Ултрасите са ни приятели

Чест бе за мен да бъда рамо до рамо с радикални елементи на протеста срещу Хунтата

16391

Само силата на земното притегляне е малко по-голяма от убедеността ми в бъдещото масово отричане от т.нар. ‚ултраси‘. Това е термин, въведен за футболното хулиганство, но е една степен по-силен. Голямата разлика между 2-та термина е в отношението им към боя. Докато при хулиганите боят е средство за демонстрация на превъзходство над другите отбори (за численост, сила, степен на привързаност към любимата гарнитура) и те участват в него спонтанно въвлечени, то при ултрасите боят е цел.
Още днес едните ще обявят ултрасите за провокатори, изпратени от ГЕРБ, за да съсипят мирния протест, сякаш този протест е направил нещо или пък мръднал нещата дори с милиметър към по-добро, а другите ще обявят протеста за немирен, с военни елементи в него, които искат да бият добрата българска милиция, ще се завайкат как точно тези „типове“ искат да свалят красивия и умен Бойко от власт. И двете страни няма да са прави. Ултрасите бяха наши съюзници и свършиха много повече работа от тази, която ние 2 месеца не успяхме да свършим. В този смисъл те бяха много полезни и помогнаха протеста да премине в качествено ново ниво.

В снощните протести (02 срещу 03.9.2020 г. – б.ред.) ултрасите бяха онези радикални елементи, които бяха обещавани от Отровното трио. Всяка вечер на речите пред фонтана на Президенството т.нар. „Отровно трио“, съставено от Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов1 говореха за „радикализация на протеста“, „нямало просто да си стоят в някакви палатки и да блокират кръстовища“, „ще влезнем там и ще ги изметем“, „ще правим Велико народно въстание“. Точно това се случи снощи, донякъде само, защото операцията по „влизането“ и „метенето“ беше пропусната, т.е. регистрирахме отлагане на революцията. Ултрасите бяха онези смели момчета, които с вещина се разправяха с милицията – отнемаха им щитове, палки и пистолети, а милиционерите-лавандули показваха неандерталски умения в охраняването. Участието на милицията в мероприятието с щитове, палки, каски, пистолети и химически оръжия показва единствено ниското / низкото й ниво. Това действие прилича на онова безскрупулно унищожаване на индианци от бели изроди, които с мускетите и оръдията са ги убивали на групи. На едната страна милиционерите имаха числено2, техническо, технологическо, химическо и логистично превъзходство, а от другата страна бяха едни мирни протестиращи. Милиционерите бяха само мъже в разцвета на силите, а сред нас (протестиращите) имаше много жени, деца и възрастни хора, та в този смисъл няма да е неправилно да се рече „милицията имаше и физическо превъзходство“. Преди година некадърни милиционери използваха лютив спрей точно пред Партийния дом и се самообгазиха3. Днес, 20 месеца по-късно, милицията явно беше придобила някакви умения и използваше лютивия спрей без да нанесе толкова големи поражения сред редиците си, но затова пък пострадаха много репортери, оператори и дори екип на Бърза помощ, имащ неблагоразумието да се притече на помощ на най-тежко ранения милиционер вчера около 13 ч. Непременно трябва да се добавят към образа на българския милиционер нашивките4 с надпис на английски език: „Един изстрел. Един убит5. Без угризения. Аз решавам“ (вж. снимки). Това е някакъв малоумен лозунг на снайперисти-идиоти, играещи си на Господ и вярващи, че те са онези, които решават кой да живее на таз Земя и кой да умре. Подобен пач6 по униформата на българските милиционери също свидетелства за тяхното психическо здраве (детайли тук) и готовност за извършване на добри дела. Садистите и хората с психически отклонения нямат място в милицията никъде по света. Изобличаването им и изчистването на редиците на службите на реда от тях е абсолютно задължително и важно условие за превръщане на милицията в полиция.

Краят на един страхливец

Страхливецът днес не е Ратлър7, а Бойко Методиевич. Вероятно Карл Май нарочно е сложил едно „Рат“ (плъх) в името, за да подчертае душевността на героя. В нашия случай имаме „бойко“, което е очевидна подигравка на туловището със заешко сърце – толкова се е уплашило, че нощува в някакви бункери и тайни места, за да не може да бъде открит от никого. Заседанията на съвета от негодници се провеждат дистанционно, като дават възможност на страхливия и огромен като морски лъв плъх да се притаи в някоя далечна дупка и да не отиде до сградата на министерски съвет. В трилогията „Винету“ на Карл Май, боязливият Ратлър много трудно осъзнава, че положението му е безкрайно тежко и ще умре. Той вие като койот на стълба на мъченията – не толкова от болка, а от страх. Излишно е да подчертавам приликите.
Очевидно никой не е чел Винету, освен Методиевич, който също не го е чел. В последната книга от поредицата Олд Шетърхенд си мисли: «цялото ми същество се бунтуваше срещу мисълта да насоча оръжието си даже срещу убийци, щом не го изискваше законната самоотбрана8». Излизането срещу протестиращи в пълно бойно снаряжение и употребата на химическо оръжие явно не е никакъв проблем за милицията и за:

