Перо и баданарки

Политическият проект на Слави Трифонов развълнува най-много придворните анализатори, политолози и лечители на обществото

0
15088

Изминаха 3 седмици от последното издание на „Шоуто на Слави“, излъчвано почти 2 десетилетия от бТВ. Там той обяви началото на своя политически проект „Нема такава държава“, както и нов телевизионен проект. Това изявление силно развълнува придворните подлизурковци и те, вече почти месец по-късно, продължават да дращят нескопосани анализи в различни медии. Много бързо Слави бе позициониран като „политическа патерица“ на ГЕРБ, което вероятно е имало за цел да го дискредитира. Най-уплашени са подмазвачите на управляващите – Ю. Павлов и Ю. Москов, неуката проф. Христова, Гочето Харизанов, само Мишока не се е показал, но той получи сериозен когнитивен дисонанс заради НАПлийкс и засега публичността не му понася. Като погледнеш глутницата помияри, оплюла Слави, ти става ясно, че навярно неговата позиция е по-скоро анти-Методиевич, та затова е всял такъв страх в неговите прислужници. Единствено учителят Валери Найденов защити Слави в известен смисъл. Напоследък напредналата възраст на Валери му играе някакви шеги с перото, но от време-навреме показва, че все още е най-талантливият български журналист. Повечето от останалите ма’ат с баданарката, само и само да доставят удоволствие на господарите си.

Подушвам, че сме от една порода

На 15.8.2019 г. във в. 168 часа е публикуван коментар на Валери Найденов под заглавие „Не ми пука за кръвната група на Слави“. Там се напомня на бездарниците за някои от основните принципи при избор на професионалист, който трябва да извърши определена работа, с други думи: не би трябвало да се интересувате дали зъболекарката ви прави добро фелацио, а дали прави добри пломби. Също без значение е гръдната обиколка на учителката на детето ви, а големият й опит като педагог и т.н. По много подходящ начин (с добре обмислени сравнения) Валери съобщава на простолюдието, че „Слави няма да им става кръводарител“, нито пък „ги кани заедно под душа“, а просто им предлага политическия си проект. В зависимост от идеите на „Нема такава държава“ и тяхната сходимост1 със собствените, този проект следва да бъде подкрепен или не, но обиците, чалгата и голата глава нямат общо с политическите тези. В този 30-год. преход е имало много малко смислени политически предложения, а едни от най-смислените бяха 6-те въпроса от референдума на Слави:

  1. Намаляване броя на народните представители от 240 на 120
  2. Дистанционно гласуване на избори и референдуми
  3. Пряк избор на полицейските началници
  4. Мажоритарна избирателна система в 2 тура
  5. Държавна субсидия на политическите партии да е 1 лв. / год. за получен действителен глас
  6. Задължително гласуване на избори и референдуми.

За 1-вите 3 въпроса бе сезиран конституционния съд2 от най-неадекватния български президент, по изрична заръка на господаря му Бойко Методиевич, и разваленият орган ги отхвърли (подробности тук). На вторите 3 въпроса българските избиратели отговориха утвърдително, което навярно щяха да сторят и с 1-вите въпроси, ако бяха допуснати. Двата милиона и половина български избиратели, които гласуваха в референдума на Слави, са мнозинство, което никоя партия или президент не са събирали, но това не беше основание за самовъзпроизвеждащата се политическа класа да се вслуша в гласа на суверена. Съжалявам за клишето, но то е съвсем уместно. Представям си полицейския началник в N-ското управление да се избира от хората, за които отговаря – тогава така ще им служи, че лакеите на Методиевич ще му завидят. Началникът няма да се интересува от никакви други желания, освен от тези на избирателите му, защото те го назначават и те ще го изхвърлят на изборите. Сега шерифите гледат в очите министъра на вътрешните работи и още преди да е пожелал нещо, те му го поднасят. И всичко това, защото той ги назначава и уволнява. Министърът пожелава да се командирова отряд милиционери, които да пазят народните представители от народната любов, и това веднага му се осигурява. В това време изнасилват бабичките на село, пребиват и ограбват старците, открадват цялата реколта на някоя нещастна кооперация, но милицията е в София – да пази тлъстите политици от избирателите им. Ако тези избираха началника, той нямаше и да си помисли да отделя от силите си за някакви тунеядци, а щеше неуморно да преследва всички онези, които създават ядове на избирателите му.
Заслужава да се обърне внимание на идеята на Слави главният прокурор да се избира пряко от народа. Тук Валери Найденов е допуснал грешка в съчинението си – посочил е пряка избираемост в 47 щати от 50. Числото не е вярно. Пряко избиране на главен прокурор има в 43 от 50-те щати. За любознателните читатели представям начина на избиране на главните прокурори в САЩ по щати (главният прокурор там изпълнява и длъжността „министър“ или секретар на правосъдието) и други териториални единици:

