Най-великата демокрация

Върховният съд на САЩ е 9-членен (председател + 8 членове), постът се заема до живот (прекратяването на мандата става по един от следните начини: подаване на оставка, пенсиониране, импийчмънт). Президентът номинира членовете на Върховния съд (ВС), които се утвърждават от Сената. На 21.6. т.г. съдията Антъни Кенеди (82 год.) уведоми президента Тръмп, че възнамерява да се пенсионира, считано от 31.7. Кенеди е номиниран от президента Рейгън, а утвърждаването му от Сената е безпрецедентно – 97:0 (трите неподадени гласа са поради отсъствие, не са нито „против“, нито „въздържал се“¹). На 09.7. Доналд Тръмп номинира съдията Брет Кавано (53 год.) за член на ВС на САЩ, изслушванията в Сената започват на 04.9.
Още на 30.7. преподавателка по клинична психология в университета Пало Алто, Калифорния, пише писмо до сенатор-демократ, в което обвинява в сексуално посегателство номинирания Брет Кавано. Авторката на писмото е проф. д-р Кристин Блейзи Форд (52 год.), а получател е Даян Файнстайн (дем.-Калифорния, 85 год.), която е от опозицията в Сенатската комисия по правосъдие в качеството й на заместник-председател². Форд твърди, че преди 35-6³ год., когато с Кавано били гимназията (Кавано завършва Джорджтаун препаратори скул в Северна Бетезда, Мериленд, а Форд – Холтън-Армс скул в Бетезда, Мериленд; Форд е една година по-малка от Кавано), той се е опитал да прави секс с нея, без нейно съгласие и след като тя решително се е съпротивлявала. В крайна сметка, Форд се отскубнала от хватката на Кавано и избягала.
От създаването на движението #MeToo през м. октомври 2017 г., то се превърна в екзекутор на много човешки съдби. Истерията покрай социалните мрежи доведе до масови обвинения в сексуално насилие, че даже и до фалити, например на една от най-добрите продуцентски компании – Уайнстийн къмпани. Имаше актьор, когото изрязаха от много филми, а даже на предстоящата премиера на шумно рекламиран филм, сцените с него бяха изиграни от дубльор (Кристофър Плъмър). От академията за телевизионно изкуство оттеглиха номинацията му за награда Еми за ролята му в House of cards, сякаш наградата не се дава за актьорско майсторство, а за „добра душа“. Все едно професор да пише високи оценки на момичетата с хубави бюстове, а на другите – слаби. Наградите и оценките са за определени постижения, знания или резултати, а не за визия или поведение извън снимачната площадка. Голяма част от обвиненията се отнасят за деяния отпреди повече от десетилетия и за тях няма лекарско потвърждение, което по същество е най-важното доказателство. Една от напористите обвинителки беше Азия Ардженто, докато не стана ясно, че и тя е обвинена от един младеж (с десетилетия по-млад) в сексуално посегателство⁴. Ардженто определено трябва да преоцени участието си в #MeToo на базата на собствения си опит, нещо, което тя с половин уста направи. Въобще фриволните обвинения без истински доказателства са „малко“ недостоверни.

