Отпуск по болест

Дебатите за платените болнични са преизпълнени с популизъм и изпразнени от икономическа логика

30138

Управляващата коалиция анонсира тези дни идеята си за неплащане на всеки първи ден от болничен лист, следващите 2 ще бъдат плащани от работодателя, а от 4-тия нататък ще плаща НОИ1. Тази мярка е половинчата, защото 1 ден е твърде малко, за да изпълни поставените икономически цели. Оптималният вариант е 3 дни, както е във Великобритания.
Изключително слабообразованите ръководители или експерти на синдикати, както и неподготвени икономисти, започнаха да заливат общественото пространство с некомпетентността си. За да съм докрай обективен, трябва да добавя, че мнението на правителството и повечето работодателски организации, които са „ЗА“ мярката, макар и правилно, също не е много икономически издържано.
Апологетите на въвеждането на мярката изтъкват като единствената причина „борбата с фалшивите болнични листа“. Разбира се, въвеждането на казаната мярка ще има такъв ефект, но той е акцесорен. Изтъкнатите аргументи за невероятното нарастване на заболеваемостта и то съсредоточено около празници или последователни почивни дни, само по себе си говори за наличието на проблеми при издаването на болнични листа.
Синдикатите и неподготвените икономисти са съгласни с този очевиден факт, което е някакъв напредък, защото неведнъж при тях се наблюдава отричане на действителността. Мерките за борба с явлението, според тези илитерати са: включване на силови структури като ДАНС, МВР, съд, прокуратура в борбата с фалшивите болнични. Резултатът от подобна дейност ще бъде арестуване и изнасилване на лекари, разпъването им на кръст или набиването им на кол. Тези зверства щели да имунизират всеки лекар на когото през ума ще мине идеята да издаде на пациента си фалшив болничен. Без да искам правя паралел между мерките за борба с мръсния софийски въздух и болничните. Идеята на управляващите за борба с мръсния въздух е промяна в Наказателния кодекс, където да се допише като строго преследвано от закона престъпление – горене на отпадъци в някои квартали. Тоест, арестуването на циганските ни братя щяло да прочисти въздуха. Профсъюзите не са на по-високо интелектуално ниво, затова и предлагат такива „крути“ мерки срещу болничните измами.
С този увод може да се каже, че изчерпих идеите „за“ и „против“ неплащането на 1-вия работен ден от болничен отпуск. Множеството неработещи системи или по-точно – липсата на работещи системи в България, изкривяват голяма част от живота и опорочават почти всичко. Твърде често добре работещи икономически механизми в нормални държави, тук не дават никакъв, а понякога дори обратен ефект.

Икономически позитиви за плащане на отпуск по болест:

  • липсата на икономическа принуда при отсъствие осигурява неразпространението на вирусни или инфекциозни заболявания на работното място (сред колегите)
  • социална мярка повишаваща качеството на живот – дава възможност за пълно излекуване, за да може да се върне с нови сили на работното място
  • предпазва от нежелана / излишна трудова мобилност

Икономически негативи при плащане на отпуск по болест:

  • плащане на възнаграждение за несвършена работа, което нарушава икономическата логика на работната заплата (в България това се нарича ‚обезщетение за временна нетрудоспособност‘, но наименованието не променя съдържанието). Възнаграждението се изплаща за определено количество и качество на извършена работа, а когато работата е 0, то и заплатата трябва да е такава
  • влошава конкурентоспособността на фирмата поради 2 причини: (1) финансови – извършват се разходи за болнични без да получава насреща никакъв продукт; (2) намаляват се производствените възможности на фирмата, оттам намалява количеството на произвеждания продукт, оттам намалява реализацията, респ. печалбата на фирмата
  • увеличава се натоварването на колегите на болния, което налага допълнително заплащане
  • намиране на временно заместващ служител с всички произтичащи от това обстоятелства (много зависи от дължината на отпуска по болест – дълго-, средно- или кратко-срочно)

