Orban et Orbi

Българското правителство реши да защити Орбан, така защитава и себе си

0
24966

След написването на Urbi et Orban се случиха много събития, бяха направени много коментари, така да се каже ситуацията се разви. Западно ориентираните политолози защитиха решението на Европейския парламент и се обявиха твърдо срещу Виктор Орбан, като аргументите им са спорни (най-меко казано). Петата колона в България се обяви в защита на унгарския премиер с празна фразеология (както обикновено, това е една маргинална и необразована част от обществото и към тях не можем да имаме някакви големи очаквания). Продължавам да мисля, че Европейския съюз (ЕС) прилага двойни стандарти и щом смята за справедливо да накаже Унгария за нещата от доклада на холандската евродепутатка от групата на Зелените Юдит Саргентини, то България трябва да бъде наказана още по-жестоко. Информацията за приложените членове от Договора за ЕС може да видите именно в Urbi et Orban. Ето проблемите на Унгария, посочени в доклада на Саргентини:

  1. функционирането на конституционната и избирателната система
  2. независимостта на съдебната и други системи, както и правата на съдиите
  3. корупция и конфликт на интереси
  4. политиката на поверителност и защитата на личните данни
  5. свободата на изразяване
  6. академичната свобода
  7. религиозната свобода
  8. свободата на сдружаване
  9. право на еднакво третиране (равнопоставеност)
  10. права на малцинствата (вкл. цигани1 и евреи), както и защита срещу употребата на език на омразата срещу малцинствени групи
  11. фундаменталните права на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците
  12. икономически и социални права.

