Ежко Божков

В България има закон, действащ много по-силно от закона за Всемирното теготение, и това е закона¹ на бастиона², бастионът на глупостта. В най-общи линии той гласи: всички действия на те-групата са лоши, а всички действия на ние-групата са добри. Произходът на Мола Рам Гешов никак не е добър, той е създаден от задкулисието и в момента е ключов негов играч. Необразоваността, арогантността, нахалството и простащината са най-характерните черти на Мола Рам Гешов, но това никак не означава, че всичко направено от него е лошо. Напротив, има много положителни действия, например – свързаните с преследването на Черепа. Няма съмнение, че Мола Рам е проводник на интересите на господарите си – Методиевич и най-вече Пеефски, но понякога тези интереси съвпадат с интересите на обществото. Опозицията на абсолютния властелин Методиевич писна като вдовичка заради поведението на прокуратурата и службите по отношение на Васил Божков и неговите фирми, свързани с „Национална лотария“, сякаш се опитваха да разпнат Исус. Така съвсем волно³ превърнаха Черепа в кристален череп, без никакво петънце, чист и свят като републиката ни бизнесмен.
Враговете на Мола Рам се превърнаха в защитници на (може би) един от най-кръвожадните български олигарси, като използваха за знаме ‚върховенството на закона‘. Всъщност при тях върховна е единствено глупостта. Върховенството на закона не може да триумфира единствено при преследването на Ежко, но е трябвало да триумфира и когато Бежко безчинстваше: когато стотиците не получаваха печалбите, когато десетки девойки са били изнасилвани, когато някои са били убивани по поръчка на Черепа и т.н. Тогава, според враговете на настоящата корумпирана и малоумна власт, тържеството на върховенството на закона не е бил чак такъв императив. Колко сълзи се проляха за беззащитната му жена Елена Динева и невинното му момченце Антон, щото яз. Студена без малко да прелее. Съвсем се пропуска, че „смелият“ Ежко избяга оставяйки в лапите на българското правосъдие жената и детото си, а той се прибра на „закътинка⁴“. Никак не искам да кажа, че смятам „лапите на българското правосъдие“ за добросъвестни или такива, които ще се отнесат честно към „жертвата“ си, но само Черепа – съпруг и баща изостави жената и детето си, та ние ли да полагаме грижи за тях?!

