В резултат на дългогодишното управление на пожарникаря от Банкя, България е с поробени медии, хора и институции. Новото робство е значително по-сурово от описваното от Иван Вазов в романа „Под игото“. На раята е дадена някаква минимална свобода, която да гарантира генерирането на някакъв доход, който да бъде ограбен от дуета Борисов — Пеефски, както и от техните помагачи — Цацаров и т. н. На медиите е оставена също някаква свобода: да пишат за всякакви трагедии, злополуки и проблеми в областта на социалните дейности и здравеопазването. Всичко останало е забранено. Така ежедневно драгият зрител бива заливан от информация за катастрофи, жертви, кражби на чанти, моливи и ключодържатели. Естествено, има и позитивни новини — умиращ от глад пенсионер намерил краставица и я върнал на собственика или тийнейджър в абстиненция откраднал портмонето на баба с бастун, но се разкаял и й го върнал, като прибрал само сума за една доза. Известният с подмазванията си към властта в. 24 часа, чрез своята някогашна главна редакторка, а сега охранена бизнесдама, създаде устойчивия израз „война по пътищата“ и веднага започна да се бори с нея (войната), като прасе с тиква. Медиите изобилстват от кръв, сополи, ламарини, останки от автомобили и трупове. Високоговорителите не млъкват и не престават да ни съобщават за броя на ранените, жертвите и тези в тежко състояние. „Случаят в развитие“ се следи от всички налични камери, изпращат се кореспонденти във всяко кътче, където има капка кръв. След всяка по-голяма катастрофа се правят законодателни промени — завишават се глобите, броя на отнеманите точки, продължителността на наказанията и отнемането на свидетелството за правоуправление, завишават се изискванията към техническото състояние на автомобилите и техните прегледи.
Резултатите от тези промени пряко рефлектират върху финансовото благополучие на катаджиите и всякакви контролни органи. Пунктовете за годишни технически прегледи закупуват все ново и ново оборудване, което онлайн предавало данните в Министерство на транспорта и не знам още какво, но все така ялово. На всякакво оборудване му се намира цаката и „наште хора“ минават техническия преглед с абсолютни трошки. От 5-6 години усилено се води борба с тази т. нар. „война“, но никой екзаминатор от технически пункт не е вкаран в затвора, заради измами в прегледите, а поне 1/4 от катастрофите са следствие на трайна техническа неизправност (такава, каквато е имало при прегледа).
От няколко десетилетия изпитващите са корумпирани и купуването на шофьорска книжка е по-лесно от покупката на кило ягоди. Борбата с това явление отново се свеждаше до безидейното закупуване на технически средства. Толкова много неправоспособни участници има по пътищата, че е цяло чудо въобще движението. Плодовете от корупцията на политици, милиционери, ДАИ-джии се берат по пътищата, с натрупвания.
Вторият много голям проблем е свързан с некадърната инфраструктура, също плод на няколко правителства, но най-вече на Бойко Борисов. При него трябва да се сложи акцент върху некадърността. Липсват каквито и да било кътове за отдих по пътищата. Навсякъде в Европа на около 30-50 km има специални паркинги, различни от бензиностанции. Те са построени от институциите, отговарящи за пътната инфраструктура. Тук Борисов в алчността си, не отпуска и стотинка за такива съоръжения; те наистина са скъпи, защото имат голяма площ, която също трябва да бъде асфалтирана, но по-важното — паркингите трябва да са водоснабдени, електрифицирани, канализирани, дренирани. Да, обаче точно тези кътове за отдих намаляват катастрофите, а не тъпите гласувания на 240 тунеядци в парламента, които са способни единствено на хартиени промени. Засега е по-евтино и доходно за корумпираните политици да насъскват хората едни срещу други и да водят някакви безумни битки с някаква „война по пътищата“, но не и да се предприемат необходимите мерки, защото ще намалят километрите некадърно построени пътища.
Освен широко коментираното влагане на лоши градивни материали (асфалт, битумни покрития, хоризонтална маркировка, инертни материали), положени некадърно от абсолютно начинаещи пътни строители, без всякакъв професионален опит и култура, голямо значение има и съпътстващата инфраструктура, която не намира толкова широко отражение в медиите. Дренирането, отводняването и обезопасяването на пътя също има голямо значение за безопасността, но в България то не се прави, защото е невидимо — следователно може да бъде икономисано. Една от гордостите на Бойко Борисов беше Околовръстния път на София, но той се наводнява с лекота, именно защото липсват такива съоръжения. В Интернет още могат да се намерят клипове на един зевзек, който караше каяк след един по-голям дъжд на околовръстното при кв. Бояна. Бяха спестени дрениращите и отводняващите системи на пътя, които не просто създадоха условия за аквапланинг, а направо създадоха езеро на пътя. При изграждането на голяма част от пътната инфраструктура не са съобразени наклоните, а някъде те са дори обратни на предписаните от законите на физиката.
