Велика демократична конституция

Вместо да правим нови открития, по-добре да се поучим от най-добрата конституция в Света – тази на САЩ

11636

Безспорно най-демократичната държава в света е САЩ. Едно е условията за постигане е създаването на справедлива и балансирана правна основа. Второто условие е свързано с „чипа на американеца1“ – притежаването на граждански добродетели (набор от действия и навици необходими за сигурното, ефективно и взаимноизгодно участие в гражданското общество), притежаването на лични добродетели (идея за поддържане на свободата, да се информират и да бъдат информирани за процесите в обществото, да имат обществено поведение според принципите на морално и етично съвършенство, в съответствие с техните права и задължения), да отсъстват лошите нрави (аморално или порочно поведение). Първото условие САЩ постигат с 3 закона: Конституция, Декларация за независимостта и Закон за правата от 1791 г. Второто условие е значително по-трудно за постигане и то не може да стане с някакъв текст някъде, пък бил той наречен и конституция. Страна, в която Хитър Петър е положителен герой, смелостта се изразява в това да се напада слабия, а не силния, сбърканата ценностна система, която поставя значително по-високо уреденото лично положение над общественото, дори нещо повече – личните дела се уреждат за сметка (в ущърб) на обществените и т.н. Тук ще стане дума за правната уредба. В есето ще бъдат посочени онези неща, които трябва да бъдат променени и се предполага, че останалите ще останат непокътнати или променени съобразно изложените тук принципи и постановки.

Принципът „дълг за честно действие“

Ще започна с този житейски принцип, който стои в основата на „естественото право“ и е известен на латински език като Nemo iudex in causa sua – никой не може да отсъжда в случай, когато има личен интерес. В нашата правна система това правило се нарушава изключително често, което я прави изключително небалансирана и алогична. Например: депутатите сами си гласуват привилегиите, ваканциите и заплатите, както и много други неща. Нима те нямат полза от безкрайно дълги ваканции или чудовищно големи заплати? Нима се лишават от служебни мерцедеси, командировки и т.н.? Ами не, те се облажват от тези неща в максимална степен. Защо работникът да не може да си определя сам трудовото възнаграждение и платения си годишен отпуск? В практиката съм срещал много съвестни и честни работници, но нито един такъв депутат. Следователно, цялата система е сбъркана и промяната е повече от наложителна.
Парламентарният председател по правило е комична фигура, която допринася съществено за недоверието към Народното събрание (всички парламенти след навършване на „зрялост“ в мандатите си имат около 5-10% одобрение срещу 60-80% неодобрение2). Настоящата председателка съвсем справедливо беше наречена от Вожда „тъпа кърджалийска п*тка“, с което съм пределно съгласен. Всеки има право на мнение, а в случая мнението на Вожда беше взето и публично излъчено без негово съгласие. В този смисъл считам атаките към него по този повод за несправедливи. Председател на Народното събрание трябва да бъде вицепрезидента на републиката, което ще осигури:

  1. неговата независимост. Неговите решения няма да са мотивирани от чувствата на тези, които го избират и могат да го свалят от длъжност
  2. по-голяма обективност при определянето на дневния ред. Парламентът ще продължи да си взема решенията, но ще се прекрати порочната практика мнозинството да прави каквото си иска, защото то си назначава и председател, който следва партийната линия и до голяма степен обезсмисля ролята на опозицията
  3. по-голяма отговорност, защото вицепрезидентът се избира пряко от суверена. Възможно е дори парламентарното мнозинство и вицепрезидента да са от една партия, но вицепрезидентът е много по-отговорен към избирателите, защото зависи от тях, докато парламентарният председател не зависи. Например: безкрайно неподходящата Цецка Цачева, която зависи единствено от Вожда бе 2 пъти председател, макар още с първите няколко месеца от председателстването си през 2009 г. да стана ясно, че не може да изпълнява функцията, но през 2014 г. този факт не й попречи отново да поеме функциите на парламентарен председател
  4. излизането от сделките на председателския пост при формиране на коалиции (намаляват се разполагаемите активи при търговията)
  5. по-голяма справедливост при свикването на парламентарните сесии и при формирането / изразходването на бюджета на парламента.

Само вицепрезидентът ще може да предлага парламентарни ваканции, които ще се утвърждават от пленарната зала. Възнаграждението на депутатите ще се определя по формула, закрепена в закон, както е в САЩ. Тя е свързана с Индекса на разходите за заетост (ИРЗ), показател изготвян на тримесечна база от Бюрото по трудова статистика към Министерството на труда на САЩ (същото бюро изготвя и добре известния Индекс на потребителските цени). ИРЗ отразява промените в заплащането в частния сектор, т.е. това е нещо като „инфлация на заплатите“, аналогично на другия индекс, който отразява класическата „инфлация“. Корекцията на конгресменските заплати става автоматично на базата на този индекс, освен когато:

  • увеличението превишава увеличението на заплатите на държавните служители (General Schedule); тогава увеличението е с по-малкия от двата индекса
  • чрез специален или общ закон се забрани или модифицира (по предложение на президента) увеличението.