  • пряк избор в 43/50 щати, 1 окръг и 2 територии: Айдахо, Айова, Алабама, Аризона, Арканзас, Вашингтон, Вирджиния, Западна Вирджиния, Върмонт3, Северна Дакота, Южна Дакота, Делауеър, Джорджия, Илинойс, Индиана, Калифорния, Канзас, Северна Каролина, Южна Каролина, Кентъки, Колорадо, Кънектикът, Луизиана, Масачузетс, Мериленд, Минесота, Мисисипи, Мисури, Мичиган, Монтана, Небраска, Невада, Ню Йорк, Ню Мексико, Оклахома, Орегон, Охайо, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тексас, Уисконсин, Флорида и Юта. Окръг Колумбия (където се намира столицата на САЩ – гр. Вашингтон) и в 2 независими територии (Гуам и Северни Мариански острови)
  • номиниран от губернатора и избиран от сената на съответната щатска легислатура в 5/50 щати и 3 територии: Аляска, Ню Джърси, Ню Хампшър, Уайоминг, Хаваи. В 3 територии, където териториалната легислатура утвърждава номинираните от губернатора главни прокурори: Американски Вирджински острови, Американска Самоа и Пуерто Рико
  • избиран от сената на съответната щатска легислатура в 1/50 щати: Мейн (2-год. мандат)
  • номиниран от щатския върховен съд и избиран от сената на съответната щатска легислатура в 1/50 щати: Тенеси (8-год. мандат).

В „изостаналите“ държави са дали право на народа да избира главните си прокурори, защото той изпълнява длъжността на ‚обществен обвинител‘. Априори е ясна невъзможността такава функция да се осъществява от човек без обществена подкрепа, а тя се получава не чрез неграмотни и насила писани писма за поддръжка, а чрез избори. В „чудесната“ българска конституция4 пише, че главният прокурор може да се избира само от слугите на Пеефски и това е провъзгласено от баданарките за висша демократична ценност. Тука е така, безспорно сме преварили САЩ по демокрация.
Безпросветността на българските баданарки е причината да не знаят пряката връзка между избирателната система и финансирането на политическите партии (колегата е дал достатъчно информация тук). В същия материал („Партийни финанси“), макар и да има по-голяма икономическа насоченост, е изяснена и чисто политологическата връзка между избиратели и представители. Във философията този въпрос е безспорен, но прилагането на принципа „дяволът е в детайлите“ и задкулисното мотивиране на някои политолози, го превръщат в дискусионен. Най-важните измерения на представителността са 2:

  1. Степен – в зависимост от органа, избиращ съответния представител. Максимална представителност се получава при пряк избор от всички, за които правомощията на представителя имат значение / отношение (засяга техни права или интереси)
  2. Вальор – полученото от представителя доверие е към съответен момент. След избирането паралелно текат 2 процеса: изменение в личността (респ. действията) на представителя с оглед упражняването на неговите правомощия и изменение в настроенията на избирателите. По-кратките мандати предполагат по-голяма представителност, защото изпълняващият съответните функции по-често сверява часовника си с избиращите го. Триумфът на това явление отново е в САЩ, където долната камара на Конгреса (Камара на представителите) се избира на всеки 2 год., а в същия 2-год. период се провеждат и избори за 1/3 от горната камара (Сенат5).

