Война на световете

На 7-ми април т.г. самозабравилият се тиранин от Дамаск използва химическо оръжие с 42 цивилни жертви според спасителните екипи и 56 според Ню Йорк Таймс (Дузини се задушавали в Сирия, като правителството е обвинено в химическа атака, Бен Хъбард, 08.4.2018 г.). От началото на Гражданската война в Сирия (м. март 2011 г.) до ден днешен са докладвани за поне 73 химически атаки срещу военни формирования, милиции или цивилно население. Първият инцидент е докладван от Френското правителство и е на 17.10.2012 г. Атаката е в област Идлиб (една от 14-те области на Сирия, известни като мухафаза), няма данни за броя на жертвите. На 23.12.2012 г. Френското, Британското и Катарското правителство докладват за нова (втора) химическа атака, взела над 100 жертви, като смъртните случаи са 5. Събитията са в област Хомс, гр. Хомс, квартал Ал-Баяда̀. Третата и четвъртата (13 и 14.3.2013 г.) атака са в мухафаза Риф Дамаск (в същата област са и химическите атаки на 07.4.2018 г.), за да дойде 5-тата и най-мащабна атака в област Алепо, район Хан Ал-Асал на 19.3.2013 г., където има 19 мъртви и 107 пострадали цивилни, както и 1 смъртен и 17 пострадали от държавната сирийска армия (Армията на Асад). За тази атака със Зарин докладват: правителствата на Сирия и Русия, от една страна, правителствата на Франция, Великобритания и САЩ, от втора, и ООН, от трета. Първите обвиняват сирийската опозиция, а вторите Асад. Карла дел Понте (Главен прокурор на ООН) в изявление на 05.5.2013 г. обвинява сирийската опозиция за извършената атака, с уговорката за необходимост от задълбочаване, разширяване на проучванията и проверка на фактите, което е точно обратното на твърденията на Запада. На следващия ден (06.5.) Независимата международна комисия на ООН за разследване на Сирия излиза със становище, което опровергава Дел Понте. Комисарите твърдят, че нямат убедителни данни за извършителя на химическата атака.
Осемнадесетата атака (на 21.8.2013 г.) е най-смъртоносната от всички, известна е като химическата атака в Гута. Осъществена в 2 от източните квартали на Гута — Замалка и Айн Тарма, както и в западна Гута, със 734 смъртни случая сред цивилните, като общо жертвите са 1729 души. Това е район, контролиран от бунтовниците, ударен от Асад с 2 ракети със Зарин. Този път представителите на ООН доказват използването на ракети земя-земя и авторството на сирийското правителство, ръководено от Башар Асад. Открити са маркери, доказващи, че 5-тата и 18-тата атаки са осъществени по един и същи начин, което директно приписва авторство на спорната 5-та атака на действащия сирийски президент.
Така стигаме до 70-тата атака в Хан Шейхун, мухафаза Идлиб на 07.4.2017 г. Сред цивилните (в зависимост от източника) са загинали между 59 и над 100 души, а са били ранени между 300 и 600. Този път Асад не се е крил и ударът е осъществен по въздуха с няколко ракети въздух-земя, отново химическият агент е Зарин. САЩ, Великобритания, Франция, Израел, Саудитска Арабия и Турция обвиняват Башар Асад за атаката, но той отрича. Руското министерство на отбраната обаче признава за тактически удар по въздуха на Асад върху складове на бунтовниците, разпръскването на Зарина станало точно от взривените складове и така районът е бил обгазен.
На 30.1.2018 г. Агенция Ройтерс чрез свои източници в химическа лаборатория, работеща с Организацията за забрана на химическото оръжие, изнася информацията, че специфични маркери в Зарина и нанесените поражения и в 3-те атаки (Хан Ал-Асал, Гута, Хан Шейхун съответно 5-та атака на 19.3.2013 г., 18-та на 21.8.2013 г. и 70-та на 07.4.2017 г.) са нанесени от един и същи източник, с едно и също активно вещество, по една и съща технология. За атаката в Гута категорично е доказано авторство на Башар Асад, а за Хан Шейхун — не толкова категорично, но с огромна доза вероятност. Технологичната и физико-химична свързаност на тези 3 атаки автоматично посочва виновника — Башар Ал-Асад.
Тук е важно да допълня, че от 14.9.2013 г. Сирия се присъединява към Конвенцията за химическите оръжия¹, тържествено подписана на 13.1.1993 г. в Париж. Срокът за унищожаване на сирийския арсенал е 30.6.2014 г., като Сирия декларира 100% унищожаване на запасите 2 месеца по-късно (м. август 2014 г.). Надзор и гарант за унищожаването на химическите оръжия на Сирия е Путинова Русия. Очевидно сирийското правителство, навярно в сътрудничество с руското, е излъгало за изпълнението на международните им ангажименти.

