Фалшиви новини

Пътеводител за съвременния читател

8859

В съвременния свят броят на писателите е значително по-голям от броя на читателите. До неотдавна това не беше така, новите технологии, социалните мрежи, смартфоните съществено смениха пейзажа. Сега количеството съчинения превъзхожда читателския капацитет и възниква особено остро необходимостта от филтрирането ѝ. Всъщност информирането се затруднява в два коренно различни случая: (1) оскъдност — когато почти липсва информация и набавянето ѝ се явява най-големия проблем; (2) огромно количество — наводняването с информация също се оказва проблем, защото възможностите ни са по-малки от изобилието и се налага филтриране, което се превръща в по-голямата трудност. Едно от най-опасните явления се явяват фалшивите новини, използвани от тоталитарните режими, за да манипулират, но използвани и в развитите демократични общества с абсолютно същата цел. Ако проследим разпространяването на фалшиви новини назад във времето, ще ги открием още в Римската империя. Има сведения за злоупотреби при първия римски император Октавиан (Август1). Последната гражданска война на римската република е през 30-те год. пр. н. е. и е между Марк Антоний (формално е срещу Клеопатра) и Октавиан. Август много успешно си служи с фалшиви новини, за да убеди Римския сенат (а впоследствие и няколко римски легиона в битката при Акциум), че Марк Антоний се е ориентализирал, като му създава образ на външен враг (сякаш не е римски гражданин, а чуждоземец). Всичко това става с помощта на Гай Цилний Меценат (точно от същия човек се създава епонима ‚меценатство‘), който рисува Марк Антоний като алкохолик, неможещ да вземе никакво решение без господарката си Клеопатра, в която е безумно влюбен и т. н. Пиарите от Античността прибягват дори до кражба на завещанието на Марк Антоний от храма на Веста (сам Октавиан го открадва и го прочита изразително пред Сената, като поставя собствени акценти в последната воля на все още живия Марк Антоний; най-неприемливо е било желанието на завещателя да бъде погребан в Египет — до Клеопатра, независимо от мястото на неговата кончина). Първата регистрация на масовото използване на фалшиви новини е била тогава, за нея свидетелстват „Успоредните животописи“ от Плутарх, в XXIII част „Марк Антоний 83-30 г. пр. н. е.“2. Малко ще е пресилено, но все пак можем да си позволим тази волност и да кажем, че една от най-великите империи (Римската) е създадена вследствие фалшиви новини, разпространявани от самия ѝ създател — Август, който превръща едно олигархично управление3 в империя (автократична монархия).
Известни са много трафарети за комуникацията, които даже я провъзгласяват като основната разлика между човека и животното, но със сигурност една от големите разлики (вероятно има и други) между изкуствения интелект и човека е точно в различаването на фалшивите новини от истинските. Вече 50 год. има програми, които пишат новини и техните създатели се стремят да елиминират журналистите, някъде успяват в писането на „роботизирани“ новини, но все още нито един софтуер не може да различи истина от лъжа. В съвременния свят дори хората се превърнаха в роботи, но добре е да се научат да правят разлика между истината и лъжата, доброто и злото, отговорността и свободата, честта и достойнството, и още няколко философски категории. Тук ще се опитам малко да помогна относно истината и лъжата.

Видове фалшиви новини

В езика се наложи понятието ‚фалшива новина‘, като в настоящия текст неговата втора съставна част е много по-широко понятие от простото разбиране за новина като „разказ за събитие в средство за масова информация, считано за значимо за целевата аудитория на медията, публикуван или излъчен скоро след като информацията за него е станала достъпна“. Към термина ‚фалшива новина‘ трябва да бъдат включени и всички онези публицистични журналистически жанрове, които макар и да не са новини (строго погледнато) формират мнението на публиката за определени събития.