 

Все стария подлизурко, взе в старата роля

Вчера (21.8.2019 г.) в уебсайта Клуб Z бе публикувано мнението на Веселин Желев под заглавие „Новата роля на Слави“ и подзаглавие „Ако бях олигарх, щях да се зарадвам на програмата му“. Какво мисля за този автор съм изразявал и друг път (тук). Неговата бездарност струи от всеки негов ред, но като олигархичен прислужник, той продължава да громи враговете на мафията. Каквото е поискала българската олигархия – получила го е, не й трябва никакъв Слави Трифонов. Какво стяга чепика на нашия келнер обаче? Той сам ни съобщава – партийната субсидия от 1 лв. и мажоритарната система в 2 тура, която Слави се опитва да наложи. Точно тези идеи на Слави били много полезни за олигархията. Я, да си припомним някое полезно явление за българската олигархия, което не е било въведено? Ами, няма такова! Приватизация, заменки, обществени поръчки, липса на преследване и наказателна отговорност (а и отговорност въобще), савецки ядрени централи, „студени резерви“, гьолове, хъбове, огледала, сараи и т.н., и т.н., списъкът е неизчерпаем. В секундата, в която българската олигархия би пожелала мажоритарна система, на следващата би я получила. Като всеки лакей и този е слабообразован и тъп. Той казва: «мажоритарната система е известна с това, че облагодетелства само големите партии и праща в небитието малките». Трябва да се направят 2 уточнения в тази връзка, защото не съществува една-единствена мажоритарна избирателна система, която се е загнездила в кратуната на валето:

  1. В политологията има Закон на Дюверже (по името на Морис Дюверже, Уикипедия тук), който гласи: мажоритарната система в 1 тур има склонност към насърчаване на двупартийна система, а пропорционалната (партийно-листова) и мажоритарната система в 2 тура имат склонност към благоприятстване на многопартийна система6
  2. Слави винаги говори за мажоритарна система в 2 тура, което съгласно цитирания по-горе закон, опровергава мокрите сънища на лъжеца Желев (т.е. няма опасност избирателната система да фаворизира големите партии).

Мантрата, че „двупартийната система е непременно лоша“, също е дългогодишна лъжа, повтаряна от олигарсите и техните сервитьори. В най-големите демокрации (САЩ и Великобритания) царува мажоритарната избирателна система в 1 тур, известна и като first past the post7. В България имаше един уродлив двуполюсен модел до 2001 г., но той не беше рожба на мажоритарната избирателна система. Този изключително вреден модел беше плод именно на пропорционалната система, каквато съществуваше и съществува в България по волята на олигархията. Кой кретен може да заяви, че двупартийният модел на САЩ или Великобритания е лош? Моделът в тези най-стари демокрации, съгласно закона на Дюверже, се дължи именно на мажоритарната система в 1 тур, за разлика от този в България, който беше производство на партийно-листовата избирателна система, чийто най-голям недостатък е откъсването на представителите от избирателите им. В тази изключително порочна система се дава власт на партийните ръководства, което е най-необходимото обстоятелство за власт на олигархията (с помощта на малцинство управляват мнозинство). Парламентите в много голяма степен са „гумени печати“ на волята на партийните си вождове. Връх на тази система е Бойко Методиевич, който е абсолютен монарх в парламентарна република.
Пропорционалната система има още един огромен недостатък – склонна е да произвежда популизъм. В САЩ и Великобритания няма популистки партии (изключение е UKIP или Brexit, но те печелят на изборите за европарламент, които са партийно-листови, при мажоритарната система нямат шанс). Популистки партии се появяват, даже управляват – например в Гърция (Сириза доскоро), в Испания (Сиудаданос, Подемос), Германия (Алтернатива за Германия) и т.н. От великите демокрации Франция е с мажоритарна система в 2 тура, каквато предлага Слави: сегашното Национално събрание (XV) има 8 политически партии + независими. Ето конфигурацията и на старите френски долни камари: XIV – 5 партии + независими, XIII – 4 партии + независими, XII – 4 партии + независими, XI – 5 партии + независими, X– 5 партии + независими. Видно от данните за Франция няма нито един двупартиен парламент, но пък винаги има и независими. Точно те са олицетворение на онзи свободен дух на политиците, които могат да правят каквото си искат, без да се съобразяват с партийна воля, дисциплина или тояга. Между другото, в САЩ, сенаторът от щата Върмонт – Бърни Сандерс е независим. Да, той беше опонентът на Хилари Клинтън за номинация на демократическата партия на президентските избори от 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп.
Забележителна е проекцията на слугата в поведението на депутатите, ако числеността на депутати намалее наполовина, както е предписал референдумът: «не ми трябват всичките 120 депутати, а само обикновеното мнозинство – малко над 60 от тях». Желев разглежда всички народни представители като продажници. Те се продават като гнили ябълки, ноооо, ако са повече, някъде около 240, ще е по-трудно на олигархията да ги купи, защото те всичките са за продан, ама олигарсите ни са като народа – не са сред най-богатите и не могат да напазаруват толкова много глави8. Страдащият от аблепсия не може да види, че точно мажоритарната система решава този въпрос – там никой депутат не продава съвестта си, защото е пряко зависим от избирателите си. Продаде ли я – край с депутатството му. Справка: Доналд Тръмп и безуспешните му опити да събори Обамакеър (спират го депутати (вкл. сенатори) от неговата собствена партия, защото по-мило от мнението на президента е мнението на изпратилите ги в Конгреса). Не искам да давам многобройните британски и френски примери, когато депутати не се съобразяват с партийната дисциплина и гласуват „по съвест“. Най-пресният пример за подобно поведение са британските депутати от Камарата на общините9, които не се съобразяват с нищо друго при емблематичните гласувания за Брекзит, освен с мнението на собствените си избиратели.