Националната логика на България

Хазартна игра беше превърнала чувствителна част от изпростелия български народ в „търкачи“, които даваха немалка част от доходите си за някакви фалшиви билети. Всичко това стана благодарение на телевизиите, които днес се вайкат за лошите резултати. Използваният рекламен прийом беше най-сигурният – testimonials (свидетелства на потребители – най-убедителният начин, защото хора, които вече са опитали продукта, свидетелстват лично за неговите качества; това е и една от най-скъпите форми на реклама, защото има много участници, които се появяват с относително малка честота и разходите за рекламно производство са големи). Тези медии излъчваха безспир някакви победители, които печелели милиони. Внушението ставаше по точно определена кръгова схема: въртяха непрекъснато някакъв клип с печеливши аутсайдери от с. Долно Нанагорнище, след което имаше период на затишие, през който се въртяха други „победители“ и после пак се връщаха старите. Така се създаваше впечатление, че едва ли не във всяко село има по 2ма-3ма печеливши. Логиката сочеше, че толкова много милионери няма как да има, защото спечелените милиони, разделени на цената на билетите предполагаше продажба на още повече милиони билети. Въпреки това, на по-умните, които бяха наясно с измамата, не се даваше трибуна в тези медии, които се облажваха от рекламите, а във форумите подобни мнения по-често изчезваха. Държавната протекция на лотарията на Божков и Пеефски беше повече от очевидна, макар и да се дължеше повече на втория, по-дебел олигарх. След избухването на скандала се разкриха много мишоци, покровителствали Ежко, но изглежда няма да им бъде сторено нищо. Например: Явор Колев – доста тъп милиционер, който се появява по телевизора, за да се излага по кибертеми; той си остава на работа в ДАНС, въпреки взаимодействието му с фирмите на Ежко Божков като член на Комисията по хазарта. Хитроумните медии мълчат и не се занимават с него, а той е тук и „с радост“ ще отговори на въпросите им за сътрудничеството си с Пеефски, Божков, Горанов. Този скандал е поредният с участието на финансовия министър, които за „закона“ изглежда всякак, но не и корумпиран. Когато Мола Рам разпердушини схемата, стана ясно, че никакви печалби не са били изплащани в цялост (освен дребните). За едрите печалби са били изплащани някакви мижави суми недостигащи и до 10% от обявените награди. След множеството брожения в социалните медии, истината за неизплащането на печалби бавно и полека взе да си пробива път. На това престъпниците отговаряха с нови порции лъскави реклами, различни от предишните, където вече красивите момичета подканяха късметлиите да уверят публиката за получените пари и онези потвърждаваха 100% получаване на наградата по безкасов път, като даже показваха SMS от банката. Тези телевизионни лъжи не направиха никакво впечатление на „бдителните“ медии, които непрестанно наблюдават за законността в републиката. Може би това се дължи на всекидневно изричаните лъжи от устата на управляващите и най-вече от любимия клоун на държавицата – Бойко Методиевич.
Няма да е излишно да се напомни, че Дон Корлеоне и сина му Майкъл са хазартни босове. Техните ръце бяха изцапани с кръв – и човешка, и конска⁵. Няма да е за чудо и Ежко-божковите ръчички да са изцапани с червени течности. Обвиненията в изнасилване също много пасват на Ежковия архетип.

По-добре 10 виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора

Тази мантра всъщност е „Принципът на Блекстоун“ или още „коефициентът на Блекстоун“, формулиран от известния английски юрист Уйлям Блекстоун през 1760 г., но заимстван от двама лордове-главни кралски съдии: Матю Хейл (XVII в.) и Джон Фортескю (XV в.), които, от своя страна, са заели тези идеи от Мойсей Маймонид (XII в.), който пък ги е открил в Петокнижието⁶. И до днес има ожесточени дебати около този англо-американски принцип в наказателното право, но в България, където необразованите са около 120%, той е абсолютен. В брой 4 от м. февруари 2015 г. едно от най-престижните световни списания в областта на правото – Харвард Лоу Ревю, публикува мегакоментар на Даниел Епс, който в 87 стр. се опитва да докаже несъстоятелността на принципа. Като всяко реномирано издание, в същия брой Харвард Лоу Ревю публикува и коментар на материала на Епс от Лора Апълман, която в 8 стр. се опитва да обори Епс, но съчинението й е пълно с оценки и лични мнения, неподплатени с факти от статията на Епс (оригиналите тук: заглавие: The Consequences of Error in Criminal Justice; подзаглавие: Why convicting one innocent person may be better than letting ten guilty people go free; автор: статия от Daniel Epps; дата: 09.2.2015 г. Заглавие: A Tragedy of Errors: Blackstone, Procedural Asymmetry, and Criminal Justice; автор: отговор на Daniel Epps от Laura I Appleman; дата: 10.2.2015 г.).
За любителите на правото силно препоръчвам Даниел Епс, но аз ще разгледам принципа от философска гледна точка: принципът е формулиран в свещените книги преди 2,5 хилядолетия, повтарян многократно през Средновековието, Просвещението, та чак до наши дни. Принципът сега влиза в известна колизия с универсалните ценности и се отнася за много древни времена, когато единственото (или почти единственото) наказание е било смъртта. Тогава е имал своето дълбоко основание – да не се отнема живот без достатъчно категорични доказателства. Днес, еволюцията ни е довела много по-далеч – в повечето правни системи смъртното наказание въобще е отречено, а затворите в повечето страни изглеждат значително по-добре от български санаториум. Еволюцията е отнела голяма част от легитимността на принципа, защото няма шанс да бъде отнет живота на невинен, тъй като въобще не се отнема живот. Демокрацията също се е променила поради числеността и структурата на обществата. Например: при Клистен тя е била съвсем пряка, целият народ е участвал във вземането на решенията, не е имало нужда от посредници (т.нар. ‚народни представители‘), но това е станало през 506 г. пр.н.е. (Атинската конституция на Клистен). Сега това е невъзможно, най-малкото заради числеността на населението, въпреки че този проблем може да бъде решен от новите технологии, структурата и нивото⁷ на отделните представители не позволява подобна ‚пряка демокрация‘. Структурата, величината и равнището на самата престъпност също имат значение. Когато престъпността нарасне неконтролируемо е много глупаво вместо да се овладява, да се поощрява.
В този ред на мисли идиотското прилагане на принципа „Блекстоун“ за такива субекти като Ежко Божков е повече от малоумно.
Стоварването на цялата вина от страна на журналистите върху НАП и Комисията по хазарта, че не са сметнали правилно дължимите от лотариите такси и данъци не е никак честно, защото тяхната се простира само в отсъствието на контрол и окончателното установяване на дължимите данъци и такси (с ревизионен акт). Измамите започват от Ежко Божков, който като данъчнозадължено лице има грижата да попълни вярно данъчната си декларация, която е основа за т.нар. ‚предварителното установяване‘ на дължимите данъци и такси, както и задължението за внасянето им. При честното попълване на данъчната декларация Божков е трябвало да „самоизчисли“ размера им⁸, което той е направил, но в друга колонка, с което е занижил многократно задълженията си. Наистина държавните институции не са си вършили работата, но Ежко ги е мамил с декларациите си като е попълвал грешните графи, което е довело до по-малки задължения. Тоест, Ежко също е много виновен, даже е пръв в списъка, защото първо той е излъгал в декларациите, а услужливите държавни чиновници са замижали след това.

