Европейската перспектива на корумпираните държави

Блокирането на кандидатурите на Северна Македония и Албания за начало на преговорите за членство в Европейския съюз е мъдър ход

0
4133

В петък (18.10.2019 г.) дойде съвсем логичната новина от заседанието на върха на Европейския съвет: кандидат-членовете за ЕС1 (Македония и Албания) не са постигнали достатъчно, за да получат дата за начало на преговорите за присъединяване. Това беше позицията, изразена от президента на Франция Еманюел Макрон, но подкрепена от Нидерландия и Дания. Макар двете страни да са съгласни кандидатурите да бъдат разгледани поотделно, като имат много по-малко условия2 към Македония отколкото към Албания, за която направо казват, че не са съгласни на този етап да им бъде посочена дата. Следователно Дания и Нидерландия имаха условия към Северна Македония, които държавата следваше да изпълни преди да дадат съгласието си, т.е. на тази среща блокирането не е само от Франция, но и от Дания и Нидерландия.
Изрично правя този увод с позициите на блокиралите кандидатурите, за да покажа несъстоятелността на българските експерти, които отново се разприказваха срещу Макрон. Френският президент отдавна им е камъче в обувката, защото беше най-големия защитник на „пакета мобилност“, който, според българските неграмотници, удря жестоко нашите превозвачи. Това също3 е абсолютна лъжа: първо, защото основният двигател на този процес е Германия4, а не Франция; просто икономическата логика на предложенията много допадат на Макрон и той ги артикулира най-точно, най-гласовито и най-упорито, докато германците се скатаваха в ъгъла и го оставиха да води битката; и второ, защото „пакетът Макрон“ е много смислено предложение с цялата икономическа логика на господстващата в момента либерална идеология (подробности тук).

Много отговорни фактори нарекоха въпросното блокиране – „историческа“ или „политическа грешка“, но съществителното име неизменно беше грешка. Сред тях бяха отиващия си председател на Европейския съвет Доналд Туск, отиващия си председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и отиващата си върховна представителка на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини. От Държавния департамент на САЩ също разпространиха прессъобщения в което изразяват разочарованието си и изразяват подкрепата си (вкл. бъдеща) за укрепването на демокрацията в Северна Македония и Албания. Ще коментирам тези „върховни мъже и жени“ отзад напред. Президентът на САЩ недвусмислено обяви ЕС за свой враг, наложи му мита и му постави различни условия (най-съществените от които за военните бюджети), безцеремонно се оттегли от Парижкото споразумение за климата5, с абсолютно същата безцеремонност се оттегли и от сделката с Иран6. Сделката с Иран също е подписана от президента на САЩ Барак Обама. Оттеглянето на Доналд Тръмп от последните 2 международни договора беше съпътствано от закани и неприличен език относно европейските партньори, което е в абсолютен дисонанс с настоящата му загриженост за европейското бъдеще на Македония и Албания, както и с грешките, допуснати от ЕС. Това не може да се разглежда като нищо друго, освен като коварство на американската външна политика.
Вероятно Русия ще приветства решението, защото Македония е много удобен плацдарм, през който могат да се извършват много операции на тоталитарната държава и нейният диктатор Владимир Владимирович Путин. Просто дори не ми се коментира позицията на българския министър-председател прочут със своята некомпетентност по почти всички въпроси на управлението, но с особен акцент върху външната политика, където е още по-зле.
Прави впечатление, че повечето европейски фактори, определили като „грешка“ блокирането на 2 кандидат-членки, са с много кратък властови хоризонт (буквално месец-два максимум7).

Повечето анализи се съсредоточиха върху самите страни – Македония и Албания, и се изчерпваха със заклинания за завземането им от Русия и Турция респективно. Лишаването от европейска перспектива на двата народа щяло да ги тласне в лапите на Путин и Ердоган. Само по себе си, това обяснение е глуповато. Прилича много на кандидат-жених, който се врича във вечна любов на своята Жулиета, но в секундата, в която дамата на неговото сърце му предлага да изчака малко и да се поизмие леко преди тя да го приеме в обятията си, нашият Ромео веднага напуска Верона и се запътва накъдето му видят очите – я към Москва, я към Анкара. Можем смело да твърдим, че Ромео е нямал никакви чувства към Жулиета, щом с такава лекота може да бъде отказан и да се запъти другаде. Аналогично е при Македония и Албания, ако те ще ходят в обятията на източноевропейските сатрапи, то те не споделят онези европейски ценности, за които лъжат, че изповядват и настояват да бъдат приети с отворени обятия в къщата на Капулетите.

