Река Перловска коварна е

Повсеместната некадърност и безхаберие направи Перловската река по-пълноводна от Дунав, Сена и Темза

18267

Колкото повече време управлява шайката милиционери, толкова повече проблеми ще възникват във всички области на живота. И не, това не са думи на Мечо Пух, а най-обикновена логика. Между другото крилатата фраза, приписвана на симпатичното мече от полуинтелигенти с претенции за начетеност, никога не е казвана от него1. Вече и дечицата в яслата разбраха, че Бойко Методиевич е силно корумпиран, предвид публикуваните снимки на нощното му шкафче. Такива преди него бяха и църен Ваньо Костов, Мадридския2 мошеник и СерГЕЙ с розовите прашки. Единствената разлика между Методиевич и тях е в продължителността на управлението. Те с нищо не са били по-добри от него, просто управляваха по-кратко (в този смисъл и по-малко) и затова Бойко ни се струва трижди по-лош. Вече от разстояние на времето можем спокойно да преценим фактите и безспорно да установим, че е имало „Афера Констинброд“. Това е била една предварителна подготовка за операция „Власт завинаги“, но се провали – издаде го неговият авер Пеефски. След този печален опит, фалшифицирането на избори се усъвършенства – в операцията бе включена фирмата-преброител и нещата „заспаха“. Неслучайно управляващите отказват да правят промени в Изборния кодекс, които биха донесли повече масовост или честност (например: с гласуване по пощата и видеозаснемане), като с предишни промени придадоха на някакви хартиени протоколи приоритет спрямо машинните. Най-яркото доказателство за злоупотреби е твърдението, че наличието на членове в секционните избирателни комисии (СИК), посочени от опозицията, гарантирало честността на изборите – това е абсолютна лъжа! Тези членове на СИК може и да са посочени от номинално опозиционна партия, но доколко партията в действителност е опозиционна, е едно, а дали въобще този СИК-член работи за т.нар. „опозиция“ или за хората с парите, е съвсем друго. Например: партия „Воля“ се манифестира като опозиционна, но нейните СИК-членове с всички сили ще подкрепят корумпираните управляващи. Двата зловещи тумора на фалшифицирането на изборите: фирмата-преброител и системата за избор на членове на СИК-овете, остават непокътнати и за изборите на 04.4.2021 г., което ми дава силата отсега спокойно да кажа, че ще бъдат фалшифицирани. Продажни и тъпи журналисти, подкрепени от ПКП3-та, започнаха облъчването на мирното гражданство с глупотевините си: как отсега някои си позволявали да твърдят за фалшификация на бъдещите избори, при положение, че те още не се били провели; а ако пък ги спечелела опозицията?! Ами да, много просто! Отсега може да се каже, че подготвената от управляващите почва е за фалшификации – създават си необходимите инструменти и предпоставки4 за тази цел, но самата фалшификация зависи от волята им, т.е. ако ги спечели опозицията, то това би означавало, че управляващите не са имали волята5 да ги фалшифицират, а не че не са имали готовност.
Един от най-неприемливите резултати от милиционерското управление е тоталното завладяване на институциите от некадърници. Преломен момент в това е ревизията на НАП6 на Цветан Цветанов и неоткриването на никакви нарушения на един откровено корумпиран и адски тъп милиционер. Това все пак е счетоводство, което е относително точна дейност и за истински професионалните счетоводители няма никакво съмнение как и какви доходи е придобил тогавашния властник. За тъпите счетоводители има та̀ка, има и ва̀ка, ама те затова са тъпи – защото не могат да видят безпощадната математика сред числата. Оттогава насам не могат дори да се изредят очевидните несъответствия между действителността и заключенията на „компетентните органи“. Особено смешна е Прокуратурата, която не може да открие нищо в аферата „8-те джуджета“, „€500 и златни кюлчета в нощно шкафче“, „невероятното забогатяване на Пеефски“, „Ало, Ваньо?!“, „Апартаментгейт“, просто за да спомена няколко. Пръкналият се от нищото небостъргач „Златен век“ след много перипетии, явни атаки от властта и тайно съдействие на строителите му, ще завърши с построяването му. Строителният контрол видя подпорна стена в някакъв хотел, не го смутиха нито стълбищната, нито асансьорната клетка. Това пък за да изредя няколко очевидни низости извън тези на прокуратурата, каквито ще срещнем и днес при оправдаване некадърността в проектирането, строителството и експлоатацията на 3-тия лъч на столичния метрополитен.

