Душепеефски

Обществен обвинител без капка обществено доверие ще зарадва господаря си с назначението си за Главен прокурор

29049

Президентът Румен Радев върна на ВСС1 назначението на Мола Рам Гешов за главпрокурор. Както се очакваше указът му беше беззъб и без никакво желание да се заяжда с олигархията и нейния най-виден представител Дупепеефски2. Мотивите, които президентът не е длъжен да даде, както повтаряха хилядите вувузели, но той все пак даде, се оказаха ялови като самия президент. Летецът се съсредоточи върху процедурата, като изцяло пренебрегна личността на предложения кандидат. Трябва да се подчертае, че процедурата по издаване на указа е копирана от американската, където в крайна сметка назначаването на федерален или върховен съдия става със заповед на президента (президентът номинира съдията, сенатската комисия по правосъдие изслушва кандидата3, пленарната зала на сената одобрява кандидата, президентът го назначава). В САЩ разделението и баланса между властите са съвършени, а тук са недъгави, като български юрист. Идеята на подобен процедурен финал се корени във фигурата с най-голяма обществена представителност като президента, защото той се избира всеобщо, равно и пряко. В България указът на президента е финтифлюшка, ограничен от волята на ВСС – орган с нулева представителност, защото не е избиран от никого4. Текстове в българските закони като „президентът не може да откаже“ се срещат единствено във връзка с т.нар. „трета власт“, която от десетилетия е завладяна от ДПС (емблема на задкулисието) и има за цел максимално да ограничи легитимни обществени институции (какъвто например е президентът) да вземат отношение към кадровата политика на ВСС – порочно заченат и порочно действащ орган. Точно мотивите бяха най-силния президентски коз, където той можеше (според мен беше дори длъжен) да съобщи повече за личността на Мола Рам Гешов:

  • Мола Рам е необразован – това е обективен факт. Неговата alma mater (Милиционерска академия) се намира на дъното в класациите на световните университети (подробности тук). Фактът, че същият университет е завършен и от Вожда не ги прави по-малко смешни или повече образовани
  • Мола Рам няма никакви професионални успехи5 – де факто няма нито един напълно потвърден обвинителен акт; повече слава има при споразуменията с мафията и тежката престъпност, отколкото с нещо друго
  • „вещо“ ръководеше бруталното задържане на Десислава Иванчева – сигурен белег за служебно несъответствие, което скоро ще бъде маркирано от ЕСПЧ6. Липсата на произнасяне на съда към настоящия момент не означава, че не трябва да се вземе отношение по този въпрос, защото избират Мола Рам сега, за следващите 7 год., което е много дълъг период за заемане на поста от непълноценен прокурор. И не, това не е липса на демократична култура, а нейната най-висша форма на проявление
  • Мола Рам е абсолютно неподготвен в областта на Теорията за държавата и правото. Доказателство за това са фриволните му изказвания за разделението на властите, което, освен всичко друго, показа и пълно невежество в учението на Шарл дьо Монтескьо7. Разбира се, този гъвкав президент не може да нарече в указа си Гешов ‚профан‘, защо няма никаква смелост въпреки генералските пъчения, но можеше подходящо да отбележи този факт; иначе определението ‚профан‘ е абсолютно точно и съвсем не е обидно, особено за хора, за които е 120% валидно. Трябва да подчертая, че познанията в тази област се явяват крайъгълен камък за заемащите най-висшите държавни длъжности. Естествено, такива познания нямат самият Радев, Спасителя от Банкя, Чолаков, Панов и Цацаров, но това не може да оправдава неосъждането на Мола Рам за простотията му.

Указът на държавната глава8 се съсредоточи върху процедурата с единствената кандидатура, публикуването на писма за подкрепа на уебсайта на ВСС от държавни институции (ДАНС и МВР) и липсата на кандидатура на гражданското общество, която можеше да бъде издигната от министъра на правосъдието. Макар формално да е прав, това по същество са детайли от пейзажа, по-важни са съвсем други неща.

