Образованието е панацея

Единственото лекарство срещу нарастващата простащина и морален упадък отдавна е измислено

17183

Оглупяването на човечеството е задълбочаващ се световен проблем. Борбата с него става все по-трудна поради много причини, но една от най-важните е липса на достатъчно свестни „образователи“. Нарастването на населението, от една страна, бурното технологично развитие, от друга, до голяма степен създадоха проблема, но некадърните учители допълнително го задълбочиха. В България този проблем е много по-голям. През втората половина на XX в. навлиза съветската екстензивна система на училищното образование и партийната във висшето. До днес, в много голяма степен, и двете системи са запазени. Училищното образование се стреми да произвежда вундеркиндчета и специалисти по всичко, а с висшето се занимават само онези, които не стават за нищо друго. Друга социалистическа недомислица е спортът, който се развива интензивно (отново по съветска система). Всички усилия (финансови, организационни, логистични, кадрови) се насочват към една група „елитни спортисти“ и почти напълно се неглижира масовия спорт. Точно обратна е американската система – училищното образование се развива интензивно, а спортът – екстензивно. Животът е доказал кой от двата подхода е по-успешен, но да се върнем отново на темата, която е само за образованието. В България има създаден термин „всестранно развита личност“, което в живота е невероятно изключение. У нас дъщерята на комунистическия диктатор, поради наследствената си простота, липса на образование и безконтролна власт, прави цел на училищното образование именно създаването именно на такава „несъществуваща“ личност (това е просто въпрос на терминология, защото тази система е изцяло съветска). Така децата трябва да изучават разнообразни предмети в много голяма дълбочина, почти напълно е забравен принципа „повторението е майка на знанието“, а екстензията е необятна като Пасифика.

Училищното образование

Това е именно най-важното образование, защото то създава мирогледа на завършените личности. Неговото надграждане никак не е задължително, а често пъти – напълно ненужно. У нас отново има една безумна традиция – много непригодни висшисти, дори вече броят на местата във висшите училища значително надвишава потенциалните кандидати, които могат да ги заемат. Но това е уродливата форма на традицията, връщайки се години назад ще установим, че до това ниво сме достигнали плавно, като е имало години, в които броят на децата, завършили училище, и местата за кандидат-студенти е бил еднакъв, а още по-назад университетските скамейки са били по-малко от съответните набори. Въпреки това броят на т. нар. „висшисти“ в България е много голям, но българските дипломи нямат никаква стойност (не в юридическия смисъл, а в житейския).
Българските ученичета са принудени да изучават всякакви тъпи предмети като математика, химия, физика, биология, география, история и т.н. в страхотна дълбочина и без никакъв реален смисъл. Най-подценен е българският език и литература (тук акцентът трябва обаче, да е върху световната литература). Именно литературата е онзи прозорец към света, който създава високо ерудираните личности. Като малка нация, вторият много важен прозорец са чуждите езици.
Обучението по математика отдавна се е превърнало в самоцел и там се изучава какво ли не без никакво реално приложение или смисъл. Да, математиката развива някакъв аритметично-логически апарат в мозъка на детето, но това обучение има своите граници. В българското школо това обучение е самоцел, безкрайно усложнено и безсмислено. Базовите познания, които трябва да научат децата следва да са относително елементарни и да са предимно свързани с родния език, литература, история и география (също и западни езици). Това обучение следва да приключи в VII клас и само то трябва да е задължително. Доброволното напускане на училище трябва да е разрешено при изпълнението на кое да е от следните условия:

  • успешно завършване на VII клас (вкл. успешно издържана матура по БЕЛ1)
  • навършване на 16 год.

