Сравнение между икономиките на България, Чехия и Словакия

Съпоставката с подобни на нас страни ни помага да разкрием по-добре истината, себеизмерването е много лъжливо

14846

Когато става дума за икономически показатели, а и за много други неща, сравненията трябва да се правят не само между постиженията на отделната страна, но е задължително да се види за същото време какво са постигнали други държави. Толкова по-коректно е едно сравнение с друга държава, колкото повече може да отчетем различните фактори, които са оказали влияние върху развитието. Почти винаги българските политици правят сравненията със себе си, като по този начин нарушават икономическата логика. Например: „на тях им спираха еврофондовете, а на мен ми ги пускат“ не означава нищо за икономиката, защото за същия период повечето от страните-членки на Европейския съюз, бяха изпреварили България и точно в класацията по усвояване на въпросните еврофондове. Тоест, макар и с „пуснати“ еврофондове ние отново не се бяхме справили със задачата и изостанахме в усвояването. Изборът на Чехия и Словакия не е случаен, защото като държави те са много близки до България – население, територия, половин вековно господство на една и съща икономическа и идеологическа доктрина. Разпадането на комунистическия блок в началото на 90-те години на миналия век, доведе до разпадането на Чехословакия като единен икономически и политически организъм. Въпреки този стрес върху Чехия и Словакия, те се справиха значително по-добре икономически в сравнение с нас, които останахме единен организъм. Проблемът с Чехословакия е отсъствието на данни преди 1990 г., но доколкото може икономически да бъдат изгладени те, само за Чехия през 80-те години на XX в. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е бил около $3 хил., което е приблизително колкото и в България. Аналогично стои въопросът и с номиналния БВП, който е приблизтелно равен на българския ($21.5 млрд. срещу българските $19.84 млрд.). За последните 10 год. от икономическото развитие при социализма, Чехия ни изпреварва значително. С други думи: управлението на България с Тодор Живков е било некадърдно в сравнение с чехословашкото с лидер Густав Хусак. Особено неподходящи са изразите, използвани от настоящия ни премиер като: „това, което е построил Тодор Живков, днес не може да го бойдишете!“. Злощастните „разсъждения“ от този тип издават, освен силна комплексираност, и непознаване на света, защото икономическите данни сочат значително по-добри икономически показатели на Чехословакия (дори ажустирани поотделно за 2-те съставни страни) спрямо България, че единственото, което е справедливо да изпитваме, е СРАМ.
След падането на Желязната завеса в началото на 1990 г., страните от социалистическия блок бяха изправени пред невижданата ситуация – да преминат от планова икономика към пазарна. За целта трябваше да бъдат предприети 3 базисни стъпки:

  1. либерализация на цените
  2. структурни и институционални реформи
  3. приватизация.

От разстояние на времето категорично може да се каже, че някои страни се справиха много по-добре от други. Там, където „шоковата терапия“ беше приложена по-безпощадно, се получиха значително по-добри резултати. Местата, на които това беше направено, не бяха никак случайни, това бяха онези страни, които принципно се справяха по-добре, при тях дойдоха истински демократични правителства, формирани сред дисидентите. Тези хора се отличаваха с висока интелигентност, честност и себеотрицание. В България това далеч не беше така – тук нито имаше дисиденти, нито представящите се за такива бяха достатъчно умни. Освен това, първите демократични избори бяха „спечелени1“ от Комунистическата партия. Съществуват по-стари статистически данни за България, каквито за Чехия и Словакия няма, защото те бяха обща държава до началото на 90-те години на XX в. За да има съпоставимост между данните, повечето започват от 1990 г., за да може да се направи разделение между съставящите дотогава Чехословакия.

Динамика на населението на България, Чехия и Словакия за периода 1980 - 2020 г.; Източник: UN; Инфографика: редакцията
Динамика на населението на България, Чехия и Словакия за периода 1980 – 2020 г.; Източник: UN; Инфографика: редакцията

На фиг.1 е дадено населението на 3-те държави от 1980 г. насам (България в синьо, Чехия в червено, Словакия в зелено) през 5 год. Вижда се устойчивият тренд за намаляване на населението в България. Разликата между началото и края на периода е загуба на около 2 млн. души за България и нарастване с по около 400 хил. за Чехия и Словакия, като за последната това е много по-голям относителен дял, защото това нарастване е спрямо база от 5 млн. души, докато за Чехия същото число е 10 млн. Територията на България е добре известно, че е около 110 хил. km2, за Чехия тя е малко под 80 хил. km2, а за Словакия малко под 50 хил. km2. В началото на периода населението на Чехия е с 16% повече от българското, докато Словакия има 56% от българското. В края на периода Чехия има с 54% повече население, докато Словакия вече е 79% от българското, т.е. „предимството“ на България спрямо Словакия в числеността на населението е спаднало от 44% на 21%. Прието е в България демографската криза да се отдава на някакви „обективни“ фактори, но в никакъв случай да не се свързва с корумпираните и некадърни управления, нито пък с липсата на перспектива. Това е напълно погрешно, защото (видно от фиг.1) не се наблюдава подобно явление в сродни нам страни.

