Кой си ти бе Филчев?

Бившият главен прокурор даде интервю за телевизията на Пеефски, в което могъщо подкрепи Мола Рам и бандата му

14877

На знаменателния 2-ри февруари т.г., телевизията на Пеефски излъчи интервю с бившия главен прокурор на републиката Никола Филчев1, който все повече физически заприличва на шишитата. Интервюто бе взето от Даниела Тренчева със заглавие „Филчев: Гешев е решителен човек, а обществото има нужда от това“, оригиналът тук.
Колкото по-луд е един човек, толкова от по-голяма мания за величие страда. Очевидно Филчев вместо в естествената си роля на пациент на психиатрична клиника, се изживява като лекар на обществото. Така ексглавния си въобразява, че е дълбоко запознат с нуждите на обществото, и дори е намерил лекарството за страдащия ни народ. Лекарството е друг идиот – Мола Рам Гешов. Тази взаимопомощ, която се наблюдава от бивши 1-ви прокурори на републиката, се корени не в обща професионална участ, а в тъмното им минало. Това е един стар подход на олигархията, която слага на отговорни позиции хора с тъмно минало и светло бъдеще, за да може чрез историята да контролира и осигурява порочното развитие на отговорните фактори. Така и сега, мафията активира Филчев и той започна да ръси глупост след глупост, нещо което не беше съвсем типично за него, защото бай Кольо никога не е бил тъп, макар да е проявявал много други недостатъци.

Големият юридически гаф на Филчев

Проблемът на Мола Рам Гешов е слабата образованост, ниска интелигентност, малокултурие, грубост, арогантност и автентична тъпота. В неистовото си желание за отмъщение на президента Румен Радев, който го унижи при назначаването, Мола Рам започна да излъчва СРС2-та, при наличие на изрична забрана в ЗСРС3 за разпространяването на резултатите от тях. След грандиозния юридически гаф на действащия главпрокурор, на барикадата се втурнаха да го защитават различни подлизурковци със слаба юридическа подготовка: първият и най-мазен е т.нар. проф. Близашки, който освен да хвалипръцка, че е голям доктор по конституционно право, не се отличава с нищо друго освен с безпросветност, подмазвачество и непреодолимо желание за облизване на задници. Трябва да се подчертае, че големият докторат на подлизуркото е от университет, които е извън Топ 1000 на световните университети. Вторият, включил се на барикадата, е ексконституционният съдия Пламен Киров, който по юридически познания седи дори по-долу от Близашки. Третият, е Никола Филчев. Безспорно най-умният от тук изредените, а и въобще от живите юристи. С правни аргументи, макар и сбъркани, темата коментира само Филчев, докато другите двама правеха само смешки на публиката, като с това разчитаха, че са доказали тезата си. Киров спомена за тълкувателно решение на колегиите на Върховния касационен съд № четиристотин и някое си от някоя година. Дори студентите I курс право знаят: номерата на тълкувателните решения не могат да достигнат до 10, камо ли до 400. Близашки се позоваваше единствено на своя авторитет, за да защити Мола Рам, но себеуважението, изпитвано от Близашки, никак не се споделя от други, с евентуално изключение семейната среда. Филчев каза следното: има материалноправна норма в ЗСРС (чл.32), която забранява разгласяването на резултатите от използването на СРС-та, но след като те са използвани за изготвяне на веществени доказателствени средства и са приобщени към някакво наказателно производство, то съгласно чл. 198 (1) НПК, прокурорът може да разреши тяхното разгласяване. Това било така, защото процесуалноправната норма от НПК се явявала специална и отменяла материалноправната по ЗСРС. Този тюрлюгювеч от истини е споен с една лъжа, която доказва правотата на Мола Рам, но всъщност това не е така, защото:

  • безспорно чл.32 ЗСРС е материалноправна норма (всяка санкция е такава), докато чл.198 НПК е процесуалноправна. В тази връзка казаното от Филчев е истина
  • в правото не съществува процесуалноправна норма, която да дерогира материалноправна. Разбира се, има ситуации, когато слаба юридическа техника и некадърно нормотворчество създават възможности за тълкуване, но никога за отмяната на материалноправна норма от процесуалноправна. Тук Филчев се е изложил
  • в конкретната ситуация специалната норма е именно тази на чл.32 ЗСРС, а общата – чл. 198 НПК, т.е. точно обратното на твърденията на Филчев. Няма прокурор на Земята, който да има право да разрешава разгласяването на резултатите от СРС поради специалната забрана на чл.32 ЗСРС.

Ето релевантните правни норми:
«Специалната материалноправна норма от ЗСРС:
Чл. 32. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона.

Общата процесуалноправна норма от НПК:
Разгласяване на материалите по разследването
Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

Материалноправни норми от НК:
Раздел VI – Издаване на чужда тайна
Чл. 145. (1) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.
(2) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода до една година.
Чл. 145а. (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.
(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.»