  1. Бойко Методиевич – страхлив, коварен, тъпоумен
  2. Христо Терзийски – министър с интелигентността на чехълче и смелост на малка сива мишка
  3. Ивайло Иванов – главен секретар, необразован, глуповат, смел колкото двама несмели
  4. Георги Хаджиев – шеф на столичната милиция, чукундур, шимпанзетата от столичния зоопарк са дяволски интелигентни в сравнение с него
  5. Радослав Стойнев и Тони Тодоров – началник и зам.-началник на „Охранителна столична милиция“; интелигентност като тяхната може да има само у някой напълно неграмотен; откровени простаци.

Още един цитат от „Винету“, този път от Олд Дет: «и най-хилавото джудже може с един куршум колкото грахово зърно да простре на земята и най-смелия великан9». Явно огневата мощ на хилавата милиция се е сторила недостатъчна срещу Великана на протестите, затова се е въоръжила значително повече от законното.
И последен цитат от Увода на Винету, том I, думи на Карл Май (стр. 8), които не са част от разказа: «Ако червенокожият си потърсеше законните права, отговаряха му с барут и куршуми и той отново трябваше да отстъпва пред по-добрите оръжия на белите. Озлобен от всичко това, той отмъщаваше на отделни бледолики, които срещаше, и последиците биваха обикновено страхотни кланета, които струваха живота на безброй червенокожи. Така първоначално гордият, дързък, храбър, честен, откровен, винаги верен на приятелите си ловец се е превърнал в дебнещ, недоверчив и лъжлив човек, без да има някаква вина, защото не той, а белият е първопричината и виновникът за всичко това». Ерго, ако пренесем размислите на Карл Май в наши дни, ще се окаже, че доброто въоръжение на милицията и малодушието на нейните началници са виновни за насилието – историята за гордите, дръзки, храбри, честни и откровени протестиращи биват застигнати от милиционерско насилие и произвол.

Химическото оръжие

Страхливата и коварна българска милиция употреби химическо оръжие – лютив спрей срещу протестиращи. То е забранено за употреба от международна конвенция, но от 2010-11 г. се употребява в САЩ (основно срещу движението „Окупирай Уолстрийт“) за полицейски цели. Услужливи американски изследвания докладваха за значителен спад в полицейската смъртност след приемането му на въоръжение (повече от двойно), но и за 3% смъртност сред протестиращите вследствие: възпаление и обструкция на дихателните пътища, анафилактичен шок, сърдечно-съдови проблеми (инфаркти). Оттогава тихомълком американците наложиха употребата му, но при тях има много сериозни безредици, каквито у нас не се срещат и с една стотна от силата им. В България милиционерите умират от глупост, но не и при сблъсък с недоволни, та въоръжаването силите на реда с химическо оръжие е напълно неоправдано.
Лютивият спрей е аерозолен, съдържащ възпалително химическо съединение Капсаицин, причиняващо изгаряния, сълзотворност и болка при контакт с очите. Съединението представлява мазна консистенция с активна съставка Капсаицин, същият който придава онзи неповторим вкус на лютите чушки, но в много по-висока концентрация. По Скалата на Сковил камбата има 0 единици лютивост, чушките халапеньо между 2500 и 5000 (срещат се и малко по-лютиви сортове), докато лютивите спрейове за самозащита имат 2 млн. единици, докато полицейските – 5,3 млн. Използват се още за неутрализиране на мечки, като концентрацията на Капсаицин за този едър хищен бозайник е около 1-2%, а полицейските спрейове са с концентрация между 10 и 30%. Съгласно член 2, точка 5 от Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, подписана на 13.1.1993 г. и променяна неколкократно (ратифицирана от България на 29.6.1994 г.10; текст на английски език; текст на български език), се забранява използването на този вид аерозол във военни действия.
Начините за облекчаване на симптомите от въздействието на лютив спрей:

  • да не се търка, чеше, разтрива обгазената област, защото това увеличава разпространението на агента
  • при навлизане в очите – бързото премигване помага
  • промиване със студена вода (в големи количества) или поставяне на лед облекчава болката; от подръчните средства най-добре се промива с прясно мляко или минерална вода с повишено съдържание на магнезий (за българския пазар това са минерална вода Даня (бивша Аква дива), Шипково, Михалково, газирана вода Сан Пелегрино); очите се промиват с физиологичен разтвор (1% разтвор на NaCl (натриев хлорид / готварска сол) + 5% разтвор на глюкоза) по възможност взета директно от банка за интравенозна инфузия, а при невъзможност – в литър вода се разтварят 2 чаени лъжички готварска сол (на протестите голяма част от обгазените откриваха облекчение при промиване с кока-кола)
  • промиване със сапун или друг детергент (препарат за миене на съдове, шампоан); очите може да се промият с бебешки шампоан, който не ги дразни
  • Ако до 2 часа раздразнението и болката не преминат – да се потърси лекарска помощ (разбира се, такава може да се потърси винаги щом пациентът сметне за необходимо).