Тези условия напълно ще съвпаднат с поставените от живота условия. И сега масово най-отсъстващата група от училище (циганската) не се съобразява със закона, защото те навлизат в „трудоспособна“ възраст много по-рано и няма абсолютно никакъв смисъл да висят в училище, където формират само разходи, вместо да „излязат на пазара“ и да формират печалби за себе си, но преди всичко за семейството си. Така малките циганчета научават от малки, че „законът е врата у по̀ле“ и оттам нататък през целия си живот се съобразяват с това „откритие“. Време е „кралете на образованието“ да започнат да се съобразяват с реалностите. Царят в „Малкия принц“2 казва: «ако заповядам на някой генерал да се превърне в морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз…». Заключението на този мъдър герой е: «Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни». Ерго, трябва да имаме разумни закони, за да изискваме подчинение.
В САЩ задължителното образование варира по щати (информация тук), но през 1972 г. по дело 406 U.S. 205 „Уисконсин срещу Джонас Йодер“ Върховният съд на САЩ решава, че децата на амишите3 не могат да бъдат задължавани да учат след VIII клас.
В Уикипедия може да бъдат видени условията на задължителното образование по света. Смятам, че за България то трябва да бъде до VII клас, защото е разумно, а и отговаря в максимална степен на българския манталитет (трябва да се има предвид 2 напълно обективни фактора: (1) образованието е много инертна система и (2) циганският етнос нараства като относителен дял в населението на България). Още повече в България сегашното образование е много близо до безсмисленото и ненужно се настоява децата да са в скапани училища, за да им преподават неграмотни учители, и то неща, които са далеч от действителността и отговарят на мечтата на една отдавна загинала селянка, без никакви качества, освен изтъкнат баща.
Основното образование трябва да набляга на българските елементи (език, литература, история и география) и западните езици, които да са на разумно ниско ниво и да не се прекалява с обема на информацията. Между другото, един от големите проблеми на училищното образование е участието на университетски преподаватели (до един некадърници) в написването на учебните програми и планове, даже и на самите учебници. В българската наука има само карикатурни учени и професори.
Гимназиалното образование трябва да бъде значително усложнено спрямо основното, но то трябва да е по избор, като се избират поне 2 неща: дали въобще да се учи; в случай на положителен отговор трябва учениците сами да си избират предметите, като никой от тях не бива да е задължителен (освен евентуално „базов български език“). Така децата ще се профилират и ще посещават само предмети по техен личен избор, които са им интересни, или по някаква друга причина. Понастоящем малоумната система насилва децата да изучават тъпи за тях предмети и то с невероятна сложност и дълбочина. Така учителката по математика в гимназията се изправя пред един клас от 25 ученици, за да им обяснява що е тангенс и котангенс, но поне 20-ина не знаят що е синус и косинус. Как тогава да се надграждат сложните тригонометрични функции, като основата я няма? Тогава учителката има 2 избора: да преподава за 5-мата „знаещи“, като ще остави 20 души да скучаят или обратното. Да започне „А“ и „Б“ на тригонометрията (и въобще на цялата математика) е почти винаги изборът на преподавателя, защото никой не иска да остави скучаеща масата ученици, които ще я замерват с какво ли не. Укротяването на масата става с присъщи за нея занимания, а именно – с елементаризми по математика. Така в края на годината ще имаме 20-ина ученици я научили нещо по математика, я не, но със сигурност ще имаме 5-има, които са били добри математици на входа, а на изхода (в най-добрия случай) са излезли на същото ниво. Оставям настрана по-вероятната възможност за деградацията на добрите математици вследствие пълното им изоставяне от учителя (вероятността за обучение на „2 скорости“ е малка, защото това много ще натовари учителя). Ако екстраполирам от този „математически“ пример, ще направя обобщението: учениците влизат различно умни по различните предмети в гимназията, но излизат еднакво тъпи. Въвеждането на избираемост4 на учебните предмети ще позволи на децата да надграждат знанията си по онези предмети, по които желаят и където имат и възможности. Учителят ще може да „препоръча“ на определен ученик да напусне неговия клас, защото го дърпа назад.
Предлаганата образователна система по същество е англо-саксонската, която е най-добрата в света. В САЩ дори има професионални центрове за ориентиране, където родителите плащат сериозни такси, за да бъдат съветвани от специалисти в коя област е най-добре да се развива детето им. Това не е задължително, но е много подходящо, защото тези центрове имат невероятен опит и експертиза в областта, която помага на децата да станат милионери.

Университетското образование

Класация на университетите по страни от Топ 100 на THE; Източник: THE; Инфографика: авторът
Класация на университетите по страни от Топ 100 на THE; Източник: THE; Инфографика: авторът

Ковачницата на кадри си остава средното образование. Десетилетия след като бъде „оправено“ то, на входа на университетите ще постъпят качествени първокурсници. От Табл. 1 се вижда най-добрата образователна система в света (в Топ 100 на университетите по класацията на Times Higher Education (THE), 65 от тях са англо-саксонски). В таблицата са дадени най-високото и най-ниското място, на което има класиран университет от съответната страна. За да се различат все пак предните места от задните, е дадена колона с точките на всички университети в дадена страна (100 точки получава 1-вото място, съответно 1 точка получава 100-ното място5), последната колона отразява средния брой точки на един университет от извадката. Вижда се, че най-високите показатели са на Великобритания и САЩ (Сингапур и Китай не се вземат предвид, защото са статистически незначими6).
Международната класация на университетите, използвана в България, е Quacquarelli Symonds (QS7). Изборът е основан на користни цели, защото класацията се реализира предимно на основата на репутационни проучвания и формирането на извадките е базирано на страни. По този начин се вмъкват университети от всички страни, които иначе нямат шанс да попаднат в THE (извън 4 хил.); така се вмъкват и българските университети, но в действителност нямат никаква научна тежест. QS силно подценява международния елемент в университетите, за разлика от THE. Например: най-добрите студенти и преподаватели от всички страни се стремят да учат / преподават в най-добрите университети; по този начин наплива към Оксфорд8 е огромен от 2-те страни (студенти и преподаватели), защото те го считат за „най-престижния“ университет. Не такъв е случаят с Масачузетския технологичен институт9, където чуждестранните студенти са по-малко, а преподавателите още по-малко. QS класацията е твърде статична (почти няма размествания в челото в различните години10), което също подсказва известна безсмисленост и недостатък на методиката за оценка за университетите.
Както и да е, добро университетско образование българчетата може да получат само извън границите на родината си. Местните университети (с единствено изключение Медицински университет – София) не стават за абсолютно нищо. Университетските преподаватели, независимо от многобройните си титли и изисквания към тях, са напълно нефелни и не могат да обучават никого. Неможещи и незнаещи преподаватели не могат да направят от студентите си можещи и знаещи.
Сергей Игнатов, като достоен възпитаник на Оксфорд, се опита да направи някаква реформа във висшето образование, но тя се провали. Провалиха я точно онези кадри, останали от ВАК11, който започнаха още една търговия – търговия с академичните длъжности и звания. Не че по времето на ВАК такава търговия нямаше, имаше я и то с пълна сила, но продавачите на титли бяха малко (членовете на специализираните научни съвети и на комисиите), а сега вече всеки хабилитиран стана продавач. Няма как да не се изкористи една система, когато в журитата участват „старите кримки“ без никакви познания и професионални качества, които в престижните университети биха имали право да се докосват само до метлата. А тук им се позволява да въртят 2 вида търговия: (1) със студентите, за да им пишат някакви незаслужени оценки и (2) с академичния състав, заради кариерното му развитие.

