Двойна вреда от съдебната система

Напоследък се появиха много новини за оправдани обвиняеми, осъдили държавата за причинени вреди. Подсъдимите по делото „Софийски имоти“ Тошко Добрев (изпълнителен директор) и Симеон Симеонов (председател на съвета на директорите) се сдобили с осъдителни присъди срещу държавата. Първият за 35 хил. лв. (20 хил. адвокатски хонорар и 15 хил. за неимуществени вреди), вторият за 41 хил. лв. общо от няколко дела. Фамозното дело, приключило с оправдателни присъди на 3 инстанции, срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров докара следните обезщетения за плащане от държавата: Николай Цонев 100 хил. лв. (по други дела той вече има присъдено обезщетение от 70 хил. лв.), а Тенчо Попов осъди държавата за 14 хил. евро в Страсбург. На Петър Сантиров СГС¹ присъди рекордното обезщетение от 300 хил. лв. За щастие не всички решения по тези дела са влезли в сила, но няма голяма вероятност да се намалят обезщетенията на съдебно изпраните престъпници.
Наскоро Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдата на Александър Методиев (Бат Сали) за 6-мес. лишаване от свобода и му остави само глоба от 3 хил. лв.
Огромната част от делата срещу политици, държавни служители, съдии и ръководства на държавни и общински фирми са напълно резонни. Всички те (без изключение) са корумпирани, но се възползват от множеството пробойни в съдебната ни система. При тази скърцаща машина, която всеки момент ще се разпадне, спасението дебне отвсякъде. Може да платиш на следовател, прокурор или съдия, защото което и да е от тези звена превключва системата в режим на празен ход, като в крайна сметка няма осъдителна присъда. Единственото условие е да имаш пари, с които да получиш опрощение на греховете си от тези, които го предлагат — греховните представители на 3-тата власт. Първият политик изпран и избелен от съдебната система беше Стефан Софиянски, за когото Никола Филчев каза „чух че много обеднял“ (след изпирането — б. м.). Много шумни дела имаше и срещу Цветан Цветанов, но всичките завършиха благополучно за него. Цветанов публично се зарече да не съди държавата за причинените му вреди, Софиянски също не заведе такива дела. Да, обаче има нахалници, които завеждат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и оттам си връщат част от подкупите, дадени за „избелването“ им.

