Бенчо Банев Банов

Коментарът е обновяван неколкократно, последно обновяване на 03.2.2019 г.

Вчера (30.1.2019 г.) Елена Йончева, на пресконференция в централата на БСП, представи пред обществеността аудиозапис от проведен разговор на 24.3.2016 г. в кабинета на тогавашния заместник-министър на културата, сега министър, Боил Банов (подробности тук; документ: BSP_fonograma_Alo,Banov). От него става ясно, че МРРБ¹ е констатирало забавяне в строителството на обект Ларгото и от изпълнителя следва да се поиска неустойка в размер на 700 хил. лв. По принцип ни е известно, че няма случаен изпълнител на обществени поръчки, а по времето на ГЕРБ това е още по-валидно, затова трябва да добавя: изпълнителят е ДЗЗД² „Антична Сердика“ с водещ партньор „Пътища и мостове“ ЕООД (50%) и членове: „Реставрация“ ЕАД (30%), „Финанс груп 2013“ ЕООД (10%) и „Пътстрой Варна“ ЕООД (10%); представител на сдружението е управителят на водещото дружество Росен Колелиев. От само себе си се разбира, че Банов го заболява сърцето от сумата 700 хил. лв., защото тя ще бъде удържана от комисионата, която се връща обратно на възложителя – това е схемата, по която се работи по т. нар. ‚обществени поръчки‘ (за работа, която струва 20-50 единици възложител заплаща на изпълнител 100 единици, разликата от 50-80 единици се връща обратно в джобовете на посочени от представителите на възложителя субекти). При тези обстоятелства Боил Банов се опитва да спаси „собствените“ си пари и измисля схема: тъй като срокът за предаване на обекта се удължава с времето през което е имало принудителен престой (със съгласието на възложителя и надзора), за това време се подписват актове образец 10 и 11³, то подобен подход би решил проблемите с неустойката. Задачата пред Банов е да намери 33 дни, през които няма СМР и КРР (по документи), да се подпишат съответните актове и по този начин да се удължи срокът за предаване на обекта със съответния период на принудително спиране. Следователно, ще отпадне неустойката и парите ще бъдат разделени сред шайката, няма да се плаща нищо на Министерство на културата в качеството му на възложител. Схемата е толкова прозрачна и елементарна, щото няма какво да се чудим от широкото й прилагане по цялата държавна администрация. Производството на фалшиви документи, по-правилно описани с термина ‚документи с невярно съдържание‘, е най-масовото производство на Балканския полуостров, най-големият производител е българската държавна администрация, а бригадири са функционерите на ГЕРБ. Не искам да отварям дума за големите фалшификати с концесионния договор на Юлен, за ненанесените дюни по Черноморието и т. н. За скапания български съд значение имат единствено документите, а не истината. Когато „зелените“ спорят с олигархията дали има дюна при някакъв строеж, честните съдии трябва да проверят истината, а не мазно да си стоят на дебелогъзите си столове и да ми разглеждат някакви карти. Простотията на българските съдии е толкова голяма, щото те отдавна са забравили какво всъщност е кадастралната карта – някакво приблизително отражение на действителността със съответен вальор, ограничение в технологиите и възможни операторски грешки, докато (в този случай) истината е леснопроверима.