Софийското метро

Третата линия на софийското метро, направена в залеза на ГЕРБ, бе най-проблемната откъм проектиране, реализация и експлоатация. Последният етап дори е невъзможен. Казвам „залеза на ГЕРБ“, защото метролинията беше създадена когато вече всичко е било завзето от милиционери – институции на национално, областно, регионално и общинско ниво, когато на преден план във всяка обществена дейност стои милиционер с никакви знания, умения и полезни навици. Тяхната грандиозна некомпетентност не може да се опише с думи, може само да се види чрез пешеходна разходка. И това не важи само за София. Това важи с особена сила за гр. Варна, където друг герберастки некадърник и корупционер управлява града. Там няма метрополитен, затова емблемата му е бул. Васил Левски, режещ стадиони, пропадащ, водопадащ, срутващ се и свлачищен. За гр. Пловдив може да се посочат като емблематични: зоопарка, тютюневите складове, панаира, онкодиспансера. Варна и Пловдив са обединени от един Свинар, който успя да направи 2 мегадалавери и в 2-та града и който наскоро беше изхвърлен от Корнелия Нинова, защото в БСП не можеха повече да издържат жестокото му подмазване на Тирана.
Дори да е имало един свестен човек (каквито свидетелства няма) при строежа на 3-тия лъч на метрото, той е бил удавен от океана некадърници и корумпета, гарантирани от ГЕРБ на всяка крачка. В края на миналата година спряха 3-тата линия за 3 дни, защото щяха да ъплоудват някакъв софтуер. Дори на големия андронен колайдер в Церн няма толкова продължителна необходимост от зареждане на софтуер (72 часа!), но нейсе. Пленените медии, оттам и послушния народ приеха 1:1 тази лъжа на втръсналия до повръщане началник на метрото Стоян Братоев. Този плужек беше назначен от Софиянски (по-известен като Мафиянски) и все още стои начело – ех, много надебелял и още повече забогатял, но неизменно подмазващ се на властимащите. На 19.1. т.г. огромна авария спря завинаги7 3-тата линия на метрото между станция Театрална и станция Хаджи Димитър. Седмица по-рано тротоарът на ул. Георги Софийски в частта между арката на Александровска болница и бул. Прага пропадна (той е точно над / около метростанция Медицински университет). Пръв изскочи някакъв инженер от столичната фирма Метрополитен (Кирил Зайков), а после, след известно колебание, и представители на Столична община, които обвиниха дъждовете. Нечуваните около 100 l/m2 били нанесли тези щети. Остана без обяснение факта (не че някой попита) защо тротоарът пред Военна болница и Стоматологичния факултет не пропадна, същото важи и за северния тротоар на ул. Георги Софийски (отсрещния на пропадналия), върху тях не са ли се излели същите тези опасни 100 l/m2? Разбира се, че са се излели, но те не са пипани от ГЕРБ и затова дъждовете не им се отразяват. Обилен валеж може да се отрази само върху милиционерското строителство, останалото като „по чудо“ остава незасегнато.
Перловската река, известна сред старите софиянци като „канала“, също се оказа значимо препятствие пред милиционерите-проектанти, милиционерите-строители и милиционерите-експлоататори. Изключителното природно явление „дъжд“ така разтури най-доброто метро правено някога, при най-суровите условия, при най-тежките обстоятелства от най-добрите инженери, архитекти, проектанти и строители в цялата галактика Млечния път. Това природно явление, непознато нийде по света, успя да развали само една малка, една нищожна част от чутовното произведение, но по-голямата част успя да устои благодарение на българския гении. В замазващите операции се включи някакъв си проф. Стефчо Стойнев, експерт-хидрогеодезист, участвал в обследването на трасето преди започване на строителните дейности и сега след аварията, в телевизията на властта (Нова) ни съобщи: «трасето на метрото минава успоредно на р. Перловска, огромното количество вода, което се изля, формираха едно много високо ниво на подземните води, промениха параметрите на водоносните хоризонти… Ако проучването е правено в един сух пери́од, когато подземните води са били с други нива, техните параметри са били други – дори да се вземат мерки, те се вземат при тези параметри, които са установени по време на проучването8». Това изявление е поредното доказателство за безкрая на човешката глупост. Големи говеда ще да са проектантите, които правят замервания в сухо време и ако много им се прииска могат да вземат някакви мерки срещу по-голям водонапор, но само ако много силно го желаят. При тези обстоятелства обаче няма как изчисленията им да са точни, защото нали разбирате, може би са правили замервания в пустинни условия. Телевизията на Пеефски може да намери само кръгли идиоти, които с тъпите си обяснения да забъркат всякакви скандали. Добре че интелигентността на българския народ е най-голямата в света, щото не забелязва такива дреболии.

