Да пишеш за Юлия Кръстева

Днес¹, на 09.9. не може да не кажа няколко думи за мрачния комунизъм. Опозицията в лицето на бившата комунистическа партия чества празника като ден на „великата революция“. Това доказва само колко БСП е ретроградна, защото това е кървав държавен преврат довел единствено до злини за България. Да, съвсем ясно казвам, че в комунизма няма нищо (ама нищо!) положително.
Преди няколко дни видях в сп. Ню Йоркър материал на Димитър Кенаров под заглавие „Била ли е философката Юлия Кръстева сътрудник по време на Студената война?“ и подзаглавие „Тя настоява, че никога не се е съгласявала да бъде шпионин. Старите документи и старите шпиони ни разказват друга история“ (оригиналът тук: The New Yorker, 05.9.2018 г., Was the Philosopher Julia Kristeva a Cold War Collaborator?). Трябва да подчертая, че фийчърът е написан по абсолютно всички правила на журналистиката – показани са много гледни точки, важни факти (неизвестни за чуждестранната аудитория) са добавени съвсем прилежно, почти винаги се дава мнението и на Юлия Кръстева и т.н. Няма западен редактор, който да открие формални белези на лоша журналистическа практика, въпреки че точно такава има. Авторовото отрицателно отношение тънко се преплита с лъжата, за да се получи отровна смес, с която да бъде залята Юлия. Когато т.нар. Комисия по досиетата публикува доклада за Юлия Кръстева си мислех, че това е някаква глупост, която е излязла наяве, а задкулисието си е стояло кротко. Тогава написах „Геният на бездарието“ (30.3.2018 г., PUB.bg) без да подозирам, че отвратителната машина на Пеефски има нещо общо с това. В държавата на Методиевич и Пеефски, където дори най-дребния въпрос се решава от Тримата шишковци², все пак трябва да има и големи въпроси, които са извън техния обхват. Съвсем логично случая с Юлия Кръстева ми се струваше точно такъв. Голям световен учен, с множество награди, обект на изследвания и дискусии в научните среди и престижните университети – всичко това няма как да се свърже по никакъв начин с кочината на Методиевич и Пеефски. Ню Йоркър ми даде отговора, без все още да съм сигурен в причината, вече съм сигурен, че кочината се е вгледала в Юлия и цялата история е скалъпена. В случая изглежда не са замесени пари, но пък е замесено его и любимия ми грях – суетата. Много е вероятно Юлия да е обидила по някакъв начин аматьора от Сараите, което силно е наранило бедната философска душа на д-р Доган. Явно „академичните комплекси“ имат ендемичен характер за България.

