Геният на бездарието

Винаги съм поддържал работата на Комисията по досиетата, дори когато при Борисов II за малко да я закрият (Реформаторският блок се намеси решително и не позволи това). Струваше ми се, че трябва да има някакъв орган, който да изобличава мръсниците, доносниците и всички слуги на Държавна сигурност (ДС), защото почти 30 год. след падането на комунизма още се подвизават в държавните и обществени служби. Нищо, че комисията включва някакви мазни комисари с 20-ина работни часа годишно, с автомобил, шофьор и секретарка за всеки един от тях, с всичките мобилни телефони, разходи за големи заплати и т.н., важно е да имаме прозрачност за злините, сторени от мракобесните служби на комунистическата тайна полиция. Нищо, че резултатът е нулев по отношение на многобройната агентура и офицери, някои от които се титулуват професори и въпреки малограмотността си продължават да излъчват послания от синия екран, а жестоките убийци като Гогов, Горанов, Газдов, Ръжгева си отидоха кротко от този свят. Нищо, че разкритията бяха използвани като инструмент за омаскаряване на по-незначителните фигури, а другите продължаваха безметежно своята служба незнайно в чия полза. Навремето, когато Петър Берон беше решил да става премиер, му „измъкнаха“ досието, съставено от собственоръчно написани доклади от командировки в чужбина и обявиха, че това са донесения на агента Бончо. Берон е почтен човек и няма как да е бил агент на ДС, но пък това не беше направено от тази комисия, та все още възлагах надежди за някаква минимална справедливост. Мислех, че сегашната комисия е нещо по-различно и затова е колективен орган, защото се задълбочава в конкретните казуси и може да различи кога самозабравил се ченгел от ДС си фабрикува досиета, за да отчете (пре)изпълнение на плана, да се закичи с някоя друга звезда или парична награда от репресивната машина, или кога досието е автентично.
Да, но дойде случаят „Юлия Кръстева“. Жената е напуснала България преди повече от ½ век и въпреки това дългата ръка на ДС преодоля всички обструкции на времето и пространството и я достигна. Направила е голяма грешка като не си е изхвърлила паспорта, защото сега „родината“ й, след толкова време, продължава да й вреди, безпардонно, брутално, по комунистически.

Учен от световна величина

След реформите на Сергей Игнатов със закона за кариерно развитие на академичния състав, в България се нароиха безкрайно много и безкрайно тъпи доктори, доценти, професори, но те бяха такива и преди, просто значително се увеличи количеството. Тук-там се промъкнаха дори „големи доктори“, но те са изключение от правилото за създаване на научни титли-отпадъци. В това няма нищо лошо — нека има хиляди (даже десетки хиляди) от тези научни отпадъци¹, но за масовата публика съм длъжен да кажа, че това са хора, които нямат абсолютно (ама абсолютно!) никаква тежест в международните научни среди. Тук трябва да прибавим и т. нар. „членове“ и „дописни членове“ на БАН², които макар и да нямат нищо общо с обвиняваната за всички български научни злини сергейигнатова реформа, са също псевдоучени с повече от скромни постижения. За разлика от всички тези, Юлия Кръстева е учен от световна величина. Учен, който се изучава в най-престижните университети в света. Учен, който фигурира в най-авторитетните речници по философия. Учен, за когото са издавани книги и студия, изследващи нейните теории и философски тези. Въпреки че в лекциите си в най-престижните университети в света разглеждам повече Цветан Тодоров, споменавам съвсем бегло Юлия Кръстева, но това е поради естеството на моя предмет, не защото тя е по-малко значима, а и цитирането няма нищо общо с общия ни български произход. И двамата се „водят“ френски учени, макар за повече прецизност да им се добавя „с български корени“ или „родени в България“. Те са станали велики не защото са българи, а защото са били ученици на велики учители, което е и най-важната предпоставка за оставяне следа в световната наука. Не може да си от с. Мало Големаново и да станеш велик учен, получавайки знания от бай Пешо даскала, защото можеш да се извисиш максимум 2-3 стъпки над самия бай Пешо.
Така Юлия Кръстева е световен учен с много голям авторитет и е оставила следа в науката, тя не може да се сравнява с никой от местните слабообразовани и с нищожен (някъде дори никакъв) научен принос, в това число и т. нар. академици, член-кореспонденти или професори „големи доктори“.

