Велика демократична конституция – част II

Продължение на предлаганите промени за поправка на Конституцията от 1991 г.

11721

Този материал е продължение на част I – тук.

В първата част от предложенията за промени в настоящата конституция разгледах принципите на задължението за честно действие, народовластието и разделението на властите. Трябва да подчертая, че вътрешните заглавия със съответните принципи са съвсем условни, защото един инструмент е изразител на множество принципи и обратно (един принцип може да бъде изразен с множество инструменти). Например: правомощията на президента в съдебната власт са израз на принципа за народовластие и дълг за честно действие, но не и на разделението на властите, което в случая отстъпва на по-демократичните правила.

Принципът за съгласието на управляваните или Общественият договор

Този основен демократичен принцип оставих за начало на част II. Той е основополагащ, а именно той е силно нарушен в действащата българска конституция. Това съгласие на управляваните се взема веднъж на 4 год. (за НС) и веднъж на 5 год. (за Президента), след което, по време на тези некратки мандати, те могат да правят каквото си искат. Докато за президента има предвидена процедура за импийчмънт, а той всъщност е пряко избран по мажоритарна система от народа, то за НС няма никакъв механизъм. Проблемите са именно там, защото депутатите не са избрани мажоритарно, а като партийци, което намалява значително тяхната представителност, но пък няма никакъв механизъм за отзоваването им при несъгласие на управляваните. Задачата има 3 решения: намаляване продължителността на мандатите, въвеждане на мажоритарна избирателна система при парламентарни избори или създаване на надеждна процедура за импийчмънт (отзоваване) на депутати. Разбира се, може да се приложи комбинация от посочените решения. За целта трябва да се въведе електронното гласуване, защото:

  • то ще позволи на всички българи да гласуват на парламентарните избори независимо от местожителството си. Това ще позволи на сънародниците ни в чужбина да гласуват с лекота, а техният вот е много ценен, защото е най-обективен и искрен (на тях трудно може да се влияе по познатите способи)
  • за хората, които не могат да дадат гласа си електронно трябва да има много малко на брой секции, в които се гласува с хартия; имащите право да гласуват в подобни секции трябва да са законово определени (над определена възраст, с определени увреждания и др.т.)
  • цената за провеждане на избори и референдуми ще бъде минимална.

След въвеждането на електронното гласуване, предлагам мандатът на НС да стане 2 год., а на президента – 4 год. (аналогично на САЩ). Датите на изборите да са фиксирани (в САЩ е всеки 1-ви вторник (след понеделник1) на м. ноември в четна година). В XXI в. подходящо е изборите да се провеждат през м. декември (по американската схема), а мандатите да стартират от 1-ви януари. Този почти месец (между изборите и встъпването в длъжност) е повече от достатъчен за обработка и евентуално обжалване на вота.

Принципът за върховенство на правото

Едно от измеренията на слабата юридическа подготовка е неразбирането на ‚върховенството на правото‘, което у нас е заменено със значително по-малко обхватното ‚върховенство на закона‘. Само едно от измеренията на ‚върховенството на правото‘ е ‚върховенство на закона‘, но много по-важни са: нормотворчеството и механизмите за превръщането им в закон, компетентни, независими и обективни институции, които се ръководят от принципите на професионализма и справедливостта и т.н. Законите, сами по себе си, са някакви мъртви текстове, но по-важно е тяхното взаимодействие с обществото и неговите морални ценности. Затова тук ще става дума само за ‚върховенство на правото‘, защото то е един от основополагащите принципи на демокрацията. За обратното ще си послужа с пример: прокламираното ‚върховенство на закона‘ тържествува при правешкия диктатор Тодар2 Живков. Оказа се, че той си е изфабрикувал закони, които му позволяват да създава концентрационни лагери, където могат с лекота и огромна доза жестокост да убиват хора, да унищожават съдби, да крадат валута за себе си, децата и внуците си, да се снабдят с движимо и недвижимо имущество и много други. Всичко това се оказа съвсем съобразено с буквата на закона, но не и с правото, защото марионетни институции са приемали нужното.

Втората изключително важна промяна трябва да е създаването на горна парламентарна камара и премахването на Конституционния съд. За 30 год. последният доказа своята абсолютна несъстоятелност. Един от най-големите недостатъци е юридическото образование в България, което възпитава подлизурковци и послушковци3. Въпреки безкрайно дългия мандат на конституционен съдия (9 год.) подлизурковщината и превиването на гърба пред силата на парите и властта белязаха цялата дейност на този нефелен орган. За 30 год. можем да отличим едва няколко души – Асен Манов, Христо Данов, Живко Сталев, Румен Янков. За щастие и четиримата са били негови председатели, което е свидетелство за авторитета им. Разбира се, има и много други председатели (като настоящия например – Борис Велчев), които са недостойни и за многократно по-незначителни роли. Има и откровени глупаци (като милиционер Анастасов, съдия Цанка и Фил Кенеди). Този орган е произвел решения като тези в полза на дедо Симе, Никола Филчев, Делян Пеефски и много др. в полза на силните на деня.
Нека наречем горната камара Сенат и да се формира на същия принцип като в САЩ (напълно в съответствие с Кънектикътският компромис). Сенатът ще се състои от по двама сенатори от всяка област, избрани по мажоритарна система в 2 тура.

Следва продължение

Бележки

  1. Тоест, най-ранната възможна дата е 2-ро число на месеца.
  2. Пейоративна употреба на лично име. {б.ред.}
  3. От младите юристи задължително трябва да се спомене един много достоен човек – Кристиян Таков. За съжаление той не е сред нас.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here