Изслушването

В първия вторник на м. ноември (06.11.2018 г.) в САЩ ще се състоят избори за 35⁵ сенатори, 435 членове на Камарата на представителите. Прогнозите са за победа на демократите. В Сената републиканците имат крехко мнозинство 51:49, което вярва се ще загубят⁶. Следователно номинацията на Тръмп за съдия във ВС на САЩ трябва да мине преди изборите, но обвиненията в сексуално насилие на Кавано създават сериозни проблеми пред администрацията на Оранжевото торнадо (за когото това са 1-вите парламентарни избори, откакто е в Белия дом). Играта на демократите също е мръсна, защото те имат писмо от края на м. юли, а при първоначалните изслушвания на Кавано (04.9.) не казват нищо, а го вадят в последния момент (на 13.9.). Очевидно целта им е да забавят гласуването на съдията, за да го отложат за след изборите. На 27.9. се проведе изслушване в Сенатската комисия по правосъдие на обвинителката (Форд) и обвинения (Кавано) – цялото видео на CBS News тук. Разминаванията в показанията на Форд са значителни. На 06.7. на в. Вашингтон поуст тя казва, че е насилена в средата на 80-те год. на XX в., в писмото си до Файнстайн тя се коригира на „в началото на 80-те“, а пред сенатската комисия заковава на 1982 г. Форд не може да каже на какво се дължи това местене във времето (Кавано завършва гимназията през 1983 г., което прави абсолютно невъзможно действието да се е развивало в средата на 80-те, предвид факта, че случилото, според описанията на Форд, е през лятото, то трябва да се изключи и самата 1983 г.; най-логичното обяснение за разминаванията в показанията на психоложката е проиграването на ситуацията с адвокатите, които са съобразили годините на завършване на Кавано с останалите споделени факти и са напаснали „картината“). Освен липсата на точно разположение във времето, професорката не може да назове и мястото на действието – някъде между дома на нейните родители и Колумбийския кънтри клуб (разстоянието между двете е 8.2 mi или 13.2 km).
Най-голямото объркване настъпи при отговора на въпросите за полиграфа. Според доклада той е направен на 07.8., но Форд не може да си спомни дали това е така (това е само месец преди изслушването, но 36 год. не са били достатъчни, за да изличат някои спомени, които сега са й особено „полезни“). На въпроса защо е решила да се яви на полиграф, Форд отговори твърде нескопосано: „не виждам никакви причини да не го направя“. Този глупашки отговор издава нещо нагласено, а при доуточняващия въпрос „дали не бяхте посъветвани да го сторите“ (това даже помагаше на Форд да се измъкне от нелепата ситуация, в която сама се беше набутала), адвокатът⁷ се намеси рязко, като по този начин задълбочи нелепостта на ситуацията. Все пак след намесата на председателя отговорът беше: „благодарение на адвокатски съвет бях щастлива да се подложа на полиграфа, въпреки че го намирам за изключително стресиращ“. Провелият полиграфско изследване е дошъл на крака в хотела на Форд в Балтимор (Мериленд), докато неговият кабинет е във Вирджиния (въпросът дали някой я е посъветвал да ползва услугите на този изследовател също смути много „жертвата“). На въпроса „сама ли платихте теста с полиграф“, отговорът беше: „не, не мисля“. А знаете ли кой плати? Не, все още не. Тази част от диалога издава сценария – Блейзи Форд е наела адвокати, които плащат за полиграфа, като нея оставят в неведение дори за плащанията за външни услуги. А кой плаща на адвокатите?! Най-простият отговор е: този, който я е накарал да свидетелства срещу Кавано.
Представянето на съдията беше много истинско, това беше поведение на възмутен човек. Той беше гневен на комисията за 11-дневното закъснение с изслушването, защото през това време той е бил доволно очернян до степен на унищожаването му. Трудно овладя емоциите си, когато говореше за 10-год. си дъщеричка и нейните молитви за „жертвата“ Форд. Съдия Кавано има брилянтна професионална кариера, завършил Йейл (най-престижният американски университет в областта на правните науки⁸), един от първите във випуска си, с безупречна репутация на съдия. Вероятността да е набеден и всичко това да е скроено е много близо до 100%.