Учителите на Юлия Кръстева

Те също се отличават със значителен принос в науката. Двамата основни са Люсиен Голдман (роден и учил в Букурещ) и Роланд Барт. На 2-рата година от престоя си във Франция се омъжва за Филип Солерс (френски писател и литературен критик) и се присъединява към авторския колектив на издаваното от него списание Tel Quel³, където среща Умберто Еко, Мишел Фуко, Жак Дерида, Марслен Плене. Тя е повлияна от любовта на съпруга си към Китай и по това време е била маоистка⁴, докато през 1974 г. (Мао умира на 09.9.1976 г.) не посещава Китай. Действителността разбива илюзиите й и тя категорично се разделя с маоизма. Между другото, аналогична е ситуацията с България: на много колеги⁵ им разказвам каква кочина е България, но те ми противопоставят приказките на Жан-Клод Юнкер, „нашият премиер“ и др. т. и определяха моята оценка като „субективна“. Двама от тях ми дойдоха на гости — реалността веднага ги обезоръжи и сега вече ясно различават „теория“ от „практика“ и даже се чудят как сме член на ЕС и НАТО.
Юлия Кръстева се занимава с философия, психоанализа, семиотика и лингвистика. За голям неин принос се счита разглеждането на ‘значението’ в 2-та му аспекта: семиотичен и символичен. Най-важната книга в творчеството си, тя издава след завръщането си от Поднебесната империя (1974 г.) — „Революция на поетическия език“. В нея е вградена нейната зряла теория за семиотиката, като е постигнала това чрез интеграция на психоанализа, лингвистика и семиология. За основа на нейната философия в психоаналитичната й част тя взема от теорията на Зигмунд Фройд и Жак Лакан, за изграждането на лингвистичните си модели взема от Роман Якобсон и от генеративната граматика на Аврам Чомски, в семиологията се разгръща от Фердинанд дьо Сосюр до Чарлс Сандерс Пиърс и Луи Йелмслев. В тази книга подходът на Кръстева към текста е вдъхновен от Михаил Бахтин⁶, където тя използва неговата теория за диалога⁷, като я прилага върху Лотреамон и Стефан Маларме (Бахтин го прави с Фьодор Достоевски и Франсоа Рабле). Юлия Кръстева е и застъпник на идеите на феминизма, активен деятел на движението и с ключови идеи в развитието му.
Юлия Кръстева е лауреат на следните награди:

• Холбергова награда — дава се за изключителни постижения в областта на изкуствата, хуманитарните или социалните науки. Присъжда се от Норвежкото правителство и е по модела на Нобеловите награди. Патрон е Лудвиг Холберг (норвежки писател, философ, историк и драматург). Аналогична награда се дава за математици на името на Нилс Хенрик Абел. Първият лауреат на Холбергова награда е именно Юлия Кръстева (2004 г.). След учредяването на определена награда, колкото по-авторитетен е първият й лауреат, толкова по-авторитетна е самата награда. В този смисъл изборът на Юлия Кръстева е атестат за нейната работа.
• Наградата Хана Аренд — присъжда се от фондация Хайнрих Бьол за политически теории в традициите на германската политоложка и философка Хана Аренд, особено в областта на тоталитаризма (2006⁸ г.)
• Наградата Визия 97 — получена през 2008⁹ г., дава се в Прага от фондация „Дагмар и Вацлав Хавел“ на личности, които чрез работата си са „преминали традиционната рамка на научното познание и са допринесли за разбирането на науката като неразделна част от общата култура и по оригинален начин се занимават с фундаменталните въпроси на знанието, битието и човешкото съществуване“.

