратно по-малко от широкопръстите белгийци.
За да стане тая работа, те използват схемата, наречена разбойническо-мениджърската приватизация (РМД). По-големият брат се пише работник в мината, заедно с една семейна приятелка, само месец преди да си присвоят мината, той с 23%, а тя с ½ процент по-малко. РМД системата е предвиждала да се включват само разбойници, които са работили най-малко 2 год. в предприятието, но тъй като тези са били големи разбойници по принцип им е бил признат трудовия стаж за цялостно творчество и така се възползвали от възможността да платят 20-пъти по-малко.
Възмутен от подобен грабеж на обществени средства вълкът Филчо подгони двамата братя, но благодарение на корумпирания съд те излязоха кристално чисти. Оттогава по-малкият брат се фука във всяко телевизионно студио как бил съдебно изчистен и върху мазната му физиономия нямало никакво петънце. Даже се наблюдават леки психически отклонения в братчето, защото чистачът на петънца е известен със своята мърлявост, корумпираност и бездарие, което веднага ни навежда на мисълта за слаба прокопиева хигиена. Този грабеж дава летящ старт на братята-мошеници и те оттогава купуват предприятие след предприятие. Вторият голям грабеж на територианците беше с възобновяемите енергоизточници, където братята отново се включиха подобаващо. Въобще където и както да се появиха нечистоплътни сделки за обогатяване на срамотни люде, двамата братя черпеха злато с пълни шепи. Сега розовобузестият брат се вайка, че някаква комисия за гражданска конфискация запорирала негово имущество на стойност стотици милиони. Той бил толкова честен, а доходите му така прозрачни, щото не можело и слово да става за задкулисно придобиване на имоти и доходи.
С изцъклени очи обяснява как съвсем законно бил забогатял без да обяснява механизма за това. Обществото знае, че има един-два вестника с трима-четирима читатели, но едва ли това е сериозен приходоизточник. Блестящият ум, какъвто има всеки неграмотен, също не може да докаже някакви експертни качества довели до взривно забогатяване. Най-вероятно моделът на умножаване на благосъстоянието е добре известният в Територията: {1} работническо-селски произход. Най-често някое село, какъвто е случаят и с двамата братя; {2} свързаност с тайните служби на комунистическия режим. И на това условие отговарят, отецът на братята е бил служител на държавна сигурност, а големият брат също бил милиционер; {3} вълшебна приказка за това как си тръгнал от един гараж или мазе и си стигнал далеч. Територианските олигарси винаги създават легенди за себе си, подобно на тази за Бил Гейтс, но след тях не остава никакъв световно известен Уиндоус или Офис, а само заграбени държавни предприятия; {4} всички олигарси са възтъпи, слабообразовани, трудно говорят, не може да става и дума за писмо, но въпреки това се самообявяват за гениални. Така и в случая – едвам сричат, но с мегапретенции.

Вълшебникът от Територията

Тъй като двамата братя напълно изпълняват 4-те точки от модела за територианско забогатяване, те създават една вълшебна история, която хем да обясни необяснимо увеличеното благосъстояние, хем да злепостави обвинителите им. Така розовобузестият брат се обявява за Вълшебникът на свободното слово. Точно този нечистоплътен герой не може да се отъждествява с каквато и да била свобода, но създанията от неговата шайка му акомпанират в чудесния хор на подлеците. Всичките им претенции за „класна журналистика“ са поредните измами за и без това не ставащия и чеп за зеле териториански народ, където значително повече от 80% са дебили. Протръбиха, че съдът на 3 инстанции е оневинил братята-ченгета за приватизацията на едно чудесно държавно предприятие, като допълниха: на съда се вярва, когато казва за нас, че сме готини; на съда не се вярва, когато твърди същото за Пеефски, Цветанов, Людмил Стойков, Марио Николов, убийците на Борилски и т.н. Тоест, братята-разбойници са едно приятно съдебно изключение. Как може Цукърбърг да забогатае от нищото, а братята от село в североизточната част на Територията да не могат? Какво като е създал Фейсбук, а братята не са създали нищо?! Като Марк всеки може, истинското вълшебство е да си Прокопиев — внезапно забогатяваш, като не оставят никакви следи от тази дейност, ни Уиндоус, ни Фейсбук, ни Тесла.
Главните редактори на издаваните от розовобузестия медии, с телешки възторг се заклеха във вярност на работодателя си. Те, за разлика от журналистите в Пеефските медии, били много по-чистоплътни, готини и честни. Най-големият комизъм на ситуацията е в самооценката, че са стожери на свободното слово. Не, те са същите мерзавци като Пеефските, но са срещу пожарникаря, което, трябва да призная, е по-трудно, обаче като природа, методи и цели са братя-близнаци.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here