Много съществен пропуск при анализите беше състоянието на ЕС след евентуалното определяне на дата за началото на преговорите със Северна Македония и Албания. Ако останалите страни-членки на ЕС (извън Франция, Дания и Нидерландия) са имали предвид просто някакъв формален окуражителен акт, то това би било лицемерие не само спрямо кандидатите, но и сред всички граждани на ЕС. Фалшивото определяне на дати за 2-те държави с идеята за последващо проточване на преговорите, не би трябвало да е европейско поведение, а типично за Бай Ганьо и байганьовщината. Хитрушанските действия с цел облага и създаването на илюзии за македонците и албанците, далеч не трябва да са първото нещо, което трябва да научат за ЕС.
Предвид факта, че основните забележки към кандидатите8 е тяхната честност, то, струва ми се, първото действие на ЕС да е нечестност, е грубо, неприемливо и перверзно.
Ако актът не е формален, т.е. има се предвид едно съвсем ясно и почтено приемане на дълбоко корумпирани страни, такива с тотално отсъствие на върховенство на правото, където не се спазват елементарни демократични ценности и др.т., тогава определянето на дата за начало на преговорите при дадените обстоятелства, е безумно. Процесът от преговорите е много непрозрачен, той се ръководи от ЕК и твърде често на чиновническо ниво се предприемат недотам разумни и честни действия (справка докладът МСП за България от м. ноември 2018 г., подробности тук). Отварянето и затварянето на преговорни глави с новите членки (Вишеградската четворка, България, Румъния и Хърватия) показа много големи недостатъци, които не бяха отстранени за бъдещото разширяване. То просто беше временно замразено, а по едно време на основата на непремислени геополитически решения, стартира отново, но без съответните реформи. Разширяването като самоцел отново излезе на дневен ред, но има държави, които не са съгласни да се продължава със старата практика на непрозрачност, незачитане мнението и условията на страните-членки и т.н.
Европа стана значително по-лошо място за живеене след нахлуването на т.нар. „източноевропейци“, защото със себе си те донесоха много престъпност, измами и дъмпинг на различни пазари. С годините нещата с централноевропейските страни се нормализираха, но лошият спомен от България и Румъния все още не е заличен.
Появата в европейското семейство на Македония и на Албания значително ще влоши атмосферата там. Това твърдение е твърде абстрактно, защото малко хора имат представа за какво става дума (особено в Албания) – ширещата се корупция в България и Румъния са направо никакви на фона на 2-та кандидат-членки. Зависимостта на съдебните им системи от политическата власт и олигарсите също е прекалена, до степен на недопустимост. Европейският бюджет не бива да понася нови обири от поредните местни олигарси, които са свикнали да се обогатяват от обществени средства, защото те са най-малко охраняваните.

Трябва да си дадем ясна сметка дали искаме такъв ЕС, с опасни страни като Албания и Македония. Моят категоричен отговор е НЕ! В този смисъл заслужават подкрепа именно Франция, Нидерландия и Дания.
Така стоят нещата в Европа, в края на м. октомври 2019 г.

Бележки

  1. Европейски съюз.
  2. Свързани основно със съдебната система и прокуратурата.
  3. Другата лъжа е свързана с „блокирането“ на Македония и Албания, което е извършено далеч не само от Макрон. Подобно решение изисква единодушие и дори една страна-членка е достатъчна за блокирането.
  4. Най-много страдат от нечестната конкуренция на източноевропейските транспортни фирми именно германците.
  5. Подписано на 12.12.2015 г. от 195 държави и влязло в сила на 04.11.2016 г. Подписано е от САЩ, лично от президента Барак Обама.
  6. „Съвместен цялостен план за действие“ или „Иранска ядрена сделка“ или още по-просто „Иранска сделка“ – сключена на 14.7.2015 г. между Иран и форма̀та П5+1 (петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Китай, Русия, Великобритания, Франция и САЩ + Германия) относно ядрената програма на Иран.
  7. В зависимост от конституирането на новата ЕК с председател Урсула фон дер Лайен.
  8. Подобни забележки имат повечето страни-членки на ЕС извън Франция, Дания и Нидерландия, вкл. най-големите „радетели“ за тяхното приемане като Германия например.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here