Метрото под Дунав, Сена, Темза

Имало едно време една малка китна страна със столица разполовявана на 2 части от р. Дунав – Буда и Пеща. Страната се казвала Унгария и понастоящем била ръководена от интимен приятел на нашия Бойко Методиевич. Ех, не толкова интимен колкото кмета на Симитли, но все пак изключително близък, но и значително по-интелигентен от двамата взети заедно – с Оксфордско образование. Будапещенското метро е открито през 1896 г., което го прави 3-тото най-старо метро в Европа9 и първото най-старо в континенталната й част, като една от крайните й станции (Vörösmarty tér) е в непосредствена близост до реката, но без да я пресича. През 1970 г. е открита 2-рата метролиния (червената), която вече пресича р. Дунав (между станциите Batthyány tér и Kossuth Lajos tér). В страната на Бойко Методиевич и Пеефски, 50 год. по-късно някакъв нещастен канал като р. Перловска се оказва абсолютно непреодолимо препятствие за милиционерските възможности. Унгария е с приблизителна площ като България, бивша соцстрана, открила демокрацията заедно с нас – през 1989 г., като номинален БВП10 и БВП на глава от населението значително ни превъзхождат, но това е само временно и само докато Бойко Методиевич не изпразни нощното си шкафче в българската хазна. Номиналните стойности на БВП за Унгария са $150 млрд. и $15400 на глава от населението, докато за България това са $68 млрд. и $9800 на човек. Дунав е втората по големина в Европа (след Волга), дължината й е 2857 km, площта на водосборния й басейн е 801463 km2, а оттокът е 6450 m3/s. Същите данни за р. Сена са: 777 km, 75374 km2, 560 m3/s, а за р. Темза: 346 km, 14292 km2, 66 m3/s. За р. Перловска се знае, че е дълга 31 km, което е по-малко от най-късата българска река (Лебница11 – 50 km). Първото метро в света е Лондонското, открито е през 1863 г., пресича подземно р. Темза от линиите: Виктория, Юбилейна, Северна и Бакерлуу на няколко места. Въпреки многократно по-голямата река в сравнение с „канала“ при метростанция Хаджи Димитър, англичаните нямат никакви проблеми нито с реката, нито с валежите, с които се слави британската столица.
Парижкото метро е открито през 1900 г. и е най-натовареното метро в Европа след Московското, а в света е на 11-то място (след Сеул, Шанхай, Токио, Москва, Гуанджоу, Пекин, Ню Йорк, Хонг Конг, Мексико сити, Шънджън) и на 5-то място по брой станции (след Ню Йорк, Шанхай, Пекин, Сеул). То пресича подземно р. Сена с линиите 1, 4, 5, 6, 7, 8, 12, 13, 14, RER12 A, RER B, RER C. Хилядократно по-голямата и пълноводна р. Сена не пречи на френската подземна железница и там не изскачат след всеки дъжд тъпи Братоевци, Зайковци и Стефчовци, които да обвиняват реката в криминални престъпления.
Виенското метро е открито малко след червената линия на Будапещенската – 1976 г. Линиите U1, U2 и U6 пресичат р. Дунав, която там е в 2 основни части, едната от които също наречена „канал“.
За метрото в Будапеща ще добавя само, че през 2014 г. беше завършена 4-тата линия и открита от настоящия премиер Виктор Орбан (заедно с кмета Ищван Тарлош). Тя също пресича р. Дунава между станциите Fővám tér и Szent Gellért tér – Műegyetem, както ще се убедите от схемата по-долу.