Динамика на БВП на България, Чехия и Словакия за периода 1980 - 2020 г.; Източник: World Bank; Инфографика: редакцията
Динамика на БВП на България, Чехия и Словакия за периода 1980 – 2020 г.; Източник: World Bank; Инфографика: редакцията

На фиг.2 е даден номиналния БВП на 3-те страни, изчислен по текущи цени в щатски долари. В началото на периода БВП на Словакия е по-малък от този на България, защото населението й е 60% от българското2. Още през първата година на прехода България търпи катастрофален спад с 47% на БВП, докато Словакия има ръст от 12%3 (Чехия също има спад от 34%). България много прилича на Чехия по няколко показателя: в началото на Прехода и двете държави имат незначителен частен сектор (като относителен дял в БВП, около 12% за Чехия), за разлика от други държави от соцлагера като Полша и Унгария с принос на частния сектор между 25% (Унгария) – 31% (Полша); централизацията на икономиката е много характерна както за България, така и за Чехословакия, което е нетипично за Полша и Унгария; Чехия също преживява криза през 1997-98 г., без да е управлявана от Жан Виденов; осъществява „масова“ и „касова“ приватизация, горе-долу по същото време като България, но много по-внимателно, по-плавно, значително по-честно.
През 1996 г. приносът на частния чешки частен сектор в БВП достига 74% и се изравнява с лидерите Унгария (по това време със 75%) и Полша (със 78%). Приносът на частния сектор в българския БВП е 0.15%, 9.1% и 27.2% съответно за 1989, 1990 и 1994 г.

Динамика на БВП на глава от населението за България, Чехия и Словакия за периода 1980 - 2020 г.; Източник: World Bank; Инфографика: редакцията
Динамика на БВП на глава от населението за България, Чехия и Словакия за периода 1980 – 2020 г.; Източник: World Bank; Инфографика: редакцията

На фиг.3 е даден БВП на глава от населението. Показателят позволява пълната съпоставимост между страните, защото при него е „изчистено“ влиянието на размера на населението на съответната страна. Тук трябва да подчертая, че данните за България са на основата на намаляващо население, докато за Чехия и Словакия условията са точно обратните – там населението расте. Точно от тази графика най-ясно се виждат резултатите от приватизацията в Чехия и Словакия, от една страна, и България, от друга. Много ниската синя линия ни подсказва за голям провал точно в приватизацията, която пък е причината за стръмно растящите криви на чешката (респ. словашката) икономика след 2000 г. Тук задължително трябва да се направи уговорката, спомената бегло и по-горе: активите на Чехия и България през 80-те години на XX в. са произвеждали приблизително еднакъв БВП (на Словакия дори е бил по-малък); точно приватизирането на въпросните активи, заработили при нови по-ефективни условия, са причините за ръста в БВП на 3-те страни; нарастването обаче е значително по-стръмно при Чехия и Словакия, защото както ще се види от следващите редове, приватизаторите в тези страни са престижни западни компании със значително по-добра организация, превъзходно ноу-хау, а оттам и високоефективно производство. В България приватизаторите са мошеници близки до властта, чиито познания за правенето на бизнес се изчерпват с разпродажбата на приватизираните активи.

