Срамната болест на България

Необразоваността на българския елит задълбочава проблемите с уж топ приоритет на България – образованието

10103

В деня на Народните будители е съвсем уместно да повдигнем темата за българското образование, вместо да изливаме високопарни слова и самохвалства. Пандемията от Ковид-19 показа съвсем нагледно несъстоятелността на училищното образование. Учителки, които не са съвсем на „ти“ с информационните технологии, бяха принудени дистанционно да водят уроци. То офлайн училището беше някаква пародия, та онлайн!? По-малките бързо се научиха да използват чата за обмяна на линкове и кодове за онлайн игри, които мощно се играят в час. Дори наложеният от МОН1 Microsoft Teams с множество видеоуроци не можа̀ да накара учителите да направят един свестен екип (с автоматично стартиране и присъединяване на членовете на екипа в точната среща – с дата и час). Да не говорим за изключителната некадърност при сетване на настройките по подразбиране на програмата (учениците можеха да мютват учителката, да изключват и включват периферни устройства – свои и чужди, и т.н.). Настройките на потребителите, създаването на екипи и поддръжката на акаунтите не е работа на учителите. В нормалните държави специалисти по IT в учебните заведения бяха тези, които формираха екипите и направиха необходимите настройки, а у нас, в Меката на Информационните технологии, това така и не стана. С това към безкрайната редица от доказателства за безкрайно ниското ниво по компютърна грамотност се добави още едно. За него не могат да бъдат винени преподавателите, защото за подобна дейност трябваше да отговаря МОН, чиято работа се изчерпи със закупуването на лицензи за MS Teams и няколко видеоурока. Указанията им се оказаха нефелни като самия министър и цялото правителство.

Фиг. 1. Резултати от теста ПИЗА за 2018 г.; Източник и снимка: OECD
Фиг. 1. Резултати от теста ПИЗА за 2018 г.; Източник и снимка: OECD

На фиг.1 се вижда последната класация в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA2), която е от 2018 г. От 78 страни-участнички България се класира на 55-то място3. От класацията се вижда, че България много твърдо държи последното място от страните-членки на Европейския съюз, а като континент (Европа) след нас са: Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово. Напълно подкрепям българския министър на образованието, който си къса ризата по телевизията и обещава „няма да има нулева година!“, защото дали децата ще ходят на училище, ще се обучават онлайн или нищо няма да правят, е все тая. Напълно безсмислено е обявяването на „нулева година“ заради дистанционното обучение – присъственото с нищо не дава повече знания на децата, т.е. колко по-малко да е то от нулата4?

Фиг. 2. Световна класация на университетите за 2020/21 г.; Снимка: Скрийншот; Източник: Times Higher Education
Фиг. 2. Световна класация на университетите за 2020/21 г.; Снимка: Сглобени скрийншоти от уебсайт; Източник: Times Higher Education

На фиг. 2 е дадена актуалната класация на световните университети (от 1-во място до 1000+), която, от своя страна, е най-престижната сред ранглистите (това е класацията Times Higher Education). В България МОН е възприел да се използва QS (Quacquarelli Symonds) с търговско наименование Top Universities, която също е много престижна, но има 2 съществени недостатъка: има превес на качествените методи пред количествените и разглежда много широка палитра специалности в университетите. Заедно тези 2 недостатъка имат синергичен ефект и облагодетелстват малките университети, оттам единственият български университет, способен въобще да попадне в класация (СУ „Св. Климент Охридски“), излиза много по-напред отколкото реално трябва да бъде5. Затова съм изоставил QS класацията и разглеждам само тази на Times Higher Education.
По отношение на висшето образование, България няма университет в Топ 1000 на престижните световни университети, за разлика от бившите ни приятели от соцлагера, както и съседи (на Балканите):