Машината за унищожаване

Малко спретнато движение, с две обвинения напред и готово – кариерата на легенди в професията са унищожени (такива са случаите с Харви Уайнстийн и Кевин Спейси⁹). Същото застрашава и Брет Кавано, но либерастите не се спират пред очернянето и на ВС на САЩ, който е колатерална жертва (истинската мишена е Доналд Тръмп, както и спечелването на предстоящите избори). Преди 10-ина години Барак Обама номинира (и тя бе потвърдена от Сената с 68:31 гласа) Соня Сотомайор, която най-малкото е със спорна репутация. Едва завършва Йейл благодарение на affirmative action¹⁰, не блести нито като студентка, нито като съдия в окръг южен Ню Йорк, нито като апелативен съдия от II окръг. Барак Обама се поправи и година по-късно номинира Елена Кегън – блестящ юрист, с блестящи образования (вкл. Уорчестър Колидж, Оксфорд; Принстън и Харвард), но тя пък бе потвърдена от Сената с 63:37 гласа, което ни сочи, че по-модерна е толерантността и по-малко знанията и професионализма.
Фабрикуването на обвинения за сексуални престъпления е толкова старо явление, колкото и демокрацията. По същия начин беше атакуван Джулиан Асандж (повече информация тук), въпреки че там разследването беше прекратено благодарение на шведската общественост, която не търпеше диктата на САЩ и скалъпването на обвинения спрямо хора, които са изобличили мръсна практика на държава-световен хегемон. Шведската главна прокуратура сне обвиненията от Асандж, но той продължава да се крие в еквадорското посолство в Лондон, защото е нарушил условията на съдебната гаранция във Великобритания. Тоест, фабрикуват ти обвинения, ти се скриваш от бурята, обвиненията отпадат, но издирването продължава, защото си се скрил вместо да посрещнеш бурята с открити гърди.
Членовете на американската сенатска комисия по правосъдие са 21 – 11 републиканци + 10 демократи. Председател е Чък Грейсли (реп.-Айова, 85 год.), процедурата по изслушване е следната: започва се със сенатор републиканец и се редува с демократ, като за въпроса и отговора се полагат по 5 мин. Всички републиканци дадоха своите 5 мин. на прокурор, специализирал се в разследванията на сексуални престъпления и обявена за прокурор на годината (г-жа Рейчъл Мичъл). Демократите си бяха написали изявления и се изложиха напълно. Да кажем, че няма как предварително да знаеш какво ще кажат колегите ти, но в залата го виждаш и чуваш, следователно трябва да избягваш повторенията. За съжаление разпитът на г-жа Мичъл бе прекъсван на всеки 5 мин. от словоизлиянията на сенатор-демократ, който поне по 4-5 пъти поздравяваше г-жа Форд за това, че се е явила пред комисията, за смелостта й, за куража, за силата й, за решението й да изпълни гражданския си дълг и т.н. Сенатор Файнстайн се издържаше, но след Патрик Лейхи¹¹ вече стана невъзможно да се слушат еднотипните, монотонни изявления на сенаторите-демократи, които не си направиха труда да променят безкрайно еднаквите си речи. Струва ми се съвсем уместно демократите да дадат 5-те си мин. на г-жа Мичъл, която е професионалист в разкриването на сексуални престъпления, за да се стигне до истината, но тяхното поведение се изчерпваше с вече изредените клишета и призиви за ФБР разследване. Много искат да стигнат до истината, призоваваха (някои дори се заканиха – например Ричърд Блументал) Тръмп да нареди разследване на ФБР, което щяло да открие цялата истина, но своите 5 мин. не дадоха, а четяха излязъл от една щампа текст, което заедно с прекъсванията се превърна в агония (разпита на г-жа Мичъл беше безкрайно по-интересен). По едно време на сенатор Грейсли му писна и зададае риторичния въпрос: като толкова им е домиляло за истината, защото са крили писмото 45 дни¹², време, през което е било възможно да се извършат следствени действия и сам си отговори „с политически цели“. Както казват французите „на война като на война“ и демократите водят война с Тръмп без оглед на косвените жертви. Точно в тази война най-голяма жертва е истината и етиката.
Разпитът на Кавано беше по същите правила, Рейчъл Мичъл бързо приключи с въпросите и сенаторите-републиканци се включваха с речи. Най-емоционалното, но и справедливо, изказване беше на сенатор Линдзи Греъм (реп.-Южна Каролина, 63 год.), който впоследствие беше остро критикуван от журналистите. Кавано беше груб към сенаторите, подсмърчаше (предполагам вследствие сенна хрема като алергична реакция) и често пиеше вода¹³. Оказа се, че съдията води дневник, започнал няколко години прези 1982 г., който е бил предоставен на сенаторите в частта м. май — м. август 1982 г. Нито един от сенаторите-демократи не зададе въпрос в тази връзка. Обвиненията им бяха в направления: вероятен безпаметен алкохолизъм и призоваване за ФБР разследване. Стигна се дори до комична ситуация, в която като доказателство срещу съдията беше използван годишник на гимназията, който е написан твърде шеговито и представящ Кавано като сексуален завоевател и „голям пияч“.

Американската демокрация

Едно от най-големите предимства на американската демокрация са честото провеждане на избори по мажоритарна избирателна система. Народните избраници не са партийни послушковци, а достойни хора. Те са избирани благодарение на собствените си качества и не зависят от партийните си лидери (в САЩ ‚партийният лидер‘ е относително безсмислено понятие). Членът на сенатската комисия по правосъдие Джеф Флейк (реп.-Аризона, 55 год.) обяви, че ще гласува в комисията да се представи на пленарната зала кандидатура на Брет Кавано, но в самото сенатско потвърждаване няма да го подкрепи. Подобно решение би довело гласовете до 50:50, което ще остави всичко в ръцете на председателя на Сената (по Конституция това е вицепрезидентът, в случая Майк Пенс), когато Пенс ще го потвърди, но се появи допълнителен проблем – още двама сенатори-републиканци искат (като Флейк) ФБР разследване. По непотвърдена информация едната е Лиза Мъркауски (реп.-Аляска, 61 год.), а втората сама го заяви пред медиите – Сюзън Колинс (реп.-Мейн, 65 год.). Новото съотношение би било 48:52 срещу номинацията на Тръмп за ВС на САЩ.
За Оранжевото торнадо остана една-единствена възможност – да се съобрази с предложението на сенатор Флейк – едноседмично разследване на ФБР на Брет Кавано във връзка с отправените обвинения в сексуално насилие от 3 жени (Кристин Форд, Дебора Рамирез и Джули Суетник).