Светът на Сирия, Русия, Иран

Това е една от 4-те страни в конфликта, която ни е добре позната с лъжите си. Традиционно те отричат очевидното и се опитват да прехвърлят вината другиму. Мурзилките по света, при които се наблюдава фанатичност по-голяма и от на най-големите ислямски фундаменталисти, вършат останалото. Масовото заливане с фалшиви новини на руската пропаганда създава нетърпим медиен фон на всяка по-значителна инициатива, в която е замесена Русия. С идването на власт на бившия агент на КГБ Владимир Путин, започна изграждането на Петата колона на Русия в различни демократични държави. Това е обратния процес на прилагането от Запада на мрежа от НПО². Методът е свързан преди всичко с корумпиране на западни политици или лидери на мнение. Русия изгражда „свои бази“ в чужбина (не буквално, както е в Сирия), а чрез офшорни компании. В мрежите им дори е попадал премиер на една от най-големите икономики в света и най-голяма в Европа (Герхард Шрьодер, канцлер на Германия от м. октомври 1998 г. до м. ноември 2005 г.). Руските олигарси, които постоянно купуват имоти в чужбина и са „добре дошли“, тъй като са целевата група на много безумно скъпи имоти, всъщност с всички сили помагат на Путин, защото добре знаят, че господарят на Кремъл не търпи „предатели“ и няма пари или стени, които да ги защитят от неговия гняв. През 2009 г. Александър Лебедев закупи един от най-тиражните вестници във Великобритания³. Основната цел на Путин, все пак са политиците и политическите партии. Във Франция Националният фронт с лидер Марин льо Пен, в България имаме поне 3 партии (едната е на власт сега, с лидер Бялата Златка; другата беше на власт при предишното правителство на Борисов, с лидер експрезидент; третата е наследницата на БКП).
С константна дезинформация Петата колона разколебава мирното гражданство на демократичните държави и направлява техния политически избор. Вече съвсем смело може да се каже, че изборът на Тръмп и Брекзит са силно повлияни от информационната диверсия на Кремъл. Не че тези събития помагат с нещо на Русия, но все пак изглеждат като по-малко лошата алтернатива за Москва. Въпреки това, струва ми се, че разберат колко Доналд Тръмп е бил по-опасен от Хилари Клинтън, независимо от заявките си за приятелство с Русия.
През 2006 г. се появяват недвусмислени доказателства за руската база „Център С“ на сирийска територия. Базата е съществувала отпреди това, но не е ясно откога. Тя е до градчето Ал-Хара в югозападна Сирия, много близо до Голанските възвишения в Израел. Базата е разрушена от сирийските бунтовници през м. октомври 2014 г. Понастоящем Русия има 2 бази в Сирия: военно-морска в Тартус и военно-въздушна в Хмеймим.