Преди реформата от 1989 г. в САЩ заплатите се индексираха съобразно индекса на заплащането на държавните служители съгласно закон от 1975 г., когато по предложение на президента се повишаваха заплатите. За себе си Конгресът е приел 5 (1975, 1979 (частично увеличение), 1984-85, 1987) увеличения и 10 (1976-78, 1980-83, 1986, 1988-89) пъти е отказал. След реформата, влязла в сила от 01.1.1990 г., за последно заплатите на американските конгресмени са увеличени от 01.1.2009 г. на $174 хил., като оттогава има 13 приети (1991-93, 1998, 2000-06, 2008-09) увеличения и 17 отказани (1994-97, 1999, 2007, 2010-20). Потенциалното увеличение от 01.1.2021 г. ще бъде $4400 или 2,5%, но вероятно Конгресът отново ще откаже повишението. Прави невероятно добро впечатление, че за 45 год. Конгресът е приел 18 увеличения и отхвърлил 37 пъти увеличението на собствените си заплати. Това положение ярко контрастира с българските депутати, които имат няколко „замразявания“ на и без това огромните си заплати. Средната годишна заплата в САЩ за 2019 г. е около $118 хил., т.е. конгресмените вземат по-малко от 50% отгоре, докато българският депутат по закон взема 3 пъти средната заплата в обществения сектор3. Българският депутат, за да не се мине, си индексира заплатата 4 пъти в годината. Срещу един конгресмен има 650 хил. жители в САЩ, а срещу един български депутат не стоят и 30 хил., т.е. имаме 22 пъти повече депутати на глава от населението.
Тук е мястото да кажа няколко думи за вайканията около евентуално намаляване броя на депутатите в българския парламент от 240 на 120 души. Тезата им е много по-голямата тежест на един депутатски глас за купените народни представители от братя Галеви, Васил Божков, Златев и т.н. И 10 хил. депутати да има в българския парламент, щом системата, която ги излъчва, изпраща там само отрепки, то няма никакво значение намалението. Тридесетгодишната практика показа, че представителството е долнопробно, повишението и намалението на бройката няма отношение към качеството – „чипът на българина“ е решаващ.
Друго измерение на този принцип е уреждането на въпросите с устройствените правилници (и за дейността) на различните ведомства. Сегашната практика е тези институции сами да приемат правилници за устройство и дейността си, което е недопустимо. Така всеки настанил се в някаква комисия, агенция или дори ВСС4 си приема правилник, с който определя собствените си задължения и структура. Тази функция трябва да се предостави на ресорното министерство (отговарящо за съответната област, а не йерархично разположено по-високо), която да приеме съответния правилник, който да се утвърди с указ на президента.

Принципът за народовластието

Той лицемерно е прогласен и в нашата конституция, но е напълно изпразнен от съдържание (чл. 1 (2) КРБ5). Принципът трябва да се проявява в спазване на представителността на съответните органи, а тя има пряка връзка с начина на избирането им. Тук важното е дали е пряко и лично избран от народа; президентът е с максимална представителност, защото е избран пряко в мажоритарни избори; например: парламентарните избори също са преки, но не са лични, защото се провеждат по партийно-листовата (пропорционална) система. Винаги трябва да се отчита факта, че депутатите са избрани като някакви партийни представители, а не в лично качество6. Още тук се корени едно от най-сериозните противоречия в настоящата конституция, защото според чл. 1 (1) ние сме република с парламентарно управление, а органът, олицетворяващ това е Народното събрание, което има много по-малка представителност от президента заради начина си на избиране. Това противоречие се решава със смяна на представителността между 2-та органа: увеличаване представителността на парламента или намаляване тази на президента. Увеличаването на представителността може да стане чрез въвеждането на мажоритарни избори (в 1 или 2 тура), а намаляването – президентът да се излъчва от парламента. За да не се правят революции в новата Конституция, то нещата трябва да останат както са си, но със значително повишаване правомощията на Президента:

  • ветото да се преодолява с квалифицирано мнозинство
  • всички служби за сигурност и охрана да са на негово пряко подчинение (ДАНС, НСО, всички разузнавания и т.н.); да не се допуска охраната на държавни обекти или служители да се извършва от паралелни структури (например: охраната на Мола Рам Гешов от Бюрото за защита на свидетели, защото той още не е такъв); прякото подчинение се изразява в предложение за назначаване на техните ръководители, одобряването им с обикновено мнозинство от парламента, от което следва указ за назначаване; президентът еднолично може да уволни началника на съответната служба; при липса на одобрение от пленарната зала на излъчената от президента кандидатура, то президентът назначава „временно изпълняващ длъжността“ за срок от 6 мес. без право на продължение
  • областните управители се назначават от президента по предложение на Министерски съвет
  • право на законодателна инициатива
  • право да инициира вот на доверие / недоверие към правителството
  • други права, разгледани по-долу и по-горе.