  • Чехия с 18 университета (население: 10.7 млн. души, PISA2018: 25-то място): 401-500 Карловият университет в Прага6; 601-800 Университета Томаш Масарик7 и Палацки университет в Оломоуц; 801-1000 Университета на Южна Бохемия в Чешка Будейовице; 1000+ Технологически университет на Бърно, Университета по химия и технология в Прага, Чешки агротехнически университет (CULS) в Прага, Чешки технически университет в Прага, Икономически университет в Прага, Университета в Храдец Кралове, Университет Ян Пуркине8 в Усти над Лабем, Университета Мендел в Бърно, Университета в Острава, Университета в Пардубице, Технически университет в Либерец, Университета Томаш Бата в Злин, Технически университет Острава (висше минно училище), Университета на Западна Бохемия
  • Унгария с 9 университета (население: 9.7 млн. души, PISA2018: 34-то място): 401-500 Университетът Семелвайс (медицински университет); 601-800 Будапещенски университет (Университет Eötvös Loránd Tudományegyetem) и Университета в Печ; 801-1000 Университета в Дебрецен и Университета в Сегед; 1000+ Будапещенски университет по технологии и икономика, Университетът Корвин в Будапеща, Университета на Мишколц, Университетът Сейнт Ищван
  • Полша с 19 университета (население: 38 млн. души, PISA2018: 10-то място): 501-600 Ягелонски университет (Университет на Краков)9; 801-1000 Варшавски медицински университет и Университет на Варшава; 1000+ Университета Адам Мицкевич в Познан, Горно-металургическа академия Станислав Сташиц (ГМА Университет по наука и технологии в Краков), Краковски технологичен университет, Университета в Гданск, Университета по технологии в Лодз, Университетът Николай Коперник в Торун, Силезийски университет в Катовице, Силезийски технологичен университет, Университет по социални и хуманитарни науки (SWPS), Варшавски агротехнически университет (SGGW), Варшавски технологичен университет, Вроцлавски природо-научен университет, Вроцлавски университет за наука и технологии, Вроцлавски университет
  • Словакия с 6 университета (население: 5,5 млн. души, PISA2018: 42-ро място): 1000+ Университет Коменски, Словашки селскостопански университет в Нитра, Университет Павел Йосиф Сафарек в Кошице, Словашки технологически университет в Братислава, Технически университет на Кошице, Университета в Жилина
  • Словения с 2 университета (население: 2 млн. души, PISA2018: 21-во място): 801-1000 Университетa в Любляна; 1000+ Университета в Марибор
  • Сърбия с 2 университета (население: 7 млн. души, PISA2018: 46-то място): 601-800 Белградски университет; 1000+ Университета в Нови Сад
  • Хърватска с 2 университета (население: 4 млн. души, PISA2018: 30-то място): 801-1000 Университета в Сплит, 1000+ Университета в Загреб
  • Румъния с 13 университета (население: 19 млн. души, PISA2018: 48-мо място): 601-800 Букурещка икономическа академия; 801-1000 Университет по медицина и фармация Юлиу Хациегану в Клуж-Напока; 1000+ Университет принц Александру Йоан Куза в Яш (Яшки университет), Университет Бабеш-Болйяи в Клуж-Напока (UBB), Букурещки университет, Университет Дунареа де Йос в Галац, Университет по медицина, фармация, наука и технологии Джордж Емил Паладе в Търгу Муреш, Университет по медицина и фармация Григоре Т. Попа в Яш, Политехнически университет на Букурещ, Политехнически университет на Тимишоара, Технически университет на Клуж-Напока, Трансилвански университет в Брашов, Западен университет на Тимишоара
  • Гърция с 10 университета (население: 11 млн. души, PISA2018: 43-то място): 351-400 Университета в Крит; 401-500 Национален и Каподистрийски10 университет на Атина (Атински университет11); 601-800 Университетът Аристотел в Солун, Атински университет за икономика и бизнес, Университета в Янина, Национален технически университет на Атина, Университет на Тесалия; 801-1000 Егейски университет; 1000+ Тракийски университет Демокрит в Комотини, Университета в Патра
  • Естония с 3 университета (население: 1.3 млн. души, PISA2018: 5-то място, веднага след Китай, Сингапур, Макао, Хонг Конг): 251-300 Тартуски университет; 801-1000 Талински университет, Талински технологически университет
  • Латвия с 3 университета (население: 1.9 млн. души, PISA2018: 31-во място): 601-800 Латвийски университет в Рига; 1000+ Латвийски селскостопански университет в Йелгава, Технически университет в Рига
  • Литва с 4 университета (население: 2.8 млн. души, PISA2018: 35-то място): 801-1000 Вилнюски университет, Вилнюски технически университет Гедимин; 1000+ Технологически университет в Каунас, Университет Витовт Велики в Каунас
  • Турция с 43 университета (население: 83 млн. души, PISA2018: 41-во място): 401-500 Университетът Чанкая в Анкара, Университетът Коч в Истанбул; 501-600 Университетът Хасетепе в Анкара, Университетът Сабанджъ в Истанбул12; 601-800 Университетът Билкент в Анкара, Босфорски университет в Истанбул (европейска част), Университетът Йозайгин в Истанбул; 801-1000 Истанбулски университет, Истанбулски технически университет, Университета в Карабюк, Близкоизточен технически университет в Анкара; 1000+ Университет Аджъбадем в Истанбул и още 31.