Кратки биографични бележки

Авторът е син на Пламен Кенаров, бивш депутат от НДСВ, шеф на ИСУЛ³ и главен секретар на МЗ⁴. Освен с влечението към алкохола, този доктор не блести с абсолютно нищо, но благодарение на политическите си връзки стана дори професор. Не мога да не отбележа, че българската комплексарщина произвежда пародийни професори един след друг (наскоро стана дума за съпругата на Цветан Василев и за шефа на Трейс, които също тежко страдат от подобна болест). Всичките дотук печално известни с некадърността си. Дългоочакваната специалност⁵ на министър Москов му бе дадена точно от този Кенаров и навярно за награда е получил поста главен секретар. Като такъв прилежно е вършел работата си, щото се е наложило „службите“ да нахлуят в кабинета му и да изземват кашони с документи (сега се води дело за т.нар. „турски ваксини“ срещу Петър Москов и Адам Персенски⁶), а Пламен удави мъката си в алкохола.
Съпругата на този не особено добър лекар е инженер, завършила е МЕИ⁷, но сега се прави на банкерка (имаме аналогичен случай с инж.-химик шеф на Булбанк). Благовеста Кенарова се включи в атаката срещу Цветан Василев, когато той беше изгнаник в Белград, за да „разясни“ Закона Магнитски. Колко една недоучила инженерка от МЕИ може да е чувала за Магнитски и колко е разбрала, на мен е ясно, защото нулата никога не изглежда по много различни начини, но не знам за другите, които могат да я помислят за авторитет. Както и да е, никаквото образование, квалификация, умения и умствени възможности не й попречиха да се изказва по въпроси, по които хал хабер си няма. Интересно защо това „момиче“ се включва в четата срещу падналия вече Цветан Василев и в явна угода на Пеефски, като е толкова неразбиращо? Явно е „дълбоко мотивирана“. Трябва да отбележа, че защитниците на Пеефски и Цацаров във връзка с обвиненията по закона Магнитски са малцина, единият от които е самият Цацаров, вторият е един зализан кретен, който е специалист по всички въпроси на модерната политика срещу финикийски знаци, а третата се оказа „благата вест“.
Димитър Кенаров си е създал страница в Уикипедия, където е избегнал да спомене фамилната си обремененост, което е важен признак за срам и опит за избягване носенето на тежести, но семейната му свързаност с НДСВ и Пеефски остава, не може да бъде заличена, което недвусмислено влече след себе си клозетна журналистика. Не може да не се набие на очи, от една страна, „необходимостта“ сам да създаваш легенди за себе си (като страницата в Уикито), а от друга „естествено“ породената завист от подобна страница за Юлия Кръстева, създадена не от самата нея. В същата тази страница Кенаров споменава, че е работил за Литературная газета. За такава газета работят само проверени членове на V колона.
След кратката биографична справка за автора и неговото семейство, ще се гмурна в неговото произведение, както се гмурка водопроводчик в „черни води“⁸, защото вече знаем с кого си имаме работа и можем правилно да тълкуваме внушенията му.

Комисия по досиетата

Кенаров⁹ представя члена на комисията по досиетата Екатерина Бончева като „най-разпознаваемото лице на комисията“ със светлочервената си коса и големите… кръгли очила. Защо ли е забравил да спомене, че е малограмотна, неука и безхаберна. Но е допълнил: „завършила психология, работила като журналист в радио Свободна Европа, била за малко в политиката, преди да се присъедини към Комисията през 2007 г.“ Сега чак обръщам внимание, че цели 11 год. Бончева е прибирала огромна държавна заплата, за да не върши нищо (тя и не може). От Кенаров разбирам, че тая Бончева има диплома без всякакво покритие и страда от „натурална“ завист към най-успелия български учен, точно в същата област. Не искам да преповтарям умотворенията на тази гламава госпожа, защото изпитвам погнуса, но все пак не мога да не коментирам змийското й поведение. Според Кенаров тя смятала, че е от съществено значение мирното гражданство да различава различните нива на съучастие. Тя хубаво го смята, ама какво направи идиотската комисия за това? Нищо! Това е поредната гнусна лъжа, за изпиране на съвест. Мръсотията на Бончева не спира дотук, тя предлага на Юлия да се изповяда, Бончева щяла да я разбере. Колкото пън може да разбере нещо или пък да се развива, толкова ще го направи и комисарката. Въобще тази комисийка се оказа някакъв орган за разправа с неудобни по един или друг начин хора. Струва ми се, че в случая с Юлия Кръстева сме свидетели на грозно отмъщение на нефелни хора срещу най-добрия учен с български произход (навън Юлия се смята за френски учен с български корени; няма как да е иначе, защото в „тъпата България“^10 11 тя не би станала нищо, а във Франция е стъпила на раменете на гиганти).

