Големият премиер с малката стъпка

Макрон обяви бъдещето на Европа – на няколко скорости

0
12540

Съществува световна криза за лидери. Последният суперинтелигентен ръководител на държава беше Дейвид Камерън. Завършил един от най-красивите колежи на Оксфорд (номер 1 в най-престижната класация на световните университети за 2018 г.) – Брейзноз. Сградата му се намира на емблематичния за Оксфорд площад – Радклиф камера, в чийто югозападен край се намира Брейзноз, а в северозападния е Линкълн Колидж. Между двата университета има една-единствена врата, която е отворена веднъж годишно — на Възнесение Господне (40 дни след Великден, винаги в четвъртък, по православния календар е Спасовден). За цяла година тази врата се отключва веднъж, за да може Брейзносци да посетят Линкълн, където биват черпени с чаша ейл, но за да не искат повече от пинта, вратата се залоства на 5-тата минута. На Възнесение Господне има още един обичай — „Отъпкване на границите“, състои се в шибане с върбови (или брезови) пръчки на граничните камъни между енориите в присъствието на малки момчета, които се предполага, че ще останат най-дълго живи свидетели на разделителната линия между различните енории. Камерън е предпочитал ейла и е чакал пред вратата на Линкълн Колидж. Той попада в Оксфорд от Итън Колидж (едно от най-престижните средни училища в Англия, където са учили нейни 19 министър-председатели; 19-тият е самият Камерън, по-известен на българската публика е Уилям Гладстон, на когото са кръстени много улици, вкл. в 5-те най-големи български града, заради силния му глас срещу Османската империя при потушаването на Априлското въстание; Итън Колидж е много близо до Уиндзор, всички сегашни принцове на Англия са го завършили). Камерън получава титлата Бакалавър по изкуствата (на български е просто „бакалавър“) в областта на Философията, Политиката и Икономиката, но като блестящ студент му се присъжда степента „магистър“ (особеност на престижните университети в света, които имат право да ти присъдят титла, длъжност или звание заради забележителни резултати). На поста го наследи Тереза Мей, също завършила в Оксфорд. Тя е бакалавър по география, завършила с много добър успех Сейнт Хюс. Въпреки Оксфордското образование на двамата, Дейвид Камерън е несравнимо по-интелигентен и след като си отиде останаха само сиви, неблестящи с нищо ръководители на държави и правителства.
Миналата година на европейската сцена изгря нов интелигентен държавен ръководител – Еманюел Макрон. Той значително се отличава от посредствени политици като Ангела Меркел, Мариано Рахой и др. Завършил е Лицея Хенри IV (една от 6-те най-елитни гимназии на Франция). Става бакалавър по философия в Университета Париж-Нантер (801-1000 място в класацията на световните университети), магистър по Пъблик Афеърс (дял на пиара) от СиенсПо (Политически науки, 401-500 място в класацията). Образованието му формално приключва в Националното училище за администрация, но истинската школа за него е френският клон на банката на Ротшилд (Ротшилд & Сие).
На 10.5.2018 г. френският президент получи немската награда Карл Велики в гр. Аахен. Там той държа страхотна реч пред многолюдна публика от бивши носители на наградата, настоящи и бивши политици, пред правителствени ръководители вкл. и пред Бойко Борисов и президента на Украйна Петро Порошенко.

Речта на Макрон в Аахен

Словото на френския президент продължи 36 мин. След увода, правещ исторически преглед на 70-год. мир в Европа (изключвайки Източна Европа, вкл. България с лично обръщение „скъпи Бойко“), ораторът пожела да сподели с публиката 4 убеждения, 4 заповеди или 4 императива, построени на принципа теза-антитеза:

  1. да не бъдем слаби (да не се подаваме, да не се подчиняваме) – да правим изборите сами
  2. да не се делим (разделяме) – да се обединяваме
  3. да не се страхуваме – да се борим
  4. да не чакаме – да действаме сега

