Олигархия

В защитата на Прокопиев се използват всякакви прийоми — позволени и не, но сега включиха и научни манипулации

16215

Във втората половина на м. декември 2017 г. уважаваният професор Евгений Дайнов на 2 пъти се включи в защитата на олигарха Прокопиев. Първият път със статус във Фейсбук, озаглавен „Днес е Прокопиев, утре сте вие, драги, дето се снишавате (в „медиите“) или злобеете с миша страст (във Фейса)“. Десетина дни по-късно направо даде интервю за Dir.bg със заглавие „Да върнем смисъла на думите, да не помагаме на диктатори“. И в двата случая се защитава приватизатора на Каолин — Иво Прокопиев, но в интервюто се прави недопустимото — изопачават се научни факти, за да се „докаже“, че неговият човек въобще не бил олигарх. Този етикет му се лепял от кафявите медии, защото ненавиждали различното мнение, сякаш не може хем да си крадец, хем да имаш съвсем друго виждане от Борисов и Пеефски.
Иначе добре образованият Дайнов прави няколко непростими грешки по политическа философия във връзка с термина ‚олигархия‘ и Аристотел. Дали защото е неподготвен по темата, или пък подценява аудиторията, или пък неистово иска да услужи на близък приятел, не знам, а и няма значение. Но за човек с претенции за Оксфордско образование и професор по политически науки, този факт изглежда най-малкото странно.

Древногръцкото понятие за олигархия

В действителност понятието е ключово за Платон1, а в неговото дефиниране имат голямо участие неговият учител (Сократ2) и най-известният му ученик (Аристотел3). Само последният е споменат от Дайнов в тази връзка, което е дълбоко погрешно. Тъй като Сократ не ни е оставил никакво материално наследство, за неговите тези черпим информация от ученика му и по-точно от произведението Република4, където Сократ води диалози с няколко младежи5. Не могат да бъдат подминати и съвременниците на Сократ — Херодот6 и Тукидид7, в чиито произведения също се говори за видовете държавно управление и олигархията като част от тях. И така, според Платон (в „Републиката“) има 3 форми на държавно управление: тирания (деспотизъм), аристокрация и демокрация. По-късните автори (Ксенофонт, Полибий, Плутарх и Дион Хрисостом) разглеждат видовете форми на управление като повече от 3, като класификацията се прави на базата на броя на хората с власт. Забравих да кажа, че и според Сократ и хората около него зависи дали върховната власт се упражнява от един (монархия, тирания, деспотизъм), няколко (аристокрация, олигархия, тимокрация) или много хора (полития, демокрация). В последното си произведение („Законите“8) Платон е придобил значителен житейски опит и е сменил теорията си за държавното управление. Той вече разглежда 4 форми (подредени от най-лоша към най-добра): тирания, монархия, демокрация и олигархия. Има дори един пасаж, в който твърди, че най-добрата форма на управление е „перфектната тирания“, т.е. тирания с перфектен човек начело. На стари години ясно личи разочарованието на Платон от демокрацията и той поставя олигархията като по-съвършена форма на управление, макар в описанието й да включва и много елементи на демокрацията, той ясно определя предпочитанията си — управлението да е в „ръцете на неколцина мъдри хора“. Освен броя на упражняващите властта Платон въвежда още идеите за правомощията (силата), съгласието в и между групите, които признаци се наблюдават и при Ксенофонтовата дефиниция за монархия. Към вече изредените белези добавя още богатството (бедността) и (не)законността. Аристотел създава 2 групи от общо 6 форми на държавно управление: (1) за доброто на всички: монархия, аристокрация и полития (конституционно управление); (2) за доброто на част от членовете на обществото: тирания, олигархия, демокрация.