Ако Министерство на здравеопазването (МЗ) беше на мястото си, щеше да изписва на всичките си комуникационни материали: „МЗ предупреждава, че управлението на ГЕРБ е опасно за вашия живот и здраве“. Така мирното гражданство щеше да знае, че както си ходи мирно по тротоара може да пропадне вдън земя или както се движи по някое милиционерско инфраструктурно чудо може да излети от предварителното избраната си траектория към небитието или пък както си седи кротко в подземна железница, направена повече от 150 г. след Лондонската, може да бъде залят от библейски потоп. Тогава щеше да има минимална полза от това МЗ, а сега – никаква!

По-долу може да видите картите на метрото в разгледаните по-горе градове, за да се убедите пресичането на метролинии на Темза, Сена, Дунав. Ще се убедите още, че множество линии вървят успоредно на реките и също не срещат трудности (обратно на твърденията по-горе на един лъже-професор).

Карта на Лондонското метро; Снимка: TFL
Карта на Лондонското метро; Снимка: TFL
Карта на Парижкото метро; Снимка: RATP
Карта на Парижкото метро; Снимка: RATP
Карта на Виенското метро; Снимка: Wiener Linien
Карта на Виенското метро; Снимка: Wiener Linien
Карта на Будапещенското метро; Снимка: Budapesti Közlekedési Zrt.
Карта на Будапещенското метро; Снимка: Budapesti Közlekedési Zrt.

