Майките на Пеефски

Засилващите се протести са подкрепени от Москва, реализирани с V колона, и целят дестабилизация на властта щом се вземат евроатлантически решения

0
28533

България е най-богатата страна на интелект в света. Някои по-малко патриотично настроени признават 1-вото място на евреите, но сред всички други – най-малко второто ни място в световните класации по интелигентност е сигурно. Тези „народни вярвания“ са пуснали толкова дълбок корен, че дори псевдоучените1 в България строят всичките си теории на тази база. Всички се оказаха специалисти по български език, разтълкуваха думите и осъдиха един вицепремиер на смърт. Точно този вицепремиер заслужава да бъде изхвърлен много отдавна, като дори оставям настрана факта, че такива въобще не бива да бъдат назначавани, но в България сме имали премиери-карикатури като Сакса, Сергейко, Орешарко и Бойко Методиевич, та няма нищо чудно, че и този се е настанил по високите етажи. Имали сме толкова тъпи министри като Цветанов и Румен Петков, дори сега има много други клоуни, които не се казват Валери Симеонов, та сме свикнали да понасяме всякакви идиоти. Поведението на набедения спрямо природните паркове и матросовската му защита на глупави и бездарни държавни служители са много сериозни причини за пращането му обратно в дупката, от която е изпълзял, но за тази цел не може да се използва скорошното му изказване за майките на деца с увреждания. В най-развалената страна в света обаче, повод за оставката се оказа точно това изказване, което макар грубо, безпардонно, арогантно, с прекалено чувство за превъзходство, все пак няма вменявания му смисъл.
За да не съм голословен ето цялото изказване на вицепремиера Валери Симеонов пред ТВ СКАТ, на която той е собственик:

«Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея уж болни деца без грам а-а-а-а майчинско чувство, грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестния начин като инструмент за постигане на техните чисто материални цели. Затова казвам, че е2 заченат в грях – той започна с грях, продължи с нарушение, с погазване на всякакви срокове на административните органи…».

В България традиционно се отнасяме зле към нашите прародители и родители. Например пенсионерите са една от най-низвергнатите, но изключително многобройни групи. Подобна на тях група са хората с увреждания и техните родители (най-често майки), които продължават да се грижат за тях, твърде често години след навършване на пълнолетие. Всякакви груби изказвания към такива общности свидетелстват за арогантност, самозабрава и пълен кретенизъм. С много от исканията на пенсионерите или майките на деца с увреждания съм ултранесъгласен, но сърце не ми дава да го кажа публично и да нагнетявам негативизъм в и без друго окаяното им състояние. Незавидното им положение би трябвало да е достатъчно основание за спестяването на изказвания от всякакви идиоти (вкл. мои).
Обидите от думите на Валери Симеонов са: „кресливи жени“ и „уж болни деца“. Повечето майки заявиха, че преглъщат на драго сърце определението „кресливи“, но не могат да приемат твърдението, че децата им не са болни. Не се намери никой, който да обясни на тези жени, че „уж“ може и да не означава точно това, което те „разбраха“. Въпреки няколкото изречения от коалиционните партньори в смисъл „познаваме Валери, той не е искал да каже това“, никой не пожела да чуе никаква друга „истина“ освен собствената. А „собствената истина“ бе умело формирана от медиите под диригентската палка на Пеефски. Самият Симеонов многократно отказа да се извини и да се откаже от думите си, като ги определяше като „Истината3“. Също така обвини Господари на ефира за „изваждане на думите му от контекста“. Господарите доказаха, че са излъчили точно онова, което той прочете4 от трибунката в Министерски съвет. Един от най-големите недостатъци на диктатурата (като форма на държавно управление) е огромното недоверие, което изпитват обикновените хора към властващите и политиците въобще. Затова мирното гражданство отказва да приеме и най-логичните тези на самозабравили се властници.

Частицата „уж“

Частиците имат разнороден произход и по форма са неизменяеми лексикални единици без определена морфологична структура. В зависимост от функциите си частиците са 3 вида:

  1. със служебна роля в изречението (например: а, абе, ама, ами, ма, май, мари, надали, нали, сиреч, тоест, уж, хайде, хич, че)
  2. със словообразуваща роля (например: -годе, еди-, би, да, и, ли, се, си, не, ще, -що, ми)
  3. с формообразуваща роля (например: по-, най-, няма, се, ще, да5нека, нека да, недей).