Това е великото достижение на американската демокрация – сенатори-републиканци се обявиха срещу собствения си президент и собствената си партия в търсене на истината. Те застават на страната на врага (в САЩ поляризацията е подобна на България в началото на прехода, когато имаше само СДС-БСП), защото моралът е на първо място. Никой не може да си представи депутат от партията на диктатора Путин да застане срещу него и то в гласуване „на живот и смърт“. Същото важи и за българските мижитурки, които се подвизават в родния парламент. Затова САЩ са велика демокрация. Най-великата.

1. Сенатът има 100 членове, по двама от всеки щат. {б.ред.}
2. Вторият по важност член на постоянните сенатски комисии е задължително от опозицията и се нарича „високопоставен член“ (на английски език е ranking member) {б.ред.}
3. Обвинителката непрекъснато сменя показанията си, но последната версия, изразена пред Сенатската комисия по правосъдие е 1982 г. като година на извършване на деянието; по-късно в изложението ще се посочат различните разминавания.
4. Обвиненията са от Джими Бенет, който през 2013 г. (тогава твърди е станало събитието) е бил на 17 год., а Азия на 37. {б.ред.}
5. Всъщност това са сенаторите клас 1, които са точно 33-ма, но има 2 места, за които трябва да се проведат нови избори – в Минесота (заради оставката на Ал Франкен в началото на м. януари 2018 г. заради опипвания на други лица) и Мисисипи (заради подадената оставка през м. март 2018 г. поради здравословни проблеми на Тад Кохран). {б.ред.}
6. В Камарата на представителите, мнозинството е 236:193 и 6 вакантни места; няма отношение към съдийските утвърждавания. {б.ред.}
7. Г-жа Форд има двама адвокати – г-жа Дебра Кац и г-н Майкъл Бромуич. В конкретния случай се има предвид Бромуич. Неговата слава не е добра заради делото САЩ с/у Епъл, където той е наблюдаващ от страна на държавата по препоръка на съдията Дениз Коте́ (г-жа). Компанията го обвинява в нелогично разширяване на разследването срещу тях, като възпрепятства неговите разпити с нейни служители. Разследване на Уолстрийт джърнъл от 2015 г. стига до огромните хонорари на Бромуич и нулевата му експертиза. Вестникът го обвинява в „добри връзки със съдия Коте́ и нулева полезност в делото за държавата“, единственото, което правел е да чете редакционните коментари на вестника и да ги отразява в доклада си като собствени прозрения. Уолстрийт джърнъл, 26.4.2015 г., Господарят на антимонополното дело срещу Епъл. {б.ред.}
8. При разпита му от сенатор Мейзи Хироно (дем.-Хавай, 70 год.) тя си направи шега с него, че се чувства „лично обидена“, защото е завършила Джорджтаун Юниверсити, в едноименния квартал на Вашингтон, окръг Колумбия, който обикновено е извън топ 20 на американските университети по специалност „право“, докато Йейл никога не е излизал от топ 3).
9. Преди малко авторът спомена заместване от Кристофър Плъмър; има предвид точно Кевин Спейси във филма на Ридли Скот „Всичките пари на света“. {б.ред.}
10. В САЩ, Канада, Великобритания, Южна Африка, Индия и другаде е въведена т.нар. „позитивна дискриминация“, т.е. назначаване на служба (или друго действие) на хора от малцинствата. В САЩ това става с укази на президентите Джон Кенеди и Линдън Джонсън. В училищата (вкл. университетите и то най-престижните) са приемани хора от малцинствата, които далеч не са имали „блестящи резултати“ и не биха били приети „на равна нога“. {б.ред.}
11. Вторият сенатор демократ в програмата.{б.ред.}
12. Преди писмото до Файнстайн, г-жа Форд се е срещала с депутата от нейния избирателен район – г-жа Ана Ишу (Anna Eshoo), член на Камарата на представителите от Калифорния, XVIII окръг.
13. Форд изрично поиска кафе и кока-кола. {б.ред.}