Тирана1 вече десетилетие изтъква своето собствено величие, а от началото на протестите2 насам повторенията станаха безкрайни. Самозабравилият се Костов навремето чертаеше своя „Календар на успехите“, но загуби катастрофално изборите3, защото собствените му представи за постигнатото кардинално се разминаваха с реалността. Севда ТВ, която се състои от една възтлъста пиарка в ролята на оператор и един възтлъст диктатор (в ролята на актьор и единствен обект на телевизията) излъчваха почти 24/7 репортажи от „контролните действия“ по пътища, магистрали и др. инфраструктурни съоръжения. Тук трябва да отворя една скоба заради „контролирането / инспектирането“ на обекти от един откровено тъп субект. Това е дейност с висока степен на сложност и изисква много задълбочени познания, каквито Баце няма, с което затварям скобата. Напоследък актьорът от Севда ТВ изглежда като един уплашен до смърт великан, чието тяло не излъчва сила, а тлъстина, чийто мисли не излъчват ум, а тъпота, чийто слова не излъчват мъдрост, а простотия. Уплашената морска свиня гледа в камерата с блуждаещ поглед, изпълнен със страх, злъч и безумие, повтаря едни и същи изречения едно след друго сякаш е забравил, че току-що ги е казал. Наборът изречения беше безкрайно ограничен, както и „успехите“ на Тирана, които той образуваше, за да изтъкне незаменимостта си. Последната седмица почти всеки ден отправяше някакви заклинания за „големи решения“, които той бил взел и това щяло да успокои обществото. Нагнетяваше се очакване за нещо голямо, даже грандиозно и днес (петък, 14.8.2020 г.) този напълно объркан човек произнесе някаква реч, която издаваше по неповторим начин неговата обърканост, несигурност, неувереност. По-слабо актьорско изпълнение Баце не е имал, аутокюто или му беше много бързо, или много бавно, текстът му беше напълно чужд, мимиката и интонацията – напълно неподходящи за конкретните слова, въобще за разиграния етюд актьорът заслужава чиста двойка и вечно изритване от Цирковата академия, без право на бъдещи кандидатствания за нея. Най-тъжното от всичко са предложенията, изречени от Тирана, те напълно отразяват бездарността, безполезността, неспособността и негодността на цялото управление. При толкова много самохвалство и претенции за управленски капацитет, появилото се на белия лист е повече от трагично. Суперкомпютърът4 на Европа започна да изглежда като тиквен медал на селския идиот.
Безидейните предложения на Тирана
Почти всички предложения на самозабравилия се диктатор са безумни, но най-безумното от тях е за намаляването на народните представители във Великия хорал5 от 400 на 280. Ето коментарите на предложенията точка по точка:
- Намаляване броя на народните представители в ОНС и ВНС6 съответно от 240 на 120 и от 400 на 280. Нищожна промяна в конституционното ни устройство. Ефектите от него са малко: предполагат се занижени разходи и възможност за уголемяване на избирателните райони. В САЩ един член на Камарата на представителите7 представлява около 800 хил. жители, докато в България един народен представител се пада на около 20 хил. При евентуална смяна на избирателните системи (например: при преминаване към мажоритарна в 2 тура, това улеснява създаването на едномандатни избирателни райони) от предложението ще има някаква полза. Съответното представителство по страни изглежда така: в Австрия – на около 50 хил. ж.; във Великобритания – над 100 хил. ж.; в Германия – на почти 120 хил. ж.; в Чехия – на около 55 хил. ж.; във Франция – на почти 120 хил. ж. Според тези числа излиза, че в България демокрацията е „най-скъпа“. Разбира се, тези едномерни разсъждения не могат да оценяват степента на демокрацията в една страна извън контекста на структурата, разделението и баланса на властите, избирателната система, начина на финансиране на политическите кампании (партиите или кандидатите), степента на развитие на обществото (вкл. гражданското), неговите културни, исторически и нравствени особености (в т.ч. обичаи) и един от най-важните елементи на демокрацията, напълно отсъстващ в България – обратната връзка (ОВ) между овластени и овластяващи. Тази ОВ има следните измерения: по-кратки мандати, респ. по-чести избори, което води до по-често „сверяване на часовника“ с обществените нагласи (срещу кратките мандати стои невъзможността за сериозни реформи за кратко време. Намирането на баланс между тези 2 категории е ключово, но засега намаляването на мандатите на всички избираеми длъжности е действие в правилната посока); възможност за отзоваване („уволняване“) на представителите на властта; при мажоритарната избирателна система имаме значително по-силна връзка избирател – избран; личното финансиране на кандидатите (не на партиите!) също създава по-силна връзка между представители и представлявани.