Седларска на 3 ракии

Точно преди седмица (15.8.2019 г.) в сайта Редута.бг бе публикуван коментар на Веселина Седларска под заглавие „Няма такова безхаберие“ и веднага препечатан от същото издание, което публикува добре познатия ни вече морон Желев – Клуб Z, но с друго заглавие „Като мечти на три ракии“, естествено, добавено е и подгряващо подзаглавие „С влизането на Слави Трифонов в политиката ще се разкрият нови залежи от пълно безхаберие, нови пластове от пошъл популизъм“. Странно как един уебсайт, който е критичен към Негово Величество Методиевич, с такъв хъс размазва Слави. Всъщност не е странно, този сайт е свързан с олигарх. И точно обратното на всичките им твърдения (колко е удобен Слави за олигархията), те го преследват със стръв, каквото и най-големият хищник не проявява по отношение на жертвата си. Във вътрешното заглавие е намекнато, че Седларска е ударила 3 ракии, не – това е шега. Тя толкоз може. Няма какво да й се сърдим. Дори не е тя тази, която е извела в заглавие „пълното безхаберие“, което щяло да шурти от Слави. Да, сложила го е във 2-рото си изречение, ама не и в подзаглавие. А всъщност безхаберието й е рукнало от целия коментар. Не ми се влиза в подробности за толкова бездарен драскач, но не мога да не изразя учудването си от робската природа на авторката. Но, какво ти „очудване“, това е натюрела на всеки слуга. Седларска весело се гневи на невежеството на Слави: «по една време Иван Кулеков, човек, който с единия крак винаги е бил в журналистиката, се сети – и го каза!, – че май наистина при протест трябва да се иска разрешение, защото веднъж присъствал на един протест и там станало дума за разрешение. Така е, не май, а наистина е така. Такъв е законът. Хубаво говори Слави, лесно се пали и даже може да запалва и други, но не е наясно с много неща. Най-вече с това, че демокрацията не означава, че ако народът поиска, всички трябва да тръгнем със зелени гащи (помните това забележително определение за демокрация, вярвам), а правила».
Първо, трябва да споделя с интелигентните читатели, че регулаторните режими в нашата родина са 5 вида: уведомителен, регистрационен и разрешителен (другите 2 са: удостоверителен и лицензионен10). За протестите се прилага уведомителен режим, а не разрешителен за какъвто лелее веселата Седларска. С други думи, Слави и без да разбира от нещо, както се изразява глупавата авторка, вярно е усетил с кожата си, че няма как един протест да се разрешава от този срещу когото протестираш. 1:0 за Слави срещу Седларска.
Второ, едно от най-важните условия на Кръглата маса след падането на идиота от Правец, е било приемането на Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ). Това е сторено от комунистическото народно събрание и той е публикуван в Държавен вестник на емблематичния 02.2.1990 г. (повече от 4 месеца преди фалшифицираните първи демократични избори – 10.6.1990 г.), променян е само 3 пъти: {1} по време на правителството на Иван Костов, когато се въвежда праг от 5011 лв. за глоба на нарушителите (чл. 14, ал.1); {2} при най-демократичното правителство Борисов I през 201012 г., когато се поставят ограничение за протести «около сградите на Народното събрание, на Президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти» (в чл.7 се определя буферна зона от 5 m до 20 m около въпросните сгради); {3} при внука на току-що споменатото правителство (Борисов III) през 2019 г., когато се удължава забраната за провеждане на масови мероприятия с 2 часа (била е от 22 ч. до 6 ч., а става до 8). Точно в този ЗСММ (чл. 8) е предвиден уведомителният режим – 48h преди провеждането на мероприятието, а в неотложни случаи в еднодневен срок. Когато има манифестация, сроковете са 72h предварително, а в неотложни случаи – в двудневен срок. Съгласно чл.12 (2) кметът на общината може да забрани мероприятието, ако има несъмнени данни, че:

  • са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната
  • застрашават обществения ред в съответното населено място
  • застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка
  • нарушават правата и свободите на другите граждани.