Аристотелови олигархии

Чак сега стигаме до единствено споменатия от Дайнов автор. Аристотел разглежда 4 вида олигархии. В дефинициите му има много противоречия и непоследователност. Първият и най-важен принцип за подразделяне на олигархиите е принципът за придобиване на гражданство9. Вторият е как се стига до самото упражняване на граждански права при вече изпълнени критерии за придобиването им. Какъв е обхватът и кой решава какви права да предостави (дали на всички еднакви или по преценка на управляващ орган). Накрая за класификацията има значение дали управлението се осъществява съгласно закони или по усмотрение (прищевки) на владетеля. И така 4-те форми на олигархията (подредени от най-добра към най-лоша), според Аристотел са:
(1) Основана на имуществен ценз с достатъчно висок праг, за да се изключат бедните, които са мнозинство, но задължително присъждане на права след достигане на ценза, съгласно законите.
(2) Отново основана на имуществен ценз, но с много по-малко на брой властимащи, които желаят да уголемят богатствата си и осъществяват управлението с подобна цел. Те, по своя дискреция, определят кой да се присъедини към „правоимащите“, като често пъти оставят това в ръцете на закона, който променят по свое усмотрение.
(3) Като предишната, но в нея съществува унаследяването. Твърде неясна форма, защото Аристотел казва „най-големият син наследява бащата“, но при евентуално оспорване в реда на унаследяване (което не е никаква рядкост) и съществуващ имуществен ценз се появява голяма неяснота как ще се удовлетвори условието за наличието на богатство и неговото разделяне между различните претенденти. Въпреки това управлението е съобразено със законите.
(4) Аналогична на 3-тата форма (има унаследяване), но управлението се осъществява от волните хрумвания на владетеля, без да се съобразява със законите.
Отделно от тези 4 форми на управление, Аристотел разглежда и механизмите за достигане до позицията на „избраната групичка“ или т.нар. олигарси, които получават ценза си по различни пътища: по рождение и земевладение (това е основната разлика между олигархия и аристокрация), правото на „първите заселници“, завоевание, част от кралското семейство, глави на знатни семейства, династични олигархии и олигархии на богатството. България много прилича на последния тип олигархия, затова ще й обърна по-голямо внимание. Неясното определение за богатство в онези години си е било също толкова неясно, колкото и сега. В какво се измерва то? В пари, в земи, в имоти, в друга собственост или пък в размер на платените данъци, такси, налози, мита, в административни правомощия и др.т. (при меркантилизма тези показатели са имали голямо значение). В съвременните условия също е трудно да се направи оценка на богатството на олигарсите най-вече предвид офшорките, чиято собственост остава неизяснена, от една страна, а и не по-малко заплетена е и оценката за притежаваното от „райските компании“ имущество, от друга. Разбира се, проблемът с подставените лица също стои със страшна сила.
Никой български олигарх не се хвали с размера на платените данъци, а счита за достойнство неплатените (от негова гл.т. може и да е добре, но от гл.т. на обществото не е). Например: един глупав ревизор, който постоянно хвали Лукойл, в многобройнните си оди причислява към платените от руския гигант данъци и ДДС-то, както и платените осигуровки (вкл. личните на служителите). ДДС-то е косвен данък, т.е. той се плаща от крайния потребител, а негов вносител в бюджета е Лукойл (същото е и при личните осигурителни вноски на работниците), но не и платец10.