Трябва да обърна внимание, че процесуалната норма на НПК забранява разпространяването на материали по разследването без разрешение на наблюдаващия прокурор, откъдето чрез тълкуване се разширяват правомощията му до „прокурорът може да разреши разгласяването на всякакви материали по делото“, което не просто противоречи на правната логика, а на житейската въобще. За целта ще си послужа с пример: ако някакъв гламав прокурор (то освен да е гламав друго не може да е; това е и общото между „интелигентен прокурор“ и „умен милиционер“ – не съществуват в българската природа) реши да разкрие осиновяването на дете по силата на чл. 198 НПК, защото такива материали са му попаднали при някакво разследване и иска да нанесе някаква вреда на семейството, при наличието на изричната забрана на чл.145 (2) НК, не заслужава ли наказание? Разбира се, че заслужава и тогава няма да има подлизурко (дори Близашки), който да твърди че процесуалната норма била специална, пък тайната на осиновяването – „обща“.

Още по-големият гаф – самият Филчев

С цел да се направи на интересен пред Даниела Тренчева, Филчев каза: „Първанов ходеше по терлици, за да не ме дразни, защото знаеше, че съм нервен“, после продължи: „Не се шегувайте с прокуратурата! Това е държавна работа и там няма емоции“. Замеси Първанов в аферата „Петрол срещу храни“, когато като лидер на БСП Георги Първанов е предприемал някои не съвсем законни действия в полза на Садам Хюсейн (държавен глава на Ирак), но Филчев му „простил“, защото не искал да клати държавата. Притеснен от имиджа на България в чужбина, Никола Филчев решил да не повдига обвинения на Първанов, защото стабилността на държавата за него била по-важна. Всички тези филчеви глупотевини не могат да намерят опора в българското законодателство, където пише, че прокуратурата е стожер на законността в държавата, а главпрокурорът – главна опора.
В съзнанието си Филчев се вижда толкова всесилен, щото да може да решава дали да започне едно дело или не в зависимост от собствения си кеф. Това не може да се отдаде на отдавна влошеното психическо филчево здраве, защото Бойко Методиевич се кълнеше на Цацаров, че няма да има никаква реформа в прокуратурата, докато шишито е главпрокурор. Бай Ганьо Борисов ходеше по терлици и не желаеше да дразни тогавашния Главния прокурор и отложи реформата за след Цацаров, но това беше докато министър на правосъдието беше Христо Иванов, сега се видя, че реформата се поотложи още. С това искам да кажа, че не само Филчев смята себе си (или главния прокурор) за властелин на Територията, но и Спасителя от Банкя също смята така. Наскоро същият герой каза „Себастиен Курц4 е никой и може да пътува с редовни авиолинии, но аз съм премиер на България и ще пътувам с правителствения самолет“. Очевидно „нашият“ Маркс е бил прав – битието определя съзнанието на тези хора. Заемайки поста премиер или главен прокурор ги прави необикновени хора, сякаш по право са членове на Камарата на лордовете5. В момента, в който Бай Ганьо Борисов стане премиер, това не е онзи тъп селянин, който едва срича и е завършил Милиционерска академия по милост, а някакъв пер. Когато Филчо е станал главен, да не мислите, че това е онзи луд чичка, когото децата замерят с домати, не, това е Властелинът на републиката. Същото е и при възтлъстия Цацьо, да не вземе да го помислите за някакво дебело пловдивско говедо6, не това е Мастър шеф на цялата държава, който обожава свински вратни пържоли и поглъща камиони на ден.
Главните прокурори не се избират от никого в България, т.е. тяхната представителност е нищожна. Последните двама са посочени от главното шиши – Пеефски, а Филчо беше избран с клизма от послушен Висш съдебен съвет, който има по-малък авторитет от православен свещеник в католишко село. Тези чиновници са държавни служители и трябва да слугуват на суверена, а не да се мислят за някакви лордове, защото не са.

Дори поставените от задкулисието магистрати на високи постове, следва да се съобразяват със закона, а не с поставилите ги господари. В този смисъл Филчо е НИКОЙ и не може да взиме решения дали да разследва някого или не в противоречие със закона. По същата логика, сега Гешов е извършил престъпление по чл.145а (2) НК и трябва непременно да получи от 1 до 5 год. затвор и до 5 хил. лв. глоба.

Бележки

  1. В заглавието на коментара няма пропуснат препинателен знак, защото авторът отказва да се обърне към субекта. {б.ред.}
  2. Специални разузнавателни средства, като: аудио- и видео- записи, фотозаснемане на статични изображения (снимки) и маркиране на предмети. Най-често използваните са: подслушване на телефони и поставяне на флуоресциращи прахове върху банкноти (пари).
  3. Закон за специалните разузнавателни средства. НК – Наказателен кодекс. НПК – Наказателнопроцесуален кодекс.
  4. Наистина през визирания от Бойко Борисов период премиер на Австрия е Бригите Бийрлайн (временен премиер, заменила на поста подалия оставка Курц). Курц е настоящият премиер на Австрия, заел повторно поста на 07.1.2020 г. {б.ред.}
  5. Горната камара на Британския парламент не се избира, нейните членове стават такива по право.
  6. Алюзия с ‚българското кафяво говедо‘, наричано още ‚софийско‘.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here