Третият голям проблем е с вертикалната маркировка. Спестяването на табели, само по себе си нямаше да е толкова голям проблем, колкото безумното поставяне на едни и изоставяне на други. Неправилно, тъпо и некадърно се поставят някакви табели, други липсват, а трети частично стоят, но са непригодни. Също така има пътни знаци, които безсмислено стоят, след като са изпълнили предназначението си (например: преди моста на 4-ти km в София, посока центъра, стояха следните пътни знаци 6 мес. след приключване на ремонта — път в ремонт, стеснение на пътя, ограничение на скоростта). Твърде често има разминавания между вертикална и хоризонтална маркировка (пътен знак урежда посоките на движение в пътните ленти, които се разминават с хоризонталните стрелки върху асфалта). В тази страна, управлявана от некадърници, въобще не съществува система за поддръжка на вертикалната маркировка при зимни условия и след замърсяването им. В Европа след силни снеговалежи, пътните служби почистват всички знаци от евентуално натрупана снежна покривка по тях (въпреки взетите мерки още при производстовото на сигнализацията да не се създават условия за натрупване на сняг, все пак впоследствие се обхождат и се почистват). Абсолютно същото се прави и през пролетта, защото пътната сигнализация е силно замърсена вследствие химическата обработка на асфалта през зимата срещу заледяване и заснежаване. Вижте видеото на Румен Бахов от рубриката „Пълен абсурд“ на Нова телевизия, излъчено на 16.2.2017 г. в „Здравей, България!“, откъдето ясно ще видите некадърността на Агенция пътна инфраструктура. Те са поставили две табели Ж2 – Предварително указване на посока към населено място и селищно образувание или обект (Русе направо, Варна надясно). Табелите Ж2 обаче се поставят преди кръстовище или пътен възел на път с две или повече пътни ленти за движение в една посока, като всяка стрелка указва посоката на движението към населеното място в съответната лента. Пътят, по който се движи тежкотоварният камион на Румен Бахов, е еднолентов и отклонението следва да се сигнализира с табела Ж1 – Предварителен указател, а не както е направено с Ж2. В репортажа се казва, че повече се объркват чужденците, а причината е в тяхното неоснователно очакване за нормална пътна сигнализация (те очакват, че 2-рата лента (в този случай лявата) е за Русе, но там въобще няма 2-ра лента, а това е насрещното движение). Всеки шофьор, изминал неколкостотин километра в България свиква да не се съобразява с пътните знаци, защото те са некадърно поставени, разминават се с хоризонталната маркировка и живота, изгубили са своя смисъл (доскоро стояха тодорживковите табели с ограниченията на скоростта при различни условия — магистрали, в и извън града; на Драгоман посока София все още стои една стара табела, която лъже влизащите в България за скоростните ограничения) и т.н. и т.н. Това безотговорно и тъпо поведение на държавата възпитава всички водачи в несъобразяване с правилата за движение по пътищата.
Четвъртият голям проблем е свързан с аматьорското управление на транспортната инфраструктура. Неправилно проектиране на кръстовища, възли, потоци и др., което е голям проблем на образованието в областта на проектирането и изчисляването на такива съоръжения, отделно от това трябва да прибавим и лошия професионален опит при изграждането. Ще се спра на няколко елементарни примера: в София се сещам за няколко безумни пешеходни пътеки — изгради се пешеходен надлез при Хидро-метеорологичната станция в Младост, но не и при блок 43. Лентите по бул. Александър Малинов непрекъснато сменят предназначението си, същото важи и за бул. Константин Величков и за бул. Тодор Александров — както съвестно си карал в някаква лента за направо по някое време тя се е оказала само за наляво, а после отново само за направо. Пешеходните пътеки по ул. Шести септември са идиотски: започват от бул. Евлоги и Христо Георгиеви по посока бул. Цар Освободител, като всички са от страната на четните номера. Навярно идеята е била (за разлика от новите булеварди с пътните ленти) да не напускаш „четния“ тротоар и все да пресичаш на пешеходни пътеки, но идеята се е прекъснала в участъка ул. Аксаков — бул. Цар Освободител, където точно от тази страна няма тротоар, а има паркинг (срещу Египетското посолство), така пешеходната пътека на кръстовището с ул. Гурко е от по-лошата страна. Аналогично е с ул. Шандор Петьофи: на кръстовището с бул. Прага е от „нечетната“ страна, защото тротоарът от другата страна е зает от заведения при градинката на бул. Прага, но на ъгъла с бул. Витоша пешеходната пътека беше поставена на безумната страна откъм четните номера (ако си беше останала от другата страна, трафикът по Петьофи щеше да е много по-облекчен). Заради европредседателството, някой умник е закрил тази пешеходна пътека и я е направил в средата на тротоара на трамвайната спирка към вход А4 на НДК.
В нормалните европейски държави шофирането в лентата за направо става от началото „до края на света“ и няма малоумни престроявания. На което кръстовище е необходимо — обособява се на няколко метра преди кръстовището отделна лента за съответната посока. По европейските магистрали непрекъснато се движат брандирани микробуси на съответната Агенция пътна инфраструктура, които следят за проблеми (прекъсната ограда, отпадъци или др. препятствия по пътя, липсващи пътни знаци и т.н., и т.н.), а в България такива няма (свидетел съм на едноседмично стоене на труп на куче, като не мога да кажа дали не е престояло и месеци). За всички тези неща е необходима система за управление, но много по-сложна от управлението на пожарникарска кола.
Всички горни проблеми могат да бъдат отстранени от държавата, но ще трябват пари. Тъпите кампании, правени от придворните медии, са само прах в очите, те отвличат вниманието от истинските проблеми и истинските решения, те са червена херинга. В България трайно се настаниха във властта милиционерите, които са направо безумни. Не че преди сме имали добре образовани управляващи, но сега вече всеки хващал някога гега си представя, че може да седне на кормилото на държавата. Така стоят нещата днес — след Бойко вече всеки иска, а не може.