Радиорекламите са особено труден жанр, особено сред толкова много визуални технологии, които добавят едно от най-важните сетива към рекламното преживяване. Напоследък се наблюдава едно връщане към „старите хубави неща“ на комунизма. Естествено, там няма нищо хубаво, освен младостта на застарелите сега бизнесмени и рекламисти. Те се опитват да припишат прекрасните черти на собствената си младост върху един човеконенавистен обществен строй. Та излиза, че тогава са се произвеждали най-вкусните млека, сирена, кашкавали, колбаси и меса. Като подвълна на тази основна вълна е патриотичната. Там се подвизават „народни“ стоки с чудесни „народни качества“ (има алюзия за ниски цени). Патриотичните глупости за „изобретателите на киселото мляко“ и тяхното величие са още по-смешни, когато установят, че на Запад т.нар. „българско кисело мляко“ се води „гръцки йогурт“, но за щастие няма опасност от такова установяване, защото патриотите са тесногръди, мирогледът им е широк колкото на магаре и, както се казва, не видят по-далеч от носа си.
Тук е представен силно дразнещ радиоспот. Там „незнайно“ защо, в патриотична вълна, е застъпена търговска марка „Глобус“. Нещо като да продаваш черно-бели телевизори с марката „Многоцветна бравия“. Актьорското изпълнение е зашеметяващо посредствено, един треперещ глас, но не от вълнение, а от пустия тесен вокален диапазон, кара да настръхват феновете, които са съвсем автентично представени – сляпо влюбени и леко гламави. Текстът е писан от абсолютен неграмотник – „смели ентусиасти“. Ако нещастникът знаеше какво е ентусиаст1, щеше да се сети, че е глупаво да принизяваш „вдъхновения от Бога“ просто до „смел“. Получава се нещо като „конят Вихър лети със скорост близка до тази на магаре през нивата“. Бездарна работа!