Мощна пиар акция се развива в софийското публично пространство. Някакъв частен съдебен изпълнител обявил на търг къщата на Пейо Кр. Яворов и веднага започнаха призиви за закупуването й с обществени средства. Призиви отправят дълбоко корумпирани мутри членове на ГЕРБ – Фандъкова, Чобанов и др. Началната тръжна цена е 1’628’758.08 лв. и е абсолютно нереална. Това е паметник на културата и собственикът не може да направи нищо с него, т.е. цената на този имот в левове е НУЛА, той има единствено нематериална стойност. Призивите за купуването на къщата-музей всъщност са част от схема за обогатяване на мафията, а платецът отново ще е най-беззащитният – обществото. Както обикновено всички кражби от българската мафия се извършват на негов гръб. Традиционните за ГЕРБ схеми са свързани със строителството, но днес ни показват, че могат да го правят и чрез „култура“. Изтупаха от праха онази история с „Квадрат 500“ и отново леят същите лъжи в ефир. Ако си спомните едновремешните им приказки за бъдещите огромни печалби от Квадрата ще Ви заболи главата, сега толкова години по-късно, вече въоръжени с реалните числа, наблюдаваме печална картина на посещенията и още по-печална на печалбите за държавата. Разбира се, печалба имаше, но тя беше запазена за минкултура и обръчите от фирми на ГЕРБ. Днешният пиар също излъчва някаква „културна загриженост“ на същите тези представители на мафията, която всъщност е глад за нови подкупи.
Масонството в България
В началото на прехода имаше едно роене на организации – всяко нещо имаше дубликат. Голяма част от оригиналните основатели на СДС, след като решиха да напуснат измамното обединение се сдобиха с дубльори със същите имена. Опитите на „оригиналите“ да се защитят в съда се превърнаха в едни нескончаеми саги между измамниците и автентичните партии, точили се с години, толкова години, че накрая вече нямаше значение. Едно от най-известните разделяния беше на Българската православна църква, т.нар. „разкол“, който беше прекратен преди 15-ина години.
Така нареченото „българско масонство“ не прави изключение от правилото за роене. През 1992 г. то е „възстановено“ с няколко ложи, обединени във „велика ложа“. Обикновеното масонство има 3 степени: чирак, калфа и майстор (повтаря йерархията на занаятите). Няколко майстори могат да образуват най-малкото формирование в масонството, а именно „ложата“. Вождът на ложата се нарича „майстор на стол“, а обединението на много ложи образува „великата ложа“ с ръководител „велик майстор“. Процесът по международното признаване на „великите ложи“ се нарича процес по регуляризация и след успешното му протичане ложата става регулярна.
Десетина години след „демократичното“ възстановяване на масонството в България, се появява супер кандидат за майстор и за много славен масон, това е фамозният Илия Павлов (шеф на мафиотската структура Мултигруп), който смята, че директно трябва да бъде назначен на върха, но част от масоните се възпротивяват. Така в България се появяват 2 велики ложи – ОВЛБ (Обединена велика ложа на България) и ВЛССПЗБ (Велика ложа на старите свободни и приети зидари в България). ОВЛБ е регулярната ложа, а във втората членува Павлов и я финансира, но и до днес тя е нерегулярна.
Тайните общества никога не са имали някакви идеални цели, за каквито претендират, доколкото, разбира се, идеалите не са пари и власт, защото това всъщност са техните „най-идеални цели“. При масоните любовта към парите и властта е направо болезнена и тяхната организация по същество е обикновено предприятие, в което по-висшите санове се обогатяват за сметка на по-нисшите, които пък мечтаят да станат висши и са готови да се разделят с някакви свои блага.
Тяхната организация повтаря известни от държавното устройство структури (използват и много термини като ‚конституция‘ и др.т.), но имената им са помпозни, във великата ложа всички са велики и така имаме: велик майстор (с няколко заместници), 1-ви и 2-ри велик надзирател, велик ковчежник, велик секретар, велик стражник, велик оратор и т.н.
Разбира се, масоните не са измислили стълбиците, които трябва да се изкачват. Съвсем естествено, всеки изкачващ се е преценяван от горното ниво, което по стара българска традиция най-вече цени подмазването и послушанието, а не качествата на отделния индивид, респ. притежаващите тези „качества“ стигат най-бързо до върха. Трябва да добавя, че финансовото състояние на „кандидата“ също има значение, защото обикновено по-богатите имат по-големи възможности да заливат високите санове с благини и да „правят по-големи жертви“. Тези разсъждения важат за всички йерархични организации, независимо дали са окултни или не, независимо дали са български или не. Ще дам няколко примера с други по-известни и по-стари организации от масонството, които също имат стълби за изкачване:
• църквата е най-старото формирование с рангове, санове и т.н.
• армията и нейните подразделения също имат същата структура
• университетите и научните звена също спадат към този тип организации.
Фундаментът на всички тези по същество линейно-функционални организационни структури е суетата и „естественият“ стремеж на индивида към звания, отличия, отличителни знаци и т.н. Така можеш един ден да станеш епископ, архиепископ, кардинал и т.н. В армията, освен званията, има и 2-ра стълба – тази на длъжностите (може да си капитан, но командир на полк). В университетите има 3 стълби – академична длъжност (асистент, главен асистент, доцент, професор), научна степен (малък и голям доктор), длъжност (ръководител катедра, декан, ректор).
В България всички тези организации (с линейно-функционална организационна структура и с изявен акцент върху ‚линейността‘) са много изродени, абсолютно отражение на всичко останало в родината. Като тайна организация, българското масонство е сборище на безскрупулни и алчни люде, целящи лично обогатяване.