Бодряшките хвалипръцкания на множество говорещи глави по отношение на образованието не се подкрепят от нито една световна класация. Всеки опит да сравним обучението в България с някоя друга страна води до еднозначен извод – много сме зле. Като погледнем медийното пространство и виждаме:

  • подвизите на един абсолютно неграмотен, тъп и прост Главен прокурор, който е завършил Милиционерска академия. Същият този индивидуум, който не се справя с най-важната задача на ПИЗА (разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове), но ни достави удоволствието (не като на Десислава Ахладова13) да ни обясни, че не бил той милиционерът от някаква снимка, защото по това време „търкал студентската скамейка“. Този човек никога не е бил студент, а курсант и няма как да е виждал студентска скамейка, освен на снимка
  • подвизите на професор Костадинка, която издава всякакви заповеди във връзка с Ковид, коя от коя по-малоумни. Този човек е станал професор с някакви тайни методи, защото дори не отговаря на критериите за главен асистент. Отличава се с извънредна заетост по присаждане на коса, изписване на вежди и подбор на очила, но нищо повече от това. Естествено, пропускам забежките с Карамазов и „братята“ му
  • шефът на НОЩ, доскоро голяма звезда. Също е лъже-професор, който е придобил академичната длъжност по ускорена процедура с решаващата подкрепа на Партията и Правителството, а като познания е толкова далеч от хабилитиран, колкото магарето е близо до Космоса
  • Лъчо Тъпото, с академична длъжност „доцент“. Този смешник не може да обучава напълно неграмотни, не заради друго, а защото с нищо не ги превъзхожда, но е нахален депутат, приемащ лобистки поправки. Като отчетем любовта му към авантата и Vertu, то най-вероятно не го прави от добро сърце. Неговата близост с медицината е аналогична на Мунчовата от романа „Под игото“ на Вазов
  • невероятните подвизи на един лъже-професор всичколог – от математика през избори, до политология и социология, този индивидуум се прави на разбирач. Неизявен студент в нормален университет (от Топ 100) ще се пръсне от смях на глупашките му разсъждения. В барон Мюнхаузен има някакъв пиниз, в неговите лъжи има нещо смешно, но на Мишока Константинов лъжите са само жалки. Собствената му увереност в изричаните глупости навежда на шизофрения. И той е точно толкова професор колкото Самсон Караско от знаменития роман на Мигел де Сервантес „Дон Кихот“
  • д-р Баце. Хич не исках дори да го споменавам, но се налага, защото като съвсем завършен тъпунгер, бръщолевещ елементаризми с чувство за чутовни открития, е много добра илюстрация за цялата несъстоятелност на държавата, неговата липса щеше да остави една огромна дупка в изреждането (и без това списъкът е толкова непълен). Всеки коментар за този индивид е напълно излишен, неговата свещена простота е видима и за най-ниско интелигентните.

