Малоумието на шоурънърите

Финалният епизод от "Игра на тронове", режисиран от продуцентите, е абсолютен резил и триумф на некадърността

16632

Лютите закани на продуцентите на „Игра на тронове“ за личното им режисиране на финала имаха за цел да уверят феновете в неговата епичност. За съжаление спазиха обещанието си и превърнаха последния епизод в някаква мъка и разочарование.

Преди няколко дни ги защитих от малоумната петиция на феновете, но им оставаше един-единствен епизод и те се издъниха. Толкова голяма грешка в толкова велико произведение е изключителна рядкост. Дейвид Беньоф и Ди Би Уайс успяха да зачеркнат с лека ръка 10-год. работа. Точно в коментара си (тук) съм предсказал много точно развитието на протагониста Джон Сноу, бих добавил: с точността на неврохирург. Джон Сноу беше изпратен в Черен замък, но той замина по-на север; диваците го чакаха в крепостта на Нощен страж и той, като техен водач, ги изведе на Север, а след тях вратата се затвори. Той наистина наследи Манс Рейдар, както бях прогнозирал.

Не успях да предскажа кой ще седне на Железния трон, но достатъчно точно отбелязах промяната, която ще настъпи в управлението на Уестерос. Трябваше да има някаква демократизация на тези 7 кралства, аз мислех за колективност в управлението, но шоурънърите решиха промяната да е в избираем крал, което е по-малка стъпка, но все пак във вярната посока. Мислех, че ще имаме повече независими кралства, а то се получи само едно. Имаше шега в идеята на Сам, който предложи всеобщо избирателно право, предизвикало смях сред по-тъпите лордове, които щяха да дадат избирателни права на конете и кучетата си.

Важен елемент от последна серия е потвърждението в закономерност на поведението на Денерис: Сив Червей преряза главата на няколко Ланистърови войници „по заповед на единствената законна кралица“ Денерис Таргериен, докато тя се рееше из облаците. Това показва, че получаването на заповедта за убиването на всички, които „са последвали Церсей Ланистър“ е била дадена преди битката и физиономията на Денерис кацнала с Дрогон на една кула не е внезапен порив на лудост, а просто гняв и злоба, иначе решението за масовото избиване на обикновени граждани на Кингс Ландинг е било хладно взето още преди битката. В този смисъл оценката ми за съвсем логичното поведение на Денерис, дадена в предишния коментар е точна. Ще повторя: моментът на преобръщането на Денерис от добър в лош герой е в стаята на Джон в Уинтерфел, когато го увещаваше да не казва истината за произхода си на Аря и Санса.

Още една моя прогноза се сбъдна – запазване на името Джон Сноу. Това, разбира се, е възможност за създаване не сикуели1, но отразява и много точно характера на Джон – той не иска да се смята за претендент за трона.

Основната задача

За финалния епизод остана единствено решаването на задачата „изобличаване на фалшивия герой“, т.е. Джон трябваше да победи Денерис по някакъв начин. Това беше абсолютно задължителен елемент, поради невероятното многообразие от възможни сценарии  за този елемент, дори не си позволих да правя прогнози. Избраният вариант е един от най-неудачните. Джон наръгва Дани с камата си, докато се целуват. Това е много подло и жалко действие, абсолютно нетипично за Джон. Дани се строполява като талпа без никакво взаимодействие с любимия, безсловесна, без дори един последен питащ поглед. Невероятно слаба режисура! По-големият проблем обаче остава подлото поведение на Джон, което никак не му е присъщо. Така основната задача бе решена по най-малоумния начин.

Възможните крале на Уестерос

Обсъжданите възможности за крал на 7-те кралства бяха:

Тирион Ланистър – много харесван герой с невероятни припадъци по играта на Питър Динклидж от някои зрители. Актьорското изпълнение на Диклиндж беше едно от най-слабите. От него не се изискваше кой знае какво с изключение на няколко ситуации, които той изигра като читалищен аматьор от някое село: разговора му с Церсей за великата война, след като тя се бе оттеглила от срещата на върха в Драконова яма и разпитът на Джейми от Денерис в Уинтерфел преди битката с мъртвите, бяха 2 от напрегнатите моменти за героя и той единствено успя да въздъхне като изпускащ плажен дюшек. Толкова за „невероятната“ му игра. Джудже-крал никак не е добра идея априори, но той не притежава никакви качества. Много оценки има в диалозите за неговата „мъдрост“, но тя не намери никакво покритие в действията му, напротив те демонстрираха негова наивност и често пъти направо глупост (сделката с робовладелците и очакването му Церсей да се включи в битката с мъртвите са само няколко примера). Напълно недостоен да заеме трона.

