Фалшифицирани избори

Икономическата логика еднозначно сочи фалшификацията на проведените местни избори

0
2202

Материалът е писан съвместно с Ърнест Хемингуей.

Всичко започна като една приказка: имало едно време, в ранна пролет, когато всичко разцъфваше, управляващите решиха да подменят ЦИК1. Инициативата за това дойде от опозицията, но това стана удобен повод за управляващите да назначат свои хора, които да помогнат на фалшификациите, които се извършват от преброителя, не от ЦИК, но благоразположена избирателна администрация винаги помага (подробности тук). Ако беше останала старата ЦИК оправданието щеше да бъде, че е назначена от Орешарски с активното участие (вкл. с председател) от сега опозиционната (тогава управляваща) БСП2. Тази опорна точка щеше да притежава своята пределна полезност за сегашните автократични управляващи, но пък от замяната със сервилна ЦИК има друга изгода.
За председател на ЦИК беше назначена наемна прислужница, почиствала къщите на много господари:

  • в услуга на СДС3 с лидер Иван Костов като върховен съдия във ВАС4 – делото за монопола на WAZ5
  • за добро обслужване е назначена от правителството на Симеон Сакскобурготски (коалиционно между НДСВ и ДПС6) за зам.-председател на ВАС от квотата на ДПС; НДСВ тогава излъчва председателя Константин Пенчев, а Венета Марковска е смятана за одобрявана от БСП, но бързо се включва в сервирането за ДПС (по-късно излъчена за конституционен съдия от ГЕРБ7)
  • в услуга на Тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) като зам.-председател на ВАС с връщането на Делян Пеевски за следовател в Националната следствена служба (ВСС8 отказва да го назначи, тъй като е уронил престижа на съдебната власт с поведението си като зам.-министър в министерството на Емел Етем (на държавната политика при бедствия и аварии)
  • назначена от квотата на съдиите за конституционен съдия с гласовете на близките до ГЕРБ, БСП и ДПС
  • в услуга на правителството на Орешарски (коалиция БСП и ДПС) като конституционен съдия в полза на Делян Пеевски относно установяване несъвместимостта му на народен представител с неколкодневното му назначение за председател на ДАНС9. Печално известно решение на конституционния съд, което показва низостта на българската юридическа „мисъл“
  • назначена за председател на ЦИК през пролетта на 2019 г. с единствената задача, изпълнявана през целия й живот – прислужване на властимащите.

Назначаването на такъв човек за председател на ЦИК преследва някакви цели, без всякакво съмнение – нечисти. Съвсем аналогично на назначаването на Цацаров, а сега вече и на Иван Гешев за главни прокурори. Ще си послужа с пример – назначавате педофил за детски психолог, какъв е по-вероятният развой на събитията: (1) поради невероятно добрата му работа, да заприиждат нови и нови деца от цяла България, че чак от чужбина или (2) да започне сексуално малтретиране и злоупотреба с децата?

Един нескопосан изборен анализ на ЦИК

След проведените на 26.5.2019 г. избори за Европейски парламент, ЦИК отчете невероятен провал на машинния вот. Ето фактите:

  • брой на избирателите в избирателните списъци: 6 288 656
  • брой на избирателни секции: 12 223
  • брой на секции с машини за гласуване: 3 000
  • общ брой на гласувалите: 2 095 575
  • брой на действителните гласове: 2 015 341
  • брой на недействителните гласове: 80 23810
  • брой на гласувалите машинно: 158 967
  • наем на 3000 бр. машини за гласуване: 7,5 млн. лв. без ДДС
  • допълнителни разходи за машините (сертифициране, пазарно проучване, допълнително възнаграждение на членовете на СИК11 с машинно гласуване): 1 922 238 лв. без ДДС.