Институцията ВНС е напълно безсмислена. Тя е някаква комунистическа отживелица, захранвана от комплексите на един нещастен народ, изпаднал в когнитивен дисонанс. Тя е оставена в конституцията от 1991 г., за да се осигури безметежното съществуване на олигархията. Предложението за смесено избиране на ВНС (50% мажоритарно и 50% пропорционално) също е трик, целящ печелене на време. Между другото, не се уточняват броя на туровете при мажоритарните избори - Промяна структурата на ВСС8 чрез образуване на 2 независими колегии – съдебна и прокурорска, и начина на формирането на съдебната (за прокурорската тази информация е спестена). Това е козметична промяна, която няма да доведе до нищо ефективно. Те и сега колегиите са 2, но ВСС има пленарен състав. Новото в предложението е: отпадането на пленарния състав на ВСС и нов състав на съдийската колегия: сега тя е 14-членна, като по право в нея влизат двамата председатели на върховните съдилища9 + 6ма избрани от съдиите + 6ма избрани от парламента. Предложението е: 7 души, избрани от съдиите и 6ма, избрани от парламента с квалифицирано мнозинство (остават и 2мата членове по право). Това пак е трик, който цели да запази колективен орган, комуто много лесно може да влияе олигархията. България е избрала един от най-глупавите модели на управление, въведен от комунизма и доказал своята несъстоятелност – това е колективната форма на управление. В теория на управлението, залагането на колективната форма на управление е базирано на хипотезата, че в един колектив (обикновено нечетен брой) количеството на корумпираните (в см. на „развалените“) членове е много по-малко от количеството на качествените членове като по този начин се блокират зловредните решения. За България хипотезата е невалидна, защото всичките членове на колективните органи за управление са гнили (справка: всички Бордове на директори или Управителни съвети на държавни / общински фирми, всички Комисии (за защита на конкуренцията, за регулиране на съобщенията, за защита на личните данни, за (противодействие на корупцията и за) отнемане на незаконно придобитото имущество, за енергийно и водно регулиране и т.н.). В последно време може да даде за пример УС на БНТ10, където мнозина западни специалисти не могат да допуснат, че Василена Матакева е уреждала финансирането на външни продукции на свои хора, защото ставало със съгласието (и с подписите!) на още 3ма членове + 1 генерален директор. Ами много просто – Василена подписва за далаверите на другите корумпета. Истинската реформа би трябвало да доведе до пълното премахване на ВСС
- Намаляване мандатите на председателите на ВКС, ВАС и на Главния прокурор от 7 на 5 год., както и изслушване на последния на всеки 6 мес. Това е единствената стъпка в правилна посока, но 5-год. мандат също е много дълъг. Ефект би произвел 2-2,5-год. мандат. Изслушването без последствия за Главния прокурор е абсолютно непродуктивно. Ако се предвиди приемането на отчета с квалифицирано мнозинство, чието неприемане да води до автоматично уволнение на Главния прокурор или до задействане на процедура по неговото отстраняване, може да има смисъл, иначе това са само лакърдии
- Ограничаване правомощията на министъра на правосъдието до бюджетиране и управляване на имоти. Това е поредната глупост, сътворена от крайни глупаци. Това няма абсолютно никакво пряко отношение към корумпираността на съдебната система и подобряване на нейната работа
- Създаване на отделни инспекторати за съдии и прокурори. Досега Инспекторатът към ВСС не се отличаваше с нищо друго освен със замитания безчинствата на „наште хора“. Удвояването им ще увеличи разходите, но не и ефективността. Поредната мимикрия на органи без никакъв смисъл (дори липсва и нищожен смисъл!)