Закрийте КомДос!

Идеята за съществуването на подобна комисия е именно в създаването на държавен орган, който да преценява някакви документи достатъчно доказателство ли са за принадлежност към ДС или не. Естествено, всяка дейност, изпълнявана от галфони, се профанизира. Комисията, съставена единствено от малограмотници и откровени тъпаци, измъкна някъде из мръсните си ръкави някаква папка, озаглавена „Досие Сабина“ и на тази база си позволиха да определят Юлия Кръстева като агент на ДС. Жената е напуснала България преди 53 год., но явно това не е достатъчно, защото най-корумпираната държава в света й залепи петно (тя би трябвало веднага да се откаже от българското си гражданство). Човек, който познава Юлия Кръстева, ще знае, че е 1000% невъзможно тя да е служила на някакви безсрамни, мракобесни и отвратителни тайни служби, нейният профил категорично изключва замесване с толкова нечистоплътни хора или машини. От публикувания от комисията Обр.-1 (каквото и да означава това) се вижда, че малоумният милиционер е записал „по мъж Филип Солорес“. Явно в ДС са били със същия коефициент на интелигентност, с какъвто са и днешните управляващи. Те вероятно са си представяли съпруга на Юлия за някой тореадор и затова са му придали такова латино звучене. Истинското име на съпруга й е Филип Жоайо с литературен псевдоним Солерс. Много рядко Юлия се подписва с фамилното име на мъжа си (с редки изключения почти всички са подписани с Юлия Кръстева), но точно преди т. нар. вербовка Юлия издава книгата „Езикът, този непознат“ (1970 г.), която е под името Юлия Жоайо. Откъде ли милиционерът е взел толкова лъжлива информация и така нескопосано я е пренесъл в картончето? Няма и никакви данни за мястото на срещите на Юлия с агент Любомиров, а най-вероятно той е говорил френски език колкото Бойко Борисов английски и още с първото „конграчулейшънс“ в Париж — френското контраразузнаване веднага е регистрирало пристигането на български Щирлиц. Без да съм чел произведението на некадърниците от ДС, съм сигурен, че информацията в него е подочута от някъде, посъчинена другаде, но накрая е сглобена от мръсните ръце на безмозъчни типове. Всичко това подсказва, че досието Сабина е изфабрикувано от нещастните милиционери, които с всяко действие се издават. Навремето Иван Григоров беше изфабрикувал психиатрична експертиза на Никола Филчев, подписана от психиатъра доц. Петров, който е бил такъв към датата на представяне на фалшификата, но на датата на изготвяне, записана в този фалшив медицински документ, Петров е бил само старши асистент. От скрийншота на сайта на КомДос може да се убедите в неграмотността на този държавен орган. В червения „свитък“ може да прочетете неграмотния текст, навярно писан от Екатерина Бончева (тя има непреодолими проблеми с „у-то“ и „о-то“, както и със слятото, полуслятото и разделното писане). Така ще видите „мъртво роден“, вместо правилното „мъртвороден“ (мъртвопиян също е слято), „забоксува“ вместо правилното „забуксува“. Тая е била журналистка, Евтим Костадинов също е „сит търбух за наука глух“, а това е интелектуалният цвят на комисията, за останалите с турските имена може да се каже, че са на още по-ниско ниво в просветеността и културата от цитираните вече илитерати. В нелепата държава не се е намерил нито един, който да посочи ортографските грешки, за 10-те години, в които седи този свитък. Представяте ли си толкова неграмотна пасмина да си позволява да петни учен от световна величина? Не, никъде не може да се случи, освен в лайняна държава. Как я нарече Кристо? „Тъпата България“! Браво на него, три пъти браво и защото не иска да бъде свързван с държавата, в която ДС се вихри с пълна сила.
Тук в тази идиотска държава за големи учени се барат¹⁰: Митьо Гестапото, Стоян Денчев, д-р Доган, Божо Димитров, Валери Стефанов, които (взети заедно) са микроби на фона Юлия, която пък трябва да е Голиат. Никъде по света бездарниците нямат право да изразяват становища относно живота и дейността на Титаните като Юлия Кръстева, никъде!

