Върховенство на тъпотата

Президентът Румен Радев издаде указ за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор в държавата на мафията

7905

Днес по обяд т.нар. „президент“, след някаква замазваща среща с кандидата Гешов, Румен Радев подписа указа, с който се назначава Мола Рам Гешов за главен прокурор на банановата република. Мотивите на т.нар. „президент“ са ‚върховенството на закона‘ и „спазването на конституцията1“. Така нареченият „президент“ е с военно образование, което е все едно без образование. Неговата интелигентност е съпоставима с тази на бушмените2, а тази на ръководителката на правния му съвет е близка до нивото на племето Сан3. Тази експрофесорка4 и ексконституционна съдийка винаги е демонстрирала чудовищна некомпетентност, но това не е някакво изключение, защото такава са демонстрирали всички български конституционни съдии с изключение на Асен Манов, Христо Данов, Живко Сталев и Румен Янков. Българският конституционен5 съд е като клуб на пенсионера за обслужвалите властта съдии. Разбира се, има изключения, като например лицето Анастасов, който е милиционер и може само да четѐ парата6, но все още не може да пише, докаран в клуба с незнайно чудо7.
Кратката и кротка реч на т.нар. „президент“, придружила събитието по официалното назначаване на Мола Рам за главен прокурор, беше насочена срещу извънпарламентарната опозиция, която го карала да наруши конституцията и законите в банановата държава, но той нямало да се поддаде. Неогъващият се не каза нищо за задкулисието и мафията, която управлява държавата повече от десетилетие, но изстреля няколко крилати ракети срещу хилавата „градска десница“, която и без друго е толкова неориентирана на бойното поле, че се лута наляво-надясно и току се удари о някое препятствие, та падне и дълго време не може да стане. В този казус също фатално се спъна, като обяви за най-голям недостатък на Мола Рам единствеността на кандидатурата му, а не неговата хипернедостойност.

Член Първи

Така нареченият „президент“ за пореден път каза: «върховенството на закона е фундаментът на демокрацията. България ще просперира, когато започнем да уважаваме и спазваме законите». Скудоумно изявление, подсказано от бездарната експрофесор Друмева. Комунистическият режим в България също си бе създал една чудесна правна уредба и се наблюдаваше невероятно уважение към закона и конституцията. Десет години след падането му, не можаха да осъдят нито един комунистически престъпник за убийствата, лагерите, преследванията, кражбите, некадърността и т.н., защото всичко си било „законно“. Наложи се приемането на специален закон, обявяващ комунистическия режим за „престъпен“. Тъй като и в двата случая става дума за една и съща бананова република, то т.нар. „президент“ Радев би трябвало да е разбрал от скромния си практически опит, че нито на конституцията, нито на законите се дължи някакво уважение по подразбиране. Тези мъртвородени текстове трябва да оживеят и да покажат своята справедливост, целесъобразност и приложимост в реалността. Засега показват удобство за олигархията, тоталното отсъствие на демокрация и триумф на задкулисието. Най-големият недостатък на действащата българска конституция е именно в дисбаланса на 3-те власти (законодателна, изпълнителна, съдебна), а най-слабата част са правомощията на Президента. Криминалният преход, осъществен под ръководството на Държавна сигурност, бяга със скоростта на антилопа, преследвана от лъв, щом стане дума за мажоритарни избори. Изборите за президент обаче не могат да бъдат други освен мажоритарни в 2 тура, затова и те са окастрили правомощията на държавния глава. Много трудно, за да не кажа почти невъзможно, е да създаваш зависимости на една личност, избрана за държавен глава. Силата на задкулисието е именно в творенето на зависимости между политическите субекти, което им позволява да дърпат конците зад пердето, а кукличките да се движат в избраната от кукловода посока. Ако не друго, то поне българският преход от комунизъм към демокрация ни е научил, че са възможни независими президенти (Жельо Желев, Румен Радев), но е напълно невъзможно да имаме независим премиер (с едно-единствено изключение – Жан Виденов, но злите сили предизвикаха такива стихии, щото му оставиха само един изход – оставка). Всички останали български премиери са били зависими по един или друг начин: кой от тъмно минало, кой от парламентарно мнозинство, кой от коалиционен съвет / партньор, кой от медиите на медийния император, кой от безкрайно добре контролираната безконтролна прокуратура). Сегашният премиер Бойко Методиевич притежава всички изредени зависимости, а резултатът му е – най-дълго управление на държавата. Останалите, които са „страдали“ от 1-2-3 зависимости, са успявали да се еманципират по някое време, което им е коствало свалянето, а Методиевич затъва във все по-големи и все по-нови зависимости (икономически, политически, криминални).

Върховенството на закона при демокрациите

Прокламираното от неинтелигентния ни президент „върховенство на закона“ е повече от глупаво. За да е върховен този закон, трябва първо да е демократичен. Под ‚демократичен‘ не бива да се разбира гласуван, наложен, създаден или нещо такова от демократична институция или процедура. Демократичността на един закон се определя преди всичко от неговото съдържание. И така според „нашия закон“ пленарно заседание на ВСС8 избира главния прокурор с квалифицирано мнозинство от поне 17 души (2/3 от 25 души). Нека да разгледаме как е формиран този 25-членен състав на ВСС, разделен на 2 колегии (съдийска и прокурорска):

  • 3ма членове по право (председатели на върховните съдилища и главния прокурор)
  • 11 души се избират от Народното събрание – 6ма за съдийската колегия и 5ма за прокурорската
  • 6 души се избират от съдиите за съдийската колегия
  • 4 души се избират от прокурорите за прокурорската колегия
  • 1 човек се избира от следователите за прокурорската колегия.