Съвременните олигархии

При Аристотел не дадох изрична дефиниция за олигархия, защото тя не е неизменна във времето (нарочно показах дори еволюцията при ранжирането на формите за управление на неговия учител — Платон). Олигархия е форма на „държавно“ управление, при която властта е в малцина богати хора, които я упражняват по свое усмотрение или съгласно закони, които те изготвят. Кавичките в дефиницията са заради това, защото не е задължително да става дума за държава, може да е полис, както е при Платон и Аристотел, а може и просто да бъде някаква организация (каквато форма е възможна в съвременните условия; например: масонска ложа). Не е задължително упражняването на властта да е единствено за собствено благо, както твърди Дайнов, защото олигарсите нямат еднакви интереси, а колкото до Аристотелевия смисъл — той слага и демокрацията в групата на управленията за благото на малцина, докато в 1-вата форма на олигархията не включва управляване само за лично облагодетелстване. Обръщам внимание, че в дефиницията не е задължително прякото участие в държавното управление, то може да е на неформална основа (Цеко Минев впряга цялата държавна власт да приема постановления, планове, поправки в закони, а той формално няма никакви правомощия за това). Единствено богатството е задължително за упражняването на властта, въпреки че както видяхме по-горе то може да има различен източник и неговото измерване (само по себе си) е сложна задача.
В Средновековието по долината на река Рейн, германски благородници налагат съвсем незаконно такси на преминаващите през техните земи пътници (особено за пресичането на реката). Те получават прозвището „барони-разбойници“. В средата на XIX в. в САЩ този термин е пренесен за американските олигарси, които се занимават основно с 3 неща: стомана, петрол и железопътни компании (по това време всички богаташи в САЩ са задължително от тези 3 бранша). Основното при бароните-разбойници е експлоатирането на природни ресурси или получаването на наеми (такси) от имоти (напр. железен път в САЩ или земи по долината на Рейн). Тридесет и първият президент на САЩ (Хърбърт Хувър) казва „бедата на капитализма е в капиталистите, защото те са дяволски алчни“. Първите ограничения, наложени от държавата върху американските олигарси, са от началото на XX в., по време на президента Тиодор Рузвелт11. Точно за този президент трябва да се кажат още няколко думи. Той е вицепрезидент, когато в Бъфало, Ню Йорк, убиват президента Уилям Маккинли. Отказва се от 3-ти мандат12, защото счита, че многото мандати са предпоставка за диктаторство. Той е първият американски президент посетил Русия и Япония. Той е първият американец печелил Нобелова награда (за мир, през 1906 г.). Създава Федералната индустриално-търговска комисия, чиято основна задача е защитата на конкуренцията, заради нея получава прозвището „разбивачът на тръстове“. Това е президентът, който трябва на България, затова се отклонявам толкова много в разглеждане на дейността му. Той поставя началото на защитата на дивата природа (дивеч и околна среда), създава Федералната служба по горите, „приема“ закона за създаване на националните паркове (в САЩ най-много паркове носят неговото име), обявява около 1 млн. кв. км. за защитени от федералното правителство на САЩ територии.
И до ден днешен има изследователи, които смятат управлението на САЩ за олигархично, с което съм безкрайно несъгласен, но това не е темата на настоящия текст. Безспорно (има съгласие сред световните учени) съвременните олигархии са възникнали и се развиват най-вече в страните от бившия Съветски съюз, като сред тях се открояват Русия и Украйна (има и много африкански олигархии). Терминът ‚олигарх‘ (в съвременен смисъл) възниква през 1994 г. във връзка с прехода на Русия от комунизъм към „демокрация“ и се дефинира като „малобройна група от много богати бизнесмени, които имат добри политически връзки, с които са получили, разширяват или съхраняват богатството си и които влияят на политическите решения в страната си, без формално да притежават политическа власт“.
Характерно за дейността на съвременните олигарси (руски или украински), както и за американските барони-разбойници, са 4 вида „покупки“:
(1) Решения на изпълнителната власт. В 3-те страни тя се оглавява от президента, но няма пречка където тази власт се упражнява от премиер това да е така и там. Например решението за Банско на Борисов III.
(2) Решения на законодателната власт. В САЩ лобизмът е процъфтяващ бизнес и при това законен, но там той е в много голяма степен прозрачен. В младите евразийски олигархии това никак не е така — те силно любят мрака.
(3) Решения на съдебната власт. Британското списание Фрейзър през 1869 г. пише, че в Ню Йорк има специфичен обичай — страните по делото освен адвокат, си наемат и съдия. Това, разбира се, важи за цял свят и нямо нищо специфично в Ню Йорк. За България е излишно да говорим колко пропита от корупция е съдебната система.
(4) Медии. Да го кажа още веднъж в 1 изречение: олигарсите си купуват медии. По време на президента Борис Елцин медийните олигарси са Борис Березовски13 и Владимир Гусински, но впоследствие Путин разширява периметъра. В Украйна първите медийни олигарси са Виктор Медведчук и Виктор Пинчук. В България понастоящем най-голям е Пеефски, но могат да се добавят Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев. Особеното на съвременната олигархия е именно това, че медийните магнати са задължително олигарси.

Олигарх ли е Прокопиев?

Нобеловият лауреат по икономика за 2001 г. Джоузеф Стиглиц14 и Маршал Голдман15 смятат приватизацията за основния източник на доходите на олигархията в посткомунистическите страни. Други автори разглеждат приватизацията в Чехия и Словакия, те я сравняват с руската16, като достигат до аналогични изводи. В Русия част от приватизацията е осъществена по системата „заеми за акции“, но там олигарсите не участват, защото има реално плащане, което не им е по вкуса (те силно предпочитат сделките с пряко договаряне, където за жълти стотинки придобиват активи за милиарди)17.
Дефиницията в Краткия Оксфордски политически речник за ‚олигарх‘ гласи: Има се предвид руски бизнесмени със силни (често пъти прикрити) политически връзки, които са успели да направят огромни богатства от либерализирането на пазара и приватизационните програми по време на разпадането на СССР и последващото преустройство на руската икономика18.
Иво Прокопиев основно забогатява от Каолин, след като пладнешки го приватизира. Нищо ново под слънцето, такива са около 90% от приватизационните сделки. При него обаче е ясен размерът на ограбването — вместо $20 млн. обществото получава $1 млн., което не може да се каже за всички приватизирани предприятия (за някои от предприятията няма оферта, от която да се съди за истинската „пазарна цена“19). Самият процес по приватизиране е осъществен с политическата подкрепа на тогавашния диктатор (Иван Костов), а на по-късен етап Прокопиев закупува и съдебни решения, с които и до ден днешен се хвали. Видно от собствеността на Икономедиа (фирмата-издател на в. Капитал, Дневник и др.), той е и медиен магнат. Организира срещи с премиера на България в опит да се отърве от правосъдието, което е допълнителен щрих към гнусния образ на олигарха.
Да, Прокопиев е олигарх и то от лошите, той е симетричният образ на Пеефски. Не че има класификация „добри / лоши“ олигарси, но има такива, които са раздали богатството (или голяма част от него) за благотворителност, изкуство, култура и др.т. За да не бъда голословен ще спомена за петролния магнат Джон Рокфелер и стоманения крал Андрю Карнеги (стимулирани от Теди Рузвелт). В такъв списък никога не могат да попаднат руснаци или българи, защото те са кръвожадни спестители и като чуят за изкуство и култура се хващат за кобура. Колкото до Прокопиев, той дори няма микроскопичен шанс да заприлича мъничко на благородните американски олигарси. Той ще си остане гражданин с аграрен разградски произход, за когото парите са най-важното нещо в Галактиката, а дяволската му алчност ще изпреварва всичко друго. Дайнов казва „днес е Прокопиев, утре сте Вие“ — няма как! Ние не сме приватизирал нищо, ние през живота си не сме взел нито стотинка държавна пара̀20, даже един ден болничен нямам. Убеден съм, че има още няколко милиона българи, които не са приватизирали или крали от българската държава — те не могат да бъдат заплашвани със съдбата на Прокопиев, твърде гнусно е, дори за Дайнов.
И накрая — една терминологична бележка: по-точният научен термин за т.нар. „олигархии / олигарси“ е „плутокрация / плутократи“, което е частен случай на олигархията, но тъй като последният термин е придобил гражданственост дори сред селяните, а и се използва в научните текстове от световните учени, го приемам на драго сърце.