Принципът за разделението на властите

Тук наистина следва да се извършат много промени. На първо място трябва да се изведе прокуратурата от съдебната система поради следните причини:

  • тя е доказано слугинска институция (вече 30 год. само това прави); престоят й в съдебната система само пречи на търсенето на отговорност – досега това не е помогнало на нито един прокурор да свърши някаква работа, а само да прикрие действията / бездействията си
  • в съдебната зала има състезателно начало, където прокуратурата е напълно равнопоставена страна на останалите (независимо дали става дума за наказателно или административно производство); съдът е решаващият орган и е съвсем нелогично от неговата страна да стои прокуратурата; подобно разделение на властите е познато в редица европейски страни, където господства т.нар. „континентално право“, но то не може да бъде пренесено директно в България поради много причини, основната от които е различната база, от която се изхожда при определянето мястото на прокуратурата с няколко измерения: образование, социален статут, морални ценности на обществото (като цяло) и прокурорите (в частност). Образованието в тези страни има столетна история и възпитава юристите в подходящи морални ценности. Преподавателите предават на своите студенти безупречния си морал и човешки ценности. Тук преподаватели като Близашки, Гержиков и др. отрепки могат да предадат единствено това на що са способни – подлизурство, тъпота и силно превита гърбина пред господарите (респ. жилава сопа пред останалите). Онези общества са силно развити – те имат Магна харта, символ-верую им е Свободата, Равенството, Братството, а тук байганьовщината и хитростта на Хитър Петър и Андрешко са завладели мнозинството. И най-сетне, най-важното, прокурорите в онези държави са независими, свободни и с чувство за справедливост личности, което е отправната база, от която се търси мястото на прокуратурата в политическата система. Опасността за тамошните прокурори е от политиците, които неминуемо ще се опитат да влияят върху прокуратурата, затова, съвсем логично, прокуратурата трябва да бъде защитена от тази основна опасност. Тук комунизмът беше възпитал прокурорите в послушание и подмазване на силните на деня; поставянето на прокуратурата в съдебната система (предвид наличната база) превърна прокурорите в прислужници на силните си и безконтролни началници. Това местоположение на прокуратурата позволи на прокурорите да работят лично за себе си (кариерно развитие, финансово благополучие), което обуславя липсата на морални пречки пред заемането на коренно противоположни позиции при смяна на върха, защото „новото положение“ отново рефлектира като полза за отделно взетия прокурор. Независимостта за тях е броня за безчинствата и некадърността, а не за професионална работа
  • поставянето на прокуратурата в изпълнителната власт ще е своеобразна обратна връзка между управляваните и управляващите, защото така ще имат възможност практически да демонстрират волята си за борбата с престъпността, а не да се оправдават с нечия независимост. Премахването на магистратската броня ще лиши прокурорите от дивашкото кариерно развитие и материално благополучие, защото те ще носят отговорност пред изпълнителната власт, която носи отговорност пред суверена (в момента съдебната система в България е напълно безконтролна; въпреки хилядите атаки към Прокуратурата, това твърдение е в пълна сила и за Съда. Точно безконтролността на магистратите им позволява да работят не ползу роду, а за лична прокопсия). Естествената смяна на властта чрез избори е онзи контролен механизъм, които ще осигури отговорност на прокурорите за миналите им действия (при предишната власт).

Премахват се Следствието и следователите – дори не ми се струва необходимо да аргументирам подобно предложение. Може би достатъчно е да спомена колко паразитна е тази структура и как от десетилетие следователите нямат никаква работа. Трябва да преминат изцяло към МВР7.

