Европейският Ренесанс на Макрон

Френският президент се обърна към всички европейски граждани повече емоционално отколкото рационално

0
11709

Снощи френският президент публикува открито писмо към всички европейски граждани със собствена визия за европейско развитие (документ: на безобразен български език тук, на хубав английски език тук, на оригинален френски език тук). На първо място трябва да бъде откроена дързостта и далновидността на Макрон – за пръв път европейски лидер се обръща към всички европейци, всички останали са се взрели в своите кочини и не могат да погледнат нищо отвъд. След интелигентният Дейвид Камерън, на европейската сцена се появи Макрон, който единствен може да се мери с бившия британски премиер. Несъстоятелни бабички като Ангела Меркел и Тереза Мей, откровени глупаци като Мариано Рахой (сменен от Педро Санчес) и Матео Салвини, посредствени като повечето останали лидери (с изключение на Виктор Орбан), не са се сетили нещо толкова елементарно – веднъж поне в скапания си живот, да се обърнат към европейските си съграждани, за които толкова много говорят, но всъщност това е просто плод на безкрайната им неискреност, защото дори не много дълбоко в себе си не ги смятат за никакви съграждани. Трябва наистина да притежаваш някакви качества, като замах широкоскроеност и благородство, освен смелостта и мъдростта, за да се обърнеш към всички европейци. С това Макрон определено показа класа, която няма как да бъде забелязана у останалите лидери. Сигурен съм, че ще започне оплюването му заради младостта, неопитността, стремежа да бъде лидер на нещо далеч надхвърлящо възможностите му и географските граници, които малоумниците са определили, неговата „програма“ за Европа ще бъде разпердушинена от всякакви експерти, професори, лидери на партии и прочие сволоч. Най-вероятният сблъсък ще бъде с не особено интелигентната Меркел, която и досега не споделя искрено голяма част от идеите на Макрон, може дори нейната не по-малко скудоумна наследница (Анегрет Крамп-Каренбауер) да се включи с някое лишено от мисъл изявление. Въобще, за жалост, Германия няма нормален лидер вече повече от 20 години. Тереза Мей има твърде много собствени проблеми, за да отговаря на дръзкия французин, но не така стоят нещата със Салвини, Орбан и Рюте.

На второ място, Макрон е единственият генератор на идеи в Европа. Може би далеч не всички са много практични и докрай изпипани, но все пак повечето са идеи, заслужаващи вниманието ни. Явно той съблюдава правилото: винаги е по-добре да лансираш недообмислена идея, отколкото да си напълно безидеен.

На трето място, Макрон е онзи световен лидер, който е истински фокусиран върху климата. С идването на Доналд Тръмп в Белия дом, климатичните промени излязоха от световния дневен ред, а оранжевият имбецил извади САЩ от Парижкото споразумение за климата. Многобройните скандали с въглеродните емисии на немските автомобили са прекрасно олицетворение на лицемерието на германските власти и най-вече на дълго задържалата се Меркел, която, освен бездарна и безидейна, е и безкрайно нечестна. Германските „зелени инициативи“ (вкл. зелената енергия) са повече свързани с отчитането на някакви фалшифицирани показатели, отколкото с реална борба с климатичните промени. По тази точка Франция няма да има съюзник в лицето на Германия, докато там управляват празноглави бабички тип „Меркел“ или „Каренбауер“, ако въобще последната седне на канцлерския стол, както й предричат. На световната сцена истински врагове на климата са Китай и САЩ, но там Франция може да намери и истински приятели – Япония и Канада. На европейската сцена обаче екологичният провал на Макрон е почти сигурен. Той залага нулеви въглеродни емисии към 2050 г. и намаляване наполовина на пестицидите към 2025 г. Особено по втория показател той ще срещне огромна немска съпротива, защото най-големите производители на химически отрови в света са немските концерни (BASF, Bayer).

На четвърто място, Макрон иска „Европейска агенция за безопасност на храните“, която да контролира храните и да противодейства на лобистите, прокарващи все по-щадящи регулации по отношение на производителите на храни. Френският президент иска и „независима научна оценка на опасните за околната среда и здравето вещества“. Тази цел, струва ми се, е по-лесно постижима, но разширяването на европейската администрация не е най-добрият подход. Въпреки че за държавите в посткомунизъм европейската администрация е безкрайно полезна, защото собствената им е корумпирана и непрофесионална, това са нови разходи за европейския бюджет.