Според целите си, фалшивите новини се класифицират:

  1. С търговска или сензационна цел. Наскоро в България почти всички отразиха новина за лекарството срещу рака на Института по микробиология към БАН, което е абсолютно фалшива новина, разпространявана от професори, наричани „учени“, които всъщност са абсолютни аматьори, но българските журналисти, жадни за глупости и сензации, излъчиха / написаха десетки материали по темата. Бъдещето ще покаже измамата. Повечето новини от този тип са в областта на здравето: отслабване, косопад, потентност, лечение на всякакви болести.
  2. С проправителствена цел (обикновено политическа, икономическа или социална). Това са най-опасните фалшиви новини, защото се спонсорират от правителството и винаги получават много широка подкрепа, както и масова разгласа. В България такива изобилстват. По време на правителството на Бойко Борисов, пресцентърът на МС4 се превърна във фабрика за фалшиви новини. Всичките истории за успехите в борбата с престъпността и контрабандата са начело на дългия списък с фалшиви новини, където са още: реформите в здравеопазването, здравната карта на България, електронната здравна карта; електронното правителство; пътища, мостове и магистрали, които са възможно най-нискокачествените, а се представят от правителствените пиари за чудото на XXI в.; техническата ни готовност за Шенген; реформите в законодателството най-вече по отношение на гражданскопроцесуалния или наказателния кодекс; санирането, което всъщност е едно от поредните ограбвания; назоваването на България ‚демократична‘ и ‚правова‘ държава също е много далеч от истината, макар и само по себе си да не се явява фалшива новина (все пак е прийом в пиара).
  3. С партийна цел (обикновено политическа). За разлика от втория вид тези фалшиви новини са излъчвани от партиите (вкл. управляващите), по-трудно получават подкрепа в медиите, но това не важи особено силно за България. Например това са новините за борба с корупцията сред партийните членове (с някаква власт, например кметове) и непрестанните проверки. Станишев стана известен със задълбочените си анализи на десетките изборни загуби и др.т. Борисов също изгони „Суджука“, но остави Делян Добрев. Борбата с незаконно придобитото имущество от Прокопиев е епична, но това не е така в случая с Цветан Цветанов и Христо Бисеров например.
  4. С лична цел (обикновено се разпространяват чрез социалните мрежи, но не е задължително). Това е информация за събития или псевдосъбития5, които не отговарят на действителността, но се разпространяват с някаква лична изгода за разпространителя: его, получаване на облага, вдигане на рейтинг; често пъти за искан подкуп от корумпиран държавен служител; за произшествие (вкл. ограбване); за постигнати чутовни успехи (например: някакъв шофьор на камион, висял, хванат за вратата на влекача, няколко часа над пропаст на магистрала Хемус) и др. т. Има телевизионни предавания, които също го правят (Папараци, Господари на ефира), съзнателно или не, но демонстрират информираност или готовност да помогнат, тъй като официалните институции бездействат (последното в повечето случаи е обективен факт).
  5. С артистична цел. Най-често това са фалшиви новини в сатиричен, пародиен или подобни жанрове. Пример за това са НЕновините или Бъзикилийкс.

Според начина на изработването ѝ (подредени от най-безобидна към най-опасна):

  1. сатирични жанрове — нямат за цел да навредят, но все пак може да го направят, особено спрямо хора със слаба литературна подготовка и не много висока интелигентност (респ. образование). Повечето от аналитичните материали на Бъзикилийкс са в този жанр.
  2. погрешно свързани елементи на текста — заглавието, подзаглавието, текста, подтекста, контекста, снимките, видео или аудиоматериалите не си кореспондират. Наскоро беше препечатан коментар на Николай Слатински за досието на Юлия Кръстева, заглавието беше „Шпионка, та дрънка!“, съдържанието не беше сатирично (авторът е напълно неспособен в този жанр); в крайна сметка съдържание и заглавие нямаха никаква връзка.
  3. заблуждаващо съдържание — целта е да заблуди аудиторията най-често с пропагандна цел.
  4. лъжлив контекст — истинска новина се примесва с фалшив контекст с цел да се извлекат дивиденти.
  5. измамен контекст — с фабрикуване на информация от несъществуващи източници (добре осведомени, неизвестни, пожелали анонимност и т.н.).
  6. манипулативно съдържание — истинска новина или друго съдържание (фотография, аудио или видеозапис) се манипулират с цел заблуждаване на аудиторията.
  7. изфабрикувано съдържание — изцяло измисляне на съдържание с цел измама на публиката. Това са „жълтите новини“ на т. нар. „жълти вестници“, които напълно си измислят клюки за знаменитости.

 

Алгоритъм за разкриване на фалшивите новини

На първо място трябва да се каже, че най-важно е разбирането на новината по нейното съдържание. Всяка информация има 4 елемента:

  • текст (вкл. аудио и видео информация)
  • подтекст
  • контекст
  • претекст6.