Член 12 (3) гласи: «забраната се налага с мотивиран писмен акт в срок от 24 часа от уведомяването», който подлежи на едноинстанционно съдебно обжалване. Макар вратата да е широко отворена пред недобросъвестните кметове, протестите в България са относително свободни. За сравнение може да се посочи Матушката, където Отровителя13 арестува, пребива, убива протестиращи.

Трите фундаментални характеристики на демокрацията са:

  1. политическа свобода
  2. равенство пред закона
  3. върховенство на правото.

 

Трите фундаментални принципа на демокрацията са:

  1. Контрол отдолу-нагоре
  2. Равенство на политическите субекти
  3. Социално приемливи норми за налагане на първите два принципа.

„Правилата“ на Седларска за демокрацията не са най-важното нещо. Има къде-къде по-важни, но неуките няма как да го знаят. Те определят Слави като чалгар, хулиган и бунтар. Не виждам нищо лошо в това. Повече ме притеснява меркантилността и спорадичните прояви на незадълбоченост в познанията на сложни обществени системи. Нека не забравяме обаче, Слави е екипен играч, а в екипа му има много стойностни хора. Категорично доказателство за това виждам във формулирането на въпросите от референдума. Всички те са в 10-ката. Да, вдъхновени са от американската демокрация, но кой не се вдъхновява от най-великите?! Фактът, че колективно са достигнали до едни от най-големите ни недъзи на прехода (дори бих ги нарекъл основни причини), е напълно достатъчен, за да имаме големи очаквания. Респективно, да ги подкрепим, ако желаем, ако не – старите курви също ще са на избори и можем да видим дали не са оформили някой нов бардак.
Много баданарки има в родината, но за щастие и едно перо – Валери, да ни е жив и здрав!

Бележки

  1. Игра на думи с математически термин. Има се предвид дали ‚реда‘ от политически обещания има някаква граница, която е приемлива за съотвения избирател. {б.ред.}
  2. По изрично искане на автора, ‚Конституционен съд‘ е изписан с редовна буква в израз на неговото неуважение. {б.ред.}
  3. Всички пряко избрани главни прокурори имат 4-год. мандат, с изключение на щата Върмонт, където е 2-год.
  4. Редовна буква по същата причина като за Конституционния съд. {б.ред.}
  5. Сенатът на САЩ се състои от 100 сенатори – по двама от щат без оглед на населението (435-членната Камара на представителите отразява населението на всеки щат). Сенатът е разделен на класове: Клас А от 34 сенатори + Клас Б от 33-ма + Клас Ц отново от 33-ма, с мандат 6 год., но на всеки 2 год. за единия от класовете се провеждат избори. {б.ред.}
  6. Разгледана е в част II – Партийни системи, глава V, точка 1 – Броят на политическите партии от книгата: Duverger, Maurice, Les Partis politiques, изд. Seuil, 15.10.1992 г. (на френски език)
  7. Първият преминал стълбчето, обозначаващо финала (като на състезание). При тази система за победител се обявява спечелилият най-много гласове без оглед на това колко са те и дали има абсолютно мнозинство, т.е. над 50% + 1 глас.
  8. Няма смисъл да разглеждам другата хипотеза, защото тя води до същото (когато има непродажни депутати – Желев ги смята за съвсем малобройна група).
  9. Долна камара на Британския парламент, която има (на практика) всички правомощия. Горната камара (Камара на лордовете) е със символични правомощия).
  10. Тяхната систематизация е дадена в един закон – ЗОАРАКСД (Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност), приет при кабинета Сакскобурготски и претърпял множество изменения, но тези режими се срещат и в цялото ни законодателство, което дори няма общо с икономиката.
  11. Таванът от 300 лв. е запазен от първата редакция до днес.
  12. Тогава се заменят и „народни съвети“ с „кмет на община“. {б.ред.}
  13. Прозвище на Владимир Владимирович Путин. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here