НОЩни лъжи

Истинските лъжи на НОЩ и ген. Майтапчийски са толкова тъпи, колкото тъп може да е всеки зелен чорап

22088

Днес председателят на Националния оперативен щаб (НОЩ) ген.-майор проф. д-р Мутафчийски обяви с мощен глас „България е втора в Европа с най-ниска смъртност от коронавирус след Словакия“. Това е абсолютна лъжа. Видно от таблицата1 по-долу в Европейския съюз, което е общност значително по-малка от „Европа“, пред България е и Латвия по показателя ‚Смъртност на 1 млн. души население‘. А в Европа, преди нас са и: Фарьорските острови (Дания), Гибралтар, Ватикана, Русия, Словакия, Украйна, Латвия, Беларус, Малта, Албания, Черна гора, т.е. ние заемаме 12-тото място.

Толкова плоска лъжа на този човек е напълно необяснима при положение, че сайтът Worldometers дава възможност на „седмокласника на Гешов“ да открие истината. Честото излъчване по телевизията и необичайно високия интерес към военен, какъвто не е имало от края на XVIII в., е произвел самозабрава в кратуната.

Военна униформа vs Бяла престилка

Изборът на оглавяващия НОЩ на военна униформа например пред бялата престилка при брифингите за пандемията от Ковид-19 издава една нездрава психика. Главната цел на щабовете при кризисни ситуации е овладяването им, но сред основните цели все пак е и недопускането на смут, т.е. успокояването на масите, които могат да нанесат много щети, ако изпаднат в паника. Обикновено ‚военната униформа‘ е символ на героизъм, дисциплина / ред, готовност, но и на „невидима заплаха“, несигурност, тревожност, горест, печал (особено когато униформата стане черна). В българската народопсихология униформата обаче символизира и други неща – репресия / агресия, тайнственост и тъпота. Всеизвестни са вицовете за „зелените чорапи“, маневрите на военните по(д) мостовете и т.н. От друга страна, ‚бялата престилка‘ е символ на наука, лаборатория, лекар, учен и всичките произтичащи от това обстоятелства. В контекста на пандемията символизирането на учен, който ще се справи с вируса е много по-уместно, отколкото на военния, който засилва тревожността, когато замести зелената униформа с черна. Този скръбен цвят може дори да внуши смъртта на нашия пръв партиен и държавен ръководител, което ще хвърли целий народ в неистова скръб. Да не говорим, че някои може да си направят сепуку, неготови да се изправят пред предизвикателствата на историята без любимия им Бойко Методиевич. За щастие, НОЩ предвиди това и по-често даваше брифингите си под благосклонния поглед на Вожда или с неговите проникновени уточнения от друга точка на родината, което елиминира вероятността от създаване на погрешното впечатление за ненавремнната смърт на Диктатора. Спасителя2 от Банкя се оказа много вещ в областта на вирусите, епидемиите, имунологията и въобще в медицината. Такъв корифей нийде няма по света. Пък и така просторечно го обяснява на най-интелигентния народ в света, щото това само могат каймакът на най-великите. Принципът в науката, известен като ‚Бръсначът на Окам3‘, е във възможностите само на истински запознатите с определен проблем. Когато дълбоко познаваш нещо, знаеш много за него, за теб не са тайна всичките му формулировки и обяснения, то ти можеш да синтезираш най-елементарното обяснение от цялата комплексност. Такъв е нашият Вожд.

Некомпетентност без граници

Не мина брифинг без да се съобщи колко новозаразени са се появили, но също така никой не споменаваше броя на изследваните за същия период от време. Получава се така, че не знаеш дали например 10-те заразени за това денонощие съответстват на 10 души тествани или на 1000. Ако са заразени 10 от 10 тествани, то положението е страшно, но тъй като основна информация се спестяваше – мисирките радостно шумяха и се радваха на голото теме на генерала. В уебсайта Worldometers се посочват броя на тестовете във всички страни, но броят на тестовете е по-голям от броя на тестваните хора. Важният въпрос е: с колко е по-голям? Много хора са изследвани повече от 1 път, а на „излекуваните“ от коронавируса са направени минимум 5 теста, т.е. един такъв пациент участва в числото на тестовете най-малко 5 пъти. Наистина няма как тези данни да са известни ден за ден, но за по-назад във времето можеше поне веднъж да се каже: на еди-коя си дата от тествани еди-колко си души позитивни се оказаха еди-колко си. Прочутата със своята аматьорщина БАН4 се включи в борбата с цели 2 института в 2 различни области. Единият беше за „нова молекула, унищожаваща коронавируса“ в съучастие с частна фирма, а другият е някакъв Математически институт, който прави прогнози. По първия въпрос се изказва някакъв Димитър Димитров, а по втория някакъв псевдопроф. Николай Витанов. Може да погледате видеото на бТВ за чутовното откритие на БАН с най-великата молекула, от която коронавирусът трепери: Радиана Божикова, бТВ, В борбата с коронавируса: какъв е приносът на българските учени?, 15.3.2020 г. БАН има шанс да направи пробив в науката и ще й е за първи път. Да изговориш толкова много глупости как си в авангарда в борбата с коронавируса и да ти е първото лекарство, което си създал може само български учен, който е формен идиот.
Подхвърквачът-професор-математик от БАН прави „прогнози, които се сбъдват“. Във видеото (Кристина Налбантова, бТВ, Проф. Николай Витанов: ако спазваме карантината, скоро ще имаме добри новини, 28.3.2020 г.) може да видите как математикът е направил прогноза за вече сбъднали се събития – на графиката ясно се вижда, че моделът му е до 28.3., което е датата на излъчване, а Кристина прави извода: до този момент прогнозите се сбъдват. Пишман-ученият прави паралел с Дания, която има приблизително същото население като България (Дания има 5,8 млн. жители). За колос като Витанов БВП, който е около 6 пъти по-голям от българския (около $360 млрд. срещу $65 млрд.) – няма значение. Друг много съществен фактор е т.нар. ‚хюга‘ – датска дума за удовлетворение, щастие, уют, която е в основата на бита на датчаните. Той включва множество социални контакти – посещение на заведение, кина, театри, масови мероприятия (спортни, концерти и т.н.). Трябва да се подчертае, че тези дейности се извършват масово от датчаните – над 90% от населението, докато в България относителният дял на населението, участващо в „българската хюга“ е около 50%. Тоест, социалните контакти в Дания са много по-големи, а този фактор е от съществено значение за разпространението на Ковид-19 предвид голямата контагиозност на вируса. Това е като да разказваш приказки за подвизите на Барба Ганюс и да не споменеш мускалите с розово масло. В този смисъл сравняването на България с Дания само по показател ‚жители‘ е повече от тъпо.