Какво да се прави?

Според мен, няма нужда да правим някакви големи открития, а най-добре да препишем от най-големите в областта на образованието. Това са Великобритания и САЩ. На първо място трябва да бъдат въведен резултата, измерен по обективен път, като основополагащ критерий за оценка. Донякъде с матурите това беше постигнато в училищното образование, но във висшето с едни и същи знания, в един и същи ден може да получиш както слаб (2), така и отличен (6) при различни преподаватели по един предмет. Най-големият проблем, за който нямам решение, е кадровият. Няма да могат да се намерят достатъчно на брой и достатъчно подготвени преподаватели в съответните предмети. Въпреки това, си позволям да дам някакви съвети относно неотложни дейстия, които всъщност могат да бъдат отложени и със столетия.
В училищното образование трябва да:

  • се опростят максимално учебните програми като се въведе принципа за повторението, простотата и практическия смисъл от наученото
  • се увеличат часовете по български език и световна литература, като се намалят всички останали глупотевини и най-вече математиката, в учебните програми
  • се премахне задължителността на гимназиалното образование; всички предмети в него да се избират (освен евентуално български език) от учениците и учителите (учениците да избират предметите, които има харесват или от които виждат бъдеща полза, а учителите да имат право да отстраняват недостатъчно подготвени за съответния курс ученици)

Във висшето образование трябва да:

  • се въведат резултатите от обучението като основен оценяващ и финансиращ фактор
  • се намали псевдодемокрацията с катедрените / факултетните / академичните съвети, като се разширят правомощията на едноличните органи на управление (ръководител катедра / декан / ректор)
  • се назначават на ръководни длъжности български учени и преподаватели, придобили академични титли в университети от Топ 100 с конкурентни заплати (принципът за външно некорумпирано и компетентно управление)
  • се променят изцяло учебните планове и програми (един трафарет, които се повтаря хиляди пъти, но нито веднъж не е направено като хората).

Образованието може и да е някаква панацея, но „незнанието е сила“ 12 трябва да бъде ликвидирано не като лозунг, а като начин на живот.

Бележки

  1. Български език и литература.
  2. Книга от Антоан дьо Сент-Екзюпери, изд. „Народна младеж“, библиотека „Световна класика“, гр. София 1978 г., превод на Константин Константинов.
  3. Анабаптистка християнска религиозна секта, наброяваща около 200 хил. души в САЩ (предимно в Охайо, но още в 20-ина щата) и Канада (предимно в Онтарио).
  4. Тук става дума за тотална избираемост на предметите, а не псевдоизбираемостта, въвеждана и отменяна многократно досега. Заслужава да се помисли за един-единствен задължителен предмет в гимназията – „базов / основен български език“.
  5. На 100-но място са класирани 3 университета, затова сумата на всички университети в Топ 100 е 102 бр.
  6. 72.5 и 64 са формирани само от 2 университета в класацията.
  7. С търговска марка topuniversities
  8. Оглавява класацията THE за 2018 г.
  9. Оглавява класацията QS за 2018 г.
  10. Massachusetts Institute of Technology оглавява тази класация от 2016 г. (дори от преди това), ще я оглави и през 2019 г.
  11. Висша атестационна комисия. Структура на висшето образование по съветски модел, където централизирана държавна комисия решаваше относно придобиването на научна степен или научно звание (стара терминология по отменения вече Закон за научните степени и научните звания).
  12. Това е перифраза на един от 3-те лозунга в „1984“ на Джордж Оруел: „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила“.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here