Случаят Цонев, Попов, Сантиров

Интересното в това дело е превръщането му в инструмент за разправа с Цацаров и компания. Накратко историята е следната: при правителството на Борисов I, когато имаше някакво желание за справедливо наказание на крадливите властници, бе даден на прокуратурата един договор, сключен между министъра на отбраната Николай Цонев и фирмата „Електрон прогрес“, за съвсем малко под 120 млн. лв. с предмет изграждане на комуникационна система „Странджа-2“, която априори е безумен проект, защото включва прокарването на кабели (макар и оптични) в XXI в.; не се прилага ЗОП², а се сключва договор с приятелска фирма (собственост на Георги Крумов, Икуест), като първоначалната сума на договора е 202 млн. лв., а впоследствие за същите дейности се подписва за 120 млн. лв.; Николай Младенов (пряк наследник на Николай Цонев на поста, малко по-късно сменен от Аню Ангелов) поставят под съмнение целесъобразността на подобна система, като получават информация от НАТО за изключително завишените цени; Николай Цонев показно е арестуван във ВМА³ от глуповатия прокурор Роман Василев; Тенчо Попов (екс главен секретар на МФ⁴) и Петър Сантиров (действащ съдия от СГС⁵) подкупват следователя Петьо Петров (известен като Пепи Еврото), уговореният подкуп е 50-60⁶ хил. евро (100 хил. лв.), но в нотариалната кантора на Антоанета Попова (съпруга на Тенчо Попов и сестра на Петър Сантиров) предават на Еврото плик с 20 хил. евро; делото приключва на 3 съдебни инстанции с оправдателни присъди за 3-мата, като от решението на ВКС остава култовата фраза „емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров“, използвана по-късно за разнообразни цели.
В цялата ситуация има невероятна смешка, защото договорът за „Странджа-2“ се сключва, за да се подсигурят военните от несигурните връзки на БТК и мобилните оператори. За краткото време като министър на отбраната, Николай Младенов направи демонстрация пред журналисти на осъществяване на връзка с контингента ни в Афганистан през ТЕТРА (система част от Странджа), но неуспешно и в крайна сметка разговорът се провежда по личния джиесем на министъра. Изразходването на стотици милиони левове за разни Странджи е облечено в елейни фрази „колко несигурни са цивилните мобилни и фиксирани мрежи, на които армията не може да разчита и трябва да има собствена система“, но при първия публичен опит за връзка по скъпата и „безотказна“ мрежа се постига грандиозен провал.
Творческият път на най-успелия българин (Пеефски) минава през Националната следствена служба, където работи и Пепи Еврото, двама толкова талантливи играчи няма как да не са се засекли, след което са започнали едно взаимноизгодно сътрудничество. Когато беше правосъден министър, Христо Иванов се опита да възбуди дисциплинарно производство срещу Петьо Петров, но безуспешно, защото кохортата на Цацаров във ВСС⁷ го блокира и освободи следователя от заеманата длъжност по негова молба.
Нямам никакви илюзии относно корупционната практика на следователя Петьо Петров, но в случая с Цонев, Попов и Сантиров е попаднал на благоприятна почва. Те си плащат, за да получат „правосъдие“. В този смисъл решението на ВКС е тенденциозно. Използваният израз „инсценировка на провокация“ сочи не просто слаба езикова подготовка, но и силна пристрастност. Съдът не е изследвал най-елементарното — даването на подкуп никога не може да е резултат единствено на провокация, а съществуват и други причини. Популярните провокации в последните години, наречени „телефонни измами“ са успешни при кумулативното наличие на 2 условия: (1) правдоподобна история с генерален проблем, който трябва да бъде решен и (2) решаването на проблема с универсално средство — пари. Ако въртача звънне на възрастната жертва, за да й каже, че внучката й Пенка е претърпяла инцидент, на 1-во място трябва да има внучка Пенка, защото ако няма — измамникът няма да получи никакви пари. Тоест, Цонев има внучка Пенка, за която трябва да плати на Петров, за да й се реши проблема.
Ужасно глупаво е да се строят тези на основата на неграмотни съдебни решения, написани от корумпирани съдии. За стената на позора, трябва да се спомене и финалния съдебен състав: Татяна Кънчева (председател), Юрий Кръстев (член), Биляна Чочева (докладчик) и автор на тъпоумното твърдение за „инсценировка на провокация“, която безкритично бе завъртяна в публичното пространство.