Агент Сабина

Това е агентурният псевдоним на Юлия според скапаната Държавна сигурност (ДС). Кенаров не пропуска да отбележи, че не било типично българско име, а прекрасната тайна милиция на комунистическия режим „благородно“ давала възможността на агентите сами да си избират агентурното име (псевдоним). Вероятно Юлия е имала предвид похищението на сабинянките (име на племе не на индивидуум), които след това създават Рим с първи цар Ромул. Какво да хрумне на един слуга на Пеефски? Гугъл не винаги помага на неукия. Дори да предположим, че Юлия е била агент и сама си е избрала името, то връзката със Сабина Шпилрайн (също със значителен принос в психологията и с руски произход) е много по-вероятна – в тези години Юлия се е увличала по руски мислители (напр. Бахтин, нещо повече – тя (заедно с Цветан Тодоров) го прави известен на света). Алюзията за сабинянките е идиотско предположение на слуга-идиот, защото в историята те са изнасилени от римляните, макар и след това да помиряват двете племена, т.е. не са много обидени от малтретирането. Този исторически епизод включва едновременно два синдрома, наречени днес на 2 столици – Стокхолм и Лима. В този смисъл собственият избор на Юлия да е бил намек за изнасилена сабинянка, влюбваща се в изнасилвача, ми се струва твърде съмнителен¹². Възможна е проява на ирония и изборът да е на базата на Попея Сабина, втора съпруга на римския император Нерон, а след това и съпруга на император Ото (първият слага край на Юлиево-Клавдиевата династията, а вторият е вторият от Годината на четиримата императори¹³). Попея Сабина младша е известна с интригите си, за достигане до императорското ложе (двукратно). Говорейки за императрици има още една Сабина – Вибия Сабина, съпруга на император Адриан (Нерво-Антонинова династия). Неин любовник бил историкът Светоний, написал „12-те цезари“ (Юлий Цезар + първите 11 римски императори). Тя оказвала силно влияние върху текстовете на Светоний, т.е. „променила хода на историята“.
Всичко това са спекулации, които навярно нямат общо с действителността, но охотата, с която Митьо навлиза в тях е привидно алогична. Тя може да бъде обяснена само с нездрави, но силни мотиви. Трябва да добавя още нещо: Кенаров, позовавайки се на своите най-меко казано ненадеждни източници, определя „Сабина“ като уникален псевдоним в ДС. Това също е лъжа, защото лично съм срещал невероятни псевдоними, някои от които наистина уникални псевдоними на български писатели и поети. Тази инфантилност, за да не кажа нещо по-грозно, във версията със сабинянките предполага ниска интелигентност на авторите.

„Добрата“ Държавна сигурност

За да се пробие в западна медия (особено с пасквил), трябва по-голяма подготовка, такава е извършена от Митьо. Щом може сам да си създава страници в Уикипедия – може и още. Той посещава някакъв 84-год. ексслужител на ДС (представител на Асоциация на разузнавачите от запаса), който бил „с гъста бяла коса и вежди, разположени върху едновременно дълбоко набраздено и изненадващо спокойно лице“. Името на пенсионираната разведка е Атанас Кременлиев, зам.-председател на асоциацията, която по същество е злодейска организация в условията на демокрация. Неин почетен председател е злосторникът ген. Владо Тодоров, който е унищожил досието на Георги Марков¹⁴, за което е осъден първоначално на 14 мес. затвор, а впоследствие присъдата е намалена на 10 мес. (излежана в Софийски централен затвор). На 28.3.2016 г. има интервю в Epicenter.bg „Атанас Кременлиев: Западни служби даваха $5 млн. на наши разузнавачи да клеветят България“, където може да видите много фантасмагории на изкукуригалата разведка. Ето няколко: българските разведки правят луди ЦРУ, без да го казва, но се подразбира колко по-велики сме ние от американското разузнаване (без никаква помощ от съветските другари и въобще от целия соцлагер, сме ги разбили); невероятните джеймсбондовци подготвили Сергей Антонов перфектно (подготовката се състои в нареждането „да не подписва никакви документи“); признава съпричастността на Антонов към ДС (факт, който упорито се отричаше), но пък предали всички оригинални материали на САЩ, които били скалъпили цялото дело срещу България (хем американците го скалъпили, хем имали нужда от тъпите документи на малограмотните служители от ДС; нашите сатрапи били толкоз готини, че предали цялата документация по делото Антонов на американците, но не проявиха такава „готиност“ със случая Георги Марков). Директно се казва, че съдията Иларио Мартелла е „обикновен юрист, който вижда шанса на живота си в процеса срещу Антонов“, но смелите Кременлиев и Тодоров го правят смешен. И двамата са селяни – Кременлиев от с. Кашина, община Сандански, а Тодоров от с. Аврамово, общ. Котел (днес Мокрен). Та тези двама юначни селяни разгромили ЦРУ, Италия, Ватикана и целия Запад. След този контекст около „изненадващо спокойния беловежд разузнавач“, да видим какво споделя с Митьо: никога не бил работил с Юлия, но отлично познавал водещия й офицер – Лука Драганов с кодово име Любомиров. Бил „добър разузнавач, макар и кибритлия“. В ДС имало единомислие по отношение на Любомиров като „усърден и акуратен“, а Комисията по досиетата щедро предоставила на Митьо оперативното му досие, което кара Кенаров да възкликне „докладите на Любомиров са педантично точни, а неговите шефове го смятали за изключително надежден“. Тази възхвала на ДС предизвиква у всеки нормален човек рефлукс. За тези са работили убийците от стотиците лагери, където са трепали хора и са ги давали за храна на прасетата. Това са същите тези изроди, които сега изказват мнения (вкл. за Ню Йоркър) и очакват някакви слаби мозъци да им се вържат. Колкото до акуратността на агент Любомиров ще повторя¹⁵: той е записал в досието на Юлия „по мъж Филип Солорес“, а нейният съпруг се казва Филип Жоайо с литературен псевдоним Солерс. Освен грубото разминаване между двете (Солорес и Солерс), приравняването на фамилното име на Юлия с псевдонима на съпруга й е свидетелство за крайно малоумие. Кременлиев добавя една своя „мъдра мисъл“¹⁶: «всички търсят алиби, за да оправдаят и извинят себе си, и да прехвърлят вината на другаде»¹⁷. Това важи с пълна сила за Кременлиев и Кенаров (и другите ДС изчадия), но няма преки доказателства да се отнася за Юлия. Много стана за да пиша и за друг ченгел от ДС (Стоян Димитров Георгиев, псевдоним Петров), който е наречен „истински професионалист“. Кенаров извинява факта, че транскрипцията на френските имена са „печално неточни“ в досието Сабина, но спестява друг голям недостатък – съчиненията им като цяло са зловещо неграмотни.