Анализът на ЦИК е представен за направен от председателката на ЦИК Стефка Стоева. В Стенограмата от заседанието, на което се обсъжда този доклад, се вижда, че тя не знае откъде е взела някакви числа, които нарича „цифри“, след много уместна забележка на члена на ЦИК (Емил Войнов, БСП). Всъщност грешката е в относителния дял на машинно гласувалите при отчитане на недействителните гласове, който би трябвало да нараства в общността на действителните гласове спрямо общо гласувалите, докато при Стоева е отчетено намаление! Също така личи безсилието и безхаберието й при брилянтните забележки на други членове Николай Николов (БСП), както и кардиналните й различия с Ивайло Ивков (Реформаторски блок) по отношение на философията на машинното гласуване (Протокол № 73 от проведено заседание на ЦИК на 26.6.2019 г.). В протокола личи и безумието на следните членове: Александър Андреев (член на предишната ЦИК от квотата на БСП, а днес вече от ГЕРБ; този факт също е показателен за прислужниците, които обслужват властимащите, независимо откъде са излъчени), Йорданка Ганчева и Георги Баханов (и 2-мата от ГЕРБ), Ерхан Чаушев (ДПС). Очевиден е интелектът на представителите на ГЕРБ и ДПС – числено равен на този на милиционер без образование. В крайна сметка докладът е приет с гласовете на чугуненото мнозинство12.
На заседанието на парламентарната комисия по правни въпроси, проведено в 14:30 ч. на същия ден (Стенограма от 26.6.2019), председателката на ЦИК представя т. нар. „анализ“. Той се състои от 11 стр., от които за цялостното провеждане на изборите с броя на мандатите по партийни листи, вкл. приветствията и словата по избирането и датата на започване на работа в ЦИК отнемат 1½  стр., а останалите 10 стр. са посветени на машинното гласуване, в които лайтмотивът е „машинното гласуване е скъпо; струва 59 лв. на 1 глас, докато хартиеното 77 ст. и трябва да бъде забранено от науката“. Председателката на ЦИК предлага да се преосмислят законовите текстове на Изборния кодекс, разширяващи тази технология (машините трябва да нараснат от 3000 на 6000 бр.), защото на хоризонта (предстоящите местни избори) се появявал непреодолима за човека пречка – четворно гласуване:

  • за кмет на община
  • за листа с общински съветници
  • за районен кмет
  • за кметове на кметства.

Известно е на публиката съобразяването на законодателя с „предложението“ на ЦИК и премахването на машинното гласуване. Всичко това е една измама, защото:

  • на местните избори няма 4-творен избор. Това е лъжа. Такова гласуване има само в 83 секции от над 12000 (т.е. малко над половин процент) и е само за малките населени места около 3-те най-големи града в България. Именно в тях (София, Пловдив и Варна) има 3-но гласуване (за кмет на община, районен кмет и общински съветници, защото в София има 24 районни кметове, Пловдив – 6, Варна – 5). В огромната част от секциите има само 2-но гласуване (за кмет на община и листа с общински съветници)
  • изчисленията за 59-те лв. цена на 1 глас машинен вот са взети като са сумирани всички разходи за машините (наемане, сертифициране, транспортиране, допълнително възнаграждение на СИК) и т.н., а за хартиения вот от 77 ст. се вземат предвид само разходите за отпечатване на бюлетини. Разбира се, прибавянето към тях на останалите разходи няма да приближи много 2-те числа, но е показателен подходът – цели се дискредитирането на машинното гласуване. Впрочем, когато масово навлизаха компютрите те струваха $2-3000, отделно човек трябваше да си купи и принтер за около $200-300, а хубавите пишещи машини струваха само $100 (все още огромна част от българската администрация използва компютъра в една функция – като алтернативна стока на пишещата машина). Въпреки този огромен разтвор на ценовата ножица, днес децата дори не знаят що е пишеща машина, камо ли да са виждали такава. Няма нужда да изтъквам предимствата на персоналния компютър пред пишещата машина, но машинният вот има следните преимущества: бързо, точно и честно отчитане на вота; липса на невалидни гласове; по-голяма оперативност при гласоподаването и съкратени срокове както на самото гласуване, така и на отчитането на резултатите (оттам значително намаляване на разходите за СИК и фирма-преброител); непряко това влияе на избирателната активност, защото така избирателите откриват повече смисъл в гласуването (технологично по-лесно за мнозинството избиратели, кратковременно и по-точно / честно отчитане на гласа).

