Граматика на Пълния член

Вчера (21.5.2018 г.) социоагенцията „Галъп“ публикува проучване, в което се оценява грамотността на респондентите. Резултатите са плачевни според социолозите и папагалите в масмедиите. Чуха се крясъци, писъци и вайкания за неграмотното българско население („близо половината“). Никак не искам да опровергавам изводите на изследователите или техните медийни продължения, но от публичната информация става безпощадно ясно, че „екзаминаторите“ всъщност са най-меко казано слабограмотни. Социолози и журналисти тотално са се изложили в познанията си по роден език, но това, както обикновено, не им е попречило да менторстват, поставят оценки и издават присъди на нещастните си респонденти, а оттам и да правят глупави обобщения за „цяла Вселена“.

Може ли малограмотен да обвинява в неграмотност?

Може! Стига да е в България, отговорило радио Ереван. Това е част от печалната българска действителност, в която слабообразовани, професионално неподготвени и опериращи в мегаизкривена среда, партийно назначени „експерти“ и началници оценяват, планират, бюджетират, проектират, контролират, „разходват“¹, ръководят, координират, мотивират и т.н. част от кроткия български народ (та защо не и целия). Резултатите, както обикновено, са печални, но тъпият човек не може да разбере живота, а най-малко — собствената си тъпота.
Няма да занимавам уважаемата аудитория с излишни подробности, но оценяващите са открили, че „близо половината българи не знаят правилото за пълния член“. Това „откритие“ издава тяхната гранднеграмотност, защото за употребата на т.нар. „пълен член“ има минимум 4 правила², а не както твърдят глупаците „правило“ в единствено число (по-долу ще дам правилата със съответните примери). И така, слабообразовани и слабоподготвени люде си позволяват да газят в материя, която дълбоко не разбират, но затова пък наставническото им поведение никак не е обрано и обявяват проучването си за ‚национално представително‘.
Второто „голямо“ откритие е „мнозинството не смята четенето на книги за предпоставка за добър живот“. Точно този научен пробив предизвика масова истерия в полуинтелигентите и те започнаха да вият в национален ефир. Как можело?! Защо така?! Нацията изпростя! и др.т. лозунги бяха разпънати от глупаците, които смятат, че с това са прикрили собствената си тъпота и по този начин изглеждат изискани и образовани. Това е многократно повтаряща се истерия (за да не кажа направо хистерия³), която последно (по мои сведения) беше по повод някакъв Биг Брадър, в който Фънки се карал на някакъв неук, но богат тираджия, който застъпвал тезата, че четенето не допринасяло за успеха. По-късно тираджията спечелил и самото шоу, благодарение на невероятната любов, която изпитвали зрителите към него и неговия успех, а не поради любовта им към книгата, която по очевидни причини страховито отсъства.
Бегъл поглед върху „реалната действителност“⁴ ще убеди всеки с коефициент за интелигентност над ниския, че животът е точно такъв: успелите са неграмотни, тъпи и безкнижни, богатството си са натрупали чрез кражби на обществени средства или заменки и не просто нямат нищо общо с Джон Голт, а са направо негова противоположност. Подрастващите с невинните си очи виждат кои успяват и все още непокрити от булото на срам и грях признават истината — не е нужно да учиш и четеш, за да станеш богат. Лицемерните им родители врещят срещу истината, което ги прави още по-смешни и глупави в очите на зрящите.

Епохата на НЕпросветените

Темата с четенето и ползата от него е много дълга, още повече, че „лидерите на мнение“ дори не повдигат въпроса за качеството на книгите и въобще не става дума да си чел някакви идиоти, които описват проблемите със съседите си, правенето на кисело зеле, варенето на ракия и краденето на парно или пък за Фън шуй, хороскопи и здравословно хранене, но накратко мога да кажа няколко думи за тази необятна тема. Прави са респондентите, прав е шофьорът! Четенето като ключ към успеха достига своя апогей в епохата на Просвещението⁵ след което неговото значение бавно и плавно пада. Напоследък, струва ми се, „падането“ е малко по-ускорено. Тази истина е неприятна на полуинтелигентите, защото в главите им столетия е набивано обратното, а те считат себе си за образовани въпреки, че са получили образованието си в университети извън Топ 1000. Въпреки че дядо им е пасал кочовете в Балкана, те смятат себе си за 3-то поколение интелигенти и щедро раздават акъл и съвети на младите и неопитните.
Техният вожд и учител (др. Ленин) е твърдял, че „практиката е критерий за истината“. Ако си позволя така механично да приложа това негово учение, ще задам въпроса „кой от успелите българи е високоинтелигентен, добре образован, ерудиран, прочел 2 вагона книги?“⁶. Естествено, въпросът е риторичен. Това важи и за лекарите на обществото, които са провели проучването, както и за вувузелите, които се разкарват из медиите като оплаквачки: Кънчо, Райчо, проф. Мишок, неграмотния Гочо Харизанов, глуповатата Антоанета Христова, Бъчварова, Първан Симеонов и т.н.
Големият проблем е в аблепсията на тези дами и господа, те не могат да видят собствената си нещастна интелектуална немощ и простота.
Според мен, образованието е най-големият проблем на България (донякъде този проблем надхвърля рамките на страната ни, но в много други страни има други детерминанти, които са способни кардинално да променят обстановката). В България този проблем възниква със съветизацията на образованието, която продължава с пълна сила и днес. Не ми се влиза в схоластични спорове затова как по времето на соца образованието било на някакво световно ниво, защото това не е просто мит, а чиста глупост.