Първият голям проблем не е в единствеността на кандидатурата на Мола Рам, той можеше и да е достоен човек. Например: ако кандидатурата на Бойко Атанасов беше единствена, това щеше ли да е проблем? Категорично не! Бойко Атанасов е достоен човек, макар и не много подготвен професионално9, той има много важни качества, способни да заличат тези недостатъци – честност, смелост и здрав морален компас (по израз на Лаура Кьовеши). Истинският проблем на Мола Рам е в тоталната му професионална непригодност или с други думи той е един негодник. Чугуненото мнозинство във ВСС щеше с лекота да си избере Мола Рам в конкуренция с още 100 кандидатури, дори теоретично да съществуваше шанс да бъдат издигнати толкова. Недостойният Мола Рам нямаше да стане и грам по-достоен, ако се беше явил в състезание с много кандидатури. Затова решението на президента да преповтори малоумните доводи на Демократична България, е глупаво и доказва, че този льотчик няма никакво желание за борба с прогнилата система, каквото нямат и тези от т.нар. „градска десница“.
Страхът от Гешов (и Прокуратурата въобще) спира т.нар. „демократи“ да кажат цялата истина – недостоен е самият Мола Рам, а не липсата на конкуренция. Изредените по-горе причини (особено необразоваността) са съвсем обективни, но тъй като малообразоваността е най-разпространената срамна болест сред българските политици, те проявяват невероятна свенливост по темата. Трагедията ни е в това, че всичките ни управляващи и политици са непълноценни.
Изразената писмена подкрепа за Мола Рам от страна на дезавуирани институции, като ДАНС и МВР, не е никакъв проблем, а следващо доказателство за тяхната несъстоятелност. Началниците на тези силови структури приличат повече на примати отколкото на нещо sapiens10. Този довод от президентския указ е добър, но трябваше да бъде като допълнение към основните мотиви (несъстоятелността на Гешов като човек и професионалист).
Да, в процедурата по назначаването (не беше никакъв избор, а класическо назначаване) на Мола Рам Гешов имаше грандиозен проблем, но той не беше в единствеността на кандидатурата, а в безцеремонното, безпардонното и безскрупулното й налагане. Много преди да започне самата процедура победителят беше известен, нещо повече клоунът Цацаров обяви, че няма значение и мнението на президента, защото Гешов ще бъде прегласуван без оглед кой какво мисли, пък била тя и държавната глава. Тук е второто голямо неразбиране на Теорията за държавата и правото, този път проявено от действащия главен прокурор – тлъст Цацьо. Представителната власт на президента Румен Радев се измерва в над 2 млн. гласа, а тази на Цацаров в няколко. В една демокрация точно това има значение11 – колко души са гласували за теб, а не колко се мислиш за велик или пък с колко си овластен от някакво малоумно законодателство. С други думи, в една демократична страна и 100 ВСС-та не могат да наложат волята си на президента на републиката, но в олигархични държави или пък такива, в които властва мафията, шишитата, вождовете от Банкя и т.н., това е нормата, която фалшиво се представя за „демократична“. Другото необходимо условие е тоталната липса на демократичен усет в безпросветното народонаселение, каквото в България е налично и е основна причина за корумпираните правителства.

Вторият голям проблем са приказките на корпулентната Цаца за 2-те сгради извън тази на ВСС, в които се вземат решения за назначенията в съдебната власт (едната очевидно е Доган Сарай, където мишкува един изкукуригал философ-аматьор).
Това е емблематично официално признание за задкулисието, което от десетилетия управлява държавата. Тогава не виждам защо всички останали да са длъжни да спазват законите, след като истинските решения се вземат не от овластените органи. Президентът трябвало да спази Конституцията, хората нямали право да разсъждават относно личността на главпрокурора и процедурата за неговия избор, защото те (ВСС) били „законните“ органи, които имат право да „номинират“, респективно да „изберат“, Главния прокурор на републиката. Ами не, това не са никакви овластени органи, а кукли, управлявани знайно от кого. Това директно овластява президента Радев да не издава указ за назначаването на Гешов безкрайно дълго.

