Австрия 3:0 България

Едва изминаха 3-4 дни от австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз и веднага стана ясно, че се справят значително по-добре от предшествениците си. Въпреки невероятните хвалби на Бойко Борисов & дружина, само 4 дни бяха достатъчни на Австрия да покаже превъзходството си. На 25.6.2018 г. австрийското председателство разпростани прессъобщение, за медиите, откъдето стана известно, че всички европейци са поканени на откриването на шестмесечното австрийско председателство в градчето Шладминг, планината Планай на 30.6. (събота). Мотото на откриването е Servus Europa¹, което означава „Европа на Вашите услуги“ (какъвто и да е словоредът). В програмата е предвидено пътешествие с 30 гондоли, украсени с флаговете на 28-те страни членки. От останалите две гондоли едната ще носи общ флаг на Австрия и България (като символ на приемането и предаването на щафетата), а другата знамето на ЕС. Цялостната програма на събитието бе оповестена достатъчно време предварително, за да позволи индивидуалната организация на желаещите да присъстват. Още тези австрийски действия от края на българското председателство (последните 1-2 седмици на м. юни т.г.) подсказваха за много по-добро управление на дейността по австрийското оглавяване на Съвета на ЕС. Трябва да отбележа, че те нямат министър по европредседателството и въобще австрийският кабинет е 13-членен (с 1 канцлер и двама вицеканцлери), българският – 21-членен (с премиер и 4-ма вицепремиери). Техният парламент се състои от 183-ма депутати, а населението на Австрия е почти 9 млн. души. Нашият парламент е с около 1/3 по-многочислен (240 души) при 1/3 по-малко като население (за други данни вж. табл.1). Не мога да не споделя и разликата в БВП между 2-те страни: при Австрия той е около $50 хил. на глава от населението, а в родината няма $8 хил. Но България очевидно превъзхожда значително Австрия по демократични показатели: един министър и вицепремиер се пада на значително по-малко население, също така водим австрийците и при депутатските съотношения. Убеден съм, че след края на австрийското председателство ще се види още една огромна разлика – то ще е излязло значително по-евтино на австрийския данъкоплатец, без да броим факта, че австрийския данъкоплатец е по-многоброен и много по-богат.

Първият гол: откриването

Българското европредседателство бе открито на 11.1.2018 г., 19:30 ч. в Народния театър „Иван Вазов“. Присъствието на събитието беше само с покани, раздавани по предварително определен ред от министерството на европредседателство. Разбира се, на него няма как да бъде поканен простосмъртен, там отиваха само избранниците на властта. Простосмъртните бяхме отвън и протестирахме за Пирин. Властта се беше обградила с няколко кордона милиция, за да се защити от народната любов. Програмата на събието беше: произнасянето на речи от Лиляна Павлова, Румен Радев, Цвета Караянчева, Антонио Таяни, Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и Бойко Борисов; концерт традиционна българска музика. Програма типична за диктатура. Така протичат събитията в Северна Корея при Ким Чен Ун.
За разлика от нас, следващото председателство не просто се обърна към всички австрийци, но и към всички европейци да присъстват на откриването. На явилите се в гр. Шладминг бе подарено по едно одеяло и една пикник кошница, пълна с традиционни австрийски ястия и напитки (нашето председателство не предвиди подаръци за публиката в залата, но останаха неизвестни подаръците за VIP гостите; може да са били свързани и с традиционната българска красота). На жп станцията в Планай имаше съвсем кратки слова от Себастиан Курц, Бойко Борисов и Доналд Туск. Трибунките им бяха пънове (вж. снимката). След това имаше концерт в партньорство с радио Hitradio Ö3 (музикална радиостанция за поп музика, най-вече английски хитове); подробности тук. Чудесната, непринудена атмосфера в този приятен съботен ден ще остане в спомените на всички присъствали, а от българското откриване ще се запомни единствено прекрасната реч на Доналд Туск („Отечество любезно, как хубаво си ти!“). Канят се само богоизбрани (не знам защо Бог избира само селяни и тъпаци), събитието протича в стерилна, скучна и безлика атмосфера. Гвоздеят на програмата се оказва чужденец, съвсем случайно без никакви заслуги на тлъстото европредседателство.

