Еврозоната не желае българския лъв

ЕЦБ и ЕК съобщават за недопускане на България в еврозоната поради сериозни проблеми с корупцията, банките и данъчните измами

18575

В края на миналата седмица две европейски институции – Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), независимо една от друга, ни обясниха, че сме все още далеч от приемането в еврозоната.
Шефът на Българската народна банка (БНБ), в стил „Бойко Борисов“, отговори, че еврозоната няма бъдеще без България и създаването на обструкции пред приемането ни ще навреди на реформите в България. Това е поредното глупаво изявление на български чиновник. Колкото и прилична професионална кариера да си направил, каквато е тази на Димитър Радев, щом завземеш българска държавна служба – усилено започваш да говориш нелепици. Българските реформи и проблеми не може да са грижа на еврозоната и воплите „помогнете ни!“ звучат повече от неадекватно.

Докладът за конвергенцията на ЕЦБ

Публикуван от ЕЦБ (оригинал тук, българска версия тук) от м. май 2018 г. В него има раздели за всички наблюдавани страни: България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Заключението в него за България е следното:
«Постигането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция1 на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. … България изпитва макроикономически дисбаланси. Устойчивостта на конвергенцията и гъвкавостта на икономиката биха имали полза от широкообхватни структурни реформи, за да се засили структурната еластичност, бизнессредата, финансовата стабилност, качеството на институциите и управлението. … Българското законодателство не отговаря на всички изисквания за независимост на Централната банка, на забраната за парично финансиране и на правната интеграция в евросистемата. България е държава-членка на ЕС с дерогация2 и следователно трябва да отговаря на всички изисквания за адаптация на законодателството си съгласно чл. 131 от Договора 3».4

Помните ли как ни убеждаваха, че българското законодателство в областта на банковото право е над световното равнище? Да, това беше при фалита на КТБ, а сега научаваме от доклада на ЕЦБ нещо съвсем различно – законодателството ни не отговаря на стандартите на еврозоната. А помните ли как Борисов се обявяваше за макроикономически отличник? Да, и това е лъжа. Той тогава дори се постави на много по-високо място от реалното, като забрави да спомене изпреварилата ни Румъния. И по тази тема ЕЦБ открива дисбаланси. Освен това качеството на българските институции и управление е на средновековно равнище. Премиерът непрекъснато се пъчи с дадените лично от него пари тук и там, за това и онова – същински феодал, но като икономика България си е неуравновесена като самия него.

Докладът за конвергенцията на ЕК

Основният извод от доклада е даден още в началото: «В светлината на оценката си за законодателната съвместимост, предвид и критериите за конвергенция, както и други критерии от значение, Европейската комисия счита, че България не изпълнява условията за приемане на еврото». Комисията смята, че България изпълнява следните критерии:

  • ценова стабилност
  • публични финанси
  • за конвергенция по отношение на дългосрочните лихвени проценти.

Но не изпълнява:

  • критерия за валутен курс (не е член на ERM II5)
  • други фактори, имащи отношение към въвеждането на общата валута като: бизнессредата (България се справя по-зле от повечето страни в еврозоната); институционалната рамка, която е жертва на корупция и лошо управление (ефективността на управлението също е слаба). Оценката за макроикономическия дисбаланс е подобрена: от „прекомерно дисбалансирана“ на „дисбалансирана“6.

Макроикономическите дисбаланси се оценяват по 14 макроикономически показателя, разделени в 3 групи:

  1. външни дисбаланси и конкурентоспособност – текуща сметка7, реален ефективен валутен курс, производителност на труда, дял на износа
  2. вътрешни дисбаланси – задлъжнялост на частния сектор, общ правителствен (държавен) дълг, кредитни потоци в частния сектор, промяна в общите задължения на финансовия сектор, цените на жилищни имоти
  3. заетост – процент безработица, процент на активни участници в пазара на труда8, дял на трайно безработните, младежка безработица.

За да направи заключението за съществуващи макроикономически дисбаланси, ЕК е взела предвид: факторите, свързани с уязвимости във финансовия сектор, съчетани с висока задлъжнялост и ниво на необслужваните заеми в частния сектор; продължаващите структурни слабости, които препятства по-бързото подобряване пазара на труда.

Заключенията на две независими една от друга евроинституции са негативни за България и са относително еднакви. В абсолютен противовес се намират бодряшките изказвания на българските властници и техните сателити. Неспоменат от 2-те институции фактор е изпреварващия ръст на заплатите спрямо производителността на труда, което в средносрочен план ще донесе много негативи и ще се отрази на баланса по текущата сметка. Тук деструктивна роля имат и синдикатите, които постоянно натискат в посока на увеличаване на доходите без оглед на резултатите от труда. Подобно поведение от страна на правителството (например неколкократното увеличаване на минималната работна заплата и безогледното раздаване на пари на системи, в които средствата потъват с близка до нулата ефективност) ще създаде на страната бъдещи проблеми, които сега остават незабелязани поради цикличен подем.

Бележки

  1. Синоним на ‚конвергенция‘ е сближаване, но в текста е запазена латинската дума, защото е термин в икономиката и политиката.
  2. Това са 7-те държави, които не са изпълнили критериите за въвеждане на еврото (България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), но това е тяхно задължение, защото всички членки на ЕС трябва да приемат еврото (за изпълнението на това задължение има критерии, но не и срок). Има 2 изключения, които са отказали да приемат общата валута: Великобритания и Дания, желаещи да запазят националните си валути (въобще без да се има предвид Брекзит и хронологически много преди него) и са договорили това с Договора от Маастрихт.
  3. Има се предвид ДФЕС (Договор за функциониране на Европейския съюз).
  4. Преводът е мой и се различава от официалния, даден в линк по-горе.
  5. Това е стандартна констатация и не е наша слабост.
  6. Това са възможните 2 оценки при липсата на макроикономически баланс.
  7. Един от най-важните дялове от платежния баланс на една страна, включващ: вноса / износа на стоки и услуги, увеличения / намаления на финансови активи и задължения.
  8. Това е относителният дял на работещите в общия дял на хората от тази възрастова група (понякога се изчислява и за конкретна възраст, но е по-рядко).

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here