Добрият Пеефски

Представената от няколко олигарси Бяла книга за свободата на медиите е поредното разчистване на сметките в мафията

10262

На 10.1.2018 г. бе представена Бяла книга за свободата на медиите в България от господата Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев. И тримата са класически олигарси, за разлика от корпулентния Пеефски, който също е олигарх, но от по-различен тип (и в този смисъл не е толкова „класически“).
Самата Бяла книга е досущ като списание „Милиционерска мисъл“, някакъв тюрлюгювеч от недоказани твърдения, които са в полза на представящите я олигарси и в ущърб на техния враг. В нея се съдържат много истини, нещо повече почти всичко е истина, но се скрива много голяма част от картината, която не е изгодна на авторите. Така тази смесица от много частични истини се използва от „добрия Пеефски“ за бухалка срещу лошия Пеефски. Бялата книга е пропуснала 2 огромни проблема в българската медийна действителност: мурзилките в медийното пространство, които неуморно прокарват политиката на Кремъл на родна земя и полагат майчински грижи за Троянския кон на Русия в ЕС; и второ, тъпите ченгеджийски номера на бивши служители на Държавна сигурност или др. комунистически тайни служби, с помощта на които се омаскаряват или възвеличават (в зависимост от необходимостта) различни хора. Една част от представящите „бялата книга“ са в значителна степен свързани с Държавна сигурност, а друга с Матушката и затова тези масивни воденични камъни за българската медийна среда са останали неразгледани. Непременно трябва да извадим Огнян Донев от групата на останалите двама. При самото представяне на срамното съчинение собственикът на Софарма изрично акцентира върху факта, че е забранил медията да се занимава с бизнеса му, но по-силното в случая е действителността, а тя е именно такава (прегледът на съдържанието на Клуб Z изцяло потвърждава думите на издателя и това винаги е правило впечатление, дори без Доневото натякване).

Ситуационният анализ

Авторите на т.нар. „Бяла книга“ са дали таблица с пропадането на България в класацията на „Репортери без граници“ по свободата на медиите за годините от 2006 до 2017. Индексът на световната организация отразява няколко много важни характеристики (7 на брой): плурализмът в медиите, тяхната (не)зависимост, обкръжението и автоцензурата, правната уредба в медийната област, прозрачността на институциите, медийната инфраструктура (производство, разпространение и потребление на медийното съдържание), както и безопасността на журналистите в съответната страна. Индексът не отразява: политиката на правителството върху медиите, независимо от влиянието на правителството върху тях, нито пък отразява качеството на журналистиката. Редно е да се каже, че България е на 109-то място заради следните групи показатели:
(1) Зависещи изцяло от властта: лицензирането и бариерите за навлизане в електронните медии (няма особени злоупотреби от страна на държавните регулатори, така че този показател не ни е потопил съществено); няколко показателя, по които България се представя много зле: нееднакво разпределяне на рекламата (непрозрачни и извратени критерии за раздаване на публични средства на „приятелски медии“), информационно фаворизиране на определени медии (даване на ексклузивна информация, интервюта и т.н.); натиск при назначаването / уволняването на журналисти в медиите, вкл. необществените (назначаването на слугата на Пеефски за програмен директор и водещ в БНТ е красен пример за това, напускането на Васил Иванов и неясното уволнение на Анна Цолова от Нова ТВ, уволняването на Люба Кулезич от BiT и много др.1). Тук следва да се отправят упреци към правителствата и не толкова към големите потребители на средства като Пеефски или Недялков.
(2) Зависещи от други организации и много малко от властта: това са факторите, свързани предимно с обучението, което донякъде е косвено свързано с правителството. Образованието е на тревожно ниско ниво. Във ФЖМК2 има немалко агенти на Държавна сигурност, а професионализмът на професорите не може дори да се доближи до асистентско ниво в световните университети. Свободен достъп до събития (акредитация, покани и др.т.). Действия по отношение намаляване обективността на журналистите (специални покани за различни събития, които може да се тълкуват като „подаръци“ или непарично плащане). Пътуване в чужбина с властимащите или вояжи, финансирани от организации различни от медиите (често се практикува във фармацевтичния бизнес).
(3) Зависещи от собствениците на медиите: концентрация на медийна мощ; наличие на икономически интереси, които влияят върху обективността на журналистите и формират политиката на медиите.