На пето място, Макрон иска да защитим свободата си, тази изконна френска ценност, добила такова мащабно разпространение в най-новата световна история, тласната от САЩ. Предложението отново не е много иновативно – поредната административна структура, наречена от него „Европейска агенция за защита на демокрацията“. Бомбастично име с технологични функции, целящи най-вече да неутрализират хибридните атаки на Русия, но и на други диктаторски режими като Китай и Северна Корея. Под флага „защита на демокрацията и свободата“ се прикрива опит за налагане на цензура. Глупостите от типа „език на омразата“, „призиви към насилие“, „расова или полова дискриминация“, „нетолерантност по отношение на сексуална ориентация, религия, миграция и др.т.“ са удобни прикрития на цензурата. В тази област Макрон вероятно ще успее, защото прибягването до цензура винаги е изкушавало и най-демократичното правителство. Съвсем нормално е да предотврати намесата на чужди режими в избори или референдуми, както често го прави Русия, но останалите призиви ми се струват пресилени.
Тук френският президент е предвидил някакви окови за „дигиталните гиганти“, които не е развил в детайли, но дано да не са много тежки. Западът не познава механизма на забранения плод, защото е живял предимно в излишъци, когато „под тезгяха“ процъфтява незаконната търговия със „забранени субстанции“. Сухият режим в САЩ е прекрасно доказателство за това, както и множеството ограничения при комунистическите режими.

На шесто място, Макрон е написал няколко важни идеи по отношение конкурентоспособността на Европа. Идеите му се базират на френско-германския манифест от 19.2.2019 г., свързан със сливането между железопътните бизнеси на германската компания Сименс и френската Алстом (подробности от Ройтерс на 17.1.2019 г.). Манифестът бе издаден съвместно от френското Министерство на икономиката и финансите (манифест на англ. ез. тук) и германското министерство на икономиката и енергетиката (манифест на англ. ез. тук). На сливането се противопостави Европейската комисия, но в очите на Макрон това е глупаво. Той използва аргумента за създаването на „европейски шампиони“, който никак не е лишен от логика, защото конкуренцията е световна, а не само между европейски компании. Позицията на Комисията изглежда ретроградна, но тук Франция ще усети мощната германска подкрепа. Макрон предлага и други мерки за борба с конкуренцията – преференции за европейските компании и санкции (вкл. забрана) за търговия за американските и китайски фирми, които не съблюдават високите европейски стандарти по отношение на стратегическите ни интереси и фундаментални ценности в областта на околната среда, защита на данните и честното плащане на данъци. Тази административна мярка не изисква много усилия и е нещо като заплахите за импортни мита от страна на Доналд Тръмп, и има вероятност за реализация на европочва.

На седмо място, Макрон подвига темата със сигурността на европейските граници и миграцията. Естествено, решение за френския президент е поредната административна структура – „Европейско бюро за убежище“ и „Европейски съвет по вътрешна сигурност“. Това може да е реверанс към Жан-Клод Юнкер и неговата комисия, които са предлагали подобни промени и досега, но за Вишеградската четворка и по-специално Виктор Орбан, това е почти обявяване на война. Реверанс има и към Обединеното кралство с предложението за неговото участие в единна европейска отбранителна система, независимо от крайния резултат на Брекзита.

На осмо място, Макрон се тревожи за европейските финанси и бюджет, което е в явно противоречие с множеството му предложения за създаване на административни единици. Неговите идеи изглеждат утопични, защото са свързани с прекалено много и големи разходи, а приходите, които ще осигурят тези реформи, ще са несигурни и някъде в средно- и дълго- срочен план. В добавка към бюрократичните му решения, той предлага и финансиране на научно-изследователската работа, като изрично споменава изкуствения интелект. Френският президент, също като българския лидер Борисов, се радва на ремонтираните училища и построените пътища, както и на „дългоочаквания бърз Интернет“. Ех, Борисов не се радва много на Интернет, защото още не знае какво е, но в България скоростта му винаги е била относително добра. Макрон нарича валутата евро „сила за целия Европейски съюз“, но с това се изчерпва целия му коментар за този толкова важен въпрос. Това са лоши новини за България, защото вероятността еврозоната да спре с разширяването си е огромна (включването на страни като България ще превърне еврото в слабостта на Европа).

Извън конкретните теми хубаво е дистанцирането на „европейския проект“ от „бездушен пазар“, направено от Макрон, но то е поставено в контекста на сигурността.

И оставих най-доброто за накрая – европейска минимална работна заплата, която се оказа най-важната тема за домораслите анализатори. Да, Макрон е намигнал на работниците с тази фраза. Той е изключително добър икономист и няма как да не знае колко безумно е това, този див популизъм е чисто и просто „игра с публиката“, която да го припознае като добър лидер, който не бие „жълтите жилетки“. Макар последните наистина да заслужават сериозен бой за унищожаване на културно-историческо наследство. Сигурен съм, че българските експерти, отличаващи се с безкрайна тъпота, ще разгледат въпроса за минималната работна заплата и еднаквото заплащане за еднаквата работа от всички ъгли, даже и от невъзможните, затова и ще оставя тази тема на тях. Важните според мен неща изредих. Такъв е светът днес, според европейския визионер.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here