Възникналите проблеми с машинното гласуване се дължат предимно на некадърността на ЦИК. Ето част от проблемите, забъркани от самата ЦИК:

  1. Членовете на СИК не са преминали обучение за работа с машините. На практика избирателят е оставен сам с машината да се оправя (между другото в същата ситуация са и членовете на СИК). Все пак това е 1-во подобно гласуване за почти всички избиратели и проблемите не просто не са изключени, а са задължителни. От другата страна стоят некомпетентни членове на СИК, които предлагат хартиената алтернатива, за да не си създават главоболия
  2. Не беше проведена никаква разяснителна кампания за машинно гласуване, което да подготви гласоподавателите за приключението им в изборната секция с машина
  3. С видимо нежелание, някъде със скандал, членовете на СИК са принуждавани да дадат възможност на пожелалите новата технология на гласуване. Дали поведението на СИК-аджиите се обяснява само с 1-вата причина или са имали изрична инструкция за това, няма как да ни е известно, но наблюденията сочат по категоричен начин, че избирателните комисии най-меко казано не са били благосклонни към машинното гласуване
  4. Тъпоумна организация на отчитането на гласовете в СИК с машинно гласуване (вкл. протоколирането). Некомпетентността на ЦИК си е казала думата и те са предвидили попълването на усложнен протокол от СИК, като за това се полагат и допълнителни възнаграждения в тази връзка, вместо тази задача да се постави на фирмата-преброител (не ни се навлиза в детайли относно напълно погрешната организация на въвеждането на протоколи от гл.т. на Теория на управлението). Тази напълно неадекватна организация доведе до много грешки и последващи поправки. Неудовлетворителното поведение на ЦИК може да бъде оприличено на по-голямата част от българските чиновници, които използват геймърски компютър ($2-3 хил.) да си затискат киселото зеле – задача, която може да бъде изпълнена от всеки камък ($0).

В заключение по този въпрос ще кажем, че най-голямата част от проблемите с машинното гласуване създаде самата ЦИК, друга част бяха наистина обективни (кратки срокове или липса на време). Обективните проблеми се решават обаче не със забрана на технологията, а с усъвършенстването на организацията и най-вече с натрупването на опит. Нелогичен е отказът от машинно гласуване още след 1-вия опит. Най-меко казано анализът на ЦИК за машинното гласуване е скудоумен. За да не обидим членовете на тази неуважавана комисия няма да кажем нищо за изготвилите (изготвилата) го. Тенденциозността в анализа личи и от размятането на безсъдържателното 7.59% гласували машинно от общите гласове, което е безумно, защото не всички са имали възможност за такъв тип гласуване, а само в 24.54% от секциите, т.е. 32.14% са гласували машинно от тези, които са имали тази възможност13. Тоест, глупавото 7.59% има най-голяма стойност 24.54%, което издава манипулацията на председателката на ЦИК. Констатацията „1/3 от избирателите са гласували машинно“ звучи по неизгоден за задкулисието начин. Вече го казахме, но за всеки случай да повторим – Стефка Стоева не знае откъде е взела някакви фалшиви „цифри“ за машинното гласуване, което подсказва получаването на някакви неверни сламки (опорки) от неназован източник, породено от неистовото желание за забрана на машинния вот, който ще провали фалшифицирането на изборите. На практика ЦИК каза: смартфоните са много скъпи и безполезни, много по-добри са телефоните с шайби, производство на Телефонен завод София. Де факто всичко това е увертюрата към едно грандиозно фалшифициране на хартиения вот.