Втори гол: мотото

След няколкомесечно пуйчене, ведомството на Лиляна Павлова излезе с умопомрачителния български слоган „Съединението прави силата“. Вероятно с помощта на множество приятелски пиар агенции, с които се източват бюджет и еврофондове за идиотски информационни кампании (съвсем в стила на Станишев и неговата Моника), се стигна до гениалното прозрение, висящо на сградата на парламента. Бездарността е най-типичната черта на диктатурите и с избора на мото България го потвърди напълно. Безпомощността и безидейността на Бойко Борисов и неговата клика лъщят кат’ въшка на челото при сравнение с другите председателства (сравнение с естонското председателство – тук). Лозунгът на Австрия за тяхното европредседателство е „Една Европа, която защитава²“. В българското мото има: невидима заплаха, напрежение, скрита и неясна сила, но и решение, което обаче не зависи от волята ни. В австрийското мото има: обещание, надежда, сигурност и защита, решението е готово и всеки момент ще ни сполети. Да не говорим за прекрасния слогън за откриването на председателството „Европа на Вашите услуги“. Без излишна помпозност, с известна доза скромност Австрия показва едно много човешко лице на Европа, която ти служи, защитава и т.н. Усилията на Камарилата, управляваща България, бяха съсредоточени в някакви поучителни слогани, безкрайно неуместни и тъпи на фона на България и българите. Цялото нашенско събитие бе обвито в севернокорейски креатив и байганьовски апломб.

Третият гол (дотук): посещението на Хасан Рохани

Най-голямото външнополитическо събитие на ЕС, организирано от България, беше срещата на 26.3.2018 г. във Варна с турския президент Ердоган. На нея присъстваха, освен домакина Борисов, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер. Без да се впускам в излишни анализи ще спомена, че това беше събитието на събитията по време на нашето европредседателство и не защото т. нар. „Среща на върха³“ е по-маловажно или пък е някак си „вътрешнополитическо“, а защото срещата с Ердоган е събитие с независим участник. България, като европредседател, покани всички европейски страни за обсъждане присъединяването на Западните Балкани (разбира се, и самите тях, но няма по-заинтересовани от тях от провеждането на подобна среща). Докато срещата във Варна предполагаше участието на сила, съизмерима с ЕС, и която е в по-силна позиция по някои въпроси (например мигрантската вълна към континента). Ведно с това обаче Ердоган се е срещал многократно последната година с различни европейски ръководители на държави, както и с такива на самия ЕС, т.е. тази среща е нещо като продължение на множеството Ердоганови контакти с различни европейски представители. Посещението на иранския президент Рохани във Виена е съвсем различно събитие. Първо, то е много по-важно, защото, освен участниците в него, има много сериозно значение за САЩ, Китай и Русия. То се отнася до международното споразумение за ядрената програма на Техеран, от която САЩ се изтегли през м. май т.г. и която го поставя в съвсем различни условия. Президентът Рохани не се е срещал или говорил с толкова много евролидери (като Ердоган) и връзката с ЕС на австрийска земя е много по-мащабно външнополитическо събитие за ЕС. С този 3-ти гол, вкаран в българската врата, още на 4-тия ден от официалното европредседателство на Австрия стана ясно, че то ще е значително по-добро от бездарното българско.

По-долу в Таблица 3 могат да бъдат видени няколко принципни сравнения между България и Австрия – едната с „успешно“ приключило председателство, а другата с едва започнало. Не мога да не обърна внимание, че на австрийски депутат се падат 12 пъти повече богатство (БВП), малко повече от 12 пъти се пада и на министър, а на вицепремиер числото вече е 16 пъти! Друг интересен показател е представителството: около 50 хил. австрийци се представляват от един депутат, за разликата от нас, на всеки 30 хил. се пада по депутат. В Австрия около 420 хил. жители имат по един министър, а ние – на всеки 340 хил. По това се различават корумпираните диктаторски режими от нормалните държави. Хвалбите на ГЕРБ и другите членове на шайката ще резонират само в собствените им глави на зомбирани, охранени и глупави властници. Хвалипръцковщината, така характерна за автократичните режими, даже е смешна в очите на нормалния народ. Някакви дребни неща, по силите и възможностите на всеки по света, се представят за чутовни постижения, нямащи аналог в галактиката. Лошото им образование и въобще малограмотността им вредят на България и колкото по-рано се изметат – толкова по-добре!

Сравнение между Австрия и България по 10 показателя

(данни от 2018 г.)

1. Безобразно преведено на български език като „Здравей, Европа!“.
2. На български се преведе по няколко начина, но слабата езикова подготовка на преводачите и редакторите стана причина за пропускането на лексикалната определеност в английския език и отразяването й в българския.
3. На 17.5.2018 г. в гр. София на тема „Западни Балкани“.