Избран за опраскване

Вероятно в цялата работа има американска намеса, дотолкова доколкото е съобщено на Методиевич, че трябва да покаже някаква борба с корупцията като се разправи с поне един голям олигарх. В тази група попадат Пеефски, Златев, Домусчиев и Божков. Първият е дори по-силен от Методиевич и може да го накара да подаде оставка, както стори през 2013 г. Вторият е партньор на карти и в много мръсни поръчки, освен това е човек на Кремъл, а там Методиевич не иска да дразни другия значително по-голям диктатор. Третият е сянката на първия. Остава един-единствен избор – твърди се (напр. във Форбс), че това е най-богатият българин, от една страна, а същевременно не е толкова близък до властта, от друга. Да, Ежко ги подкупва, но няма такава „емоционална“ свързаност с Методиевич, каквато имат останалите трима.
Не знам кого точно трябва да бъде поздравен за опраскването на Ежко Божков, но задължително трябва да бъде поздравен, защото посоката е правилна. На първо място, защото няма и не може да има правова държава с ежкобожковци.

1. Изисква пълна членна морфема, пропусната по други причини. {б.ред.}
2. Алюзия за „Закона на талиона“ (lex talionis) – „око за око“.
3. Игра на думи. Правилното е „волево“. Тук е употребено стилистично като антоним на „неволно“. {б.ред.}
4. Диалектна форма за „закътано място“ / убежище. {б.ред.}
5. Алюзия за отрязаната конска глава и хвърлена в леглото на спящия продуцент Джак Уолц. Главата принадлежи на състезателния кон Хартум (името съвпада със столицата на Судан), закупен от Уолц в онези години за $600 хил. Целта беше да се сплаши продуцентът, който отказваше да включи Джони Фонтейн, кръщелник на Дон Корлеоне, във филмите си, докато певеца Джони имаше голямо желание да играе. {б.ред.}
6. Става дума за Тората, за която легендата твърди, че е създадена от Мойсей, записвал думите Господни на планината Синай в Египет.
7. Образователно, интелектуално, културно и др.т.
8. Член 105 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.