Занижен интерес към гвоздея в програмата

Преди и по време на старта на предизборната кампания за местни избори 2019 г., социологическите проучвания сочеха предимство с няколко процента на Мая Манолова пред Йорданка Фандъкова за кмет на Столична община. Всички знаеха, че загуби ли Диктатора София, въпрос на няколко месеца е да загуби цялата държава. Самият Той също очевидно си дава сметка за това. Мая Манолова излезе с такава заявка (да постави началото на премахването на корумпираното управление на ГЕРБ), мощно подкрепена от Корнелия Нинова като лидер на БСП (въпреки недобрите отношения между тях, Корнелия даде ясно да се разбере, че иска промяна, чието начало ще бъде поставено в столицата). Около 3 седмици преди изборния ден интересът към „Големият двубой14“ изчезна. Нито една читава социологическа агенция не пожела да направи проучване за състоянието на избирателните нагласи в най-важната битка – битката за София. Големите медии – бТВ, Нова телевизия, в. 24 часа, Dir.bg и т.н. финансираха проучвания за Русе, Полски Тръмбеш, Подгумер, Пордим и др.т., но битката за София им бе напълно безинтересна. Всички медии се увлякоха по предизборната агитация, но единствено Медиапул се опита да разбере какво става с „Големият двубой“ (Mediapool.bg, Защо големите социологически агенции не публикуват проучвания за София?, 25.10.2019 г.).
Любознателните могат да открият декларираните причини в материала на Медиапул, ние ще се спрем на публикуваните 2 проучвания, широко огласени от всички медии, вкл. бТВ, Нова телевизия, в. 24 часа, в. Труд, но и в. Монитор, в. Телеграф, уебсайтовете ПИК и Блиц и много други. Силно впечатление прави участието на кафявите медии в разгласата на 2-те проучвания. Те са направени от „Барометър България“ и „Център за анализи и маркетинг“. Втората агенция има един-единствен представител – братът на Любо Пъпката (Юлий Павлов), който е асоцииран член на Предизборния щаб на ГЕРБ, докато 1-вата не може да се похвали с никакъв представител. И двете агенции твърдят, че сами са финансирали проучването си. И двете агенции установяват почти 10% предимство на Фандъкова пред Манолова и, О, чудо, такива са резултатите от екзит пола, подобни от паралелното преброяване на истинските социологически агенции, а в крайна сметка и на любимата ни ЦИК.
В материала на Медиапул Цветозар Томов заявява за сериозните агенции: «много са неизвестните и това прави прогнозите несигурни». Друг извод на колегата Томов: «отсъствието на най-пресни данни от агенции, които държат на репутацията и коректността си, обаче отваря врата за други играчи, които могат да манипулират обществото както си искат – с любезното съдействие на медии, които ги публикуват и разбира се, политическите интереси, които стоят зад тях».

Таблица: Публични финансови данни за няколко социологически агенции; Източници: публични (Търговски регисгър, НОИ); Инфографика: редакцията
Таблица: Публични финансови данни за няколко социологически агенции; Източници: публични (Търговски регисгър, НОИ); Инфографика: редакцията

Видно от Таблицата, двете агенции от сивия сектор, единствени направили проучвания за сблъсъка Фандъкова-Манолова точно в седмицата преди изборите, почти нямат никаква дейност за последните 5 год. Не виждам смисъл да коментирам първичните за нас данни, които се виждат от таблицата, но от тях изкуствено ще изведем вторични данни, които ще коментираме. За този период двете агенции имат средномесечен оборот около 1133 лв., а средномесечно са реализирали загуба от 1633 лв. Средногодишният персонал в двете агенции (взети заедно) няма и 4-ма души. За сравнение, същите данни от „белите“ агенции са: над 220 хил. лв. средномесечен оборот, малко под 55 хил. лв. средномесечна печалба, а средногодишният персонал на Алфа Рисърч и Галъп е около 150 души. И двете агенции, които са на светло, споделят за Медиапул, че не са имали средства за финансиране на проучване за Битката за София, разполагайки с около 60 хил. лв. месечна печалба, докато генериращите почти 2 хил. загуба месечно са се справили и то брилянтно, видно от официалните резултати.
Ще цитирам от материала на Медиапул преразказано мнението на шефа на Галъп (Първан Симеонов): «Симеонов определи като „много любопитно“ обстоятелството, че в момента някои агенции публикуват проучвания, които се представят като проучвания с представителна извадка, проведени със собствено финансиране и извършени лице в лице, а в същото време въпросните агенции от много време не са имали реална дейност». От същото място, в същата връзка, коментарът на Цветозар Томов: «Цветозар Томов също подчерта, че тези, които публикуват подобни „проучвания“ сега, го правят винаги. „Това не са проучвания, а пиар под формата на проучване“, каза той». И за финал ще споменем, че и Цветозар Томов в материала на Медиапул директно е казал, че менте социологията има за цел легитимирането на крайните резултати.