Задължително трябва да добавя, че в онези висши училища в Топ 100 на най-престижната класация на световни университети има много българи-преподаватели, неотстъпващи по нищо на именитите им колеги. Някои от тях дори завършили български висши училища, дори такива извън Топ 5000, но защитили дисертации в класни образователни институции и спечелили редовни професури в много от тях. Не бива да се заблуждаваме обаче, това се дължи на техните собствени качества – те не са постигнали такива висоти благодарение на системата, а въпреки нея. Резултатите от българската образователна система са тези, които наблюдаваме в посочените по-горе класации (и далеч не само оттам).

Най-срамната болест на България е в неразличаването престижността на университетите, издали диплома за образователните степени „бакалавър“ и „магистър“, образователната и научна степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“ при сравняването между различните личности. Така завършил право милиционер14 е равен на онзи, който е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Няма значение дали имаш диплома от Оксбридж или Шумен – все си си магистър, според българската система. По аналогична схема се пренебрегва възрастта на дипломиране и продължителността на следването. Например някакъв с близка ориентация до тази на проф. Костадинка – Жамбазки15 е следвал цели 11 год. и едва е завършил ЮЗУ, но иначе проникновено ни обяснява за Пътя, Истината и Живота (съвсем в стилистиката на Баце, Мола Рам Гешов и др. откровено глупави хора). Така у нас кръгли нули в знанието си позволяват да наставляват, да правят „открития“ и предписват бъдещи действия, без оглед на собствената им очевидна неукост. Тогаз по какъв път ще поеме държавата, какви истини ще открие и какво ще е качеството на живот са риторични въпроси, който не изискват отговор16.

Преподавателите от престижните университети знаят, че завършилите на 30 год. и повече, следвалите десетилетие и повече, обикновено не отговарят на изискванията на представяните дипломи за придобити образователни и научни степени. Дори знаят нещо повече, тези дипломи никога не са издадени от университет в Топ 1000, а вероятността да бъдат „купени“ е близка до 100%. Извънредно трудно е да се опише разликата в класите между преподавателите в престижни университети (топ 100) и тези извън тях, както и разликата между обучаваните там и тук студенти, камо ли да се разбере, без натрупване на личен опит по темата. Световният елит на учениците се обучава университетите от Топ 50, а той значително превъзхожда по интелигентност българските професори, при които се обучават некачествените студенти.
За съжаление родните ръководни фактори имат повече от скромно образование, даже хабилитираните сред тях са с напълно незаслужени титли, затова генералната линия е да няма класация на университетите, която да има определящо значение в кариерното развитие. У нас схемата „щом съм завършѝл този университет, значи той е повече от престижен“, е завладяла всяка безпросветна душа, но е неприложима в реалността, от която никой не се интересува. Дългогодишната ми образователна практика и рецензирането на научни текстове ми позволява уверено да заявя, че в България растат в кариерата тези, които имат повече от скромни възможности (за да не кажа пълно отсъствие на възможности), за разлика от практиката в чужбина – авторите на академични текстове с големи достойнства са онези, които се развиват по-бурно. Антиселекцията в България не е само в академичните среди, но и навсякъде другаде. Това е така не само в наши дни, но и в исторически план (Спас Турчев и Ангел Райчев са отрицателни герои на Николай Хайтов от „Капитан Петко войвода“; в наши дни Георги Марков, известен като агент „Николай“ или „Стефан“, за да дам няколко примера без излишно утежняване на текста).
Най-важното качество на добрия зъболекар е да бъде добър зъболекар, което в максимална степен се отразява от дипломата му. Никак не е важно да се отличава с други качества като подлизурство и подмазване, изпълняване на поръчки, нахалство, умело боравене с лакти при изтласкване на противник и др.т., които всъщност се ценят в България. Тази парадигма води до изтласкване на повърхността на не особено добри професионалисти, така най-слабият юрист е станал много силен политик, тъпият лекар – министър на здравеопазването, селяндур с тежък диалект – министър на образованието, а за министър на социалната политика имаме еманация на глупостта, арогантността и необразоваността. Тези непълноценни хора заемат високите позиции и оттам потискат професионалистите, защото могат. Те съвсем умишлено не желаят да направят разлика между „магистър от Оксбридж“ и „магистър от ЮЗУ“, защото никога не биха могли да бъдат от първия тип. В България клишето „учи и работи“ се счита за някакъв подвиг. Няма свестен университет, в който това да е възможно, защото ученето отнема повече от 24 ч. на денонощие и за работата не остават нито време, нито сили. И обратно, в скапаните университети студентите предимно работят, но това не им пречи да се сдобият с диплома без никаква стойност. Тази диплома не може да свидетелства за просвета, а само за направени разходи по нея.
Ще станат 2 десетилетия откакто в нормалните държави се правят класации на престижните университети, което е абсолютна необходимост, защото роенето на висши училища се извършва със страшна скорост и винаги е за сметка на качеството. Университетите в света са над 29 хил., като всяка година се увеличават с около 500-1000 бр. Няма откъде да дойде академичният им състав, което е и основната причина за сваляне на качеството. Затова в развитите държави работодателят оценява кандидата след справка в най-добрата класация за световни университети Times Higher Education и разбира че диплома от университета в Бандунду трябва да отстъпи пред тази от Харвард. У нас системата не прави разлика между университета в Уагадугу и Масачузетс, даже няма и идея да се направи подобна. Тук се смята, че в бягането Баце, Пеефски и Цацаров са точно толкова добри колкото и Юсеин Болт, защото и четиримата бягат 100 m за под 1h17. Когато с всички сили криеш образованието си (образоваността не можеш), защото то е станало в едни много благоприятни условия, в университети далеч от Топ 1000 и когато си прост, е практически невъзможно да въведеш справедливост в системата, защото не искаш, защото изпитваш дълбок вътрешен срам от самия себе си. Преди 100 год. е било важно просто да бъдеш образован, т.е. достатъчна е била диплома от някакъв университет, днес вече има огромно значение университетът, издал съответния лиценз. Тази разлика спешно трябва да бъде направена, защото на първо място тя отразява действителността. На второ място, това ще позасили жаждата за истински знания. Иначе ще останем в парадигмата: Болт и Пеефски са големи имена в бягането. На трето място, това ще изтика напред по-качествени личности, а тогава предричам такъв живот, че само си викам…

