ГЕРБ в дигиталния свят

Какъвто и ресор да получи България в новата Европейска комисия, той ще е обречен заради фрапантната некомпетентност на номинирания еврокомисар

0
8611

Едно нещо беше абсолютно сигурно – България нямаше нищо общо с предстоящото фиаско на Европейската комисия (ЕК). Страната геройски очакваше да се случи нещо, както беше очаквала столетия Дядо Ивана да я спаси, но сега очакването беше с неясна цел. Преди десетилетие на власт бяха дошли най-корумпираните милиционери, каквито човек може да си представи, естествено, бяха дошли в името на борбата с корупцията. Кротостта и търпението на този героичен народ бяха толкова големи, че щяха да изтърпят около 500 год. разюзданите милиционери и щяха да ги оставят да крадат и безчинстват на воля. Тяхната изключителна тъпота и неумелост нямаше да станат причина за измитане от властта – толкова голямо беше спокойствието и равнодушието на най-интелигентния и едновременно с това героичен български народ. На по-будната част от това население надеждата беше в Европейския съюз (ЕС), който да влезе в ролята на Дядо Ивана и да спаси нещастната страна от корупцията и гнета на гербаджии, но дотам се простираха мечтите им. В това време империята ЕС беше затънала в такива трудности и противоречия, че сама не можеше да се оправи, камо ли да помогне на най-трудолюбивия народ с 8-часова работна седмица в своята югоизточна периферия.

Огледалната къща в Банкя

Империята позволяваше на отделните провинции да номинират по един комисар, който да стане министър на нещо си в правителството й, наречено за благозвучие ЕК. Дори България имаше право на един „министър“, но като поробена страна той се посочваше еднолично от дерибея с къща в Банкя. Бойко Методиевич беше харесал Мария Габриел, която така му се подмазваше в предходния си мандат като комисар, че нямаше земна сила способна да измести тази издължена девойка с три пъти по-дълга шия от тлъстото му заешко сърце. Да, въпреки огромното туловище на Методиевич, природата му бе дала сърце на зайче – толкова страхливо, че чак смешно. Та този левент беше извикал Мария Габриел във вълшебната си къща на с. Банкя1, за да се разберат как да хвали мъдростта и мъжеството му на Запад. Още щом преодоля дворната порта, тя изплези език, който, оказа се, е дълъг колкото шията й, та Джийн Симънс от КИСС може да й завиди. С него тя облизваше Методиевич по муцуната, по вратлето и дори по… задните части. Не можеше да се отрече, на Бойко му беше приятно. Въпреки своя 1 грам мозък, той знаеше нещо за подлизурството, а в много ситуации – сам го беше прилагал, но от облизванията на Габриел изпитваше направо сексуална наслада. Трябва да подчертая, че никой нормален мъж не би могъл да изпита такава при вида на Мария Габриел, но кой знае защо, това не важеше за Методиевич. Беше му дори по-приятно от срещите с кмета на Симитли. Щом се появи на вратата на битовата стая, Мария чу мощна покана от Методиевич:
— Ей, чшшш! Ѐла тука, ма! — ръкомахаше Бойко. Проследявайки хода на неговата мисъл, изразена чрез горните крайници, Габриел установи, че Вожда2 й сочеше едно огледало срещу онази емблематична камина, станала известна на цялото народонаселение посредством снимка на Вожда с неговото внуче. Същата камина, за която излъга Свободна Европа, че се помещавала в резиденция Бояна. Просто беше забравил за многобройните си биографи, които вече бяха разпространили фотографията на самия диктатор с бъдещето на неговата знатна фамилия и то на фона на въпросната камина. Глей, ма! — продължи Методиевич — виждаш ли тука картината в това огледало?! То отразява нашия дигитален свят, дигиталният свят на ГЕРБ. Разбираш ли?!
— Разбирам, шефе! — включи се Мария с опит да превърне дългия монолог в диалог. Ама там, шефе, се вижда пак същата стая, само че е на обратно.
— Глупости! Не се излагай, ма! Виж часовника над камината! Колко показва, а?
— 3 ч. — смело отвърна Габриел.
— Точно така! А виж тука в нашия дигитален свят, показва 9 ч.! Начи в нашия дигитален свят, в дигиталният3 свят на ГЕРБ, ние сме по-напред от целийо свет.
— Верно, бе шефе! — с радост възкликна Мария, не се сдържа и изръкопляска. В това време езикът й не остана без работа, а облиза хитрата физиономия на Вожда. Имаше и вариант показанията да бъдат отчетени като 6 ч. назад, а не 6 ч. напред, но Габриел дори не се сети.
— Гледам, че разбираш — не скри удоволствието си Вожда от спонтанното ръкопляскане на номинираната за еврокомисар и продължи с обясненията си за дигиталния свят, собственост на ГЕРБ.

Няма да предавам повече този малоумен диалог, проведен между най-първия мъж в Галактиката и неговата избраница. Ще се огранича само с коментара, че той изразяваше висшата форма на интелигентност, култура и задълбочени познания по темата „цифрови технологии“ на двамата събеседници.
Поласкан от „милото“ поведение и поредната среща с езика на Мария Габриел, Вожда й предложи разходка в собствената си градина, където да продължат интелектуалната беседа в по-приятна атмосфера.