За мишките и българските учени

Най-елементарният експеримент с лабораторни мишки ще се окаже непосилен за българския учен. Ако задачата е да определим колко мишлета ще се родят за 1 год. от една двойка мишки, то БАН ще се сблъска с непреодолими трудности. Ще затвори една мъжка и една женска мишка в едно помещение, но в края на годината ще имаме нула мишлета, защото лабораторните ни екземпляри ще са били затворени в различни клетки. Бременността при мишките е около 3 седмици, поколението е между 7-12 мишлета и годишно могат да раждат между 5 и 10 пъти. За да провери тези резултати обаче, БАН трябва да затвори лабораторните ни мишки в една клетка и след това да отдели 1-вото поколение, за да предотврати чифтосване между различните поколения и т.н., за да получим валиден експеримент, защото ако не го направи, то в края на годината ще имаме някакъв брой мишлета, но това никак няма да се дължи на първоначалните ни приятели. Така и Витанов трябва да знае как и колко души контактуват помежду си, за да прави прогнози за развитието на епидемията. В този смисъл добре трябва да е научил колко от контактувалите са заразени (а не колко са тествани, защото НОЩ може да го снабди само с такива данни; освен това попадането на един и същ човек неколкократно в тестваните по-скоро подсказва, че може да попадне и няколко пъти в броя на заразените). При прогнозирането, както и при проектирането на различни конструкции, схеми и устройства, се подбират едни коефициенти, които улесняват (нещо повече – правят възможна) задачата за проектиране / прогнозиране. Тези коефициенти се подбират в зависимост от различни фактори, които в случая трябва да се притежават като знания от епидемиолози, вирусолози или имунолози. Витанов няма нужда от тях, а повтаря някакви познати криви от столетия. Неговият гений се проявява в това да каже, че очаква пик около Великден. Толкова глупава прогноза е напълно ненужна, защото формулировката „около Великден“ е много обтекаема. Гламавият учен ще обяви триумф независимо дали пикът е бил прес „страстната“ или „великата“ седмица, щото все е „около Великден“.
Друго много характерно за българските власти е постоянната промяна, измяна, отмяна на заповеди. Даже първата заповед от 13 март за въвеждане на извънредното положение, в първия си ден претърпя 3 „официални редакции“. Подобно поведение не просто създава впечатление за некомпетентност, несигурност, липса на ориентация в ситуацията, а всъщност е директно отражение на всички тези явления. Още при сблъсъка си с Камен Плочев (подробности тук) министърът на здравеопазването (Киро Тефтера) и неговата заместничка (Черната вдовица) изглеждаха много тъпи, но епидемичната ситуация потвърди и затвърди това впечатление. Самохвалството на българските властници не може да прикрие тяхната очевадна некадърност и некомпетентност.

Понякога си мисля, че може и да не лъжат, а просто да са толкова тъпи, колкото изглеждат.

Бележки

  1. Валидна за 19.4.2020 г. сутринта. Източник: Worldometers.
  2. Отсъствието на пълен член обяснявам с прозвище. {б.ред.}
  3. Така се превежда философския принцип на Уилям от Окам на български език. По-известната му трактовка е „от всички известни обяснения за едно явление, най-вярно е това, което е най-просто“, оттам и другото име на принципа – ‚Принцип на икономията (пестеливостта)‘. Уилям от Окам е францискански монах, живял в края на XIII и началото на XIV в., който е бил схоластик (в Средновековието комбинация от логика и ортодоксално християнство) и теолог, обяснявал божиите чудеса по най-простия начин. Оригиналната формулировка на принципа е ‚субектите не трябва да се размножават без нужда‘.
  4. Българска академия на науките. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here