Единственият световен български учен

Според мен Юлия Кръстева е амбициозна жена, но творчеството й я прави успешна. Не е редно бездарници и кръгли нули в професиите си и света да издават присъди срещу Юлия. Нередно ли казах? Не, отвратително е! Опитите да се омаловажат действията на безкрайно просташката и кръвожадна Държавна сигурност не правят чест на никого. Този продукт на най-тъмния обскурантизъм¹⁸, чийто ръце са с кръв изцапани – не може да дава(т) оценки за когото и да било, камо ли за толкова велики учени, каквато безспорно е Юлия Кръстева. В годините на прехода ми прави впечатление появата на редица морализатори, изскочили из средите на тайните служби на комунистическия режим. Левчев, Димитър Иванов, Стоян Денчев, са все примери за такива (списъкът далеч не е изчерпателен, просто изброявам няколко).

Нямам хардкопито на Ню Йоркър, за да открия вътре реклама на „Водстрой-98“, „Булгартабак“ или друга фирма, собственост на Шиши, която ще обясни появата на пасквила срещу Юлия Кръстева на страниците му. Много е вероятно д-р Доган, този учен-любител, да е бил засегнат по някакъв начин от Юлия и да отмъщава по този примитивен начин, с примитивните си слуги.

Но да пишеш за Юлия Кръстева… не всеки може… не всеки има право.