Общото третиране на болничните не е съобразено с реалните условия, което прави много по-подходящо е те да не се плащат (реалните условия на българската икономика са лоши, откъдето следва, че за подобряването им трябва да се засилят мерки, съответстващи на икономическата логика и да се ограничат социалните мерки). Съществени микроикономически фактори при отпуск по болест, които следва да се вземат предвид за оценявате ефективността от (не)плащането:

  • срок на отпуска по болест и честота на ползване: очевидно по-дългосрочните болнични обезсмислят работата на ползващите болнични във фирмата, което вменява на работодателя социални функции, каквито той не би трябвало да има на настоящия етап от икономическото развитие на България; честотата на ползване на такъв вид отпуск също е проблем, особено ако е голяма
  • квалификация на работника / служителя: смяната на по-ниско квалифицирани работници е по-лесна и по-евтина, за разлика от ситуацията с по-квалифицираните работници
  • естество на извършваната работа: ако няма нищо специфично в дейността на болния служител, то замяната му е по-лесна без да се налагат сложни процедури по наемане и обучение
  • предмет на дейност на фирмата: при различните фирми отсъствието на различни видове работници се отразява по коренно различен начин в зависимост от естеството на работата на самата фирма, а не на конкретния работник.

Има и 2 макроикономически фактора, имащи отношение към болничните:

  • състояние на икономиката (фаза на конюнктурата) и конкретния отрасъл
  • конкурентоспособност на икономиката и конкретния отрасъл.

Ако компанията е предимно експортно ориентирана, то нейната конкурентоспособност трябва да се оцени спрямо външните й конкуренти, а не спрямо някакви вътрешни състояния. Посочените макроикономически фактори имат толкова силно влияние, че изтъкването им за отпуските по болест може и да е изглежда нелогично, но дваж по-нелогично е пренебрегването им.
В България, както обикновено, т.нар. „експерти“ говорят ангро за това или онова, без да се съобразяват с конкретни специфики. Ако се върнем към култовия филм на Чарли Чаплин „Модерни времена“, където героят работеше на поточна линия, то веднага ще отчетем невъзможността на работник от поточната линия да отсъства и за секунда. Той трябва да бъде заменен веднага и това обикновено става по 2 начина: удължава се работното време на друг работник, който продължава работа след смяната си или се извиква почиващ работник. Третият начин е намаляване скоростта на поточната линия, за да може тя да бъде обслужвана от наличните работници, но това директно води до намаляване на производството. При толкова комунистически кодекс на труда, действащ и в момента у нас, работодателят няма как да не наруши междудневните и междуседмичните почивки на работниците, което го прави закононарушител. А събрано с повишените му разходи, прави управлението на фирмата му кауза пердута. Трябва още веднъж да подчертая, че повечето разсъждения важат за икономическия етап от развитието на България и нейната най-вече ниска конкурентоспособност. Наистина понякога наемането на нов работник е по-скъпо от плащането на болнични на настоящия, защото разходите във връзка с процедурата по наемането, обучението и постигането на установен режим на работа с новия работник може и да се окажат по-високи.
В заключение трябва да се съобщи, че наемният труд предоставя на работодателя работната си сила, а когато престане да я предоставя – работодателят не би трябвало да му предоставя работна заплата.

Болничните по света

Великобритания: всеки работник при определен работодател и отговарящ на условията за такъв (регулярно да упражнява трудова дейност при този работодател; да има минимални работни часове, за които следва да се изплаща възнаграждение; извършва работата си лично (не може да изпраща заместник); има началник, който поставя задачите и оценява работата) има право на £94.252 брутно седмично възнаграждение, ако отговаря на следните условия:

  • не се намира в платен отпуск на друго основание (майчинство, бащинство, годишен платен)
  • средноседмичното му възнаграждение при работодателя за последната година не е по-малко от £1183
  • първите 3 дни не се заплащат
  • до 28 седмици работодателят изплаща по обичайния начин заплатата за отпуск по болест върху която се дължат всички данъци и осигуровки
  • необходимо е представянето на болничен лист
  • дългосрочно боледуващите (над 4 седмици) могат да бъдат уволнени от работодателя.