Разглежданата тук частица спада към 1-вата група, а произходът й е неясен6 (определя се като ‚частица с първичен произход‘). Според мястото им спрямо думите за които се отнасят частиците могат да бъдат:

  1. с фиксирано място (отпред или отзад на думата, за която се отнасят)
  2. със свободна употреба – точно такава е и „уж“ (т.е. местоположението й преди болни деца не е непременно поради свързаност).

От семантична гледна точка лексикалното значение на частиците може да бъде емоционално-експресивно7, модално или логико-смислово8. Ще се спра само на онази част, която пряко ни касае, а именно – модалните частици и по-специално подгрупата на „уж“. С модалните частици се изразява волево отношение към съобщаваните факти от действителността или начина, по който те се схващат от говорещия. Модалните частици биват:

  1. волево-подбудителни (а, да2, дано, де, нека, ха, хай, хайде, я)
  2. утвърдителни (да1, а, аха, ами)
  3. отрицателни (не, ни, нито)
  4. въпросителни (ли, дали, нали, мигар)9
  5. за изразяване на отношение към достоверността на факти от действителността. В тази група попада частицата „уж“, но тя има 2 подгрупи: (а) придаващи оттенък на съмнение, несигурност или предположение – белки(м), едва ли, май, май че, надали и др.; (б) изразяващи несъвместимост с действителността, преднамереност или привидност – божем, уж, уж божем, невям. Тук ще дам няколко примера, за да илюстрирам нюансите при употребата на частицата „уж“:
  • за несъвместимост с действителността – Уж Голиат беше най-силният мъж на времето си, пък се е оставил Давид да го победи10
  • преднамереност – Уж винаги отиваш навреме на среща, пък закъсня с цял час
  • привидност – Уж си болен, пък се разхождаш по моловете.

По принцип частиците не са носители на предметно-реално значение, не назовават предмети, явления, факти, действия или признаци, а изразяват отношение към тях. Тяхното смислово значение е в тясна зависимост със семантичното поле на словата, словосъчетанията и дори изреченията, в което те са употребени. Наистина те придават различни допълнителни оттенъци, но частиците са контекстуално обусловени.
Ерго, има значение контекстът, в който Валери Симеонов е употребил онова словосъчетание „уж болни деца“. Според мен, той е искал да изрази ‚несъвместимост‘, а не ‚привидност‘, защото от горния цитат (в цялост) може да се направи извод за тезата на Симеонов: майките са наложили законопроекта (приемането му) с всички средства (позволени или не) и е цитирал няколко – крясъци, спекулации (с децата), манипулации, погазване на административни срокове и т.н. Конкретно изразът „уж болни деца“ има смисъл на „хем са (тежко) болни тези деца, хем (могат да) се разкарват наляво-надясно (в дъжд и пек), за да подпомагат постигането на чисто материалните цели на кресливите жени“. С други думи: вицепремиерът обвинява майките, че използват децата си като „оръжие“, но същевременно трябва да се отбележи още нещо – в цитата няма допуснати никакви граматически грешки, т.е. от гледна точка на езикознанието даденият по-горе цитат е абсолютно правилен.

Валери Симеонов е дал достатъчно „големи“ поводи, за да му се поиска оставката, но туй що не е казал – не е казал. Търсенето на оставка по безсмислени поводи руши онези морални устои, на които следва да се уповаваме. В изказването си Симеонов казва много истини и наистина е необходима грам интелигентност, за да се отсеят грубиянските му определения, внушения и др. от верните отражения на реалността, които прави в това наситено с емоции изказване.
Не на последно място, искането на неговата оставка става заради изразено лично мнение по някакъв въпрос. Да наистина, той е вицепремиер на тази страна и трябва да служи на обществото, но той е в същата роля, когато даде природен парк Пирин на олигарсите, но това не се оказа достатъчно основание за оставка, нито дори за извинение. Излиза, че той може свободно да разполага със съдбата на природните паркове в България, но не може да има лично мнение – точно това свидетелства за уродливост на обществените отношения.