Санса Старк – много харесвана героиня, също с не толкова убедителна игра на Софи Търнър. Неподходяща за кралица, защото така и не показа никакви качества. Наистина демонстрира ум (битката на копелетата и няколко прогнози за поведението на Церсей), но не демонстрира смелост, борбеност или пък жертвоготовност. Винаги хитруваше и чакаше удобните моменти. Жена, която е толкова коварна, може да е само кралица като Церсей Ланистър. Абсолютно недостойна да заеме трона.

Денерис Таргериен – това наистина е една възможност за кралица, съчетано с невероятната игра на Емилия Кларк (може би звездата на сериала), не беше съвсем алогичен финал. Извършила много добрини, лично участва в множество битки, дори най-страшната – тази с Краля на нощта, докато Санса и Тирион се криеха в Криптата на Уинтерфел. От началото на сериала тя е белязана с клеймото ‚фалшив герой‘ и крайното й развитие в лоша посока беше абсолютно по законите на теорията на драмата. Донякъде е достойна да заема трона.

Аря Старк – най-симпатичната героиня в сериала, има специална връзка с протагониста Джон Сноу. От малка е много привързана към него, въпреки статута му на „копеле“ и никога не е правила разлика заради благородно и неблагородно потекло. Блестяща игра на Мейзи Уилямс. Абсолютно достойна да заеме трона, който и за миг не е пожелавала.

Джон Сноу – най-достойният крал на Уестерос. Добра игра на Кит Харингтън. Това беше и най-логичният крал, въпреки нежеланието му. Не изключвам в някой sequel, съдбата да го постави на мястото му. На първо време съвсем правилно стана „крал на диваците“, там, където беше неговия Дух.

Брандън Старк – възможен, но не много вероятен крал. Играта на Айзак Хемпстед Райт не се отличава с нищо особено. Притежава някакво вълшебно средство, каквото са притежавали кралете на Уестерос, смел е и участва в битки, въпреки сакатостта си. Не че можеше да направи нещо срещу армията на мъртвите, но с готовност и по своя инициатива послужи за примамка на Краля на нощта. Спорно решение да бъде сложен за крал, но все пак не е абсолютно алогично, като част от вече разгледаните.

Оптимистичният финал

Другият голям проблем на Беньоф и Уайс е последната сцена с Джон. Просто за няколко секуни (2-3 са напълно достатъчни) камерата да фокусира някоя червенокоса красавица в тълпата от диви жени, следващи Джон в истинския Север. Дори не искам някаква елементарна сцена (тя си изпуска копието, а той й го подава), просто във фокуса да попадне една красива дивачка, която да възбуди фантазията на всички верни фенове. Това е толкова неангажиращо, но същевременно толкова полезно за чувството, което оставя финала на финалите.

Шоурънърите направиха две капитални грешки във финала: 1) вкарването на подлост, където тя не съществува; 2) отсъствието на оптимизъм в бъдещето на протагониста, той е наказан, запратен в Черен замък, сам, без всички тези, които му се мазнеха до самия край (Самюел Тарли, Давос Сийуърт). С това си малоумие опропастиха един от най-великите сериали.

Бележка на редактора: В материала „Малоумието на феновете“ е допусната грешка, молим за извинение. Твърди се, че Емилия Кларк е родена в Оксфорд, което не е вярно. Кларк е родена в Лондон, израства в графство Оксфорд и завършва училището Сейнт Едуардс в Оксфорд. Не поправяме грешката в материала, в който е допусната, защото там са направени прогнози преди излъчването на финалния епизод от „Игра на тронове“, а грешката е открита след това. Редактирането на коментара след излъчването на 73-тия епизод от великолепния сериал на HBO би повдигнало въпроси. Затова в тази бележка (в свързан коментар) поместваме настоящото извинение за допусната грешка.

Бележки

  1. От английската дума ‘sequel’ – продължение.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here