Правилата за пълния член

От снимката се вижда, че от векове хората са се вълнували от пълния член и неправилната му употреба се е наказвала сурово (по всяка вероятност с дървена бухалка).
Членуването по принцип е изразяване на граматическата категория ‚детерминираност‘⁷. Тя бива 2 вида: индивидуална и количествена определеност. Индивидуалната е свързана с индивидуализирането в съзнанието на говорещия назованите с членувани форми обекти от действителността. Например: Социологическа агенция проведе проучване по случай 24 май. Агенцията установи страхотна неграмотност сред народонаселението; в началото агенцията или прилагателното „социологическа“ не са членувани, защото са непознати, но веднъж въведени в разказа те стават познати и са „индивидуално определени“. Разликата между изреченията: „Депутати пребиха журналист в пленарната зала“ и „Депутатите пребиха журналист в пленарната зала“ е именно в количествената определеност на второто, защото у него има идея за броя на побойниците (всички депутати). ‚Определеността‘ може да се изразява и по други начини, например чрез самото лексикално значение на определени съществителни имена (лексикално-семантична форма) или дори синтактично, но те не са израз на граматическата категория определеност.
Правилата за употреба на пълната членна морфема (-ът, -ят) е задължителна в писмената реч в следните случаи:

1. Когато членуваната дума е подлог в изречението (това е най-популярното правило, но далеч не единственото). Например: Депутатът е хищно животно, което се храни с кръвта на народа.
2. Когато членуваната дума е съгласувано⁸ определение на подлога в изречението. Например: Интелигентният, но тъжен премиер на България проведе среща в НДК (интелигентен и тъжен са съгласувани определения; членува се само 1-вото).
3. Когато членуваната дума е приложение. Например: Автомагистрала Тракия — грабежът на века.
4. Когато членуваната дума (или словосъчетанието с нейно участие) се свърза с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в смисъл на „превръщам се“), казвам се, наричам се, представлявам (в смисъл на „съм“). Например: Бойко се оказа най-големият крадец на обществени средства в Европа.
5. Когато е обръщение в някои ситуации. Например: Ти, дебелият, марш обратно в прокуратурата!

И един пример за смисъла на пълния член: „Заради проблема депутата погна парламента“ (не е ясно кой кого погва; употребата на пълен член би ликвидирала многозначността).

Използвана литература:

1. Тилков, Димитър, Стоян Стоянов, Константин Попов (гл. редактори), Граматика на съвременния български книжовен език, том II (Морфология), изд. на БАН, II фототипно издание, гр. София 1993 г.
2. БАН – Официален правописен речник на българския език, изд. Просвета, I издание, гр. София 2012 г.

1. В административния език навлезе тази глупашка дума, съществувала в езика ни и след Освобождението. Еволюцията на езика логично я премахна, тъй като протяжното й семантично поле е безсмислено, но примитивите, които са на власт, вдъхнаха нов живот на доста лексикални единици без да разбират що вършат.
2. Посочените от мен по-долу са 5, но 2-ро и 3-то често се дават заедно (в този случай те стават 4 на брой).
3. Хистерията е медицинският термин за вид соматична невроза.
4. Чудесен трафарет от близкото минало, в който освен реална имаше и друга действителност, навярно обозначавана с определението ‚имагинерна‘.
5. На англ. ез.: Age of Enlightenment, на френски ез.: Le Siècle des Lumières. На Западните езици звучи много по-добре и буквално е „епохата на светлината (осветляването)“.
6. Има такива, които твърдят така за себе си: Дмитрий Иванов. Евгений Дайнов е завършил в Оксфорд. Валери Найденов е живял достатъчно години в САЩ, за да получи прекрасно образование, без то да е висшето му.
7. В български език се употребява и ‚определеност‘.
8. Старата граматика използваше термина ‚сказуемно определение‘, но модерната теория използва 3 термина за определението: съгласувано, несъгласувано и сказуемно.