Явно КомДос изпълнява някакви поръчки, но това не е никаква изненада за български държавен орган. Тя трябва да бъде закрита защото е абсолютно некадърна, не може да изпълнява функциите си поради нефелност и неграмотност на нейните членове. И ако Елин Пелин откриваше в българите геният на завистта, то непременно трябва да се добави, че геният на бездарието също е българин!

Бележка на редактора, 02.4.2018 г.: след публикуването на настоящия материал, в публичното пространство излязоха няколко изследвания на съдържанието на досието „Сабина“. От тях става ясно, че няма собственоръчно написани от Ю. Кръстева никакви материали, което силно потвърждава изразената тук позиция. Специалистите в областта на досиетата, освен, че не откриха грубата грешка¹¹, посочена тук. Споменаха за „прочистване на досиетата“ през 90-те год., което обяснявало отсъствието на собственоръчно написани материали, като същевременно определиха Ю. Кръстева за „незначителен агент“. Ако т. нар. „прочистване“ е било направено избирателно за около 100-те хил. агенти и служители на ДС (щом са вкл. и незначителните), то с всичките налични кадрови ресурси би трябвало да продължава до днес, което е абсурдно.

1. Това вече не е критерий за качество (девалвацията е световна, т.е. това не е само български проблем), но когато всички станат д-ри, доц. или проф., то вече ще започнем да правим разлика и между самите тях, което е хубавото на масовизацията при академичните степени и длъжности.
2. Наричани още „академици“ и „член-кореспонденти“.
3. В превод от френски език заглавието означава „такова, каквото е“ или „в състоянието, в което се намира“. Авторите в списанието са привърженици на ‚структурализма‘ (подход в хуманитарните науки, в който една определена област се разчленява на стуктуроопределящите й части (отделни структури), които се изследват поотделно и след като се вземат предвид връзките между тях се създава теорията за първоначалната област).
4. Некитайските комунисти, привърженици на теориите на Мао Дзедън, са твърде разнообразни, до степен на съществуване на кардинални противоречия по едни и същи въпроси помежду им.
5. Това не са случайни хора, а професори в най-престижните световни университети в областта на социалните науки.
6. Бахтин става известен на света именно благодарение на Юлия Кръстева, която представя неговите произведения на Ролан Барт и с помощта на Цветан Тодоров — Бахтин е открит за човечеството.
7. Бахтиновата теория се нарича още ‚диалогичният Аз‘, в нея Аз-ът и Другият са асиметрични, но свързани. Бахтиновият диалог е парадигматичен в 3 направления: неабстрактност (има веществени образи); възможен карнавален елемент (от книгата му „Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура през Средновековието и Ренесанса“ — разглежда „шутовския“ елемент в диалога, казваш едно, а имаш предвид друго); първенство на Другия над Аз-а (това е и идеята за асиметрията).
8. През 2012 г. наградата е присъдена на Даниел Кон-Бендит, а през 2014 г. на 2 от момичетата от Пуси Райът (Мария Альохина и Надежда Толоконникова).
9. През 2000 г. лауреат на същата награда е Умберто Еко, а през 2005 г. Филип Зимбардо.
10. Моля, за извинение за използваните епитети, но емоцията надделява. Авторът изрично настоя оставянето на този уличен език (тук и по-горе), заради речевата акомодация. {б. ред.}
11. Това изисква познаване на живота и дейността на Ю. Кръстева, което очевидно за тези хора е terra incognita. За останалата им експертиза, нямаме достатъчно знания, за да я преценим, но дотук не се представят добре. {б. ред.}