Преди около 2 год. Цветан Василев даде интервю от Белград за BiT, телевизия купена и закрита по-късно от Пеефски. Основните журналисти в Bulgarian International Television бяха Люба Кулезич и Сашо Диков, а като свободна медия бързо спечели вниманието на правителството, което спешно започна да търси средства да я накара да замлъкне. Именно в тази си медийна изява покрай Дунарит Василев нарече Пламен Георгиев „кокер шпаньолът на Пеефски“. Близостта на Василев и Пеефски е широко известна и затова можем да се доверим на ексбанкера относно запознатостта му с прислужниците на корпулентния бизнесмен, обитаващ цял хотел. От действията на Пацо Терасата винаги е личало вродено подлизурско поведение спрямо капо Методиевич и капобастоне Пеефски. Пламен Георгиев е изпълнявал всякакви техни заръки от позицията на която се е намирал. Списъкът с поръчки е много дълъг, но най-известните случаи са: Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Христо Бисеров, Владислав Горанов, Иво Прокопиев (той е обратен пример, т.е. как „силата на закона“ може да се стовари връз нечия глава със силата на парен чук).
Покрай „апартаментгейт“ Пламен Георгиев се изложи максимално – лъсна юридическата му несъстоятелност. Множеството му обяснения издават правна неграмотност: включването на прословутата тераса в нотариалния му акт по негово изрично желание, разсъжденията за общите части в етажна собственост, мъдростите относно ипотеката. Останалите скудоумия можем да припишем на обикновения глупак Пацо, а не на юриста (занижените цени на недвижимите имоти и техните данъчни оценки, предизвикания страх у детето му от медиите, непознаването работата на парламента (Нели Тодорова от бТВ се опита да му го обясни, но самоувереният глупак не разбра нищо), противоречащите си мотиви за подаването на оставка и много др.).
Инфантилността на Пацо Подкупа стана публично достояние с „венеца“ в неговата творческа дейност – делото срещу Цветан Василев. От няколко телевизионни студиа недоразвитият индивид призоваваше българските граждани „уважаеми българи, вярвайте на институциите в родината ви, те работят неуморно за вас“. И много преди това Пацово изявление и много след него, та до днес, а може би и десетилетия след това, институциите не правят нищо друго освен да го опровергават. Достатъчен пример е безмозъчната НАП (не само с лийкса, но и с избелването на самия Пацо и Сарафов, а преди това и с Цветанов). Не искам да добавям други нефелни креатури като Народното събрание, Комисията за защита на личните данни, Съвета за електронни медии, Държавния фонд Земеделие, Държавната агенция за национална сигурност заедно с Финансовото разузнаване, Министерство на вътрешните работи, на туризма и т.н. Това накратко са институциите, от които струи вселенска тъпота. Когато Пацо беше номиниран за председател на КПКОНПИ, той обявяваше наляво и надясно, че ще номинира „професионалисти“ за членове на комисията. Накрая номинираните се оказаха добре познатите лакеи на Пеефски и Цветанов (кух дансаджия, стара мома с фалшива диплома, милиционер и вярна семейна приятелка на Цветанов). При апартаментгейт инфантилността пак взе връх, блесналият празен поглед на Пацо целеше да внуши увереност в началото на скандала, но накрая се оказа обикновен рушветчия.
Назначаването на толкова неприличен човек за консул във Валенсия извади на показ още една супер грозна черта на Пацо – лъжливост.
Бурното кариерно развитие на тази мижитурка започва от делото „Ало, Ваньо?“. След прикриването на грандиозна документирана по надлежен начин злоупотреба с власт, Пламен Георгиев стана зам.-министър на правосъдието (това става със заповед на премиера). Впоследствие за шеф на КОНПИ бе назначен отново от същия премиер (Бойко Методиевич). За председател бе предложен (съответно назначен) от Народното събрание по предложение на ГЕРБ в лицето на тогавашния председател на парламентарната група (Цв. Цветанов). Сега е назначен за консул с решение на Министерски съвет при премиер отново Методиевич.
Неколкократно Пламен Георгиев е прибягвал до откровени лъжи, но те нямаше как да бъдат проверени, въпреки че навързването им вече е сигнал. Наивните обяснения на Георгиев за опропастяването на делото „Ало, Ваньо?“ издават нечистоплътност, наглост и тъпота1.