Поради фундаменталното му значение ще дам превода на целия 4-ти императив:
«И накрая, последният императив, според мен: да не чакаме! Сега трябва да действаме! Ние се чакахме твърде много време, може би дори, нали скъпи Йошка (Фишер), понякога се пропускахме. Разделяхме си вината и грешките, но днес нямаме вече това право. Днес, да не чакаме, за да направим европейския избор, защото с избора на Европа – ние го виждаме, и един или друг от нас го е припомнял, че същевременно ще бъде направен избора на Запада. Защото също така ние сме носителите на това – да правим ясни избори и това няма да е само да напреднем към една Европа, може би само за няколко страни за известно време, може би за един по-интегриран кръг, защото тя винаги така е напредвала, но това е една отворена врата и Бойко (Борисов), както и Петро (Порошенко) го знаят, не вярвам в една окована Европа, предопределена за клуб на малцина, но не вярвам също в една Европа, която постоянно чака, 28 вчера, 27 утре или още вдругиден, всички да се съгласяват за абсолютно всичко.
Трябва да действаме, защото по този начин винаги сме напредвали – малцина са имали силата, духа, характера, волята да отиват напред, ако изясним правилата – вратата е отворена за всеки, денят, в който го пожелае и е готов – да се присъедини! Но не можем да приемем, че изборът на Европа винаги ще бъде изборът на единствения общ знаменател, изборът на най-малкия риск, изборът на най-малката крачка или изборът на последната минута. Не! Трябва да изградим една амбициозна визия и то не каква да е, а 30-годишна визия за нашите съграждани, която впоследствие ще позволи тези малки стъпки и тези напредъци, защото те имат нужда от жалони, защото националистите са ясни, защото демагозите са ясни, защото страховете са ясни. Доброволците в Европа трябва да действат също с толкова сила, с толкова амбиция.
Така че, нека се ангажираме заедно в една Европа, която защитава и носи тази амбиция – Европа на цифровите технологии и измененията в енергетиката и на климата, на укрепването на еврозоната, на една по-протекционистка търговска политика и по-съгласувана с нашите здравни и екологични цели, една по-единна миграционна политика, една конвергенция – социална, фискална, демократична, една политика на интелигентността и научните изследвания, на иновациите, с този нов метод, този на волята и без съмнение с този на поемане на риск».

Ехото в България

Естествено, в страната на чудесата, нещата отидоха в съвсем различна посока. Медиите на Пеефски и присъдружните на властта не забелязаха плющенето на шамара върху тлъстия борисов лик. Агентите на Държавна сигурност, членове на ГЕРБ, се впуснаха в обяснения за „мон шери“ (шоколадови бонбони от Кореком, а всъщност просто „шер“), за Балканския лъв, за Лидера на Балканите и прочие глупости. Подмазването стигна дотам, че да се сравняват Бойко Борисов с Виктор Орбан (унгарският премиер е завършил Пембрук Колидж, Оксфорд), което по същество е сравнение между селския пожарникар и Айнщайн. Другият лагер тесногръдо видя ударен шамар на Бойко Борисов. Тамошните анализатори, вероятно поради слаба езикова и образователна подготовка, се впуснаха в иронизирането на Борисов, неговата умърлушеност след събитието и прочие „знаци“. И двата лагера са безкрайно късогледи, за да не кажа направо – тъпи. Очевидно не са разбрали нищо от Макрон и неговата блестяща реч. В този човек има нещо доналдтръмповско и това е известната липса на политкоректност. Никой толкова честно и безпощадно не е разделял Западна от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Макрон го каза директно – изборът на Европа е изборът на Западна Европа. Разбира се, гледам нещата, които засягат нас, иначе речта нямаше нищо общо с ЦИЕ, тя беше за френско-германските отношения, желанието на Макрон да придвижи Европа напред, ослушването на Меркел (изчакването на Германия и разминаването с чаканията на Франция – вж. „нали, Йошка“), за отношенията със САЩ на Доналд Тръмп.
Новият френски лидер има за партньор старата, безидейна и предпазлива Меркел, която го подкрепя на слова (вкл. и с преждевременното награждаване), но не и на практика.
Цитатите в българските медии от Макрон са измислени отнякъде (вероятно източникът е един, защото една и съща грешка се повтаря навсякъде; преводът е много слаб и вероятно е от английски, а не от оригиналния френски език; някъде дори са взели акцентите от Туитър акаунта на Макрон), но в действителност той не удря никакъв звучен шамар на Борисов, а просто казва, че България прави малки стъпки по пътя към настигането на Европа. Не знам дали има някой, който вярва, че Бойко и България правят големи стъпки. Просто Макрон беше докрай откровен и в очите на българския диктатор заяви това, което всички знаят (вкл. самият Борисов). Той си е един хвалипръцко, който е успял да организира няколко срещи в София като страна европредседател, но това е правено от 50-ина различни председателства преди него и радостта от такъв успех е необяснима. Освен с ограниченост, необразованост и тесногръдие, но и това са отдавна известни качества на Борисов. На Западната сцена – нищо ново. Просто най-интелигентният европейски лидер каза за нашия Спасител от Банкя, че е един словесен лъв, но стъпчиците му са като на амеба (колкото вероятно е и интелигентността му).

Пълен видеозапис на речта тук (Фейсбук стр. на Елисейския дворец)

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here