Милиционерът винаги е враг

Българският народ е народ от медузи, повечето от тях стоят по къщите си, други плахо надничат от прозорците, трети дойдат да се позавъртят около протеста, за да направят някое друго селфи, а най-малобройната част е почти всеки ден на протеста, но също е несмела. Дивашката милиционерска подготовка срещу мирното гражданство предизвик(в)а ответна реакция. Не може мощната милиция да се яви с пълно бойно снаряжение, като употребява химически оръжия, и да не очаква никаква реакция от протестиращите (вж. по-горе размислите на Олд Шетърхенд). Хвърлянето на бомбички, замерването с бутилки минерална вода и други предмети не прави протеста немирен, още по-малко пък въоръжен. Употребата на съразмерна сила е функция на интелигентността на ръководителите и изпълнителите. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски е човечец с безкрайно ограничени умствени способности, необразован и некадърен и направо да си го кажем – тъп. Абсолютно същите качества притежава Бойко Методиевич и цялото му правителство. Не искам да споменавам тъпото кърджалийско йони или останалите „парламентаристи“, защото тяхното ниво в известен смисъл дори е по-ниско.
Няма да се оправдаваме за поведението на ултрасите, то беше логично и предизвикано от малоумните действия на българската милиция. Не бяха нанесени почти никакви материални щети – нямаше изпочупени витрини, запалени автомобили, разрушена инфраструктура – каквито прояви има в много демократични страни по света (особено в САЩ и Франция, които по същество са най-демократичните). Сълзите и сополите, които предстоят да се излеят от българските властници, както и от тъпанарите от СДВР11 ще са жалки, колкото жалки са интелектуалните и професионалните им способности.
Милицията беше подготвила водно оръдие срещу протестиращите. Наблягам на думата оръдие, защото това е артилерийска подготовка от страна на властта. Вярно, то не влезе в употреба, но много заплашително се придвижваше по бул. Дондуков, пред главния вход на Партийния дом към фонтана пред Президенството.
Българският милиционер винаги е бил враг на мирното гражданство, както е враг на книгата, интелигентността, ума, образованието, професионализма, кадърността.

Ултрасите са наемници и може да се случи така че те в някаква ситуация да застанат срещу нас, могат дори да ни сцепят главата, но в нощта на 2-ри срещу 3-ти септември 2020 г. бяха наши приятели. Благодаря ви, момчета!

Бележки

  1. Подредени по азбучен ред на малките им имена. {б.ред.}
  2. Хипербола. {б.ред.}
  3. Има се предвид случая от 17.3.2019 г. отново при протести срещу мафиотското управление на Бойко Борисов. {б.ред.}
  4. Имат се предвид текстилно изработени емблеми, които се зашиват за облекло, раница или др.т. Такива са емблемите на ученическите или др. униформи, някъде се използват за артистично прикриване на проблеми по тъканта (мазно петно, износване, пробиване). {б.ред.}
  5. Буквалният превод е „едно убийство“. {б.ред.}
  6. От английски език „кръпка“. Има се предвид току-що спомената „нашивка“. {б.ред.}
  7. „Краят на един страхливец“ е заглавието на глава 15 от том I на „Винету“, Карл Май; издателство „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, гр. София 1988 г., превод от немски език: Веселин Радков; стр. 263-284.
  8. От Глава 5, том III на „Винету“ от Карл Май (стр. 123); издателство „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, гр. София 1989 г., превод от немски език: Веселин Радков, озаглавена „Съгледвачът на апачите“.
  9. От Глава 4, том II на „Винету“ от Карл Май (стр. 82); издателство „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, гр. София 1988 г., превод от немски език: Веселин Радков, озаглавена „Куклуксклановците идват“.
  10. Ратифицирана със закон, приет от XXXVI Народно събрание на 29.6.1994 г. – ДВ бр. 55 / 1994 г. В сила от 29.4.1997 г., обнародвана в ДВ бр. 103 / 29.11.2001 г., поправена с ДВ бр. 1 / 04.1.2002 г.) {б.ред.}
  11. Столична дирекция на вътрешните работи или както беше по-известна преди години „софийско градско“. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here