Хибридната война

В деня, в който Бойко Борисов изхвърли от всички обществени поръчки фирмата ГеПи груп, собственост на Вальо Златния, започнаха проблеми за правителството, създадени от V колона. Още на следващия работен ден11 ТВ Алфа даде сигнал с черен екран и препратка към правителството. Първоначалното послание «Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо» беше заменено с директно послание на лидера «Как Сорос още управлява България. Истанбулската конвенция щеше да мине под натиска на ГЕРБ – Цветан Цветанов и НФСБ – Валери Симеонов, ако не бях се противопоставил яростно. Волен Сидеров». След това Бялата Златка излъчи ново послание: «На 15 октомври вицепремиерът Симеонов влезе в ерес по повод на искането за разкол в Македония, нанесе удар на българската история и се постави над църковните канони с думите: Не виждам защо канонът трябва да бъде спазен… Призовавам премиера да каже това позиция на българското правителство ли е». През цялото това време Бялата Златка беше в неизвестност и не даваше никакви коментари, въпреки че интересът към него беше огромен. Тоест, успя да генерира силно внимание към себе си, а отказа да го оползотвори. Според мен, с това си поведение той изпрати послание на Бойко Борисов.
Оказа се, че Господари на ефира са излъчили стари думи12 на Симеонов, но техните обвинения придобиха вирусно разпространение и се оформи идеята за оставка на вицепремиера. Бялата Златка много активно се включи в исканията за изхвърляне на Симеонов, като имаше готова рецепта за смяната му. Тоест, някой е издирвал нещо, което да отприщи обществено недоволство с величина близо до яростта. Думите на „вицепремиера на тишината“ тенденциозно бяха изтълкувани неправилно, като никой езиковед не можа да се добере до медиите, за да изведе (или поне опита) обществото от блатото на манипулацията. Следва да отбележа, че Господари на ефира се излъчва в телевизията на Пеефски.
Преди около час ДПС се включиха с мощно искане за оставката на Валери Симеонов, т.е. партията на Пеефски официално се включи в хора на искащите кръв (в искането изредиха такива недостатъци на властващите, които никак няма да се променят с оставката на вицепремиера). С това почти се изчерпи списъка на V колона в България (остана само АБВ, но тя е извънпарламентарна и навярно незабелязано също е поискала оставката на Валери Симеонов).
Майките на деца с увреждания протестират от няколко години, а от 1 юни т.г. са направили палаткови лагери (пред парламента в София, пред областните управи или кметствата в някои други градове), но никой не им обръщаше внимание. От десетилетия обществото е изоставило тази прослойка на произвола на съдбата, но при оставката на Валери Симеонов една интересна част се активизира и се заканват да правят чутовни протести.
Майките, разбира се, са използвани от V колона, но липсата им на опит и пустото желание да бъдат чути, им изиграва лоша шега, като се превръщат в маши на Масква за изнудване на българското правителство.

Реминисценции от „антимонополните протести“

В късната зима на 2013 г. започнаха протести срещу монополистите в енергоразпределението. Повод станаха „високите сметки“, които тези дружества бяха начислили. Причината за това е проста – за Коледните празници енергоразпределителните дружества бяха освободили служителите си (което, от гл.т. на социална политика, е похвално). След като се върнаха на работа, в първите дни на 2013 г. те отчетоха потребената електроенергия за по-дълъг период от време (40-45 дни вместо за 30). Българинът е много зъл, когато „му бръкнат в джоба“ и започва да показва гражданско съзнание. Това, естествено, е една илюзия, даже направо – абсолютна лъжа. Гражданското съзнание е свързано най-вече с гражданските права и повечето велики неща са правени именно в тяхно име (Великата френска революция, Войната за независимост на САЩ / Американската революция и т.н.). Като част от гражданските, икономическите права също са важни, но далеч не толкова, а камо ли единствени, каквито са те за българите. Тогава за т.нар. „протестиращи“ нямаше значение, че средната цена на консумираната енергия за 1 ден е същата каквато е била и преди, впрочем и много след това та чак до днес, когато дори е нараснала значително, но масово се създаде чувството за измама и „общественото недоволство“ докара по-корумпирано правителство и от тези на Методиевич. Това масово негодувание беше индуцирано от Цветан Василев с решаващата помощ на КТБ и Пеефски. Тогава Цветан Василев искаше да сменя правителства и Бойко Борисов беше враг, защото беше срещу АЕЦ Белене и най-важното – срещу Южен паток13. Вальо Златния, Пеефски, Цветан Василев, като представители на V колона на Матушката у нас се включиха мощно в свалянето на Борисов I, за да си назначат истински марионетно правителство (Орешарко).

