Съществуват множество данъци върху бездетността, прилагани през вековете. Такива има дори в зората на Римската империя, въведени от първия император (Август). В Средновековието се срещат в Османската империя, като наследство от стари Византийски данъци по завладени от турците земи. Фашисткият режим на Бенито Мусолини в Италия също прибягва до подобни данъци, спорадично са въвеждани в Германия и Англия, но в най-новата история са наложени от Йосиф Сталин на всички комунистически държави. В България този данък е въведен с Указа за насърчение на раждаемостта и многодетство, обнародван в края на м. юни 1951 г. и влизащ в сила от 01.7.1951 г. Ергенският данък е в размер на 5% върху доходите на всички «неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца, на възраст от 21 до 45 год. за жените и до 50 години за мъжете». Указът освобождава онези, които имат загинали деца във Втората световна война или в борбата срещу фашизма. Освобождава и онези, които сключат брак – до 1 година от сключването му, както и до две години от смъртта на дете. Освобождават се и «учащите се в средните и висшите училища на възраст до 25 години, ако не получават доходи». Задължително е да се подчертае, че родителите, чиито деца са починали плащат ергенски данък, което е още едно свидетелство за жестокостта на този данък. С ПМС № 61 / 28.12.1967 г., в частта, озаглавена „Материално поощрение“ се увеличава двойно този данък със следната норма: «за неомъжените и неоженените над 30-годишна възраст, както и за семейните без деца след 5-годишен брак размерът на този данък да се увеличи от 5 на 10%». На 01.1.1968 г. влиза в сила Указа за насърчаване на раждаемостта (обнародван на 23.2.1968 г.), който не променя нищо по ергенския данък, но в чл.11 (2) разпорежда издаването на правилник за приложението му. В този правилник ергенският данък, очевидно не изпълнил целите си, се увеличава драстично: «5 % за лицата от 21 до 30 навършени год., 10 % за лицата от 30 до 35 навършени год. и 15 % за лицата над тази възраст. Данъкът се събира до навършване на 45 години от жените и на 50 години от мъжете». Този път семейните се освобождават от този данък до 3 год. от сключването на брака, но за пръв път в този човеконенавистен данък се появява „човечност“, от него се освобождават и: «родителите, чиито деца са починали или са мъртвородени; слепите, глухите и лицата с установена група инвалидност или установена стерилност. Ако тези лица са семейни, освобождават се от данък и двамата съпрузи». На 01.1.1968 г. социализмът започва да показва някакво „човешко лице“ и великодушно освобождава хората, които не могат да имат деца по медицински причини.
Публикацията в основата на ажиотажа е от Валери Найденов във в. 24 часа, „Защо България се е оженила за смъртта“, може да намерите тук. Точно заради нея давам тази подробна справка за историята на данъка, тъй като има явни разминавания в тезите на г-н Найденов с правните норми1.
Натализъм
Не са един и двама диктаторите увлечени по натализма – течение, което има за цел да насърчава раждаемостта и родителството. В общия случай основната идея е продължаването на човешкия род, но на практика никога не е имала такова измерение, почти винаги е имала расистки или идеологически подбуди. В началото на XX в. в ЮАР е въведена с цел насърчаване раждаемостта при бялата раса, а в Социалистическия лагер се въвежда от най-големия сатрап – Сталин. Голям успех жъне сериалът по HBO „История на прислужницата“ по едноименния антиутопичен роман на Маргарет Атууд, който третира съвсем различни проблеми, в основата на които е невъзможността за раждане. В тоталитарната държава Гилиад, на партийните другари, чиито съпруги не могат да раждат, са им осигурени прислужници, които да „продължат рода“, макар и не в онзи биологичен смисъл, а в идеологически. Адолф Хитлер е изпращал в газовите камери недъгави и инвалиди, защото са били безполезни и са товарели бюджета му с излишни социални разходи. Ергенският данък се родее точно с този фашистки прийом, защото има за цел да накаже гражданите с икономически средства за това че нямат деца, независимо от причината – медицинска (стерилитет), нежелание (поради вероятност от малформации или др. генетични причини) или като израз на свободната воля / поведение на индивида, заради единствената „светла“ идея, че родът трябва да бъде продължен (арийска, африканерска, съветска или каквато и да е друга фиксидея).
Натализмът не е универсална ценност и не може да се налага с всякакви средства върху населението, което има право на избор и на изразяване на свободната си воля в този аспект.
Икономическа природа на ергенския данък
Ергенският данък няма икономическа природа, той спада към т.нар. „данъци върху индивида“, какъвто например в Средновековието е бил поголовният данък. Неговата природа е преди всичко идеологическа и почива на притчата за „тоягата и моркова“, той е типичен пример за прилагане на репресия, където много по-добри резултати биха се получили от насърчаването. Икономическите системи, където трудът е най-важното, понякога единствено задължение, са абсолютно неефективни. Точно такъв е робският труд, чиято замяна е довела до бурно развитие на икономиката и човечеството. Хронологията на ергенския данък, дадена в началото на изложението, подсказва неговата неефективност, от една страна, и антихуманност, от друга. Постоянното му увеличаване, подсказващо неефективност като мярка за насърчаване на раждаемостта (никога не е била фискална мярка), докрай не е довел до изпълнение на целите и е бил заменян с поощрителни мерки (еднократни помощи, месечни плащания и добавки, т.н.). В годините на „по-зрял социализъм“ от обхвата на данъка се изключват някои групи по медицински показания, което пък говори за осъзнаването на неговата нехуманна природа.
Повдигането в XXI в. на въпроса за т.нар. ‚ергенски данък‘ насочва към несъстоятелността на неговите апологети. Те живеят в наши дни само хронологически, а исторически, антропологически и интелектуално се намират около Средновековието.