На пресконференция докато Пламен Георгиев беше председател на КОНПИ2, която предстоеше да стане КПКОНПИ, обяви че с него не е разговаряно за поемането на поста шеф на мегакомисията Антикорупция. Впоследствие беше номиниран от управляващата партия (БСП също излъчи свой кандидат – Николай Николов) и беше избран от същата тази управляваща коалиция. Гласовете в пленарната зала се разделиха по следния начин за Пл. Георгиев / Н. Николов: за – 148 / 79, против – 66 / 62, въздържали се – 4 / 73. Това се оказа поредната лъжа, очевидно е разговаряно с Георгиев да поеме КПКОНПИ и, разбира се, да слушка. След като публично обяви за подадената си оставка като шеф на КПКОНПИ, Пацо увери, че е взел решението самостоятелно без да го обсъжда с никого (с изключение на най-близкия семеен кръг). Какво се оказа днес? Пацо си стои кротко в прокурорското кресло и гледа телевизия: хоп, там съобщават, че вече е консул3 във Валенсия – никой не му се е обаждал и той никому не се е обаждал. Вярно Пацо е доста тъп и трудно може да си даде сметка как се възприемат елементарните му лъжи от аудиторията, но с дипломатическото назначение чашата преля и лъжите му се оказаха повече от нахални.
За да сме обективни в оценката на „Професионалистът“, ще припомня професионалните достижения на Пацо на различните длъжности:
- като прокурор – шумен провал с делото „Софийски имоти“ и „Ало, Ваньо?“
- като зам.-министър на правосъдието – ресорът му са местата за лишаване от свобода и съдебната охрана; и при двете няма забележими неуспехи, но няма и никакви успехи
- като председател на КОНПИ – отново нищо за отбелязване освен усилено слугуване на силните на деня чрез оневиняването на техните приятели и погването на техните врагове (Цветан Василев, Иво Прокопиев). В никакъв случай не искам да кажа, че Василев и Прокопиев не го заслужават, но със сигурност не го заслужават повече от Цветанов, Бисеров и т.н.
- като председател на КПКОНПИ – още от същото, подлизурковщина безкрай. Мандатът му завършва със скандал („апартаментгейт“) и той подава оставка.
След такива удивителни професионални „достижения“ Пацо е изпратен за консул в чужда страна, където има много българи. Качеството на човешкия материал (перифраза по Методиевич) в чужбина е значително по-високо от това, което се намира в границите на швейцарията на Балканите. Българската диаспора в Испания не е така послушна и кротка като местните овчици и резултатът е подписка срещу натрапения идиот. Няма да е за чудо да последва и протест, защото те трудно ще понесат присъствието на толкова голям професионален неудачник.
Клетият Пацо, защо не си остана обикновен прокурор? Сега ще разбере нещо за народната любов. Можеше да стане по лесния начин, но удивителната пацова тъпота ще му го набие в кратуната с тояга.
Професионализмът в България не е на мода, нещо повече – той е забранен от науката. Навсякъде се назначават пълни некадърници и идиоти, а техните смешни достижения се представят за чутовни. Това може да минава в държавата на Методиевич и Пеефски, но там, гдето българите са истински свободни – номерата на мафията но пасаран!
Бележки
- Нескопосаната измислица по случая е: Пацо чел фонограми от записите, на които било записано „Разговор на Ваньо Танов с неизвестно лице“, което лице впоследствие се оказало Бойко Борисов. Точно като във вица „там на снимката, оня до бай Иван е Папата“, та Пацко разпоредил унищожаване на записите и така те заминали в небитието. Нито дума за това, кой е некадърникът етикетирал най-властния български премиер Методиевич с „неизвестно лице“, нито пък как е бил наказан за грандиозното фиаско на случай с толкова грандиозна злоупотреба с власт.
- КОНПИ – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество. КПКОНПИ – Комисия за противодействие на корупция и за отнемане на незаконно придобитото имущество. {б.ред.}
- Точният термин би бил ‚генерален консул‘, защото във Валенсия България има Генерално консулство. {б.ред.}