Фиг. 1. Дневен тираж на вестниците в САЩ; Източник: вж. текста; Инфографика: авторът
Фиг. 1. Дневен тираж на вестниците в САЩ; Източник: вж. текста; Инфографика: авторът

Нищо от горепосочените показатели не бе разгледано от т.нар. „Бяла книга“, която има за цел да даде предимство на едни олигарси пред друг. Видно от горното може свободно да се направи обоснован извод, че за плачевното класиране на България по свобода на медиите имат голямо влияние и самите медийни олигарси, които със сопата закарват главните редактори на издаваните от тях медии на пресконференции, където публично да им се закълнат във вярност и безсрамно се подмазват на издателя си. Други, за които всичко руско е прекрасно, безогледно разпространяват фалшиви новини за Матушката. Да, може карикатуристът на вестника да е най-талантливият български карикатурист на всички времена и прекрасно да си върши работата по отношение на самозабравилия се диктатор Борисов3, но чрез изданието се защитават някакви икономически и политически интереси на собственика-олигарх.

Световен спад в тиражите на всекидневниците

Вече второ десетилетие се наблюдава спад на тиражите на всекидневниците. След възникването на радиото, а по-късно и на телевизията, плъзнаха слухове за смъртта на печатните издания, чиято силна преувеличеност животът доказа. Навлизането на Интернет обаче, създаде реална опасност от терминиране на тази така важна медия. Телевизионните и радиоаудитории са трудно измерими, защото пипълметричните системи дават много произволни резултати, а в България тази дейност е в ръцете на мошеници, които си измислят резултатите за гледаемостта. Тиражът на вестниците си остава много важен и обективен критерий за влиянието на съответните медии (освен издателят има печатници и разпространители, които могат да свидетелстват за количеството отпечатани / разпространени печатни материали). На българска почва това също е извратено, защото издателят е печатар, които укрива доставеното и потребеното количество хартия, освен това е разпространител, който може да си изготвя всякакви отчети за доставените количества и т.н. Тиражите на вестниците са най-строго пазената тайна, като това обстоятелство е от времето на WAZ4. В бялото съчинение са пропуснали да кажат, че тази германска групировка е поделение на ЩАЗИ и съвсем не е добър пример за издател. Въпреки това, на фона на българските медийни олигарси, германските издатели изглеждаха като отличника на класа. Монополът беше налице и тогава, но корумпираната КЗК и ВАС не го признаха. Сега той е много по-уродлив, защото начело е лошият Пеефски, чиято безскрупулност, крадливост и свинщина е всеизвестна.

Фиг. 2. Спад в тиражите на ежедневниците по страни (между най-голям годишен тираж и днес) за избрани страни; Източник: вж. текста; Инфографика: авторът
Фиг. 2. Спад в тиражите на ежедневниците по страни (измерен между постигнат най-голям годишен тираж и днес) за избрани страни; Източник: вж. текста; Инфографика: авторът

Този модел е причината и за катастрофалния спад в тиражите на българските вестници (вж. фиг. 2). На фиг.1 се виждат дневните тиражи на всекидневниците в САЩ. Особеното между Западния свят и България е т.нар. „неделен брой“, който направо е самостоятелно издание. У нас донякъде това е съботният брой, но е далеч от известните броеве на неделния Таймс (Ню Йорк). Фиг. 2 е само за илюстрация пред универсална читателска аудитория и не може да представлява особен научен интерес, защото страда от следните недостатъци: информацията е взета от различни източници с различни методики за оценяване на тиражите, а данните са неизгладени; нещо повече през различните години самите източници са променяли методиките, което поставя въпроса и за съпоставимостта между техните собствени данни за отделните години (за Германия нямам данни по години, а само числото на спада). Източниците по страни са: (Американско) Одит бюро по тиражите, Пю Рисърч център (за САЩ); Канадски одит за медийните тиражи и Алианс за одитиране на медиите (за Канада); (Британско) Одит бюро по тиражите (за Великобритания); Офис за одит на разпространението (OJD, за Франция); научен доклад от лекция за Германия. Изчисляването на спада е между максималния постигнат тираж за съответната държава спрямо 2016 или 2017 (за която последна е имало данни). Максималният тираж е постигнат в различни години за различните държави. Въпреки това графиката красноречиво показва срутването в тиража на българските вестници, чийто максимум е постигнат през 2000 г., и останалите страни. В България тази катастрофална разлика се дължи не просто на навлизането на новите технологии, но и на загубата на читателско доверие. Последното е изгубено поради нежурналистическите занимания на издателите и използването на медиите като инструмент в бизнеса им.