Обещание, ход, обрат

В култовия филм на Кристофър Нолан от 2008 г. „Престижът“, Майкъл Кейн в глас зад кадър разказва за 3-те15 фази на илюзията:

  • обещание – на зрителя се показва нещо обикновено, но заредено с енергията на нещо изключително, например птичка (очаква се да стане нещо необикновено с този предмет, в този смисъл илюзионистът обещава на публиката да я смае)
  • ход – илюзионистът предприема някакво действие, например птичката изчезва (можем да се приеме, че илюзионистът е изпълнил обещанието си – случило се е нещо удивително)
  • обрат – илюзионистът връща обратно птичката на сцената. Този етап е престижът и отличава великите от посредствените илюзионисти (магът е направил нещо единствено по рода си, далеч извън стандартното).

Диктатора, в качеството му на Велик илюзионист, приложи точно тази формула – ОХО, накрая върна Фандъкова на кметския стол. Много важна част от плана е забраната за машинно гласуване, защото машините щяха да Го предадат. Вторият му етап всъщност е многоходова комбинация:

  • тотален контрол върху фирмата-преброител (Информационно обслужване), оглавявана от комична фигура с трагични познания за света – Мишока Костадинов
  • спиране на държавното финансиране на политическите партии. Плоската аргументация за това действие се изчерпи с референдума, който беше проведен 3 год. по-рано; не успяха да обяснят защо сега искат да наложат резултатите му и защо само по този единствен пункт (референдумът се произнесе и още по 2 точки, по-важната от които е мажоритарна избирателна система в 2 тура). Допълнително накараха всички партии да си върнат надплатена държавна субсидия, която удари тежко най-вече основният опонент – БСП
  • назначаване на нова ЦИК с изпълнителка на мокри поръчки начело (този ход не беше по негово желание, нито пък му беше толкоз необходим, но БСП му го наложи и той ловко се възползва)
  • специализираният орган (ЦИК) излиза със становище за забрана на машинното гласуване, защото там манипулациите са невъзможни (ако не беше назначил марионетната ЦИК можеше да използва малоумен партиец или самия Мишок, които да изразят такова становище, но така или иначе, вече има специализиран орган под ръка)
  • законодателният орган строго забранява машинното гласуване като вредно за здравето (особено на управляващите). Излишно е да повтаряме несъстоятелността на мотивите, които вече разгледахме (смехотворният анализ на Стефка Стоева за проведените избори за Европейски парламент)
  • наложен е всеобхватен мораториум върху финансирането на социологически проучвания за важните битки. Такава забрана на конкурентни медии (бТВ – Нова, вестниците, уебсайтовете) може да наложи един-единствен човек – самият Диктатор
  • нормалните социологически агенции нито имат достатъчно пари, нито достатъчно желание сами да провеждат и разпространяват проучване за двубоя Фандъкова-Манолова. Имат ясен знак от медиите, че липсва интерес към разгласата на подобни данни (тогава ще похарчат много пари, за да държат по чекмеджетата ненужни папки). БСП е в нокдаун, затънала е в дългове и не може да плаща на никой, камо ли да финансира социологически проучвания и последващи пиар мероприятия
  • социологически агенции от сивия сектор стават абсолютни монополисти в изнасянето на данни за големите двубои и те са в полза на управляващите. Медиите им оказват радушен прием и широко разгласяват фалшиви социологически проучвания. В нормални пазарни условия, с наличие на мижава конкуренция, нормалните медии никога няма да се откажат от отразяването на истински демоскопски данни, но за да не го правят – имат сериозна причина
  • купуват се всички чужди (и свои) представители в СИК, които формират кооперации „Тих труд“ и започва масово фабрикуване на протоколи. На евроизборите бяха наблюдавани такива куриозни случаи като секция в община Любимец (област Хасково). Между другото в Хасковска област ГЕРБ и ДПС са едно и също, там симбиозата е мутуалистична, и са възможни абсолютно всякакви фалшификации. Та в тази секция в Любимец имало 221 души в избирателните списъци, гласували 221 души, от които за ГЕРБ 221 души; няма невалидни бюлетини, нито гласували за някой друг; всички гласоподаватели преференциално посочили Емил Радев. Безпощадно ясно е, че никой не е гласувал там. Комисията е сформирала кооперация „Тих труд“ и е попълвала бюлетини и протоколи дружно, без оглед на излъчилата ги политическа сила. Хората също се продават, независимо от нефелните пиар кампании на Мишока и Диктатора, че членовете на СИК били излъчвани от всички партии и били невъзможни манипулации.