По отношение на конституционния съд, авторката на доклада се позовава на критичните бележки на Венецианската комисия, в която има и открити позитиви в новото унгарско законодателство. Забележките й по отношение на т.1 са: липса на прозрачност, неадекватно включване на гражданското общество, отсъствие на искрено съгласуване, застрашено е разделението на властите с нарушаване на националната система за контрол и баланс2 между тях.
Няма нужда да преразказвам доклада, но няма как да не спомена, че разделение на властите в България почти няма. Откакто на власт са ГЕРБ имаме абсолютна монархия, която малко се наруши с избирането на Румен Радев за президент, но войната там е вербална и без никакъв резултат. Чест прави на президента, че не се включва в мръснишката групичка на управляващите, които щедро му предлагат да лапа с тях от държавната трапеза (храна има за всички тях), но засега той е дистанциран и много правилно критикува самозабравилата се клика.
Проблемът с конституционните съдии в Унгария е като от детската градина в сравнение с българските корифеи. За член на конституционния съд в момента имаме възпитаник на Милиционерска академия (Анастас Анастасов). Преди време агентът на Държавна сигурност Георги Марков също се подвизаваше там. Още по-назад във времето се сещам за Иван Григоров и Васил Гоцев, тези неграмотни юристи. За малко гербаджии да вкарат там известен ДПС-кадър Венета Марковска, която пък бе сменена от друга неориентирана в правото синя другарка – Галя Гугушева (всичко това се развива в края на 2012 г., когато България има 5-год. стаж в ЕС). Всички тези, а и доста други, са извънредно слаби юристи, но у нас Конституционният съд се е превърнал в хранилка за фалирали властници (вж. и Филип Димитров). От може би около 50 души могат да се споменат само няколко достойни: Румен Янков, Асен Манов, Живко Сталев и Христо Данов (т.е. достойните български конституционни съдии са изключение, правилото е точно обратното).
По втора точка няма какво да кажа, защото най-корумпираната система в България е съдебната, а останалите корумпета са пряко следствие от това. Само трябва да добавя, че освен от корупция, съдебната система е проядена от некадърност, необразованост и тъпота. Опитите за реформа на Прокуратурата няма да доведат до нищо, защото съдебният клон е не по-малко изгнил.
По трета точка, всеки българин може да напише роман за корупцията в българските институции, премиера, президента3 и т.н. Романът ще е малко по-голям от „Война и мир“, но пък делът за войната ще е 100%. В точката попада и темата за конфликта на интереси, но ние имаме съдебни решения, които сочат, че няма проблем батко да възлага на братко и обратното.
В четвърта точка Саргентини цитира решение на ЕСПЧ Szabó & Vissy срещу Унгария (решение от 12.1.2016 г.), където се осъжда унгарската държава заради нарушено право на поверителност на личния живот и липсата на достатъчно правни гаранции срещу възможно незаконно тайно следене за целите на националната сигурност, вкл. с използването на телекомуникации. Особено във времето на Цветан Цветанов подслушването беше епидемично. Там имаше герои като Радко Отвертката, Петко слушалката и Гошо фотото. Аудиозаписи се пускаха в ефира през месец-два (така доби известност разговорът „Ало, Ваньо?!“). Според мен, теоретично е много трудно да бъде задмината България в незаконното подслушване и следене от която и да била държава.
В следващата (пета) точка става дума за любимите ми медии. Както наскоро Иван Бакалов припомни епиграмите на Радой Ралин, където „кадровата политика“ е описана така „който много дрънка е за вънка“. Така излетяха от медиите Милен Цветков, Анна Цолова, Чавдар Николов. Цолова и Виктор Николаев се преместиха от бТВ в Нова телевизия „заради цензура“, а по-късно Ани изчезна безследно в Бермудския триъгълник „Нова“ без обяснение. Даже нещо по-лошо – с лъжливи обяснения за „нов проект“, който ще стартира след около година, ама и тя мина. От Бермудския триъгълник бе изгонен и Сашо Диков, а по-късно закриха цялата телевизия BiТ (чрез вражеско изкупуване). Тези дни тъпите милиционери арестуваха двама журналисти – единият от сайта Биволъ (Димитър Стоянов) заедно с румънеца Атила Биро. Невероятно сравнение може да се направи между отразяването на това едно и също събитие от българските и румънските медии (повече информация тук). Трябва да ви кажа, че не само са много по-напред в изкореняването на корупцията от нас. В медийно отношение ще ги настигнем най-рано след 45 год., но те не трябва да мърдат, защото тогава ще ни трябват 500.
Академичната свобода е показател, по който нямаме нищо общо с Унгария. Тя има няколко престижни университета, а ние нямаме нито един, макар да държим световния рекорд по брой на университети на глава от населението. Промяната на унгарското законодателство в областта на висшето образование е част от войната на Виктор Орбан с неправителствените организации и с Джордж Сорос в частност. Западът отново си служи с лъжа в тази война, а Орбан казва донякъде истината. Неговата теза е, че университетите са центрове за влияние и разпространение на учения в нечия угода, а соросоидите отричат реалността. Разбира се, университетите са точно това, което твърди Орбан, но той насочва гнева си срещу Централноевропейския университет (ЦЕУ), без да казва, че и неговите университети правят същото, но в негова диктаторска полза. Приетото от Унгария законодателство срещу чуждестранните университети беше именно заради ЦЕУ; поради голям външен натиск, на няколко пъти парламентът удължава срока за изпълнение на новите изисквания и ЦЕУ успя да го направи. Именно със стипендия от Джордж Сорос (етнически унгарец) Виктор Орбан получава най-доброто образование, което може да получи в този свят – Оксфорд (Пембрук Колидж).
Нямаме допирни точки и по отношение на религиозната свобода. В България тук няма особено големи сблъсъци на такава основа, като изключим един театрален спектакъл на Атака пред джамията Баня Баши, а всъщност актьорите са подлоги на ДПС4. Унгарският парламент съкращава признатите религии до 14, но това е обявено за противоконституционно, което е наложило нови промени в закона от парламента.
Пропускам няколко незначителни показателя, макар и подробно разгледани от Юдит Саргентини, защото не мога да направя паралел с България, за да стигна до темата с бежанците, която е разгледана най-подробно от докладчика. Тук са впрегнати много усилия за изобличаването на унгарските власти, а именно Върховният комисариат за бежанците при ООН, Европейският комисар по човешките права, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (отдел Демократични институции и човешки права), Фронтекс (служител Фундаментални човешки права) и др. Заключенията на всички тези служители (организации) са еднотипни и касаят нечовешко отношение към лицата, търсещи убежище, мигрантите и бежанците. В България имаме много прочути „ловци на бежанци“, мутри, които заплашват бежанците с оръжие, малтретират ги, връзват ги със „свински опашки“ и др.т., но подобен доклад за страната на Борисов и Пеефски няма.
Последната точка (икономически и социални права) също третира много подобни проблеми и за България. Основно се разглеждат бездомниците и живота им в бидон-вили. У нас също се срещат подобни ситуации, но не ни обвиняват в „криминализиране на бездомността“, защото тези хора се използват като гласове на избори (явлението е известно като „купуване на гласове“). Заради това се поддържат гета, които са могъщ инструмент в ръцете на управляващите при избори, а кой трябва да се справи с гетата? Именно управляващите, които нямат никакъв интерес от това.