Първите приватизирани предприятия в Чехия са: Шкода (Škoda Mladá Boleslav) от Volkswagen Group и ЧКД Половодиче (ČKD Polovodiče) от Cegelec (сега част от VINCI Energies, поделение Power & Mobility). По-късно поделение на ČKD Polovodiče е приватизирано от американската компания със седалище в Мичиган TRW Automotive Holdings Corp, която купува и Dačické strojírny. Фолксваген купува и Mototechna. Ford Motor Company приватизира Autopal Nový Jičín. Техният тютюнев холдинг Tabák е закупен от Philip Morris, за разлика от Булгартабак, чийто приватизатор се оказа Пеефски. Асансьорните заводи в Прага (Tranza Praha и Výtahy Praha) са приватизирани съответно от Otis и от Schindler. Новите собственици на завода ZPA Trutnov са други световни лидери Siemens и ABB Relays. Британският газов гигант Linde закупува Technoplyn. Coca-Cola закупува Sodovkárna Praha Kuje. Středočeské tukové závody Nelahozeves са купени от Unilever. Швейцарският обувен концерн Bata, създаден от чеха Томаш Бата, купува 2 обувни завода в Чехия – Svit и Obchod Obuví Zlín. Danone е участник и в чешката приватизация (в България закупи млекокомбинат Сердика, който и до днес се нарича Данон Сердика, въпреки че в момента е собственост на американския партньор на френската компания Милки Екс) с приватизирането на Benešovská Mlékárna. Чешкият завод за автомобилни гуми Barum Otrokovice е закупен от германския концерн със седалище в Хановер – Continental. Най-големият завод за шоколади (Čokoládovni Praha) в Чехословакия е приватизиран от Nestlé. Още една обща американска фирма, която доскоро имаше завод в Севлиево (Ideal Standard Europe), приватизира Keramické závody Teplice. В електротехниката забравих да спомена придобивката на Johnson Controls InternationalOPMP Česká Lípa. Във фармацевтичната индустрия приватизатор е Searle4 (част от Pfizer, най-голямата фармацевтична компания в света), който закупува Sanitas. Разбира се, нямаше как да не се включи и Procter & Gamble със закупуването на Rakona Rakovník. Циментовият гигант Cement Hranice бе закупен от италианската компания Italcementi Bergamo. Важно е да спомена придобиването на Komerční Banka от Société Générale, която има неблагоразумието преди много години да закупи варненската Експресбанк. Дълги години в България една от най-добрите банки, единствена с кредитен рейтинг по-висок от този на самата държава5, работеше у нас под името Сосиете Женерал Експресбанк, но миналата година напусна България и продаде бизнеса си на Банка ДСК. В тази връзка трябва да спомена, че гордостта на българския премиер Бойко Борисов и неговите финансисти – кредитният рейтинг на България никога не е напускал групата “B6”, докато на Чехия за последно е бил от групата “B” през м. септември 2000 г. и оттогава се сменя само в “A7” групата.
Икономическите показатели ни сочат, че проблемът на България е бил приватизацията. Слабите резултати на българската икономика не е заради активите, а заради тяхното управление – неефективно и некомпетентно. Честната и добра приватизация в Чехия и Словакия са направили тези страни богати, докато българската направи родината ни и нас – най-бедните в Европа.

Коментар на редактора, 24.2.2020 г.: Вчера в предаването „120 минути“ на бТВ, а и по други медии преди това, се изяви бившият премиер Иван Костов (1999 – 2001 г.), който осъществи разбойческата приватизация в България. В същото предаване седмица по-рано „бащата на българския валутен борд“ проф. Стив Ханке разказа за грандиозната корупция при Костов, като за един случай имал доказателства, които предал на президента Петър Стоянов. Костов изглеждаше по-тъп и по-луд от всякога и обясни, че Стив Ханке го мразел, защото Драгалевският мошеник обявил Майкъл Деплер за „баща на борда“. Стив Ханке е професор по икономика в университета Джон Хопкинс, Ню Йорк, този университет е в топ 20 на най-престижните университети в света и почти винаги е бил там, докато Костов не е помирисвал университет в топ 5000. С други думи, кого и какво признава Костов няма никакво значение за професори от калибъра на Стив Ханке, това е като иконописец от с. Ръжево Конаре да обяви Микеланджело за некадърник. Костов не е просто корумпиран, той е тъп и със сериозни психически отклонения.

Бележки

  1. Слагам кавички, защото бяха фалшифицирани. „Демократичната опозиция“ в желанието си да се завре във властта съвсем недалновидно ги призна.
  2. Тук началото на периода е 1990 г., за разлика от фиг.1, където е 1980 г. В този смисъл, няма грешка между посочените числа 56% и 60% за началото на периода, защото става дума за различна начална година.{б.ред.}
  3. Изчислени спрямо предходната година – 1990.
  4. Точното име на компанията е G. D. Searle. Известна в България с продукта си NutraSweet (тъеговско наименование на Аспартам, изкуствен подсладител). Компанията изобретява първия орален контрацептив – Еновид (САЩ) или Енавид (Великобритания).
  5. Най-високият рейтинг на кредитна институция не може да надвишава този на държавата, в която се намира поради очевидни причини. Практиката познава няколко изключения, отнасящи се за изключителни банкови постижения, довели до получаването на по-висок кредитен рейтинг от държавния.
  6. Да, през 1996 г. е бил “B3” (по Moody’s), а сега е “BBB”, но този „рубеж“ е превзет още през 2004 г.
  7. Трите големи кредитни агенции (Standard & Poor’s (S&P), Moody’s и Fitch Group) имат различни скали на оценяване, но общо взето най-добрите са с “A”, а най-лошите с “C”.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here