Третият етап ОХО (обратът) е: начело на София за ново 4-год. корумпирано управление се инсталира Йорданка Фандъкова без оглед на гласоподаването, само с решение на едноличния собственик не само на капитала, но на всичко – Диктатора.

Бележки

  1. Централна избирателна комисия. {б.ред.}
  2. Българска социалистическа партия. {б.ред.}
  3. Политическа партия Съюз на демократичните сили. {б.ред.}
  4. Върховен административен съд. {б.ред.}
  5. Westdeutsche Allgemeine Zeitung – Вестдойче Алгемайне Цайтунг (ВАЦ), германски издател на вестниците 24 часа, 168 часа, Труд, Нощен Труд, Жълт Труд и някои списания (Идеален дом, Хай Клуб, Съвременник) в периода 1998 – 2010 г. Най-големият издател на печатни медии в България. Точно монополът на ВАЦ е една от причините за преждевременната смърт на българската журналистика и стремглавото падане по индекса „свобода на словото“ на „Репортери без граници“ (във ВАЦ времената България не беше толкова ниско в класацията, но те са тези, които създадоха машината за продажба на журналистическа съвест; просто използваха тази машина умерено, сега, във времената на Пеефски, бруталното използване на сътворената от немците машина ни прати надолу). {б.ред.}
  6. Политически партии: Национално движение Симеон Втори (по-късно „Национално движение за Стабилност и Възход), Движение за права и свободи. {б.ред.}
  7. Политическа партия Граждани за европейско развитие на България. {б.ред.}
  8. Висш съдебен съвет. {б.ред.}
  9. Държавна агенция „Национална сигурност“. {б.ред.}
  10. Числото не се явява разлика между броя на гласувалите и действителните гласове, защото броят на гласувалите и броят на намерените бюлетини в урните е различен. {б.ред.}
  11. Секционна избирателна комисия. {б.ред.}
  12. Няма формално гласуване за приемане. Гласува се прекратяване на дебатите по него, председателката Стоева нанася корекции и по-късно ги прочита пред всички, но всичко минава без гласуване. {б.ред.}
  13. Този процент не е изчислен с точност до всеки избирател, въпреки наличието на публични данни с такава възможност (трябва да се сумират гласовете в 3000 секции, за да се види колко са точно гласоподавателите в секциите с машинно гласуване, колко от тях са упражнили правото си на вот и накрая колко от тях са го направили машинно), защото работата е твърде много, от една страна, а и подобна точност няма да промени кардинално картината.  {б.ред.}
  14. От граматическа гл.т. неправилна употреба на пълна членна морфема, но това е прозвище. Аналогично „Диктатора“ също е прозвище и не е употребен пълен член, където го изискват правилата на граматическата категория ‚детерминираност‘. {б.ред.}
  15. Българските преводи на филма, особено що се касае до описанието на фазите, са безобразни. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here