Въоръжен с интелигентност, познания и широк мироглед, читателят / слушателят / зрителят трябва да прецени евентуалната достоверност на новината. Априори е ясно, че новините „НЛО кацнало пред главния вход на НДК“ или „Крокодил изпълзя от р. Дунав и изяде цял квартал на гр. Лом“ са фалшиви новини. Интелигентните хора знаят, че такива са и всички хороскопи или предсказания за бъдещето (тук много полезна е т.7 от долния алгоритъм). Апостериори на вътрешното убеждение, че новината вероятно е логична, непротиворечаща на известни природни, физични, обществени, социални или др. закони и явления, известни на читателя, може да се приложи алгоритъма, даден по-долу, за разкриване на ‚фалшиви новини‘.

Международни организации са създали специален алгоритъм, който се е утвърдил като добър за разкриването на фалшиви новини, затова ще го дам тук с кратки коментари:

  1. Изследвайте източника на информацията. „Медията е посланието“ казва Маршал Маклуън още през 1964 г. Източникът е най-важният белег за качеството на новината. Има значителна разлика дали сте прочели новината в сайта на Ню Йорк Таймс или Блиц / Пик.бг, но това е много лесен пример. Сред българските медии има специализирани в разпространението на фалшиви новини, а сред тях тук-там се среща и някаква автентична, но това е само мъгла, която допълнително затруднява читателите в откриването на фалшивите новини. Допълнителна трудност при нашите медии е сляпото следване политиката на издателя, т.е. каквото и да направят „наште“, то винаги е добро (и обратното).
  2. Изследвайте и 3-те елемента на информацията: текст, контекст и подтекст7, откъм семантично поле. Трябва да се види дали композиционните елементи са в хармония (заглавие, подзаглавие, снимки, инфографики, видео / аудиоматериали, подкрепа от хипертекстови връзки и т.н.). Основната цел на заглавията е да грабнат вниманието на аудиторията, а това се постига с литературни средства, като понякога има шега, ирония, контраст и др.т. Затова заглавията не винаги отразяват същината на текста. Вече дадох примера, но ще го повторя и тук: в наскоро публикуван коментар под заглавието „Шпионка та дрънка!“8. Темата беше досието на Юлия Кръстева, авторът изразяваше симпатия към гения (не е използвал този термин, а „божия искра“), въпреки направения паралел със себе си, който е доста нахален, нямаше някакви негативни заключения за най-известния жив български учен. Заглавието тотално се разминава със съдържанието и подтекста на личното мнение, но текстът не е новина (в тесния смисъл на думата9) и не може да бъде причислен към категорията на фалшивите, просто го използвам за пример на дисхармония между заглавие и тяло.
  3. Изследвайте автора. Известен ли е или не. Има ли публикувани материали, действително съществуващ или не. Това също е много трудно в български условия, защото имаме случая Калоян Стоев, който привидно изглежда, че е действителна фигура, но не е. Честа практика е и неподписването на материалите или пък посписване с името на медията или „екип на…“. В нашия сайт всички материали са подписани с псевдоними на известни личности, оставили своето име със златни букви в историята и задължително напуснали този свят, но алонимите са трайни и нямат за цел заблуждаването на публиката, а само поверителност. В този смисъл написана днес новина от „Джордж Оруел“ е трижди по-истинска от тази на Калоян Стоев (при равни други условия).
  4. Разгледайте опорните / цитираните източници на информация. Обикновено в журналистическите материали има позоваване на източници, а за интерпретативните жанрове това са и т.нар. „извори“. Добре е те също да са авторитетни, а не лъжливи или със съмнителна репутация. Честа практика е формирането на порочен кръг от свързани медии (изданието с фалшивата новина се позовава на свързан с него източник).
  5. Винаги проверявайте датата на публикация. От голямо значение е актуалността, например: четете за Главния секретар на МВР Бойко Борисов, но това е стара новина, защото той отдавна е премиер, нещо повече — изглежда ми, че ще бъде такъв завинаги. Изключително честа практика е липсата на дата на публикация (написване на материала) в уебпространството. Дори по правни или счетоводни въпроси няма дата на публикация, което при динамичните промени на законите в България, може лесно да заблуди читателя относно валидността на получената информация (тя може и да си е била валидна по времето на публикуването й, но това не е задължително към датата на възприемане).
  6. Определете журналистическия жанр на новината. Не е необходимо много да се задълбавате в това, защото тук са необходими задълбочени познания. Затова без да имате някакви Бог знае какви специализирани познания, се опитайте да разберете дали новината не е просто шега. Ето малко обща информация: журналистическите жанрове са 2 групи: a) информационни или новинарски; б) публицистични, аналитични или интерпретативни. Елемент от 2-рата група са литературните жанрове, т.е. текстът може да представлява: фейлетон, кратък сатиричен разказ, кратка сатирична форма като епитафия, епиграма, гротеска, басня; сатирично стихотворение или поема, въобще разнообразието е голямо. Например: Бъзикилийкс използваха много често кратките сатирични разкази, които много приличат на разказите, ама включват сатиричен момент, създаван със средствата на сатирата, иронията, сравнението, юкстапозицията, контраста и много др.
  7. Оценете собствените си пристрастия и предубеденост. Ако новината „Ви уцели в 10-ката“ има голяма вероятност да й повярвате, колкото и невероятна да е тя. Хората (признават или не) робуват на някакви суеверия, стереотипи и са склонни към някакъв тип дискриминационно отношение (справка: зодиите). Възможно е новината да отговаря изцяло на Вашата ценностна система и пак да е фалшива. Големият скандал с Фейсбук и Кембридж Аналитика е именно в този пункт. Чрез информацията, съдържаща се във Фейсбук профилите, както и чрез допълнително получената с решаването на тестове, участия в проучвания, дори чрез (не)харесването на определен пост или снимка, както и аналогичната информация за приятелите Ви, се създава Ваш психологически портрет. След това, на базата на така създадения портрет, Ви се изпращат „подходящите“ новини, ушити точно по Ваша мярка. Вероятността да им повярвате е много голяма, а тяхната цел е да Ви подтикнат към определено поведение или (без)действия, които са в унисон с целите на изпращача.
  8. Потърсете експертна помощ. Това накрая, ако нещо много го налага (също като в листовките на пациента, удобно приложени към всяко лекарство). Ако с нещо не може да се справите сами — винаги търсете лекарска помощ. По принцип най-доброто лекарство е образованието — доброто образование (такова в България не може да бъде получено).

