Вече не помня кой идиот реши да нарича главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС1 „тримата големи“. В желанието си да блесне някой малоумен журналист е заимствал това прозвище отнякъде, без разбира се, да знае неговия произход. Незнанието е сила, както казва колегата Оруел. Тази върховна глупост започна да се върти покрай президента, представител на Кремъл за България, който започна да се среща с Цацаров, Панов, Чолаков, във връзка с предстоящия избор на нов главен прокурор. Днес е срещата му с Цацаров, а в следващите дни предстои да се срещне и с останалите смешници. То ще е едно квичене, съскане и реване, че и най-големият зоопарк ще ни завиди. За подобно поведение президентът беше призован от Демократична България, което с нищо не намалява малоумието на процеса. Ужким „добрия“ правосъден ексминистър Христо Иванов разбира от съдебна реформа, но действията му не доказват подобно нещо. Напротив точно обратното. Едно от малкото неща, които успя да направи, е разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на 2 колегии: съдебна и прокурорска, като се запази и пленарния състав. Резултатите от този ход са печално известни.
Тримата големи
Тримата големи са всъщност „тримата големи на Ренесанса2“, а именно: Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаело. Въпреки че не са от едно поколение, защото Леонардо е роден през 1452 г. и живее 67 год., той е съответно на 23 и 313 год., когато се ражда Микеланджело (р. 1475 г., живял 88 год.) и респективно Рафаело (р. 1483 г., живял 37 год.).
Тримата големи са създали най-големите шедьоври на човечеството. Портретът „Мона Лиза“ се счита за най-съвършения продукт на изящните изкуства, стенописът „Тайната вечеря“ е най-репродуцираната библейска сцена, скицата „Витрувианският човек“ също е емблема за медицината с пропорциите на човешкото тяло. Катедралата „Св. Петър“ във Ватикана, скулптурата „Пиета“, намираща се в нея, и статуята на Давид във Флоренция (Академия за изящни изкуства) са най-добрите екземпляри в класа си (дори не казвам нищо за Сикстинската капела). Стаите на Рафаело във Ватиканските музеи разкриват едни от най-прекрасните произведения на изкуството, като задължително трябва да бъдат отличени „Атинската школа“ (станала емблема на такава наука като философията), „Парнас“ и „Константиновия дар“.
Споменах по 3 произведения на 3-мата големи не защото не вярвам в интелигентността на читателя, а защото искам да акцентирам върху резултатите от работата на истинските трима големи. Даже не мога да нарека контраст състоянието в което се намират Цацаров, Панов, Чолаков. Резултатите от тяхната работа всъщност са резилтати4. Такава простотия с наричането на тримата посерковци „тримата големи“ не може да се сравни дори с „българския Кенеди“ за Филип Димитров, което беше симултанен връх в скудоумието и подлизурството. Всеки журналист, употребил „тримата големи“ за жалките български магистратски вождове, трябва да бъде пратен да ко́па, както правилно се беше изразил един агент на Държавна сигурност, сега изявяващ се като иконом (Каролев).
Тримата български бездарници не са нищо друго освен комбинат за екскременти – не са произвели нищо свястно в живота си, затова и най-малкия намек за сравнение с Леонардо, Микеланджело или пък Рафаело не е просто безвкусица, не дори и светотатство, а свещена тъпота.
Близки срещи от III вид
Какво може да научи някакъв президент-марионетка на Отровителя от Масква от срещите си с такива екземпляри? А екземплярите са: тлъст плужек-слуга на Пеефски; самоуверен и надут експрислужник на Пеефски, преминал на вярната страна; хитър селянин, зает с прикриването на ратайстването си за Пеефски.
Тази четворка не може с нищо да помогне на съдебната реформа, нито пък да мръдне нанякъде тази развалена съдебна система, на която също й предстои скандал с размерите на „апартаментгейт“ и тогава, каквато е прогнила, ще се срути цялата. И тримата административни ръководители на отделните клонове на правораздавателната система са плод на порочни действия от корумпирани ВСС-та. Те са еманация на модела #Кой и не могат да помогнат за демонтирането му. Не само не могат, те дори не искат (не са демонстрирали никакво желание с изключение на Лозан Панов), затова каквото и да кажат на президента, а и след това на излизане от сградата ще е някаква глупост или клише, което няма да мръдне и тухличка в прогнилата съдебна система.
Президентът, който с указ назначава Главния прокурор, трябваше да започне срещите си с представители на гражданското общество. Има много инициативи, които се опитват да подобрят българската съдебна система (напр.: „Правосъдие за всеки“, СОПА (Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията), програма „Достъп до информация“, Център за изследване на демокрацията). Дори с омбудсмана Мая Манолова да се бе срещнал, пак щеше да е по-добре. Добър сигнал би била срещата с Христо Иванов от „Да, България“ или пък фондация „Кристиан Таков“, дори цялата „Демократична България“, само не с тези, които са олицетворение на мръсотията, селянията и простотията. Лаура Кьовеши, Моника Маковей и Траян Бъсеску също биха били много добри събеседници по въпросите на съдебната реформа и качествата на прокурора, макар да са румънци и да не е най-лесното нещо на света срещата с тях.
Въобще срещи с хора, които са емблема на обратното на целта, са безмислени5 или както каза Методиевич – пунта мара.
Допълнение от автора, 13.5.2019 г., 22 ч.:
Писах коментара преди да разбера резултатите от срещата, но ето, че тя се състоя и страните направиха изявления, не заедно, но все пак. Оказа се, че Цацаров не е толкова тъп, колкото го мислех – значително по-тъп е! Кълбото от мас, на излизане от президенството сподели, че не могъл да си обясни защо толкова рано започва да се говори за неговия наследник, той бил още жив, пък са взели да се оглеждат за заместник. Върховната тъпотия, която каза беше относно времето за влизането в сила на „новите правомощия“ на наследника – след като онзи бъде избран. Абе, кокошарник да управляваш, трябва да знаеш какво функции ще изпълнява петела, който смяташ да назначиш, защото ако е скопен – ще се окаже напълно безполезен. Точно такова е цялото Цацарово управление – безполезно, безидейно и безлично.