Бележки

  1. Министерство на образованието и науката. {б.ред.}
  2. Programme for International Student Assessment. {б.ред.}
  3. Липсват данните за Испания по основния показател на ПИЗА (разбиране, използване, оценяване и осмисляне на текстове), но със сигурност тя е преди България, което се подкрепя от останалите 2 показателя (математика, природни науки).
  4. Хипербола.
  5. Не ми се влиза в схоластични спорове защо това е така, още повече не знам да има други българи, участващи в изработването на методологията на изследванията.
  6. Един от най-старите университети в света (16-ти), основан през 1348 г.
  7. Известен още като „Масариков университет“.
  8. Пълното име на чешкия физиолог и анатом е Ян Евангелиста Пуркине.
  9. Един от най-старите университети в света (18-ти), основан през 1364 г.
  10. По името на Йоан Каподистрия – гръцки и руски държавник. Министър на външните работи на Русия, който става първият премиер на независима Гърция през 1827 г.
  11. Най-старият университет на Балканския полуостров, основан през 1837 г.
  12. Университетът е основан през 1999 г. от частна фондация.
  13. Намек за думите „искам само да благодаря за оказаното ми удоволствие“, изречени от новоизбраната министърка на правосъдието на 04.9.2020 г. {б.ред.}
  14. Има се предвид завършил „Милиционерска академия“ в Симеоново. {б.ред.}
  15. Алюзия за популярно говорно нарушение на преднонебните съгласни като например „жуже“ вместо „джудже“. {б.ред.}
  16. Шега. По дефиниция риторичният въпрос не изисква отговор.
  17. Световният рекорд за бягане на 100 m е поставен през 2009 г. от Юсеин Болт и е 9.58 s.

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here