Ако имаше нещо, което тотално да липсва на настоящата българска конституция това са обратните връзки. При съдебната система тази липса е ендемична. Наличието на ВСС, което да ръководи съдебната система („съдебно правителство“) позволява на системата да се капсулира и да загуби всяка връзка не само с народа, но и с действителността. Този въпрос се решава по 2 начина: чрез премахване на ВСС или чрез пряк избор на ръководителите в съдебната система8. Въвеждането на пряк избор ми се струва прекалено радикално и в известен смисъл незасилващо обратната връзка (освен прекия избор следва да се предвидят и силни механизми за отстраняване на неподходящо избраните), затова предлагам премахване на ВСС като функциите му се поемат, както следва9:

  • бюджетът на съдебната власт10 се изготвя от Министерство на правосъдието (МП), който внася проекто-бюджет при Президента; последният решава какъв проекто-бюджет да внесе в Народното събрание, което няма право да го изменя (без съгласието на президента), а само да го одобри или не
  • определянето броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата се извършва от Президента
  • определянето броя на съдиите и прокурорите по съдилища и прокуратури, както и на съдебните служители и т.н. съобразно степента на натовареност се предлага от МП на Президента, който с указ решава въпроса
  • организира и провежда конкурсите за съдийските и прокурорските длъжности; с постановление на Министерски съвет (ПМС) се назначават прокурорите, а съдиите с указ на Президента (УП)
  • за всички кадрови въпроси по отношение на съдиите и прокурорите отговаря МП, като за повишаването, понижаването и т.н. на прокурорите става с ПМС, а същото за съдиите с УП. Председателите и зам.-председателите на върховните и апелативните съдилища се назначават с УП, но след одобрение на Правната комисия на Народното събрание (НС) и пленарната зала (и двете с обикновено мнозинство); предложенията са изключителен прерогатив на президента. Повторно предложение не може да бъде направено за един и същи съдия от същия президент11 или пред същото НС. Аналогични са прерогативите на МС по отношение на прокурорите.

С едно изречение: административната работа, извършвана понастоящем от ВСС, се поема от МП, назначаващ орган за прокурорите е МС, а за съдиите – Президента.
Предложението на ГЕРБ за законодателна инициатива на съставните части на съдебната система, както те ги виждат, а именно: прокуратура и съд, ще е слабо да бъде наречено глупаво. То е абсолютно несъстоятелно и показва чудовищно неразбиране на разделението на властите. Съдебната власт никога не може и не трябва да има законодателна инициатива, защото нейните функции са в областта на привеждането в действие на законите, а не в нормотворчеството. Когато катаджията на пътя започне да има право да въвежда правила, вместо само да ги изпълнява, резултатът е печално известен – пълното отсъствие на некорумпиран милиционер в територията.
Както и по-горе беше казано, изключително важно е абсолютното задължение за честно действие, т.е. не трябва да се създават възможности определени органи да вземат решения, от които ще получат непосредствена облага.
Продължението (част II) на настоящия материал тук.

Бележки

  1. Перифраза на чудесния израз на Симеон Сакскобурготски за „чипа на българина“.
  2. За САЩ одобрението е 10-15% срещу 40-50% неодобрение.
  3. «Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие» от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в сила от 02.5.2017 г., издаден от Народното събрание, Обн. ДВ бр. 35 / 02.5.2017 г., изм. ДВ бр. 34 / 20.4.2018 г.
  4. Висш съдебен съвет. {б.ред.}
  5. Конституция на Република България. {б.ред.}
  6. В мажоритарната система партийната принадлежност също влияе на избора от страна на суверена, но в значително по-малка степен и това е изключението, а не правилото.
  7. Министерство на вътрешните работи. {б.ред.}
  8. В логиката (Булевата алгебра, математиката, компютърното / софтуерно инженерство, програмирането, философията, езика, живота) конструкцията „или“ предполага И едновременно случване на двете събития. Тоест, А „или“ Б, означава 3 неща: едното (А), другото (Б) или и двете заедно (А и Б). В логиката хипотезата за алтернативност се изгражда с множество „ИЛИ-та“. Тоест, или А, или Б, което означава случването на точно 2 събития: едното е А, а другото е Б, не може да имаме и двете едновременно. В правото (поради морален упадък) хипотезата за алтернативност се е наложила с едно „или“, което не я прави правилна.
  9. В реда, описан от чл.6 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, издаден от самия ВСС, обн. ДВ бр. 85 / 06.11.2012 г., в сила от 11.10.2012 г., изм. и доп. ДВ бр. 52 / 14.6.2013 г., в сила от 06.6.2013 г., ДВ бр. 50 / 17.6.2014 г., в сила от 29.5.2014 г.
  10. Отнася се само за Съда. Бюджетът на Прокуратурата е част от бюджета на МП.
  11. Изискването следва да е абсолютно. Независимо дали същият президент е бил избран за 2-ри мандат, той не трябва да има правото да представи отхвърлен съдия повторно на НС, защото личността на президента е същата. Тоест, дали един съдия е достоен следва да прецени и друг президент.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here