Бележки

  1. Ок. 428(7) г. — 348(7) г. пр. н. е.
  2. Ок. 470 г. — 399 г. пр. н. е.
  3. 384 г. — 322 г. пр. н. е.
  4. На български език се превежда като „Държавата“. В съчинението се разглежда специфично управление на полиса, което изключва монархията, затова и предпочитам заглавието „Републиката“, тъй като по-вярно отразява съдържанието.
  5. Сократ е на посещение в Пирея заедно с Цефал, Полемарх и Тразимах. В следващите книги в диалозите се включват Глаукон и Адимант.
  6. Ок. 484 г. — 425 г. пр. н. е. Най-известното му произведение е „Историята“.
  7. Ок. 460 г. — 400 г. пр. н. е. Основното му произведение е „История на Пелопонеската война“. Според него тази война всъщност е между 2 политически системи: свободната и народна демокрация на Атина срещу строгата и милитаристична олигархия от Спарта. (В тази война олигархията побеждава — б.м.)
  8. Писано е последните 10 год. от живота му, няма точно датиране, но с голяма степен на вероятност е ок. 330 г. пр. н.е. (сравни с „Републиката“ — ок. 380 г. пр. н. е.). Диалозите в „Законите“ са между зрели хора, а Сократ дори не е споменат.
  9. Смисълът на понятието е по-скоро придобиване / упражняване на граждански права, а не просто „гражданство“ в съвременното му звучене.
  10. Разбира се, в други условия вносителят има принос в създаването на принадената стойност, но при Лукойл това не е така, защото е монополист и произвежда стока с гарантиран пазар и потребление.
  11. 26-ти президент на САЩ. Изкарал 2 мандата на поста (09.1901 — 03.1909 г.), известен още като Теди Рузвелт, а малкото му име на български език се среща и като Теодор. На него са кръстени плюшените мечета Teddy bear.
  12. XXII поправка на Американската конституция, ограничаваща броя на президентските мандати, е предложена след 4-те мандата на Франклин Делано Рузвелт, 35-ти президент на САЩ, през 1947 г. и е приета през 1951 г.
  13. Вече покойник.
  14. Stiglitz, Joseph E.; Globalization and Its Discontents; W. W. Norton & Company; New York 2002
  15. Goldman, Marshall I.; The Piratization of the Russian Economy; Routledge (Taylor & Francis Group); New York 2003
  16. Appel, Hilary; A New Capitalist Order. Privatization & Ideology in Russia & Eastern Europe; University of Pittsburgh Press; Pittsburgh, PA, 2004
  17. Blasi, Joseph R., Maya Kroumova and Douglas Kruse; The Privatization of the Russian Economy; Cornell University Press; Ithaca, NY, 1997
  18. McLean, Iain and Alistair McMillan (edited by); Concise Oxford Dictionary of Politics; Oxford University Press, Oxford, England, 3rd ed. 2009
  19. В случая с Каолин има подадена оферта от белгийската фирма Sibelco на стойност $20 млн., но фирмата е изгонена от българските управляващи, за да дадат предприятието на „свой човек“.
  20. Eх, ако не се брои мизерната заплата в държавен университет, но вече не взимаме такава. Отдавна получаваме възнаграждение от частен световен суперпрестижен университет и с нищичко не тежим на българското общество.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here