- Индивидуална конституционна жалба. Такава е предвидена в конституциите на много страни (предимно европейски, в географски смисъл): Австрия, Белгия, Германия, Испания, Латвия, Полша, Чехия. Очевидно авторите на текста са безкрайно тъпи, защото не са уточнили каква точно индивидуална жалба може да бъде подавана. Два вида са жалбите към Конституционен съд: пълна или ограничена. Първата се отнася до абстрактно ограничаване правата на жалбоподателя, докато 2-рата се отличава с наличието на правен интерес за жалбоподателя, т.е. ограничаването на неговите права с индивидуален административен или нормативен акт. В Европа се срещат и 2-та вида жалби. Германската конституция позволява пълната индивидуална конституционна жалба, когато всеки има право да подаде жалба и без да доказва наличието на правен интерес. Като форма на защита правата на човека това е една много положителна стъпка, но начина на формирането и избирането на конституционния съд в България е „дяволският детайл“. Досега това подобие на съд не е взело нито едно решение срещу Пеефски, въпреки неколкократното си сезиране по пряко касаещи корпулентния депутат казуси. Идиотските решения относно правомощията на ВНС и ОНС, имотите на царя и несъвместимостта на депутатите могат само да ни дадат бегла представа какви решения следва да очакваме от нефелния български конституционен съд.
Тупането на топката от Диктатора
Безпощадно ясна е идеята за забавянето на оставката от едни корумпирани, некадърни и тъпи управляващи. Това се отнася в пълна степен и за Мола Рам Гешов. „Голямото“ обръщение на Баце към народа е нагледен пример за ограничените възможности на управляващите, то беше еманация на фалша и бездарието. Българският фразеологизъм „напънала се планината и родила мишка“ е много точна илюстрация на бездарността на ГЕРБ и ДПС. Това са креатури, свързани с Държавна сигурност и милиционерите. В тях няма потенциал дори за управлението на кокошарник, камо ли на държава. Затова и са толкова трагични техните напъни за управление, а оставеното досега прилича на направено от абсолютни аматьори или както се казваше едно време „в час по трудово“.
Време е Баце да събере цирковата трупа и да започне изнасянето на пошлите си представления в Софийски централен.
Бележки
- Прозвище, не се използва пълната членна морфема. {б.ред.}
- С начална дата 09.7.2020 г.
- Имат се предвид парламентарните изборите за XXXIX Народно събрание, проведени на 17.6.2001 г., когато почти абсолютно мнозинство печели Симеон Сакскобурготски начело на НДСВ. {б.ред.}
- Само един от 4-те „суперкомпютъра“ ще дойде в България. {б.ред.}
- Великият хорал е „обикновеното“ народно събрание на Монголия. То носи названието „велик“ поради комплексарщината на съответните народи. Все пак при Монголия то е препратка към Великата монголска държава (Монголска империя). Все пак монголците са имали най-голямата непрекъсната по територия империя в историята на човечеството (през XIII и XIV в.), основана от един от най-великите военачалници – Чингиз хан (наричан още „Великия хан“). В Световната история съществува понятието Pax Mongolica по подобие на Pax Romana. България никога не е имала и 1% от величието на Монголия, но затова пък притежава 120% от комплексарщината.
- Акроними съответно на „обикновено“ Народно събрание и на „велико“. {б.ред.}
- Една от 2-те камари на Американския конгрес, наброяваща 435 представители. Тази камара се формира на базата на броя на жителите във всеки щат (другата – Сенат, се формира от по 2ма представители от всеки един от 50-те щата), като минималният брой на щат е 1. Понастоящем най-голямо представителство има Калифорния с 53-ма, а по един представител имат 7 щата: Аляска, Върмонт, Северна Дакота, Южна Дакота, Делауер, Монтана, Уайоминг. {б.ред.}
- Висш съдебен съвет. {б.ред.}
- ВКС (Върховен касационен съд) и ВАС (Върховен административен съд). {б.ред.}
- Управителен съвет на Българската национална телевизия, председателстван от Емил Кошлуков (генерален директор), а негови членове са: Василена Матакева, Антон Андонов, Виктор Серафимов и Христо Томов. {б.ред.}