Бележки

  1. В книгата на Алън Александър Милн „Мечо Пух“ се твори английски език и е създаден един международен устойчив израз. Конструкцията на английски език е “the more…, the more…”. За пръв път изразът се споменава в глава IV (В която Ийори загубва една опашка, а пък Пух намира една): «колкото повече (Пух) гледаше въженцето на звънеца, толкова по-ясно чувстваше, че е виждал нещо подобно», а в оригинал: “the more he looked at the bell-rope, the more he felt that he had seen something like it” (Chapter 4 …in which Eeyore loses a tail and Pooh finds one). Четири пъти се споменава в глава V (В която Прасчо среща Муслон): «колкото повече се мъчеше да заспи, толкова повече не можеше», а в оригинал: “the more he tried to sleep, the more he couldn’t” (Chapter 5 …in which Piglet meets a heffalump); «колкото повече наближаваше, толкова повече сигурност го обземаше», а в оригинала конструкцията отсъства: “and as he got nearer he was sure that there would”; «колкото повече клатеше главата си, толкова повече тя плътно прилепваше (към гърнето)», а в оригинал: “the more he shook it, the more tightly it stuck”; «колкото повече отскубваха (козина), толкова повече студ обхващаше краката му», а в оригинала конструкцията отсъства: “the more they nibbled, the colder his legs got”. За шести път се употребява двойно в глава IX (в която Прасчо е напълно обкръжен с вода): «колкото повече я гледаше (лодката), толкова повече си мислеше колко Храбро и Умно Мече Пух е той, a колкото повече Кристофър Робин мислеше така, толкова повече Пух скромно навеждаше нослето си и се стараеше да не изглежда такъв», а в оригинал: “the more he looked at it, the more he thought what a Brave and Clever Bear Pooh was, and the more Christopher Robin thought this, the more Pooh looked modestly down his nose and tried to pretend he wasn’t” (Chapter 9 …in which Piglet is entirely surrounded by water). За седми и последен път се употребява в глава X (в която Кристофър Робин дава прием в чест на Пух и си вземаме сбогом): «и колкото повече мислеше по този начин, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в сън, в който нищо не е подредено», а в оригинал: “and the more he thought like this, the more the party got muddled in his mind, like a dream when nothing goes right” (Chapter 10 …in which Christopher Robin gives a pooh party, and we say good-bye). Видно от всички цитати, това никога не са думи, казани от Мечо Пух. Всички конструкции (до една) са на разказвача Милн. В продължението на „Мечо Пух“ – „Къщичката в къта на Пух“ (The House at Pooh Corner) Мечо пее една песничка с тази конструкция: „колкото повече (сняг) вали…. толкова повече вали“.
  2. Прозвище, затова отсъства пълен член. {б.ред.}
  3. По Бойко Методиевич – „проста кърджалийска п*тка“, казано по адрес на негова съпартийка. {б.ред.}
  4. Гласуването по пощата е създадено в САЩ по време на Гражданската война (1861-65 г.), след което го въвежда и Великобритания – през 1872 г., след нея Австралия (1902 г.) и Канада (1917 г.). По-късно го въвежда континентална Европа: Франция (1975 г.), след нея Италия (2001 г.), Австрия (2007 г.), Германия (2017 г.) и Финландия (2019 г.). Гласовете на изборите, проведени през 2019 г. в Швейцария, са 90% подадени по пощата. Трябва да се отбележи, че всичките примери по-горе са преди Ковид-19, чийто императив е спешното въвеждане на дистанционно гласуване, каквото е пощенското. Още по-важно за отбелязване е развитостта на демокрациите в посочените страни, но мутрите, управляващи България, са „разтревожени за честността на вота по пощата“, сякаш Територията е по-голяма демокрация от гореизредените. Пощенско гласуване у нас се предлага само за живеещите в чужбина, което, ако би се състояло, би вдигнало избирателната активност на нашите сънародници до небето, а това е в силна вреда на ГЕРБ, защото тези гласоподаватели не са изложени на облъчването от продажни медии, от една страна, а хора, видели Статуята на свободата, Уестминстър, Айфеловата кула и т.н., са много по-интелигентни, от друга. Те никога няма да повярват, че Перловският канал е по-опасен от р. Нил или Амазонка, защото са ги виждали с очите си. Виждали са библейски потопи, непоследвани от библейско пропадане на инфраструктурата. Масовото гласуване би лишило ГЕРБ от един от методите за фалшификация – прибавяне на негласували в протоколите от гласуването (остава им подмяна на вота, но това силно стеснява периметъра на фалшифицирането). Отхвърлянето на видеонаблюдението, особено с откровено тъпашкия аргумент за „защита на личните данни“ също може да бъде отбелязано като подготовка за грандиозна фалшификация. Членовете на СИК-овете не са си у дома, в интимна атмосфера, те имат делегация от обществото да извършат една дейност срещу заплащане и „работодателят“ може да ги контролира по всяко време, за да се увери, че работата се извършва качествено и честно, т.е. видеонаблюдението е задължително за гарантирането на добросъвестността на членовете на СИК, без да напомням крилатата фраза, приписвана на Йосиф Висарионович Сталин, „проверката е най-висшата форма на доверието“.
  5. Например: не са успели да установят колко паралелни протоколи са били изпратени в Изчислителния център на „Демократична България“ от доброволците и от кои секции. Това може да ги откаже от извършването на измами с вота на хората, което не означава че не са се готвили за злоупотреби.
  6. Национална агенция за приходите. {б.ред.}
  7. Авторска хипербола. {б.ред.}
  8. Ако Ви се струват изреченията леко несвързани или пък откривате наличието на неправилно поставени ударения, то не е защото неправилно предавам словата на някой си Стефчо (колко ли може да е интелигентен човек с такова име), а причината е в артикулираните слова от самия дядо Стефчо (алюзия за култовия персонаж дядо Стефчо, теляк в Софийска централна баня по комунистическо време). Не мога да кажа дали това е от монтажа или от интелигентността на Стефчо. Оригиналното видео тук.
  9. След Лондонското и Ливърпулското метро.
  10. Брутен вътрешен продукт. {б.ред.}
  11. За повече информация, Уикипедия, Списък на реките в България по дължина: тук.
  12. Това е парижката градска железница. {б.ред.}

Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here