Франция: първият ден от болничния не се заплаща, 2-рият и 3-тият ден се заплащат от работодателя в размер до 90% в зависимост от трудовия договор и стажа на болния при този работодател. От 4-тия ден се включва социалното осигуряване, което заплаща до 90% до 30 дни. От 8-мия ден (заедно със социалното осигуряване) пак се включва работодателя, ако трудовият стаж на работника в предприятието надвишава една година. Точното изчисляване на дела на работодателя и продължителността на неговото участие зависи от трудовия стаж на служителя в конкретната компания. Необходимо е представянето на болничен лист. Първият ден се заплаща в следните случаи:

  • заболяването е настъпило вследствие трудова злополука или професионално заболяване
  • във връзка с продължително заболяване или продължително отсъствие от работа
  • тежко заболяване
  • (на)раняване (при силите за сигурност) и др.

Съединени американски щати: допреди 10-ина години не се заплащаше отпуска по болест4. На федерално ниво администрацията на президента Барак Обама прокара закон, който задължава работодателите да заплащат на работниците отпуск по болест минимум 7 дни годишно. Този отпуск може да не е свързан само със заболяване на работника, но и на членове на неговото семейство.
В различните щати се въведоха различни изисквания към заплащането на болничните. Най-честото правило за частния сектор е: за всеки изработени 30 ч. се полага 1 ч. болничен, което на годишна база прави максимум 8 дни. В държавната, щатската и общинските администрации схемата е същата, но за 20 ч. работа, т.е. около 12 дни годишно. Обръщам специално внимание върху факта, че „печеленето“ на право на болнични е пряко свързано с изработените часове (не дни!).

Причини за отпуск по болест в САЩ, изследване за 2016 г.; Източник:  US Bureau of Labor Statistics; Инфографика: редакцията
Причини за отпуск по болест в САЩ, изследване за 2016 г.; Източник: US Bureau of Labor Statistics; Инфографика: редакцията

В заключение трябва да се каже, че настъпването на болест е нежелано икономическо състояние, защото нарушава графиците и организацията във фирмата (разбира се, предвиждането на буфери е решение, но то оскъпява производството). Нито една от страните не би трябвало да има икономически интерес от настъпването му, а страните са:

  • работник / служител
  • работодател
  • социално осигуряване (НОИ).

Всяка страна трябва да понесе тежестта от нежеланото настъпване на отпуска по болест, затова и минимум за първите 3 дни трябва да се заплаща нулево възнаграждение. Така ще се засили интереса на работниците и служителите към опазването на собственото си здраве и по-малкото отсъствие от работа. Като второстепенни причини за неплащането на болничните са измамите, които в България са силно разпространени и в тази област. Не е необходимо и тук да коментирам данните за устойчивия тренд при нарастването на болничните, нито магическото им съсредоточаване около празничните дни, но наличието на това явление е факт, то е вредно, а преодоляването му не става с тояга, а с кадифени ръкавици – икономическата принуда. Един ден, когато българската икономика започне да процъфтява – може да се засилят социалните мерки, но прилагането на такива в неразвити икономики е повече от вредно.

Бележки

  1. Национален осигурителен институт. {б.ред.}
  2. Числото се отнася за текущата фискална година във Великобритания (01.4.2019 – 31.3.2020).
  3. Средноседмичната заплата трябва да е поне с 25% по-висока. Тоест, „обезщетението“ за болничните в никакъв случай не трябва да е по-голямо или близко до обичайната „надница“. Предвид факта, че това „обезщетение“ се получава и от нископлатените, и от високоплатените, то първите не бива да бъдат насърчавани.
  4. Процесът започва от 2004 г., има големи промени през 2009 г. и т.н. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here