Масонски храмове и къщата-музей Яворов
Великите масонски тайнства (то обикновени неща при тях няма, всичко е „велико“) се извършват в „храмове“.
Един от най-известните масонски храмове в света е Обединената велика ложа на Англия (майка на всички ложи по света), която се намира в квартала Ковънт Гардън (на ул. Грейт Куин Стрийт 60) в Лондон и много прилича на Партийния дом в София. Макар английската сграда да е построена в стил Арт деко, а българската повече да има елементи на Сталинското строителство, има видима прилика.
Придобиването на къщата на Яворов е станало по някаква измамна схема и е много вероятно продавачът Георги Крумов (Икуест Партнерс Лимитид) да не е могъл да плати свой кредит към някого и затова да е прибягнал до най-старата форма за разплащане – натуралната размяна, изестна като „бартер“. И така механизмът на сделката е следният: през 2009 г. „великият майстор“ на ВЛССПЗБ (Володя Лозанов) чрез фирмата си „ПАН 2003“ закупува от Икуест имота „Дом Яворов“, като за целта учредява ипотека в полза на „великия секретар“ (Емил Хърсев чрез „Хърсев и Ко.“), който отпуска кредита за закупуване на имота. Няма никакво значение, че това не е кредитната институция и по закон няма право да отпуска никакви кредити, важното е документалното изпипване на нещата, за да може да бъдат извършени бъдещи присвоявания. Както вече казах имотът е абсолютно непотребен, особено за духовни нищожества. Тогава се ражда идеята на Лозанов-Хърсев да направят от тази къща „велика канцелария“ на 1-ви етаж, а на 2-ри и 3-ти – „масонски храм“. Мошениците уведомяват колегите-масони за „благородната“ си идея и започват да събират дарения за финансиране на трансформацията на къщата-музей Яворов в масонски храм. Въпреки тоталния идиотизъм на хрумването, много масони дават своята лепта на дуета Лозанов-Хърсев. Точно този въпрос става повод за грандиозен скандал в редиците на ВЛССПЗБ и масовото прехвърляне на масони в ОВЛБ, която де факто е регулярната ложа.
Като паметник на културата с национално значение, с тази 3-етажна къща не може да се предприема абсолютно нищо без разрешението на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство), а такова никога не може да бъде получено, когато от дома на великия поет ще се правят „велики канцеларии“. Тя може да бъде превърната единствено в музей на Пейо Яворов и не само хищните масони не могат да вземат нито лев за нея, но и никой друг. Единственият шанс е да направят далавера и да я набутат я на общината, я на държавата – който се „хване“ и им даде някакви пари. Собственикът на този актив всъщност е собственик на нещо безценно и по-точно в български левове цената му е НУЛА. Към групата на призоваващите за харчене на обществени средства по обратното придобиване на Дом Яворов попадат и сребролюбивите наследници, който безскрупулно са продали къщата на фондация „Отворено общество“ след реституцията, а сега проявяват фалшива загриженост за наследството на великия поет.
Душата й се моли
Напоследък стана популярна Mafia Capitale, която ограбва бюджета на столицата. Въпреки инфантилните реакции на кметицата с назначаване на „контрол на контрола“ и другите й замазващи опити – нищо не може да заличи до един некадърните ремонти за колосални средства. Повтарям: няма нито един обект, ремонтиран от Фандъкова, който да е с качество по-добро от ниското. Емблема за некадърните ремонти е точно паркът пред НДК. И досега се разхождат някакви бачета, които фугират нелепите плочки. Дори по време на европредседателството те си бяха мръсни, въпреки миенето им със сапун. Върху тези плочи се е натрупала някаква мръсотия от дъждовете, някакви мазнини, изтичали незнайно откъде и всичко прилича на запуснат кокошарник. Дори с този обект-еталон не успяха да направят нещо по-различно от традиционната за ГЕРБ мърлящина.
Непрекъснатите поправки върху току-що завършени ремонти са повече от знаме за Фандъковото управление. Кметицата с цялата си глупост повтаря една и съща мантра „фирмите правят поправките на ремонтите за собствена сметка“. Айде, де!? Коя е тая частна фирма, дето непрестанно вади пари от джоба си, без да се ощетява обществото? Или цените й са многократно завишени, та може да направи три ремонта за тези пари или ни лъжат безогледно, че ремонтът на ремонта е безплатен. Всъщност и двете твърдения са верни. Важните обекти, предизвикали масово недоволство, се поправят, а от периферните се присвоява в галактически размери.
Като чух как се моли душата на Фандъкова за къщата-музей на Яворов, веднага разбрах, че пак ще има присвояване. Искат да измамят обществото с благовиден предлог, че ще възстановяват някакъв културен паметник и затова ще похарчат над 1,5 млн. лв., докато могат да го получат за 100 пъти по-малко.
На обявения търг за къщата на Яворов няма да се яви абсолютно нито един истински купувач, т.е. никой няма да го купи като внесе определената начална тръжна цена. По процедура следва 2-ри търг с начална тръжна цена автоматично понижена с 20%, тогава също никой няма да се яви, защото просто с тази къща не може да бъде направено нищо, което да донесе пари на собственика. На 3-тия търг къщата ще бъде продадена за кой колкото даде. Тогава може държавата или общината да я купят за 10-15 хил. лв., които ще са добре дошли за взискателите, защото иначе няма да получат нищо. Ако пък откажат, то нека си я държат, защото вече 30 год. няма къща-музей на Яворов, т.е. мисля, че обществото може да изчака още малко преди да му отмъкнат поредните милиони. Възможна е също замяната с „равностоен имот“, чиято равностойност ще бъде определена от Фандъкова и обществото отново ще бъде ощетено, защото…
Душата й се моли за още някой лев…