Определено може да се заяви, че по повечето показатели България е много по-грешна от Унгария, но нас никой не ни закача, защото водената от „юначния“ ни премиер политика е на навеждането, послушанието и прислужването. ЕС, ЕК, европарламентът не се интересуват от корупцията у нас, не се интересуват от тоталното отсъствие на свобода на словото и демокрация, не се интересуват от корумпираността и некадърността на съдебната ни система, не се интересуват от нас. Където имат досег с нашите разкапани институции – гледат да се спасят (не признават решения на български съдилища, не ни приемат в Шенген, държат ни в чакалнята на чакалнята за еврото и т.н.), нашите управляващи, от своя страна, слушкат и папкат на воля. Пасивите са изцяло за кроткия български народ и така ще бъде докато кротостта побеждава.

Не може да чакаме помощ отвън за справяне с недъзите на нашата „демокрация“, както сме свикнали «пием, пеем буйни песни, и зъбим се на тирана», но в крайна сметка кротуваме. Въпреки това паралела с комунизма е неизбежен: също като тогава, ЕС си затваря очите за тирана Бай Ганьо Борисов, който «върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен», стига да не вреди на тях (така плешивият красавец от с. Правец изкара 3 десетилетия начело на държавата – като се подмазваше на Съветите). Тези обстоятелства мощно захранват евроскептицизма и изобличават лицемерната политика на ЕС. Най-големите Орбанови прегрешения спрямо демократичните ценности са направени до 20145 г. (подробно описани тук и в prequel-а), но Европа си е траяла. Сега го наказват за поведение в полза на унгарския народ (на 02.10.2016 г. се проведе референдум в Унгария за релокация на мигрантите, 98.36% са против този процес при активност от 44.04%). Това безнадеждно закъсняло „наказание“ на Виктор Орбан всъщност показва истинските двигатели на наказващия орган, които изключват загрижеността за демокрацията и европейските ценности.

Бележки

  1. В доклада неправилно е употребено понятието „роми“. За повече информация тук и тук. {б.ред.}
  2. На английски език checks and balances – принцип при разделението на 3-те власти (законодателна, изпълнителна, съдебна). Още с изграждането на политическата система в България този принцип не е спазен (в най-голяма степен той се задава от Конституцията), нещо повече – той не се прилага в много европейски страни. Триумф на този принцип има в САЩ, където 3-те власти се контролират и балансират идеално една друга. Например президентът номинира съдиите, сенатът ги утвърждава, а те самите могат да отменят актове на президента или конгреса. Президентът налага вето на решенията на конгреса, но конгресът одобрява неговия кабинет, превръща законопроектите в закони и т.н. (президентското вето също е преодолимо, но с по-различно мнозинство), конгресът приема и контролира изпълнението на бюджета, може да отстрани президента и съдиите от длъжност (импийчмънт) и т.н. Получаването на „вот на доверие“ от суверена се извършва на всеки 2 год. – долната камара на конгреса (Камара на представителите, 435 членва от всички щати в зависимост от тяхното население) се избира на всеки 2 год., а 1/3 от сената (общо 100 души – по двама от щат) се променя също на всеки 2 год. (мандатът на един сенатор е 6-год.). Тоест, никъде няма силно съсредоточаване на властови ресурси, а там, където има повече власт – органът се избира пряко от народа. В България има орган с безкрайно много власт, непропорционално голяма на начина на формирането му и това е Министерски съвет заедно с премиера. Непропорционално малко власт има Президентът. Много власт също е съсредоточена в Народното събрание, без да може върху него да се осъществява ефективен контрол. Изборите са на всеки 4 год. (няма и процедура за отзоваване), което е дълъг период от време и рядко отразява политическите нагласи на избирателите. Ветото на президента е леснопреодолимо, няма ефективен съдебен контрол върху решението на Народносто събрание (Конституционният съд в България е една хранилка за бивши политици и абсолютно безплодна институция). {б.ред.}
  3. Засега това не се отнася до Румен Радев, но най-вече имам предвид агент Гоце и донякъде Петър Стоянов.
  4. Хората на Пеефски в правителството и др. властови центрове са номинирани и „от квотата“ на тази партия.
  5. Няма диктатор, който да спира с разширяването на властта си, но фундаменталните нарушения са дотогава.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here