Сега имаме същата картина – един несъществуващ проблем, какъвто е изказването на Валери Симеонов, но заплашва със страшна сила цялото управление. Това е поводът, причината е изхвърлянето на ГеПи груп от държавната хранилка и липсата на развитие по АЕЦ Белене (китайските инвеститори формално не са се отказали, но неформално интересът им е силно занижен. Браво на тях! информация тук), което обезфинансира мурзилките. Липсата на реакция от ЛУКойл Масква за имотните далавери на Вальо Златния (информация за разследването на Биволъ тук) подсказва, че има някаква скрита причина за да държат директора-измамник в Бургас. Няма нормална фирма в света, която да оставя на поста директор на клон в друга държава при толкова зловещи обвинения в кражби, присвоявания, а защо не и убийства. От лидерите на управляващата коалиция Валери Симеонов е най-приемлив. Бялата Златка и Синята Каска са служители на Кремъл на трудов договор, а Методиевич е на граждански и се върти между Масква и Вашингтон, но в сърцето си е московец.

Петата колона на Масква се намесва в дестабилизацията на българската държава. Майките на децата с увреждания активно участват. Не ме интересува дали причината за това е ниска интелигентност, малограмотност или малоумие – те са съучастнички в плановете на отровителя Путин за съсипването на член на Европейския съюз. Много трудно мога да кажа добра дума за Методиевич и неговото управление, но то е направо почтено в сравнение с кремълския сатрап, който трови, взривява, убива. Неговите съучастници не заслужават никакво уважение, съпричастност или разбиране.

Използвана литература: Тилков, Димитър, Стоян Стоянов, Константин Попов (гл. редактори), Граматика на съвременния български книжовен език, том II (Морфология), изд. на БАН, II фототипно издание, гр. София 1993 г., §630÷§652.

Бележки

  1. То други няма, т.е. истинските учени са извън пределите на страната, всички в нейните граници са някакви аматьори.
  2. Има се предвид Закона за интеграция на хората с увреждания, които в момента на говорене е законопроек за изменение на закона.
  3. Използването на главна буква е със стилистична цел.
  4. Даденото по-горе в кавички е пълен цитат от изказването на Симеонов пред СКАТ, но той наистина не го прочете в толкова голям обем, когато обвиняваше предаването в манипулация.
  5. Тук и по-долу частицата „да“ е изписана със степен, защото броя на срещанията на частицата в изречението определя две различни частици (едната се среща еднократно, а другата 2 или повече пъти). Втората степен означава задължително поне двукратно срещане в едно изречение (Да обичаш, да бъдеш обичан, така разбирам аз щастието); Първата степен предполага еднократна употреба в изречение (Да, обичах това момиче!).
  6. Примери за ‚първични частици‘: а, бе, брей, да, де, е, ей, ли, най-, по-, уж, ха, я; примери за ‚вторични частици‘ (образувани от първични): аха, даже, дали, нали, хайде.
  7. Примери: а, ами, ба, де, зер, хайде, чунким (възражение); а, ба, гиди, де, зер, санким, че, чунким (недоволство, укор или закана); да2, де гиди, нейсе (задоволство или възхищение); ба, я (емоционални, на границата с междуметията).
  8. Наричат се ‚частици за посочване и определяне‘: е, ей, ето, на̀, хе, хи (посочване); именно, сиреч, тоест, например (определяне).
  9. Има и частици, които принадлежат към други категории, но в някои случаи имат въпросителна функция: а, е, белки(м), негли, зер, хе.
  10. Понякога разликата между ‚несъвместимостта‘ и ‚привидността‘ е много тънка. В действителност няма никаква „привидност“ в силата на Голиат – той наистина е най-силният, но Давид го е победил с хитрост. Тоест, дори и най-силен, той не е непобедим. {б.ред.}
  11. На 12.10.2018 г. (петък), премиерът поиска изключването на фирмата от обществени поръчки, финансирани с бюджетни или европейски средства, а в понеделник (15.10.) бе „спряно“ излъчването. {б.ред.}
  12. ТВ СКАТ е излъчила мнението на Валери Симеонов 2 дни по-рано. {б.ред.}
  13. Поток е изписано по друг начин със стилистична цел. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here