Прокурорската колегия е 11-членна: главен прокурор + 5ма от Народното събрание + 4ма от прокурорите + 1 от следователите. Предвид сталинското устройство на прокуратурата, 6ма от членовете й са на практика посочени от „главния“ (самият той + избраните от гилдията на следователите и прокурорите), т.е. в тази колегия мнозинство има главния прокурор. Изненади може да възникнат от политически назначените 5ма, но когато мнозинството в парламента е в пълно съдружие с главния прокурор – прокурорската колегия е 100% политически назначена. Монолитността й в този ВСС се вижда от всяко нейно решение.
Съдийската колегия е 14-членна: 2ма председатели на върховни съдилища + 6ма от Народното събрание + 6ма от съдиите. Когато имаме симбиоза между изпълнителната и съдебната власт (каквато имаме днес) политическото влияние в тази колегия е около 58% (Лозан Панов като председател на ВКС9 съвсем случайно не е част от това мнозинство, но причината е в неговото лично откъсване, иначе по проект е точно там).
В тази ситуация пленарният ВСС е минимум 79% политически, а за „големите“ назначения са необходими 67%. Тоест, властимащите могат свободно да си назначават главен прокурор, председател на върховно съдилище и т.н. Дори не споменавам за измамите, които се извършват от административните ръководители на съдилища при излъчването на съдийката квота, където бяха измисляни всякакви процедури, за да спечелят „техните“ кандидати (и за членове на ВСС и при номинация за председател на ВАС10).

Механизмът на избиране на ВСС не предполага голяма представителност, защото няма никакъв досег с гражданското общество, камо ли с неговото одобрение. Тримата членове по право са проектирани да бъдат хора на управляващата политическа класа, ведно с „парламентарната квота“ и тотално дирижирания избор на прокурорската квота осигурява квалифицирано мнозинство на политиците в прокурорската колегия и пленарния ВСС. В съдийската колегия е проектирано само абсолютно политическо мнозинство, но достатъчно е да се лансират 2ма политически кандидати, които с машинации да бъдат избрани от съдиите, за да се получи и там квалифицирано мнозинство. Изборът от гилдиите също няма връзка с гражданското общество и си остава избор в една затворена система, което я лишава от представителност.
Във времената на Шарл дьо Монтескьо (XVIII в.) съдиите са били част от елита на обществото и те априори са имали неговото уважение и доверие, което е пораждало представителността11. В наши дни, в България, имаме съдии като Владимира Янева, Румяна Ченалова, Георги Колев, Боян Магдалинчев, Стефан Гроздев, Георги Ушев, Иво Хинов, Даниела Дончева, Светла Петкова, Димитър Узунов, Николай Урумов, Панайот Генков, Андрей Икономов, които могат да предизвикат само погнуса в гражданското общество.
Демоскопските изследвания показват, че обществото слага съдиите сред най-корумпираните и има много ниско доверие в тях ведно със смазващо недоверие. Оттам и ниската представителност и на съдийската квота.
Следователно ВСС априори е с много ниска степен на представителност, защото така е конструиран. Отделно от това се наслагват голямото недоверие и високата степен на корумпираност.

За разлика от ВСС, Президентът на република България се избира пряко, а конкретно Румен Радев е поставил рекорд със своите над 2 млн. гласа. Претеглени на демократичните везни на представителността е очевидна тежестта на Президента12 в сравнение с хилавия ВСС откъм доверие и уважение. Законът, налагащ съобразяването на Президента с ВСС, а не обратното, е напълно сбъркан и недемократичен. В този смисъл призивите на Румен Радев не просто за спазване, а и за „уважение“ на законите са малоумни и плод на тоталното неразбиране от устройството на държавата.

Румен Радев имаше шанс да надскочи нищожната си биография на военен и мошеник на дребно (с назначаването на любовницата си, по-късно съпруга за пиарка на ВВС13) и да се превърне в легендарен български президент, ама не успя.
Още не сме дорасли и ще трябва да чакаме българския Траян Бъсеску или Клаус Йоханис.

Бележки

  1. Използвана редовна буква като израз на презрение към документа.
  2. Етническа група, живееща в Южна Африка и по-точно в „Зелената пустиня“ (Калахари) – между ЮАР, Намибия и Ботсвана. {б.ред.}
  3. Игра на думи. Сан е другото име на бушмените. На английски език те се наричат San people, а бушмен идва от холандски език. {б.ред.}
  4. Професор е ‚академична длъжност‘, т.е. това звание може да носи само действащ професор, а когато е пенсионер следва да се нарича „професор в пенсия“ или „експрофесор“.
  5. Отново редовна буква, но този път като израз на презрение към „институцията“. {б.ред.}
  6. Идиоматичен израз за броене на пари, но включващ прекрасния глагол „чета“. {б.ред.}
  7. Може би чудото беше „изчерпването на банката с кадри“ на ГЕРБ.
  8. Висш съдебен съвет. {б.ред.}
  9. Върховен касационен съд. {б.ред.}
  10. Върховен административен съд. {б.ред.}
  11. Темата е много дълга. Не само времето, но и мястото също имат значение (например съдията Митрофан от разказа на Иван Вазов „Митрофан и Дормидолски“). Значение също имат културата, традициите и др. национални особености, произвеждащи истински елити. В България елитите са байганьовски.
  12. Говоря само като конструкт, без да се съобразявам с мнозинството гласове на Румен Радев. Това е принципно положение по отношение на представителността в България и няма връзка с конкретния президент.
  13. Военновъздушни сили. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here