Самовъзпроизвеждащият се политически модел на безидейност, бездарност и с милиционерска интелигентност не може да роди нищо друго освен нещо суперуродливо. Може един от най-емблематичните представители е Сотир Цацаров, който е възхваляван по всякакви начини от управляващите, може би от страх, съчетано с вродено слагачество, а може би от тотална некомпетентност. Подлизурството достигна такива висини, че Цацьо бе наречен „национално богатство“. Вярно, човекът използвал сравнението е скудоумен, подчертано необразован и близък слуга на Пеефски. Но няма какво да се сърдим на този Хамид Хамид, защото това са неговите възможности. Може ли да се сърдим на Пеефски, че не може да пее като Лучано Павароти? Не можем! Хората с достатъчна степен на интелигентност добре знаят, че звук различен от грачене не може да бъде възпроизведен от Шиши. Аналогично, не можем да се сърдим на Бойко Методиевич, не може да свири на пиано. Единственото нещо, с което той се справя и то на доста посредствено ниво е разтягането на шланга.
Великолепният филм на Джон Търтълтауб
Много често по телевизиите повтарят 2 филма на Джон Търтълтауб – Националното съкровище (2004 г.) и Книга на тайните (2007 г.). И в двата епизода участват Никълъс Кейдж, Даян Крюгър, Джон Войт и Харви Кайтел. За съжаление в българския вариант не можем да открием нито един, който поне малко да прилича на персонажите, а за Даян Крюгър не можем да открием из цялото българско политическо пространство. Основното, което липсва на българските „герои“ е компетентността – всички до един са бездарници и крайно необразовани типове. Донякъде едното от 3-те шишита (Цацаров) е малко по-различен от общия фон и то точно с образоваността си. Завършил е най-престижният български университет (СУ „Св. Климент Охридски“) с отличие. Но дори този университет е извън топ 1000 на университетите в света (за сравнение: от бившите социалистически страни България е единствената без университет в топ 1000, а Чехия, Унгария и Полша имат по над 10 в тази ранглиста), но все пак в България по-добро няма. Това обаче още не означава професионализъм или ерудиция, добра основа е, но дотолкова. На(д) тази база Цацаров е градил само килограми.
За разлика от героите на филма Националното съкровище, българското национално богатство е повече от сиромашко. Неговите познания за държавно устройство и управление са много близки до тези на милиционера, който седи на кръстовището.
„Отличникът“ на Софийския университет, освен безпардонен, безнравствен и безскрупулен, е безидеен и с много тесен мироглед. Вината не е изцяло негова, защото преподавателите му са манекени на подлизурковщината и тъпоумието. За примери могат да бъдат посочени Близашки, Герджиков, Панайотов, Танчев. Далеч назад са останали истински умове като Баламезов, Петров, Ганев, Яновски, Венедиков, Стайнов, Силяновски, Диков, Геновски, Кожухаров, Сталев. Техните наследници са недоносчета като самия социализъм (по думите на др. Тодар1 Живков).
Мошеничество и подлизурковщина
Импотентността на българската политическа класа доведе до предложението Антикорупционната комисия да бъде оглавени от един проспал 7-год. си мандат главен прокурор. Естествено, това по същество е намиране на топло място, където след безкрайно неуспешен мандат като обществен обвинител, акостира в друга безметежна служба пак с идеята да не се прави нищо. Един от най-великите президенти на Съединените американски щати – Ейбрахам Линкълн е казал, че мошеничеството и подлизурковщината са кръвно свързани2. Толкова много подмазвачи в парламента може да роди само пропорционалната избирателна система, но нея олигархията никога няма да смени. Да наричаш един човечец с интелигентност около средната, без никакви професионални успехи, предимно свързан със слушкането на олигархията, респ. с папкането от нея, такъв, който никога през живота си не е могъл да постигне някакъв минимален конвертируем успех, „национално богатство“ е такава грандиозна проява на слагачество, щото не може да бъде достигната от нито един роб. В българския парламент оказа се няма опозиция, която ясно и твърдо да заяви, че този човек не става за нищо. Неговото величие не може да го доведе дори до разсилен в европейски съд, камо ли да му се приписват такива качества, каквито за него са повече от дефицитни. Постоянните хвалипръцкания с нищожни успехи не могат да променят общата трагична картина на безпросветността, докато очевидната подлизурковщина ни подсказва мошеничество съгласно Линкълн. Ние сме обикновени свидетели на неговото изобилие.