Бележка на автора, 11.9.2018 г.: Оказа се, че Дойче веле е преразказал материала на Димитър Кенаров от сп. Ню Йоркър, но с автор Татяна Ваксберг, 07.9.2018 г. със заглавие „Отново за Юлия Кръстева и ДС. Този път в „Ню Йоркър““, препечатана и в Офнюз. Преди 5 год. стана известно, че Дойче веле уволнява журналисти по „оплаквания“ на български олигарси (тогава случаят беше с Цветан Василев, но не виждам пречки да се изпълняват поръчки и на много по-настойчивия Шиши), а екипът на Офнюз директно дойде от сърцето на „кафявата империя“ – в. Телеграф. Много недостойно е оплюването на учен от ранга на Юлия Кръстева и срам за българите. По правило оплюващите са мижитурки, комплексари, нереализирали се типове, но „професионалисти“ (всичко ще направят за някой лев). И за да измием срама от челото на журналистиката, трябва да цитирам Клуб Z с материал от 10.9.2018 г., заглавие „Юлия Кръстева: България, Европа, посттоталитаризмът и аз“ и подзаглавие „Преживях публикуването на личните ми писма като изнасилване“. Браво на Клуб Z! Добре че ги има тях и Биволъ, иначе спокойно можеше да заявим, че няма българска журналистика (да се прави разлика с клозетна).
Използвам случая, за да допълня нещо важно. Юлия определя псевдонима си за „странен“ и твърди, че никога не го била чувала преди Комисията по досиетата да го публикува, по този повод, в сп. Ню Йоркър, Кенаров твърди: «Но следите от нейната интелигентност, във всеки един смисъл на думата, се появяват по всички папки». Такава оценка изисква образователен и интелектуален ценз, какъвто авторът не притежава и това може да бъде определено като инсинуация.

1. Използваният в подзаглавието психологически термин ‚комплекс‘ е въведен от Карл Юнг и Зигмунд Фройд, макар за пръв път да е употребен от Теодор Цийен. Докато Юнг работи в психиатричната болница на Цюрих (на хълма Бургхьолцли) той среща като пациент (всъщност тя е пациентка на шефа на клиниката Ойген Блойлер), после като студент, а накрая и като колега Сабина Шпилрайн. За известен период от време дори са двойка. Шпилрайн е известна в психоанализата с теорията си за двукомпонентносттта на сексуалния двигател на поведението, който е съставен от 2 инстинкта: на самоунищожението и на трансформацията. Първият е в основата на по-късните трудове на Фройд (Отвъд принципа на удоволствието), а вторият на Юнг (Психология на неосъзнаваното: изследване на трансформациите и символите на либидито). Шпилрайн има няколко срещи и със Зигмунд Фройд, както и епистоларно наследство.
2. Третият е Цацаров. Изразът е заимстван от Радан Кънев. {б.ред.}
3. Сегашното име на болницата е „Царица Йоанна“. {б.ред.}
4. Министерство на здравеопазването. {б.ред.}
5. Анестезиология и интензивно лечение.
6. И още трима души от държавната фирма „Бул Био НЦЗПБ“ ЕООД {б.ред.}
7. Машинно-електротехнически институт, по-късно добавил „в“ като „висш“ към името си (ВМЕИ „Вл. Ил. Ленин“), сега Технически университет – София. {б.ред.}
8. Според науката битовите отпадъчни води биват: черни (фекални), сиви (от хигиенизиране – пране, баня и т.н., от готвене – кухни и т.н.) и жълти (от писоари). {б.ред.}
9. Няма да структурирам възраженията си съгласно реда на разглежданата статия.
10. Цитирам Кристо (Явашев) с възхищение.
11. Останаха известни съмнения при превода на интервюто с Кристо. Цитатът е оставен със стилистична цел. {б.ред.}
12. Напомням, че това са само спекулации, защото аз лично не вярвам Юлия да е била агент на ДС.
13. Галба, Ото, Вителий, Веспасиан (68-69 г. сл. Хр.).
14. Между другото Димитър Кенаров се хвали, че пише нещо за Георги Марков. Ако въобще има някаква истина в това – предполагам, че познанството му с Кременлиев е по тази линия. Така е използвал стар контакт за изпълнение на поръчка срещу Юлия Кръстева.
15. За пръв път е казано в „Геният на бездарието“, PUB.bg, 30.3.2018 г. {б.ред.}
16. Слагам кавички, защото при милиционерите хич не може да става дума за „мисъл“, камо ли пък „мъдра“.
17. Разузнавачът в пенсия дори добавя „това е нормално човешко качество“ сякаш знае нещо за хората и може да оценява техните качества. Нагло поведение за убийци и палачи!
18. Стилистичен плеоназъм.