Случаят Бат Сали

ВКС отново показва чудеса в българския език. Не ми се ще да навлизам в някакви досадни подробности, но не мога да не направя извода, че единственото върховно във върховните съдии е тяхната глупост. Израз на тяхната върховна глупост се намира в тяхното съдебно решение, както се казва черно на бяло — те разсъждават за „бързата скорост“ на някакъв автомобил. По Земята са известни и други идиоти, за които „горещи температури“, „скъпи цени“ и т.н. са устойчиви словосъчетания. Още по-голям проблем на „върховните“ съдии е незнанието в областта на физиката от основното образование или по-точно в частта за ускорението. Ето какво твърдят върховно необразованите в решението си: „ускоряването на автомобила с неустановени параметри на скоростта очевидно не е било значително, при положение че свидетелите от автопатрула са забелязали марката и номера на автомобила, чертите на лицето, което го е управлявало, направения от него знак с ръка“. За да докажа безумието на съдиите ще си послужа с пример: за единица време автомобил ускорява от 5 km/h до 55 km/h (ускорението е 50 km/h2), a за същото време самолет ускорява от 950 до 1000 km/h (ускорението отново е 50 km/h2), т.е. при едно и също ускорение крайната скорост на колата е 55 km/h, а на самолета 20 пъти по-висока. Всеки автопатрул ще забележи всичко описано в съдебното решение при крайната скорост на колата, но няма да разбере дали покрай него преминава автомобил, танк или подводница при скоростта на самолета. Тоест, скоростта на преминаване покрай патрула има значение, за да може свидетелите да са видели горенаписаното, а не ускорението. С други думи дори невероятно голямо ускорение на автомобила на Бат Сали би позволило на автопатрула да забележи подробности от движещия се обект при ниска скорост, т.е. изводът на ВКС е тъпоумен.
Следващото съдийско малоумие е още по-страшно, защото то става причина за отърваването на Бат Сали от 6-мес. затвор: „създаването на спънки и затруднения от каквото и да е естество по повод вече упражнени от тях правомощия по служба не представлява противозаконно пречене по смисъла на обсъжданата разпоредба. Неправомерното поведение на дееца във всички случаи трябва да затруднява нормалното осъществяване на задълженията на органа, като след изпълнението им препятстване обективно няма“. Отново ще си послужа с пример: през м. юли 2013 г. бяха публикувани промените в Наказателния кодекс, където беше разширен списъкът на служебните лица, които се ползват със специална защита от държавата, като бяха добавени лекарите (терминът е „медицински специалисти“). Лекарят мери пулса на починала циганка, ако в този момент циганинът го малтретира, то докторът има право на специална законова закрила, но ако бъде пребит след като е напуснал къщата и се качва в линейката, той не би могъл да се ползва от тази защита, защото вече е приключил със задълженията си на лекар и е само обикновен гражданин. В случая с Бат Сали, автопатрулът вече е бил издал АУАН⁸, но вследствие въздействието на самозабравилия се депутат актът е могъл да бъде преправен, преиздаден или дори унищожен. Тоест, не може да се приеме, че с издаването на акта приключват всички дейности на автопатрула веднъж и завинаги. От всички тези витиевати изрази на докладчика по делото (Галина Захарова), освен езикова неграмотност, струи и намиране на оправдание за прибран подкуп за „справедливо“ решаване на делото, като накрая Бат Сали окончателно е оправдан, с помощта й на Жанина Начева (председател на съдебния състав) и Петя Шишкова (3-ти член).

Двойната вреда

Крайният резултат от работата на българския съд е следната: присвояването на обществени средства тече безогледно, а когато виновниците биват заловени, българският съд оневинява „абсолютните престъпници“, което се явява сериозен стимул към бъдещите властници за бъдещи присвоявания. С такава система нито се наказват окралите обществото властници, нито се постига предупредителен ефект спрямо бъдещите властници, дори напротив, казва им се: кради повече, за да останат пари и да платиш на съдиите. Освен това, след като бъдат „съдебно изпрани“, престъпниците осъждат държавата за вреди — хем си възстановяват част от направените разходи по изпирането, хем си поставят ореола на мъченици. Перфектна схема! Всички сметки се плащат от обществото, а най-високоплатените държавни служители, които освен върховно корумпирани, са и във висша степен тъпи, си докарват допълнителни доходи от подкупи, които като бумеранг се връщат в обществото, което хем трябва да поеме заплатите на развалени съдии, хем присъдените обезщетения на престъпниците.

Допълнителна литература:
1) PDF с делата на 3-те инстанции по казуса „Бат Сали“
2) PDF с делата на 3-те инстанции по казуса „Цонев, Сантиров, Попов“

Бележка на редактора, 30.3.2018 г.: С Решение № 720 / 27.3.2018 г. по въз. гр. д. № 4711 / 17 г. Апелативен съд София намалява обезщетението на Петър Сантиров на 200 хил. лв., което също е рекордна сума. Това се явява венец на усилията на съдебната система в борбата със справедливостта — корумпираният магистрат прибира рекордна сума като обезщетение за участието си в прикриване на престъпление на висш държавен служител и корумпиране на разследващ магистрат.

1. Софийски градски съд.
2. Закон за обществените поръчки.
3. Акроним за Военно-медицинска академия.
4. Министерство на финансите. В случая с договора с „Електрон прогрес“ е и финансиращ орган.
5. Софийски градски съд.
6. В записите от специални разузнавателни средства може да се прочете как Еврото казва, че няма смисъл за по-малка сума да му помага.
7. Висш съдебен съвет.
8. Акт за установяване на административно нарушение.