Градината на говорещите цветя

Докато двамата „млади“ вървяха сред насажденията в най-зеления парк на Банкя, около тях подскачаха някакви бълхи, които обикновено бяха впити в снагата на кучетата на Бойко, но сега любопитно гледаха издължената гостенка на Господаря. Той гордо й показваше изрисуваните с цветя различни лога — на ФейсБук, Инстаграм, Ютюб, Туитър, Уиндоус и разни други, свързани с новите технологии.
— Виж тука как съм изписа̀л с цветя некои фирмени знаци от дигиталния ресьор, който съм предвидил за теб — като екскурзовод към туристка обясняваше Методиевич.
— Много са красиви! Направо като живи! — радваше се по детски Мария — направо ще ти заговорят. Само да можеха!?
— Можем! Можем да говорим — отговориха цветята, изписали логото Инстаграм, оставяйки слисани Господар и Комисарка.
— Всички можем! — добавиха цветята Фейсбук, чието включване вече поядоса Диктатора, за когото тяхното представление започна на прилича на някакво неподчинение, за да не кажа направо „бунт“.
— Какво сте се раздрънкали тука, бе!? Че кои цветя не могат да говорят?! Я да си налягате парцалите, че… — ядно се обърна Методиевич към цветята.
— И ние има какво да кажем за дигиталния свят, нали сме дигитални цветя — нахално изчуруликаха Фейсбук цветята. Това вече би разярило Вожда, но той изпадна в ступор от ситуацията, което позволи на флората да се разприказва на воля.
— Нашите данни, декларации и доходи изтекоха от НАП — включиха се растенията Уиндоус — и сега тук, отправяме искане към жирафоподобната госпожа: да не позволява повече такива безобразия! И да ни защити от некадърните нападжии, които пак могат да сътворят някоя беля.
— И ние не искаме да стават достояние на широката общественост нашите лични данни, както и тези за икономическото и финансовото ни състояние — проплакаха от Ютюб лехата — освен това искаме да се промени обслужването на всички цветя на едно гише, защото сега е от времето на нямото кино. Искаме електронно правителство!

Цветята така се разгорещиха, че двамата началници не можеха да овладеят ситуацията. Диктатора, който можеше да стори това гледаше в една точка и сякаш приказките на цветята минаваха като поток, който го заобикаля без да прониква в него.

— Ние искаме някаква по-свястна тикет система в градския транспорт — туитнаха цветята с формата на птиченце — не може да ни дават някакви хартиени билети за градски транспорт, на които им викат „карти“. Искат да ги „валидираме“ в някакви перфоратори, останали от времената, когато нашите прадеди са били изяждани от динозаври. Искаме да имаме единен превозен документ за всички видове транспорт!
— Да! И защо ни излъгахте за 3-тата метро линия? Как ще е виновен Сименс за отлагане на пускането с половин година, като Вие въобще не сте изградили метростанциите? — обадиха се и цветята с формата на пощенски плик.

Положението вече беше излязло извън контрол. Чуха се гласове „какъв суперкомпютър ще докарва тая в София, като Вие се намирате в праисторическата ера“ и други такива, но за щастие Вожда излезе от състоянието на ступор и се провикна:
— Я млък! Неблагодарници такива!? Сига ша кажа на брат’чеда Радо да доде с косачката и да ви отреже, като сте се развикали толкова. Мръсници! — завърши съскането Методиевич и подхвана Габриел обратно към къщата с вълшебното огледало, отразяващо дигиталния свят, дигиталния свят на ГЕРБ. Мария сякаш искаше да каже нещо, но клатушкащата й се глава на тънката и дълга основа, произнесе нещо съвсем нечленоразделно, та не разбрахме какво има да каже по исканията на цветята, но ние и без друго си знаем, че не може да каже нищо смислено. Вместо да каже нещо обаче, тя пусна един бърз език на Спасителя по набития като пилот врат.

В къщата, пред вълшебното огледало, отразяващо прекрасния нов дигитален свят на ГЕРБ, Вожда беше изгубил дар слово и с няколко кратки и сухи реплики напомни на Мария Габриел, че трябва да демонстрира непрекъснато (при всяко събитие, както се изрази Той) благодарността си към Вожда на републиката, която де факто си беше абсолютна монархия. Даде й лошия пример – Кристалина, която се правела на ударена и забравила, че Той я е направил човек и я издигнал на всички високи постове. Тя нямала абсолютно никакви заслуги и качества за тях, всичко се дължало на Него. Не било от напредналата й възраст това, че забравя да му благодари публично, та се налагало да намира хора да й припомнят, а няколко пъти дори сам й се обадил, за да изтъкне необходимостта от изразяване на благодарност чрез социалните мрежи например. Категорично осъждал поведението на бъдещата шефка на Международния валутен фонд и „такава черна неблагодарност“ нямало да търпи. Както Габриел сама разбирала, Той прецакал Кристалина за поста „върховен представител на ЕС по външната политика“, за да може Мария да е еврокомисар – нищо, че като качества била много по-долу от самата Кристалина:
— Много по-важно е да показваш благодарност и да си лоялен, а не да си умен и честен! Ясно ли ти е? — завърши монолога си Методиевич, като дори не изчака мазния отговор на Мария Габриел.

След змийското изнизване на кандидат-еврокомисарката от с. Банкя, над къщата настана едно гробовно затишие, но това не беше затишие пред буря, както обикновено, а беше затишие пред триумф. Той щеше да спечели и тези избори. Нека му се подиграват там някакви си, че нищо не разбирал от хайтек, той е научил най-важното – как да фалшифицира избори. Информационно обслужване е негова собственост и той ще каже къде кой да спечели, да стане кмет или общински съветник – това решение е единствено Негово.
Мръсни цветя! Гадове! — помисли си Методиевич и звънна на брат’чеда да мине с бензиновата косачка връз тях.

Бележки

  1. Със стилистична умисъл. {б.ред.}
  2. Тук, а и по-долу прозвищата не са членувани с пълната членна морфема (Вожда, Диктатора, Спасителя и т.н.). {б.ред.}
  3. Методиевич очевидно не познава правилата за членуване с пълната членна морфема. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here