Третият голям проблем е разминаването между КРБ и ЗСВ12, а именно:

  • КРБ, чл. 129 (2), изречение последно: «Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение»
  • ЗСВ, чл. 173 (13): «Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1–12».

Видно от текста на КРБ не се говори за никакъв „един и същ кандидат“, за какъвто става дума в ЗСВ. В този смисъл законът дописва Конституцията и то по изключително изгоден за задкулисието начин. Редно е да отбележим, че текстът от Конституцията беше изготвен и приет по времето на Христо Иванов (като министър на правосъдието), а текстът в ЗСВ е внесен от Диана Ковачева, наследила на поста Христо Иванов. Заместник-министър на Ковачева беше емблематичната за задкулисието и развалата фигура Пацо Терасата с гражданско име Пламен Георгиев (впоследствие печално оглавил КОНПИ, а послед изпъден във Валенсия). И двамата очевидно са прислужници на Пеефски. Наглото повтаряне от Цацьо и Магдалинчев на мантрата, че следвало „просто прегласуване“ кандидатурата на Мола Рам Гешов, няма опора в Конституцията на страната, а в закон, намиращ се йерархично на по-ниско ниво, дописан от нечистите ръце на лакеите на Дупепеефски.

Четвъртият и най-голям проблем е неприемането на Гешов от обществото. Ноторен факт, който не е необходимо да се коментира. Нямаш никакво право да бъдеш обществен обвинител, след като обществото не ти дава подобни пълномощия, нещо повече – то е твърдо против одиозната ти личност. Тук става дума за елита на обществото, онази образована и будна негова част. Затлъстели пикаджии, продажни чиновници, дедо Пешо от село не са гражданското общество и тяхното мнение е без значение. Законовата процедура по назначаването на непълноценния Гешов формално може и да е спазена, но затова тя завършва с решението на президента, който не просто може, а трябва да коригира. Президентът е политическа фигура, не буквояд, който се съобразява с неграмотно и угодно за задкулисието написани закони, а и с мнението на гражданското общество.

На пето място, президентът можеше да коментира и тъпоумното изявление на Бойко Борисов (премиер на РБ) и неговата беквокалистка Барни Ръбъла (министър на правосъдието), че изпълнителната власт не иска да се меси в дейността на съдебната. От тези изявления става ясно, че Душепеефски не е дал право на Методиевич да номинира кандидати за главпрокурори, но ние си знаем за потвърждаването им – става в една мърлява къща с адрес в гр. Банкя. Другата несъстоятелна част на изявлението е в лансираното име (Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ) за евентуален главен прокурор. Румен Радев можеше да подскаже на Бай Ганьо Борисов, че има още една възможност, освен издигането на идиоти за кандидати – издигането на достойни, честни и пълноценни хора.

Бележки

  1. Висш съдебен съвет. {б.ред.}
  2. Интенционална алюзия за огромен анатомичен орган. {б.ред.}
  3. Тя го одобрява и го предлага на Сената за одобрение. И при двете гласувания е необходимо обикновено мнозинство.
  4. Хипербола. В действителност е избиран от хора с нулева представителност, която директно се прехвърля и върху избрания от тях орган.
  5. Не говоря за професионални качества, за които може да се съди именно по образованието и професионалното развитие.
  6. Европейски съд по правата на човека със седалище гр. Страсбург, Франция. {б.ред.}
  7. „За духа на законите“, публикувана през 1748 г.
  8. Игра на думи, вярното е „държавен глава“. {б.ред.}
  9. Говоря по принцип, не в сравнение с Гешов, който и с милимунда не е по-подготвен.
  10. Алюзия за латинското значение на думата: мъдрост, знание. {б.ред.}
  11. Въпросът за ‚квалифицирания избор‘ е съвсем друга тема, свързана с представителността, но по съвсем друг начин.
  12. Конституция на Република България и Закон за съдебната власт. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here