Алгоритъмът е разработен от Международната федерация на библиотечните асоциации и учреждения. Повече информация има в Уикипедия.

За финал се чувствам длъжен да споделя, че повечето опити за автоматично разкриване на ‚фалшиви новини‘ (например: алгоритмите на Фейсбук) са обречени на неуспех, защото разкриването им е сред висшата мозъчна дейност, изискваща и много предварителни условия (познания, образование, интелигентност) за правилното им определяне, а няма изкуствен интелект, способен на подобни действия (поне засега, а в близките десетилетия ситуацията едва ли ще претърпи значителни промени). Така наречената „борба с фалшивите новини“ (например: политиката на Европейската комисия в тази област) по същество е налагане на цензура, която започна под друго мото – „толерантност“, но мимикрира под различни благовидни форми, за да задуши свободата на словото.

Бележки

  1. Осиновен син на Гай Юлий Цезар, първи император на Рим (Юлиево-Клавдиева династия), род. 63 г. пр. н. е., поч. 14 г. н. е.
  2. Плутарх е роден ок. 42 г. и умира ок. 120 г. Той не е съвременник на събитията, но по негово време все още е имало неписани сведения за тях, които той е събирал (в житието на Марк Антоний той казва, че умира на 53 год., но според други сведения кончината му е на 56. Това поставя известни съмнения относно безгрешността на данните).
  3. Републиканското управление на Рим по същество е било олигархично.
  4. Министерски съвет.
  5. Термин в пиара.
  6. Изрежда се само за пълнота на изложението. Това измерение на информацията е известно само на авторите, но може да се предполага от по-широк кръг. Тъй като претекстът е скрит, той не е важен елемент при разглеждането на новината сама по себе си, макар в България много често да се разглежда именно този елемент (обикновено задават въпроса: защо точно сега?).
  7. Претекстът почти винаги е неизвестен, но с други инструменти може да се удостовери вярността на новината и без него.
  8. В оригиналното заглавие има пунктуационна грешка, която по-горе не е, но тук е оправена.
  9. За целите на това съчинение вече казах, че ще третирам термина ‚новина‘ в широк контекст. Подзаглавието е „Това досие е изобличаващо не за Юлия Кръстева, а за ДС“, което наистина е в хармония със съдържанието.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here