Боил Банович

Тази сутрин по Нова телевизия (Здравей, България, 31.1.2019 г.) беше показан един уплашен, неадекватен и гузен човечец. Той непрестанно пиеше вода, за да потуши бушуващия страх от залавяне за извършено престъпление. Този подивял от малодушие примат започна да напада Елена Йончева, някакъв си Ангел Ангелов, който го бил рекетирал 4 год. със записа (странното в случая е, че от датата на записа са изминали само 2 год. и 10 мес.), но „смелият“ Банович не се бил подал. Получилият се ситуационен комичен момент със „смелия пъзльо“ беше толкова нелеп, колкото и самия гербав министър. Несъстоятелността на този човек сме имали възможност да наблюдаваме и в други ситуации (подробности тук). От него не може да се очаква много. Оказа се, че бил режисьор, който вероятно е най-бездарният, защото собственото му поведение не просто беше неубедително, а направо абсурдно. Некадърникът дори се сравни с Елена Йончева, която била повече журналист отколкото депутат, разбирайте и той бил повече режисьор, отколкото министър (политик). С тази разлика, че дори свръхинтелигент няма как да е чул за бездарника, а дори средноинтелигентен знае за Елена Йончева. Освен това, корумпето последните години е бил министър и зам., докато стажа на Елена като политик е равен на неговата министерска кариера, преди това тя си беше журналистка. Никога не съм харесвал Елена Йончева, но я уважавам, защото е смела жена и единственият ни военен репортер. Не я е страх от куршумите, експлозиите и трудностите. Отразявахме нейните репортажи от мястото на събитието, но не се разделяхме със собствения си уют. Тъй като знам как крадеше Моника Станишева (тогава Йосифова), докато премиер беше Сергей Станишев, далеч съм от мисълта за честност при Елена Йончева. Моника беше тайната любовница заедно с Азер Меликов, докато за пред обществото се представяше Елена Йончева. Няма как официалната конкубинка да не е получавала нищо при положение, че неофициалната прибра повече от 20 млн. лв. лично за себе си. Смятам също, че Бойко Борисов беше прав като каза за огромните суми, дадени на Елена Йончева от държавата (през предприятия или националната телевизия). Сега тя твърди, че била осъдила премиера, което ще е жалко, защото излиза победа на лъжата над истината.
Няма как обаче да не сваля шапка на Елена Йончева за разкритията „Ало, Банов съм“. Жената направи пресконференцията перфектно: беше скъсила записа от 17-18 мин. до 3’, за да не отегчава аудиторията; раздаде в писмена форма материалите; изясни целия контекст. Ненужните въпроси относно източника бяха нахални и тъпи, защото те нямат никакво отношение към информацията.
Ден по-късно Банович се появи и по бТВ (Тази сутрин, 01.2.2019 г.).

Ало, Баньо?!

Гузните съвести се втурнаха да дискредитират източника на информацията, въобще без да разглеждат нейното съдържание. Аналогична ситуация имахме със записа „Ало, Ваньо?“, при който отново се обявяваше записа за незаконен, приносителите – врагове на народа, а казаното вътре – сглобено. Години по-късно самият Борисов призна автентичността на записа, разследващият прокурор направи шеметна кариера въпреки инфантилността и некадърността си, но тези неща като че ли са забравени. За всички нормални хора е ясно – записът е 100% автентичен, защото се потвърждава от документите по него.
В неделя Елена Йончева участва по бТВ (Тази неделя, 03.2.2019 г.) и стана ясно:

• в Становище на АОП⁴ се споменават само 2 акта образец 10, а именно: (1) Акт Образец № 10 / 20.10.2015 г. (2) Акт Образец № 10 / 13.11.2015 г. (документ: AOP_Stanovishte_Alo,Banov)
• в Доклад на АДФИ⁵ изх. № ДИ1СФ-84 / 09.12.2016 г. се споменават още 3 бр. акт 10, т.е. общо 5 бр.: (3) Акт Образец № 10 / 19.5.2015 г. (до 03.6.2015 г. = 14 дни), (4) Акт Образец № 10 / 28.6.2015 г. (до 09.7.2015 г. = 11 дни), (5) Акт Образец № 10 / 19.8.2015 г. (до 27.8.2015 г. = 8 дни).

Докладът на АДФИ, който е изготвен година по-късно от становището на АОП и очевидно е след датата на въпросния запис, откъдето се разбира, че трябва да се фабрикуват актове образец 10 за 33 дни, съдържа 3 нови акта 10 с точно 33 дни спиране на строителството. Няма никакво съмнение относно лъжливостта и измамността на Баньо. Този напълно нереализирал се тип е тотално закован. Няма никакво съмнение относно неговата корумпираност, независимо от неизвестното местоназначение на онези 700 хил. лв., които може дори да са отишли в Банкя.

Данни за обществената поръчка (РОП № 00647-2015-0024) може да прочетете тук:
от Сиела Норма
от Агенцията за обществени поръчки

1. Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
2. Дружество по Закона за задълженията и договорите. Най-старата форма на сдружаване, известна от столетия, която не води до създаване на нов субект, а до механичен сбор на независими стопански субекти.
3. Акт 10 е озаглавен „за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството“, съответно 11 е „за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл. 7 (3) т. 10 други случаи“. Тези актове, както и позоваванията са от Наредба № 3 / 31.7.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от МРРБ. СМР – строително-монтажни работи, КРР – консервационно-реставрационни работи.
4. Агенция за обществени поръчки.
5. Агенция за държавна финансова инспекция.