Светът на САЩ, Франция, Великобритания

Върху САЩ и Великобритания тегне лъжата от нахлуването в Ирак през 2003 г., когато Джордж Буш Младши и Тони Блеър заявиха, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение (бяха споменати химическо и биологическо) и по този повод отстраниха Саддам Хюсеин от власт. Години по-късно такова не бе открито, но още м. януари 2004 г. президентът Буш бе разпънат в Сената на САЩ, които го обвиниха в зле свършена работа по подготовката на войната и грешни разузнавателни сведения (някои твърдят дори, че сведенията са били изфабрикувани от администрацията на Буш). След атентатите на 11.9.2001 г. действията на президента Буш качиха рейтинга му до рекордно високи нива, а след войната Ирак той стана най-неодобряваният американски президент на всички времена. Ситуацията сега е много по-различна, защото срещу войната в Ирак категорично се обявиха традиционни съюзници на САЩ, а именно Франция⁴ (президента Жак Ширак), Германия (канцлера Герхард Шрьодер), Нова Зеландия (премиер Хелън Кларк). Не толкова категорично, но достатъчно ясно против войната в Ирак, се обявява най-близкият съюзник на САЩ в лицето на Жан Кретиен, премиер на Канада. Срещу войната в Ирак се организират повече от 3 хил. протеста по цял свят с повече от 36 млн. души. В рекордите на Гинес е регистриран най-големият антивоенен протест на всички времена, проведен месец преди нахлуването — на 15.2.2003 г. в Рим с повече от 3 млн. участници.
Руската пропаганда се опитва да направи паралел между лъжата на Буш (мл.) през 2003 г. и твърденията на Доналд Тръмп през 2017 и 2018 г., но сравненията са напълно неуместни. Днес говорим за истинско използване на химически оръжия от друг диктатор, също с управляваща партия БААС⁵ (Башар Асад), а не на предполагаеми складови наличности. Опитите за приписване на тези масови убийства на други са измама, защото останалите участници в Сирийската гражданска война нямат технологична възможност да го произвеждат, а официалният президент на Сирия и Русия декларираха 100% унищожаване на запасите преди 3 год. Звучи адски нелогично ИДИЛ и сирийските бунтовници да са се добрали до такова оръжие и чак сега да го използват. През тези 3 год. те понесоха много тежки поражения и нищо не би могло да ги спре да използват оръжие за масово поразяване, ако притежаваха такова.

Вечната война между Доброто и Злото

Няма никакво съмнение, че представителите на Злото (Сирия и Русия) не биха се поколебали да употребят химически оръжие. Правили са го неведнъж. Преди малко повече от месец Русия използва химическо оръжие (Новичок) срещу британски гражданин, като пиар акция за генериране на избирателна активност на тазгодишните президентски избори в Русия. Путин не се притесни да застраши живота на мнозина с единствената цел да поизлъска извехтелия изветрял образ. Този демонстративен акт доказа, че за Путин химическото оръжие е като да си сложи ботокс в образа и не се колебае да го използва.
САЩ, Франция и Великобритания са олицетворение на Доброто и почти винаги са били такива. Не че не са правили глупости — правили са и то фатални. Споменах за войната в Ирак през 2003 г. (операция „Шок и ужас“), но трябва да се добавят и някои пресни мръсни игри — срещу създателя на УикиЛийкс Джулиан Асандж, който разобличи лицемерната администрация и срещу Едуард Сноудън, който пък разобличи незаконните действия на американските служби за сигурност, не знаещи пречка пред никакво лично пространство и свобода и свободно навиращи се, където не им е работата. Но това не е нищо на фона на чудовищата в Дамаск и Москва.

1. България го подписва на 13.1.1993 г., а го ратифицира на 10.8.1994 г.
2. Неправителствени организации.
3. London Evening Standard. Той е собственик също на онлайн изданието The Independent, а в Русия на Новая газета. Лебедев дели собствеността си със сина си Евгений и др.
4. Съвместна декларация между Франция, Германия и Русия има срещу войната в Ирак (президент на Русия е Владимир Путин).
5. Това е управляващата партия в Ирак с лидер Саддам Хюсеин през 2003 г.