Двама затворници намериха цаката на „Софийски централен“ преди два дни и успяха да избягат безпрепятствено. Не дори като на филм, а без никакви проблеми. След образованието това е една от най-нереформираните системи. Условията са застинали в тодорживковото време и нищо не е променяно. Безплодните опити за реформа чрез местене на някаква главна дирекция от МВР в Министерство на правосъдието или нейното преименуване не са реформи, това са българските имитации, прилагани и в много други сфери. Както и в останалите области, така и тук резултатите са плачевни.
Безидейността на българските управляващи е пословична, но при настоящите тази констатация има особена сила. За да се докара пред чужденците, премиерът Борисов хвърли някакви стотици милиони на стачкуващите в началото на европредседателството милиционери, а 2 месеца по-късно добави 15 млн. и за надзирателите в затворите. Резултатите не закъсняха — беше организирано най-голямото и брутално бягство от български затвор на всички времена. Видя се, че надзирателите, получили милионите от държавния бюджет не струват и пет пари. Такива са резултатите, когато се хвърлят някакви пари на калпак, а тези хора са неподготвени, нетренирани, недисциплинирани, неуки и корумпирани. Абсолютно същите определения може да дадем и на министъра на правосъдието. Цачева е образец за безидейност, некомпетентност и бездарност. Където и да е участвала винаги е било грандиозен провал, но дори след като катастрофално загуби президентските избори, бе назначена за министър на правосъдието, защото не се очакваше в тази област да нанесе някакви големи щети. Явно е била подценена, след като пое областта „правосъдие“ — тя успя да реализира няколко грандиозни гафа. Некадърните поправки в процесуалните закони, блокирането на Агенцията по вписванията по инициатива на Мая Манолова (също толкова бездарна и некадърна), изобретението за наказателно преследване при неизпълнение на граждански или търговски задължения са достатъчни „постижения“ за изхвърлянето й от поста. Достатъчни за нормалните държави, но не и за тоталитарните, където ежедневно се демонстрира вярност към първия партиен и правителствен ръководител.
Едно от най-важните действия, което трябва да бъде предприето е построяването на нов затвор. Той трябва да е модерен, голям и отдалечен от големите градове (не бива и да е много близко до държавна граница). Интелектуалният капацитет на българските управляващи е крайно недостатъчен, за да разбере отдалечеността. При изграждането на телефонната система 112 се прояви такова творчество, което свидетелства за абсолютно бездарие на управляващите (това беше по времето на Станишев, но сега нещата не са много по-различни). Бяха взети (някъде закупени) сгради в областни градове, а можеше да се децентрализира системата със създаването на различни центрове в малки населени места (дори села). Единственият, който разбираше защо децентрализацията е икономически много полезна, е Симеон Дянков, но той беше добре образован и с изключителен професионален опит. Тесногръдите български управляващи няма как да разберат това. Един от крайъгълните камъни на китайския успех е в децентрализацията, но там философската основа е създадена от Дън Сяопин, който е титан в сравнение със станишевци, борисовци и др. бездарници. Откакто е министър Цачева повтаря, че щяла да започне да строи нов затвор в Кремиковци, което е поредната глупост. Най-вероятно тази карта отново ще бъде извадена, а още по-вероятно е строежът „никога“ да не започне.
Някъде се спомена за вероятността дронове да са доставили необходимите за бягството на двамата затворници оборудване, вкл. оръжие. При толкова евтини и корумпирани служители на местата за лишаване от свобода това ще е неоправдан разход. Със значително по-малка сума от стойността на дрона, ще може да се вкара в затвора каквото си поискат. В нормалните държави дроновете наистина създават проблеми, но там подкупването на надзирател е много скъпо, а внасянето на подобно оборудване е напълно невъзможно. Някакви глезотии за затворниците срещу подкуп става, но оръжие или друго оборудване за напускане на затвора — твърдо не (това е сериозно престъпление и подкупеният служител рискува твърде голяма присъда, за да си позволява такива действия). Затова в развитите страни затворите са снабдени с огради за дронове (това е електромагнитна защита, а не ограда в конвенционалния смисъл на думата). В България дронът е много по-скъп от човека и затова решението е друго, което не означава, че при строежа на новия затвор не трябва да има електромагнитен екран, но ако пък е в Кремиковци — все тая (ще бъде некадърно построен и оборудван, защото показва липса на визия).
По аналогия с военно-промишления комплекс има затворническо-промишлен. Той е свързан с охранителното оборудване, облекло, храна, наблюдение и др. т. Голяма част от нетехническата част може да създаде поминък в малки населени места, където това е от жизнено значение, но това са управленски решения не по силите на нашите управляващи.
Годишният бюджет на местата за лишаване от свобода и охраняването им в България е около 180 млн. лв. (179.51 млн. лв.), а затворниците са около 8350 души, т.е. дневно се падат около 60 лв. на затворник (58.89 лв.). В САЩ годишният бюджет е около $74 млрд., а броят на затворниците е около 2.2 млн. души, т.е. при тях се падат около 150 лв. дневно (147.45 лв.). Като определим относителния дял на възнагражденията в бюджета за затворите се получава 30% за България и 15% за САЩ, т.е. делът на заплащането на надзирателите в разходите за затворите в България е двойно по-голям от този в САЩ. С предоставените нови 15 млн. лв. за заплати делът на заплатите в разходите за местата за лишаване от свобода нараства на 1/3. Тъй като заплащането на надзирателите очевидно не е много щедро, то структурата на разходите свидетелства за тотална липса на грижи към местата за лишаване от свобода и обитателите им. Съгласно Евростат най-малко разходи за порциона на затворниците в Европа са в България и Украйна (малко над €3 дневно), което потвърждава горния извод.
Бруталната некомпетентност на българските управляващи отдавна се превърна в норма, с годините проблемите във всяка сфера се задълбочават. Предприетите палиативни решения в повечето случаи имат силно негативни последствия в средно и дългосрочен план, дори да имат някакви минимални позитиви в краткосрочен, но дори много рядко се забелязват позитиви и в непосредствения хоризонт.
Лишените от свобода все по-често ще откриват цаката на затворите докато Цачева и нейната партия са на власт.