На война — като на война

Аматьорското съчинение се използва като оръжие на едни по-малко влиятелни олигарси срещу по-големия. Във войната няма добри. Всички средства са позволени, но тази безпринципност обърква българския потребител на медийно съдържание, защото усеща двустранната измама. Тримата по-слаби с нищо не са по-добри от корпулентния олигарх, който също не подбира средствата. „Бялата книга“ разкрива Пеефски чрез статия в Шпигел от 31.1.2016 г5. Типичен похват на плъх — вместо да се напише какво точно представлява Пеефски, се позовават на външен източник, защото се страхуват. Самите те изпитват ужас от евентуален Пеефски удар: Der Spiegel наричал Пеефски айсбергът на корупцията, но те — не. Като че ли Шпигел има по-непосредствена информация от тях. В сайта Биволъ има не едно-две разследвания за измамите, присвояванията и въобще схемите на Пеефски, които повечето нормални български граждани могат да проверят и разберат, че Биволъ винаги са казвали истината. Тоест, не ми е необходим Der Spiegel, за да знам що за стока е депутатът с огромен корпус.
Ни в клин, ни в ръкав в т. нар. „Бяла книга“ присъства „глава“ за гражданската конфискация, от която е засегнат Прокопиев. Разсъжденията по темата са безумни и изцяло в полза на Прокопиев, тук обаче има и лъжи: създават се алюзии за нарушаване на европейското законодателство, за съществуващи дебати, които отричат гражданската конфискация в „други страни“ и т.н. Вчера Европарламентът разпространи прессъобщение, озаглавено „Нови правила за ускоряване запорирането и конфискуването на незаконно придобито имущество в страните от ЕС“. Българската комисия, която запорира имущество за около 200 млн. лв. на Прокопиев, всъщност се управлява от кокер шпаньола на Пеефски (по думи на Цветан Василев, също пострадал от действията на същата комисия), но това не прави изводите й безпочвени. Напротив действията им са много добре аргументирани и има достатъчно индикации за незаконно придобито имущество от Прокопиев.
Безпринципността е показателят по който България е безспорен лидер. Глупавите съчинения на „добрия Пеефски“ за изобличаване на лошия Пеефски, не са свидетелство за нищо друго освен за глупостта на поръчителите, които се опитват да направят на глупаци читателите. Може би едни 80% ще се хванат (по Иво Христов), но те се хващат и на Пеефски, така че „Бялата книга“ остава само свидетелство за тъпоумието на вдъхновителите си.

Бележки

  1. Част от събитията са след времето на класацията, но са събития, които пряко влияят върху рейтинга на България и ще бъдат отчетени в бъдещата ранглиста.
  2. Факултет по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.
  3. Няма карикатури за милиционера от Кремъл, нито за злата Матушка, която безогледно провежда имперска политика през XXI в., без въобще в нея да има нещо имперско освен развалата.
  4. Westdeutsche Allgemeine Zeitung, известни като Вестдойче Алгемайне Цайтунг (ВАЦ), собственици на в. 24 часа, Труд, 168 часа, Нощен труд, Седмичен (жълт) Труд, Български фермер и много др. от 1997 до 2011 г.
  5. Резюме на български език може да прочетете от БНР тук.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here